Фондация и хаос

84

— Никога не бих повярвал, че подобна среща е възможна — каза Линг Чен. — Да бях вярвал, че е възможна, никога не бих повярвал, че може да бъде полезна. И все пак ето ни тук.

Р. Данийл Оливо и началникът на Комисията навлязоха в сумрака на голяма недовършена зала в източния ъгъл на двореца, изпълнена със скелета и строителни машини. Днес работниците имаха почивен ден и залата беше пуста. Макар Чен да говореше тихо, за чувствителните уши на Данийл ехото кънтеше навсякъде около тях, подобаващо за думите на най-всепроникващото и могъщо човешко влияние в цялата Галактика.

Срещнаха се тук, защото Чен знаеше, че контингентът от шпиониращи устройства все още не е инсталиран. Явно началникът на Комисията не искаше никога да се разбере за срещата им.

Данийл изчака началникът да продължи. Той беше пленникът — представлението си беше на Чен.

— Ти би жертвал живота си — съществуванието си, да го кажем — заради Хари Селдън. Защо? — попита Чен.

— Професор Селдън е ключът към намаляването на хилядолетията хаос и мизерия, които ще последват краха на Империята — обясни Данийл.

Чен вдигна вежда и ъгълчето на устата си — нищо повече. Лицето на началника беше безстрастно като на робот, ала все пак той беше съвсем човек — необикновеният продукт на хилядолетия възпитание и бракове между близки родственици, допълнено с леки генетични манипулации и древните привилегии на богатството и властта.

— Не съм уредил тази необичайна среща, за да си разменяме празни приказки. Усещах намесата ти, нишките ти на влияние, на моменти — десетилетия наред и никога не съм бил съвсем сигурен…

Но сега, когато вече съм сигурен и стоя тук с тебе, се чудя защо съм все още жив, Даний, Данийл, както и да е истинското ти име — нека засега те наричам Демерзел, — и все още съм на власт?

Чен спря, така че спря и Данийл. Нямаше смисъл да се увърта. Началникът на Комисията беше наредил пълен и цялостен преглед на всички, заловени в Залата за освобождаване или арестувани в склада. Тайната на Данийл за пръв път бе разкрита.

— Защото реши, че ще е уместно да се приспособиш към Проекта и да не го блокираш по времето, когато де факто управляваше Империята — каза Данийл.

Чен впери поглед в прашния под, великолепна мозайка от плочки от лапис и злато, все още нацапани с лепило и циментов разтвор — техника, стара като самото човечество, която сега се използваше само от най-богатите или в двореца.

— Често съм го подозирал. Наблюдавах появата и изчезването на тези задкулисни сили. Те идваха в сънищата ми, както явно са идвали в сънищата и в биологията на цялото човечество.

— И резултатът са менталиците — додаде Данийл. Това заинтересува Данийл: Чен беше проницателен наблюдател, а да се потвърдят и собствените подозрения на Данийл за менталиците…

— Да — каза Чен. — Те са тук, за да помогнат да се отървем от вас. Разбираш ли? Не можем да приемем роботите.

Данийл не изрази несъгласие.

— Вара Лизо — ако й се предоставеше точният политически пост — нещо, което тук и сега със сигурност й липсваше този път — можеше да помогне да елиминираме всички ви. Ако, да кажем, тя беше на служба при Клеон… и се бореше на негова страна. Клеон знаеше ли за тебе?

Данийл кимна.

— Клеон подозираше, но смяташе каквото сигурно смятш и ти — че роботите го подкрепят, а не му се противопоставят.

— И все пак ми позволи да го сваля и да го изпратя в принудително изгнание — каза Чен. — Без съмнение това не е лоялност?

— Аз не съм лоялен към индивидите. — отвърна Данийл.

— Ако не споделях твоето мнение, сигурно нямаше вече да съм жив.

— Не представлявам заплаха за тебе — увери го Данийл. — Дори и ако не биваше да подкрепям твоите усилия за създаване на Трантор, в който Хари Селдън би процъфтявал и би бил предизвикан да осъществи най-великите си постижения… Ти щеше да спечелиш. Но без Хари Селдън твоята кариера щеше да е много по-кратка.

— Да, и той ми го каза по време на процеса. Много се разстроих, когато разбрах, че му вярвам, макар и да му казах друго. — Чен погледна накриво Данийл. — Без съмнение ти знаеш, че в мен има достатъчно кръв, за да си позволявам известна суетност.

Данийл кимна.

— Ти ме разбираш като политическо присъствие, като историческа сила, нали? Е, аз пък знам нещичко за тебе и за твоите, Демерзел. Уважавам постигнатото от тебе, макар че съм озадачен от продължителното време, което ти е било нужно, за да го постигнеш.

Демерзел наклони глава, признавайки точността на критиката.

— Много неща трябваше да преодолеем.

— Роботи срещу роботи, прав ли съм?

— Да. Много болезнена схизма.

— Нищо не мога да кажа за тези работи, защото не зная подробностите — каза Чен.

— Но си любопитен.

— Да, разбира се.

— Няма да ти предоставя фактите.

— Не съм го и очаквал от тебе.

За миг двете фигури се гледаха мълчаливо.

— Колко века? — попита тихо Чен.

— Над двеста — отвърна Данийл.

Очите на Чен се разшириха.

— Колко история си видял!

— Не съм способен да съхранявам всичко в основната памет — каза Данийл. — Съхранява се в сигурни хранилища по цялата Галактика, частици от моите животи, от които запазвам само кратки резюмета.

— Вечен! — възкликна Чен. За първи път в гласа му се долови нотка на удивление.

— Времето ми почти свърши — рече Данийл. — Съществувам вече твърде дълго.

— Сега всички роботи трябва да се махнат от пътя — съгласи се Чен. — Знаците са ясни. Твърде много намеси. Тези силни менталици — те пак ще се появят. Във ваше присъствие човешката кожа се набръчква и се опитва да ви отхвърли.

— Те са проблем, който не предвидих, когато поставих Хари на пътя му.

— Говориш за него като за приятел — отбеляза Чен — с почти човешка привързаност.

— Той е мой приятел. Както и много хора преди него.

— Е, аз не мога да ти бъда приятел. Ти ме ужасяваш, Демерзел. Знам, че докато съществуваш, никога не бих могъл да имам пълен контрол и въпреки това ако те унищожа, и аз ще съм мъртъв след година-две. Психоисторията на Селдън го твърди. Аз съм в особеното положение да ми се налага да вярвам в истината на наука, която инстинктивно презирам. Не бих го нарекъл удобно.

— Не.

— Имаш ли решение за този проблем със свръхменталиците? Доколкото разбрах, Хари Селдън вижда в съществуването им фатален удар за неговото дело.

— Решение има — рече Данийл. — Трябва да говоря с Хари в присъствието на момичето, Клиа Асгар, и нейния мъж Бран. Лодовик Трема също трябва да е там.

— Лодовик! — Чен стисна челюсти. — Тъкмо това най-много ме обижда. От всички… хора… на които съм разчитал през годините, признавам, че само Лодовик Трема предизвика у мен привързаност, слабост, която той никога не предаде… досега.

— Нищо не е предал.

— Предаде тебе, ако не греша.

— Нищо не е предал — повтори Данийл. — Той е част от пътя и поправя онова, за което съм бил сляп.

— Значи искаш момичето менталик — каза Чен. — И я искаш жива. Мислех да я екзекутирам. Тези като нея са опасни като усойници.

— Тя е много важна за реконструирането на Проекта на Хари Селдън.

— Отново мълчание. А после насред голямата недовършена зала Чен рече:

— Така да бъде. И после — край. Всички вие трябва да напуснете. Всички освен Селдън. Както се договорихме на процеса. И ще предам във ваши ръце онези неща, за които не желая да нося отговорност — артефактите. Останките от други роботи. Телата на твоите врагове, Данийл.

— Те никога не са били мои врагове, сир.

Чен го изгледа със странен израз.

— Ти не ми дължиш нищо, аз не ти дължа нищо. Трантор е приключил с тебе завинаги. Това е политика на силата, Демерзел, такава, с каквато си се занимавал толкова хиляди години с цената на толкова човешки животи. В края на краищата ти не си по-добър от мен, роботе.