Фондация и хаос

8

Майор Пърл Нам от Специалния разузнавателен отдел на Имперските сили за сигурност, прикрепен към сектор Дал, от два часа чакаше в личния кабинет в Двореца на имперски съветник Фарад Синтер. Оправи нервно яката си. Бюрото на Фарад Синтер беше гладко и елегантно, изработено от каронско дърво от императорските градини, дар от Клаюс I. На бюрото имаше само неактивиран информатор императорска класа. Над единия му край се рееше плака, изобразяваща слънце и космически кораб. Високият таван на кабинета се крепеше на колони от транторски базалт със сложни флорални орнаменти, изработени от настроени един към друг бластерни лъчи. Майорът погледна нагоре към лъчите и когато отново сведе поглед, Фарад Синтер бе застанал зад бюрото, сърдито набърчил чело.

— Да?

Майор Нам, много рус и стегнат, не беше свикнал на частни аудиенции на това обществено равнище, при това в Двореца.

— Вторият доклад за издирването на Клиа Асгар, дъщеря на Сонден и Бетел Асгар. Претърсване на апартамента на бащата.

— И какво още научи?

— Ранните й тестове за интелигентност са били нормални, не изключителни. Ала след като навършва десет години, тестовете показват необикновени скокове — а после, на дванайсетгодишна възраст, я разкриват като слабоумна.

— Стандартните имперски тестове за годност, предполагам?

— Да, сър, приспособени към далитските… хм… нужди.

Синтер прекоси стаята и си наля питие. Не предложи на майора, който и без това не би знаел какво да прави с виното. Без съмнение вкусовете му се ограничаваха с по-грубите форми на стимулка или още по-директно въздействащите стимове, предпочитани сред военните и полицейските служби.

— Няма данни за детски болести, предполагам — отбеляза Синтер.

— Има две възможни обяснения за това, сър — рече русият майор.

— Да?

— За болниците на Дал е типично, че регистрират само изключителните болести. А в случаите, когато тези изключения биха имали лошо отражение върху болницата, те не докладват нищо.

— Значи може и изобщо да не е преболедувала от мозъчна треска… като дете, когато всеки що-годе интелигентен човек се заразява с мозъчна треска.

— Възможно е, сър, макар и малко вероятно. Само едно на сто нормални деца избягва мозъчната треска. Само идиотите я избягват напълно, сър. Може и да я е избегнала по тази причина.

Синтер се усмихна. Чиновникът излизаше от рамките на компетентността си; всъщност броят на избегналите треската беше по-близо до един на трийсет милиона нормални, макар и мнозина да твърдяха, че никога не са я прекарали. А само по себе си това твърдение носеше някакъв заряд, като че избягването на треската добавяше нещо към статута.

— Майор, проявявате ли някакво любопитство изобщо към секторите, които не патрулирате?

— Не, сър. Защо?

— Знаете ли коя е най-високата сграда в Трантор, искам да кажа, над морското равнище?

— Не, сър.

— Най-гъсто населеният сектор?

— Не, сър.

— Най-голямата планета в известната ни Галактика?

— Не. — Майорът се намръщи, като че му се подиграваха.

— Повечето хора са невежи в това отношение. Да ги научат не ги интересува — кажеш ли им ги, ще ги забравят. Голямата картина се губи в ежедневните дреболии, които те познават достатъчно добре, че да се оправят с тях. Ами основните принципи на пътуването с хипердрайв?

— О, небеса, не… Извинете ме. Не, сър.

— И аз самият не ги знам. Тези неща изобщо не са ми любопитни — той се усмихна любезно. — Чудили ли сте се някога защо Тратнор напоследък като че ли е толкова западнал?

— Понякога, сър. Наистина е неприятно.

— Мислили ли сте да се оплачете в кварталния съвет?

— Не и аз. От толкова много неща мога да се оплача — откъде да започна?

— Разбира се. И въпреки това сте известен като компетентен и може би дори изключителен офицер.

— Благодаря, сър.

Синтер погледна полирания под от зелен камък.

— Любопитен ли сте защо се интересувам толкова от тази жена… това момиче?

— Не, сър. — Но майорът реши, че си струва да намигне заговорнически.

Синтер се облещи.

— Вие смятате, че интересът ми към нея е сексуален?

Майорът рязко изпъна стойка.

— Не, сър, не ми подобава да мисля подобни неща.

— Бих се уплашил дори от това, да остана в нейно присъствие по-дълго време, майор Нам.

— Да, сър.

— Тя никога не е болезувала от мозъчна треска.

— Не знаем това, сър. Нямаме записи.

Синтер тръсна глава в знак на отхвърляне.

— Знам, че никога не е боледувала нито от мозъчна треска, нито от никаква друга детска болест. И не защото е била слабоумна. Тя не просто е имала имунитет, майоре.

— Да, сър.

— Тя може би притежава необикновени възможности. И знаете ли откъде го знам? Заради Вара Лизо. Тя за първи път забеляза това момиче преди седмица на един далитски пазар. Отличен кандидат, помислила си тя. Би трябвало да я изпращам заедно с вас, за да усъвършенстваме преследването.

Майорът не каза нищо, просто стоеше в стойка „свободно“ с поглед, забит в отсрещната стена. Адамовата му ябълка подскачаше. Синтер можеше да прочете мислите му достатъчно ясно и без да поглежда в мозъка му; майорът нямаше кой знае колко вяра на всичко това и не знаеше почти или съвсем нищо за Вара Лизо.

— Можете ли да ми я намерите без помощта на Вара Лизо?

— Ако разполагам с достатъчен брой офицери, можем да я намерим до два-три дена. Само с моя малък екип това вероятно би отнело две-три седмици. В момента в Дал не са настроени да ни съдействат, сър.

— Не, предполагам, че не са. Е, намерете я, но не се опитвайте да я арестувате или да й привличате вниманието по какъвто и да било начин. Ще се провалите — хората като нея са накарали толкова други да се провалят…

— Да, сър.

— Докладвайте ми с какво се занимава, с кого се вижда. Когато ви дам заповедта, ще я застреляте с голямокалибрена кинетично-енергийна пушка от разстояние в главата. Разбрано?

— Да, сър.

— После ще ми донесете тялото й. Не на криминалистите, а на мен, в личните ми покои. Достатъчно, майоре.

— Сър. — Майор Нам си тръгна.

Синтер не се доверяваше особено на компетентността на каквато и да било полиция в който и да било сектор. Съвсем лесно беше да ги подкупиш, ала разширените полицейски патрули все още не бяха успели да заловят нито един робот; всички набелязани индивиди в края на краищата се оказаха човеци. Роботите ги бяха заблудили много хитро.

Но Клиа Асгар… Младо момиче, поне външно. Как така един робот успяваше да расте на вид? Имаше толкова много тайни, които Синтер чакаше с нетърпение да разкрие.

Въздействието на мозъчната треска върху любопитството и върху цивилизацията въобще не беше най-интересната от тези тайни, съвсем не. Изобщо не беше тайна. Синтер силно подозираше, че роботите са създали болестта — може би преди хилядолетия, след като са били прокудени от света на хората — с цел незабележимо да намалят интелектуалните способности, създавайки Империя, която толкова рядко въставаше срещу Центъра…

Главата му бучеше от тези изводи. Толкова много подозрения, толкова много теории!

С лека, напрегната усмивка Синтер се унесе в размисли за няколко минути, после отиде до информатора на бюрото да потърси името на най-големия свят в Галактиката.

Синтер сам никога не беше боледувал от мозъчна треска; някакси я беше избегнал, въпреки че интелигентността му беше над средната. Беше любопитен завинаги.

И напълно човек. Фарад Синтер си правеше рентгенови снимки поне два пъти всяка година, за да го докаже пред себе си.

Най-големият обитаем свят в цялата Галактика се оказа Нак — газов гигант, обикалящ около една звезда в провинция Халидон. Беше четири милиона километра в диаметър.

Сега трябваше да мисли за други неща. Застана пред бюрото си — никога не работеше седнал — и запреглежда справката, подготвена му от информатора. Започваше да се надига воня около новото изпращане на кораби за Сароса след вероятната загуба на „Копието на славата“. Зад нарастващото обществено възмущение почти подушваше Линг Чен. И все пак това всъщност си беше дело на Клаюс, почти изцяло. Синтер се бе погрижил да позволи на момчето да се чувства полезно.

Чен беше много интелигентен…

Синтер се зачуди дали Чен някога е боледувал от мозъчна треска…

Потънала в мисли, тя стоя така четири-пет минути. Информацията си течеше, но тя не й обръщаше внимание. Имаше достатъчно време да се справи със Съветник Чен.