Фондация и хаос

82

Уанда стоеше сред огромната Централна пътна станция на Стрилинг, загърната в най-топлата си връхна дреха — тънка декоративна наметка. Въздухът в просторния хангар за таксита и робоколи беше по-хладен, отколкото в останалата част на сектора — около осем градуса, и ставаше все по-студен. Вентилацията и климатикът бяха нестабилни вече от осемнайсет часа — въздухът беше изпомпван вътре от аварийни помпи и това беше докарало на мястото на вечната пролет в Стрилинг хладна есен, за която никой от обитателите му не беше съвсем подготвен. Не дадоха никакво официално обяснение, но тя и не го очакваше — то си вървеше заедно с пропукания купол и общото настроение на безпокойство, явно обхванало цялата планета.

Стетин се върна от гишето за информация под високата арка от стомана и керам.

— Такситата и робоколите се движат много нередовно — съобщи той. — Ще ни се наложи да чакаме още двайсет-трийсет минути, за да стигнем до съда.

Уанда сви юмруци.

— Вчера той едва не умря…

— Не знаем какво се е случило — напомни й Стетин.

— Щом те не могат да го защитят, кой може? — настоя тя. Чувството й за вина не намаляваше от факта, че дядо й й беше наредил да се укрие, след като го арестуват, и да не се появява чак докато го освободят.

Стетин сви рамене.

— Дядо ти си има свой собствен късмет. Той като че засяга и нас. Онази жена е мъртва. — Само това бяха чули в официалните новини — убийството на Фарад Синтер и необяснимата смърт на Вара Лизо, идентифицирана като жената, поставена от Синтер начело на много от хайките, предизвикали бунтовете в Дал, в Търговската агора и другаде.

— Да… но ти почувства… — Уанда не разполагаше с думи, за да опише шоковата вълна, предизвикана от някаква необикновена битка.

Стетин кимна сериозно.

— Още ме боли главата.

— Кой би могъл да блокира Лизо? Ние не бихме могли — дори и ако всичките менталици се бяхме обединили.

— Някой друг, по-силен от нея — предположи Стетин.

— Колцина са като Вара Лизо?

— Надявам се, че няма повече. Но ако можем да вербуваме този другия…

— Ще е все едно да си сложим скорпион в пазвата. Какво бихме могли да правим с такъв човек? Всичко, което не му хареса… — Уанда закрачи насам-натам. — Мразя това — каза тя. — Искам да се махна от тая проклета планета, далеч от Центъра. Иска ми се да ни накарат да вземем и дядо с нас. Понякога изглежда толкова беззащитен!

Топло, плътно жужене, различно от гърленото грав-статорно боботене на такситата и воя на робоколите, накара Стетин да вдигне очи. Той потупа Уанда по рамото и й посочи. Официален транспорт на Комисията за обществена безопасност бавно се спускаше на тяхното платно. Увисна точно до тях. Другите пътници изгледаха ядно натрапилото се в обществените платна за такси официално превозно средство, макар и всички платна да бяха празни.

Люкът се отвори. Вътре в утилитарния корпус ги чакаха луксозни кресла, топлина и златисто сияние. Седжар Буун се изправи на вратата и ги заоглежда.

— Уанда Селдън Палвър?

Тя кимна.

— Аз представлявам дядо ви.

— Знам. Вие сте от юридическия екип на Чен, нали?

Буун като че се подразни, но не отрече обвинението.

— Чен не оставя нищо на случайността — продължи хапливо Уанда. — Къде е дядо? — По-добре да не е…

— Физически той е добре — отвърна Буун — но според съда някой негов роднина трябва да го поеме при освобождаването и да носи отговорност за него.

— Какво искате да кажете с това „физически“? И защо „да поеме отговорността“?

— Аз наистина представлявам интересите на дядо ви, колкото и странна да е тази договореност — каза Буун. Веждите му се сключиха. — Ала се случи нещо извън моя контрол и аз само исках да ви предупредя. Той е невредим, но имаше инцидент.

— Какво се е случило?

Буун огледа другите чакащи пътници, които трепереха и зяпаха завистливо топлата вътрешност на транспорта.

— Не е точно обществено достояние…

Уанда изгледа унищожително Буун и се промъкна в транспорта покрай него. Стетин я следваше плътно.

— Стига приказки. Водете ни при него — нареди Уанда.