Фондация и хаос

20

Частната трапезария бе препълнена с дворцови служители, заети с приготовления в последната минута. Хари погледна големия полюлей с десетте хиляди блестящи стъклени украшения, изобразяващи избраните от императора светове на Галактическата година, после се огледа из стометровата зала със солидните колони матрици от първокачествен опал и прочутото тъмнозелено стълбище от меден камък, внесено от единствената засега заселвана в Големия Магеланов облак — и провалила се — колония, изоставена преди двеста години и оставила след себе си само този дар като спомен. При гледката на стълбището устните му трепнаха. Като Първи министър беше съкратил имперската поддръжка за този жизнен свят да не би да стане независим и твърде силен…

Толкова много неща, извършени, за да се запази Центърът, толкова много необходими грехове на властта. Беше се погрижил да не се създават повече отдалечени колонии — и повече не се създадоха.

Масата бе подредена с трийсет чинии по средата и трийсет абанови стола с високи облегалки. На тях не седеше никой, защото гостите още не бяха дошли и, разбира се, защото самият император не беше седнал.

Клаюс I разведе Хари из залата, сякаш е почетен гост, а не поканен в последната минута досадник.

— Гарване — така ви наричах, нали? Имате ли нещо против? Селдън Гарвана — каква емоционално наситена титла! Предвестникът на гибелта.

— Наричайте ме както искате, ваше височество.

— Трудно се носи такъв прякор — усмихна се Клаюс. Хари, човек, който никога не пропускаше да забележи женската красота, мярна с ъгълчето на окото си три ослепителни жени и машинално се обърна с лице към тях. Жените го подминаха като статуя и се приближиха към императора, сякаш бяха екип. Наобиколиха го и две от тях започнаха да му шепнат на ухо. Клаюс се изчерви и неприкрито се захили радостно.

— Моето необикновено трио! — поздрави ги той след няколко секунди слушане. — Хари, няма да повярваш колко изкусни са тези жени и на какво са способни! И преди са забавлявали гостите на моите вечери.

Жените този път погледнаха Хари като една, с лек интерес, но разчетоха отношението на императора към този старец с бърза и смъртоносна точност. Хари не беше влиятелна фигура, която да ги привлече, а просто играчка, по-маловажна и от самите тях. Хари си помисли, че ако изведнъж им изникнеха остри зъби, а по носовете им — стърчащи косми, нямаше току-така да станат по-малко привлекателни. С мъдростта, рожба повече на дългия му живот и на многото разговори с Дорс за човешката природа, отколкото на всякакви уравнения, той бързо си представи изкусните им ласкателства, топлата кожа, сладките гласчета, прикриващи първичен амониев лед. Дорс често бе излагала ехидни наблюдения за човешкия пол, по модела на който беше създадена, и рядко грешеше.

Клаюс освободи жените с няколко тихи думи. Щом се отдалечиха и тръгнаха да се разхождат из залата, той довери на Хари:

— Не те впечатляват, нали? Голяма част от жените тук са такива като тях. Красиви като замразени луни. Личният ми Съветник успява да издири други, от по-високо качество, но…! — той въздъхна. — Сред жените е по-лесно да се сдобиеш с кремък, отколкото с безценен камък — за човек в моето положение.

— Така беше и с Клеон, ваше височество — изтъкна Хари. — Докато беше млад, се сгоди подред за три принцеси консорти, а когато стигна средна възраст, напълно заряза жените. Почина, без да остави наследник, както знаете.

— Изучавал съм Клеон, разбира се — рече замислено императорът. — Солиден мъж, интелигентен — не, но много способен. Той те е харесвал, нали?

— Съмнявам се, че който и да било император някога е харесвал хора като мен, ваше височество.

— О, не бъди толкова скромен! Ти всъщност си голям чаровник. Бил си женен за онази забележителна жена…

— Дорс Венабили — обади се зад тях писклив глас.

Императорът се обърна грациозно; одеждите му прошумоляха по пода, лицето му светна.

— Фарад! Колко хубаво, че дойде по-рано.

Тайният съветник се поклони на императора си, поглеждайки мимоходом Хари.

— Когато чух за посетителя ви, не издържах, ваше височество.

— Познаваш моя Таен съветник, Фарад Синтер. Фарад, това е прочутият Хари Селдън.

— Никога не сме се срещали — отвърна Хари. В присъствието на императора никой не се ръкуваше с никого — твърде много оръжия в миналите векове бяха разменяни по този начин между заговорници и убийци и простото ръкостискане беше грубо и дори опасно нарушение на етикета.

— Много съм слушал за прочутата ви съпруга — усмихна се Синтер. — Забележителна жена, както каза императорът.

— Хари дойде тук да ме предупреди за онова, което вършиш — каза Клаюс с лека усмивчица, като хвърли кратък поглед и на двамата. — Не съм знаел всичко, което си намислил, Фарад.

— Обсъждали сме моите цели, ваше височество. Какво повече има да добави професор Селдън, що се отнася до информацията?

— Казва, че преследваш механични хора. Роботи. От онова, което казва, излиза, че си се вманиачил по тях.

Хари се вцепени. Ситуацията ставаше много опасна и той усещаше как примката започва да се затяга. Почти съжаляваше, че е подходил така директно към човек, толкова лукав и непредвидим като Клаюс. Никак нямаше да е хубаво да бъдеш избран и набелязан за разплата от Фарад Синтер…

— Той обърка плановете ми, макар че може би слуховете са го подвели. Носят се много фалшиви слухове за това, какво вършим, ваше височество — от усмивката на Синтер капеха мед и сърдечност.

— Това генетично изследване… извънредно ценно е, не смяташ ли, Хари? Някой обяснил ли ти го е?

— Обхваща цялата система, както и дванайсетте най-близки Централни звезди — додаде Синтер.

— Беше обяснено в Имперските научни журнали — посочи Хари.

— Но да стреляш по хора! — продължи Клаюс. — Защо, Фарад? За да вземаш проби?

Хари не можеше да повярва на онова, което чуваше. Императорът със същата лекота би могъл да подпише смъртната му присъда. Вместо това предаваше главата на Хари на тайния си съветник… на тепсия за вечеря!

— Това… това, разбира се, са лъжи — изрече бавно Синтер с мрачен поглед. — Имперската полиция би докладвала за такива нарушения.

— Чудя се — продължи Клаюс с весели пламъчета в очите. — Във всеки случай, Фарад, Гарвана има няколко отлични забележки по повод на това издирване на роботи. Хари, обясни ни политическите трудности, които биха могли да възникнат, ако тези обвинения получат широко разпространение. Разкажи на Фарад за…

— Джо-джо-джоранум, да, знам — устните на Синтер изтъняха, бузите му пребледняха. — Микогениец, несполучил узурпатор. Глупав и лесен за манипулиране — отчасти от вас, прав ли съм, професор Селдън?

— Името му се спомена — императорът извърна поглед, като че започваше да се отегчава.

— Всъщност — отвърна Хари — Джоранум е бил просто симптом на един по-голям мит с последици, далеч по-лоши за другите светове, отколкото за Трантор. — „Мит, за който не съм мислил, не съм преценявал, не съм го изследвал — и всичко това само заради забраните на Данийл!“ Дори и сега Хари осъзна, че ще му е малко трудно да обсъжда темата. Изкашля се в юмрука си. Синтер му предложи кърпичка, но Хари поклати глава и извади своя. Да приемеш подобен предмет също би могло да бъде зле изтълкувано. „А би ли било опасно? Стигнали ли са дотам Трантор и Империята?“ И в двата случая Хари нямаше да се поддаде на толкова плитко скроен номер. — На планетата Стерад. Николо Пас.

Императорът се втренчи неразбиращо в Хари.

— Николо Пас не ми е познат.

— Главорез, ваше височество — рече Синтер. — Отговорен за смъртта на милиони.

— Всъщност милиарди — поправи го Хари. — В напразното търсене на изкуствени човеци, които той твърдял, че се били инфилтрирали в Империята.

За няколко секунди императорът втренчи поглед в Хари с безстрастно лице.

— Би трябвало да ми е известен, нали?

— Починал е в Рикерианския затвор в годината, преди да се родите, ваше височество — обясни Синтер. — Това не е славен миг за историята на Империята.

Нещо в атмосферата се беше променило. Клаюс имаше кисел, дори разочарован вид, сякаш очакваше неприятно задължение. Хари погледна изкосо Синтер и забеляза, че Тайният съветник наблюдава доста загрижено изражението на императора. Тъкмо тогава Хари разбра, че Клаюс и Синтер си играят с него. Императорът вече знаеше за убийствата на граждани на Трантор. Но нито Синтер, нито някой от учителите му бе разказвал за Николо Пас и това го разстройваше.

— Не би трябвало да съм толкова невеж — рече Клаюс. — Наистина трябва да отделя повече време за лични занимания. Продължавай, Гарване. Какво е станало с Николо Пас?

— В миналите десетиления и на всеки няколко века, ваше височество, е имало приливи и дори бури на психологически вълнения около мита за Вечните.

Синтер видимо потръпна. Това донесе някакво удовлетворение на Хари. Той продължи:

— Възраждането на този мит почти неизменно е довеждало до обществени вълнения и в няколко крайни случая — до геноцид. Докато служех на Клеон I като Първи министър, аз проведох интервю с Николо Пас, ваше височество. Прекарах няколко дни в разговори с него на интервали от по час-два в килията му дълбоко в Рикериан.

Спомените сякаш заизпълваха ума на Хари.

— В какво е бил убеден Пас? — попита Императорът. Прислужниците бяха по местата си в залата. Всичко вече беше готово, вечерята закъсняваше — не можеха да позволят на гостите да влязат, преди Императорът да е напуснал, за да се появи по-официално по-късно. Клаюс като че не го беше грижа.

— Пас твърдеше, че е заловил действащ изкуствен човек. Твърдеше, че го е поставил… — Хари отново се прокашля. В този контекст не би могъл да се принуди да използва думата „робот“. Чувстваше се съвсем незащитен и дори затруднен, защото забраната да се обсъжда природата на Данийл се бе разпространила и върху други територии на мисълта, паметта, дори волята. — Твърдеше, че е изолирал изкуствения човек…

— Робот. Може цяла нощ да си висим тук — прекъсна го нетърпеливо Клаюс.

Това като че премахна някаква бариера и Хари кимна.

— Робот. Под строга охрана. Роботът се дезактивирал…

— Колко страшно, колко благородно! — възкликна Клаюс.

— Пас твърдеше, че неговите учени направили дисекция на тялото и го анализирали. И все пак тялото, неактивната механична форма, било премахнато при тези изключително строги условия на охрана и изчезнало безследно. Това било началото на кръстоносния поход на Николо Пас. Подробностите са твърде много и твърде зловещи да ги обсъждаме тук, ваше височество, но съм убеден, че можете да ги намерите в Имперската библиотека.

Очите на Клаюс приличаха на топчета върху лицето на восъчна фигура, насочени към Хари. Той се завъртя към Синтер.

— Мисълта ти изглежда очевидна, Хари. Професор Селдън. Мога ли да ви наричам Хари?

Императорът вече го беше попитал за това при тяхната последна среща, но Хари не се издаде.

— За мен е чест, ваше височество.

— Смисълът е, че тези вълни от бедствия неизменно започват с това, че на някой висш чиновник му влиза бръмбар в главата и се захваща с безплодни разследвания. А когато разследванията се изплъзнат от ръцете му, те струват на Империята живота на много хора и много от богатствата й. Суеверия. Митове. Винаги опасни — като религиите.

Синтер не каза нищо. Хари просто кимна. По челата и на двамата бе избила пот. Императорът изглеждаше замислен и спокоен.

— Склонен съм да гарантирам, че моят Таен съветник не храни подобни илюзии, Хари. Надявам се, че мога да ви уверя.

— Да, ваше височество.

— А ти, Фарад, разбираш колко дълбоко загрижен е Хари, за да дойде тук да ни препредаде тази информация за състоянието на възприятията на бюрокрацията и народа? Гражданите! Море от шепот. Сивите! Вечните манипулатори на човешката съдба, най-голямата власт след Двореца! И благородниците — барони и аристократи, надменни, заговорничещи… Толкова важни и толкова често подложени на непостоянни теми. Е?

Хари не разбираше съвсем какво има предвид Императорът.

— Нямаш лоши чувства към Хари, нали, Фарад?

— Никакви, сир, разбира се — Синтер се усмихна лъчезарно на Хари.

— И все пак… — Клаюс обхвана брадичката си с длан и потупа с пръст устните си. — Изумителна история! Трябва да я попрегледам. Ами ако онова, което си е мислел главорезът, е било вярно? Това би променило всичко. Ами тогава?

Клаюс се обърна, за да приеме съобщението на главния прислужник на частната трапезария, доста възрастен, много мрачен лаврентиец.

— Гостите ми, включително Началникът на комисията, ме очакват. Хари, някой ден трябва да вечеряш на масата с мен, както без съмнение си вечерял със злощастния Клеон и с почти също толкова злощастния Агис. Ала тъй като в момента си в немилост пред Линг Чен, тази вечер не би било уместно. Прислугата ще те изпрати до изхода на Двореца. И двамата с моя Таен съветник ви благодарим, Гарване!

Хари се поклони дълбоко и двама яки прислужници, по-вероятно предрешени служители от Специалните дворцови сили, застанаха от двете му страни. Докато го извеждаха от залата, тъкмо когато минаваха под удивителния полюлей, главната порта отдясно се отвори и влезе Линг Чен. Очите му срещнаха погледа на Хари и Селдън усети странната тръпка на някакво чувство, което не можеше да определи. Презираше Чен, ала този човек играеше много важна роля в Плана.

Между тях съществуваше близка връзка, и политическа, и историческа, и Хари никак не беше доволен, че забеляза известна тъга по лицето на Началника на комисията. „Сякаш е загубил приятел — помисли си Хари. — Почти всички мои приятели и хора, които обичам, също са мъртви или просто… ги няма. Изчезнали за. А за някои дори не мога да говоря!“

Хари кимна сърдечно на Чен. Началникът на Комисията се извърна, като че Хари беше абсолютно незначителна личност.

Двамата яки прислужници го изведоха от Двореца и го оставиха на една стоянка на таксита, за да се върне в библиотеката и в много по-уютното си, макар и далеч по-скромно жилище.

В таксито, притиснат към възглавниците на задната седалка, Хари затвори очи и вдъхна дълбоко. В края на краищата той може би нямаше да оцелее по-дълго от времето, необходимо на някой от полицаите убийци на Синтер да го застреля. Какво щеше да каже на Уанда? Беше ли успял или просто бе влошил положението?

Беше невъзможно да се разбере точно колко всъщност интелигентен е императорът, до каква степен упражнява контрол или му се иска да го упражнява над своите съветници и министри. Клаюс I очевидно владееше майсторски изкуството да прикрива истинския си характер и емоции, да не говорим за намерения.

И все пак Хари отдавна вече знаеше, че Клаюс е обречен на кратко царуване. Шансовете да бъде убит или свален от Чен през следващите две години бяха цели шейсет процента, без значение какви са характерът и интелигентността му, според краткосрочните глоси, извлечени от уравненията в неговия „Прайм рейдиънт“.

В апартамента си вътре в библиотеката Хари съблече дрехите си, взе набързо душ, облече тънък нощен халат и приседна на ръба на простото си легло. Прегледа оставените му съобщения. За всички можеше да се погрижи утре, когато се върнеше в кабинета си.

В този апартамент нямаше прозорци, никакъв истински лукс; беше прост двустаен четириъгълник с таван, само мъничко по-висок от главата му. В цял Трантор това беше единственото място, където можеше да се почувства уютно, сигурно, спокоен.

Единствената стая, където тези илюзии можеха да вземат връх.