Фондация и хаос

71

Клиа усещаше как войските претърсват целенасочено на неколкостотин метра над тях и зад тях. Лодовик ги поведе по-дълбоко под района на складовете. Най-накрая стигнаха до малък кръгъл люк, почти напълно блокиран от отломки от древно наводнение. Клиа хвана Бран подръка и се дръпна назад, докато Лодовик разчистваше отломките. Бран й се усмихна — едва се виждаше на мижавата светлина на лампите от поддръжката, издърпа ръката й и отиде да помогне на Лодовик. С въздишка Клиа също се включи и за няма и минута люкът беше разчистен.

Клиа нито чуваше, нито усещаше по друг начин хора в тунела зад тях, но въпреки това се чувстваше дълбоко разтревожена. Отломките от наводнението, многогодишната ръжда по люка, трудностите, докато го отворят — оттук нататък нямаше да е по-лесно.

Навлизаха в дълбините на древна хидравлична система от времето на ранните градове на Трантор. Зад капака се виждаше даже още по-малко — лампите бяха разположени на интервали от трийсет метра и като че бяха още по-мъждиви. Това, че изобщо светеха, беше доказателство за уменията на първите инженери и архитекти на Трантор, които са осъзнавали, че тази дълбока инфраструктура трябва да е далеч по-надеждна и издръжлива дори от градовете, които щяха да изникват, да бъдат разрушавани и отново да изникват далече горе.

— Така ще вървим около три километра — обясни Лодовик, — а после отново започваме да се изкачваме. Може да има самоходни пътеки, ескалатори, асансьори, а може и да няма. Калусин от десетилетия не е проучвал тези пътища.

Клиа не каза нищо, просто остана до Бран, докато роботът ги водеше все по-надолу и най-накрая тя вече не усещаше никакви хора. Никога не се беше намирала толкова далеч от тълпите. Беше се чудила какво ли ще е да имаш цяла една планета само за себе си, без отговорности, без чувство за вина, без дарби и без нужда от дарби…

Стъпките на Лодовик пред тях ги поведоха в непрогледната тъма и не след дълго потънаха до глезени в застояла вода. Някъде отляво се чуваше шумът на огромни помпи, които пухтяха, а после прекъсваха работа с далечен преглъщащ рев. Пулсът на Трантор.

Бран я погледна и й помогна да се качи на купчина разядени пластмасови части като блокада на древна артерия.

— Сега виждам доста добре — съобщи им Лодовик, — макар и да подозирам, че вие не виждате. Моля ви, просто се дръжте плътно зад мен. Тук, долу, докато следваме този маршрут, сме много по-добре, отколкото там, горе.

Клиа изведнъж усети в главата си нещо мощно, ала далечно като рапорт от черупка. Вслуша се отново, докато вървеше до Бран, и то пак дойде — по-неясно, но тя беше подготвена и почти можеше да вкуси странния му подпис.

Вара Лизо. На хиляди метри нагоре, пред тях. Може би в двореца.

— Онази жена — каза тя на Бран.

— Мда — каза Бран. — Какво прави?

— Сякаш всеки миг ще избухне.

— Моля ви, дръжте се плътно зад мен — настоя Лодовик. Напред според Калусин имаше асансьорна шахта — и скоро щеше да има шанс да пробва кодовете си, за да проникне в основите на сградата на Имперския съд.