Фондация и хаос

79

Данийл притича през празния стражеви пост в преддверието на охраната. Относително слабото му възприятие на човешки душевни състояния сега беше чист късмет; вълната от нова експлозия като последното смъртно кашляне на огромен вулкан го остави да се завърти, да се плъзне на четири крака и да нахлуе в Залата за освобождаване през източния вход. Имаше впечатлението, че Жана и всички нейни копия в машините около него се разпадат като изгнило знаме на силен вятър, което се опитва да не се разкъса, но пък този образ изобщо не беше логичен, защото собствените му схеми, собственото му съзнание заплашваха да сторят същото.