Фондация и хаос

51

Линг Чен позволи на прислужника си Крийн да го облече в парадни одежди за ролята на съдия администратор, която му се полагаше като Началник на комисията. Чен сам беше проектирал тези одежди, като беше използвал елементи от дизайна отпреди стотици и дори хиляди години. Първо идваше самопочистващото се бельо, което не сваляше, ароматно и гъвкаво, леко като въздуха; после — черното расо, стигащо чак до глезените, което леко докосваше голите му ходила; след това — стихарят в ослепително златно-червено и най-накрая ризницата — просто тъмносиво наметало, пристегнато в кръста. Върху късо подстриганата му черна коса носеше проста шапчица с две тъмнозелени ленти, които висяха точно зад ушите му.

Когато Крийн привърши с приготовленията, Линг Чен се огледа в огледалото и имиджъра, докосна подгъва и ъгъла, под който беше сложена шапката, за да предложи поправки, и най-накрая кимна одобрително.

Крийн отстъпи назад, обхванал брадичка.

Много импозантно.

— Не това е моята цел днес — да бъда импозантен — отвърна Линг Чен. — След по-малко от час ще се явя пред императора в тези натруфени одежди, призован, без да имам възможност да се преоблека в по-подходящо облекло, и да се държа така, като че са ме изненадали. Ще бъда малко объркан и ще се колебая между двата невъзможни избора, които ми се предоставят. Врагът ми ще възтържествува и съдбата на Трантор, ако не и на цялата Империя, ще бъде разклатена.

Крийн се усмихна уверено.

— Надявам се всичко да мине добре, сир.

Линг Чен присви и без това тънките си устни и едва забележимо сви рамене.

— Предполагам, че ще мине. Хари Селдън е казал, че ще мине, твърди, че го е доказал математически. Вярваш ли в него, Крийн?

— Много малко зная за него, сир.

— Прекрасно дразнещ човек. Е, да, за да изиграя ролята си през следващите няколко дена, ще накарам един император да коленичи и да се моли. Преди време отстъплението от традиционната ми роля е било неприятен дълг. Този път ще е наслада, награда за тежката ми служба. Ще пробия цирея в тъканта на Империята и ще оставя трайната, болезнена гной да се отцеди.

Крийн го изслуша в замислено мълчание.

Линг Чен вдигна пръст към устните си и се усмихна на прислужника си с тънка, крива усмивчица.

— Шшшшт. Не казвай на никого.

Крийн бавно поклати глава с голямо достойнство.