Фондация и хаос

78

— Исках толкова много — каза Вара Лизо. — Разбираш ли?

Хари я погледна право в очите. Стоеше на може би на четири метра от нея, на седем метра от мястото, където лежеше другата жена, подпряна на полуотворената врата. Той погледна другата жена и Лизо вдигна неврокамшика.

— Нямаш нужда от това — забеляза критично Хари, сякаш четеше лекция на студент. Вара Лизо се поколеба. — Ти си менталик. Ти спря нея… — той посочи с ръка рухналата жена. Дорс.

Вара Лизо сведе глава, но не отмести поглед от Хари. Приличаше на нацупено дете, но очите й бяха пълни с най-чистата омраза, която той беше виждал.

— Всичко, в което вярвах — каза тя, — е мъртво. Ще ме убият, също както убиха мъжете, жените и децата, които открих. Моите хора.

— Фарад Синтер те е накарал да го направиш… — каза Хари. — Нали?

— Императорът — отвърна Вара Лизо. Тя като че беше готова да избухне в сълзи, но държеше камшика високо, а пръстът й все така беше на копчето. Хари осъзнаваше обстановката: почти предсмъртна.

— Да, но Синтер беше твой…

— Той ме обичаше — изстена Вара и изпусна камшика. Но от нея го лъхна вълна от скръб, която го помете. Залата се изпълни с емоциите на Вара Лизо и те бяха най-грозните и най-мрачните, които Хари познаваше. Те удряха по собствените му центрове на амбицията и нуждата и той усещаше как се чупят костите на най-съкровеното му „аз“.

Жената на пода се раздвижи, Вара Лизо вдигна глава и се извърна леко към нея.

Хари се задейства — използва единствения шанс, който според него щеше да му се удаде. Години наред беше прекарал на Хеликон в подготовка за самоотбрана, но тялото му отдавна бе отказало да изпълнява както крябва нарежданията. Почти беше стигнал до Лизо, когато тя килна назад глава и отново изпищя — безмълвно, наум.

Срещу Хари.

Едновременно с това Бран и Лодовик бутнаха вратата и сръчкаха Дорс, която още не можеше да събере воля да помръдне.

Клиа се препъна в крака на Дорс, падна в Залата за освобождаване, видя как Лодовик се движи с нечовешка скорост към жената — неин враг, видя го как вдига ръка с отворена длан, за да хване жената за ръка и да я завърти…

Да я убие, ако е нужно, да упражни тази човешка свобода…

Но той спря, преди пръстите му да я докоснат — един поглед го беше смразил.

Вара Лизо коленичи, разтривайки китките и дланите си, и се озова лице в лице с Клиа Асгар.