Господар на стихии

Епилог Ново начало

Празненството във вдигнатия набързо кралски павилион не беше пищно. Въпреки сравнително лесната победа Дейлон и Деклан изпитваха дълбока вътрешна празнота. Възмездието не беше донесло и на двамата пълно усещане за край или осъщественост.

Все пак цял един континент поробени хора вече бе освободен от лордовете на Прайдове и това трябваше да се отпразнува. Малкото ейл и спирт, пътували с кралския обоз, бяха раздадени на спечелилите вниманието и благоразположението на Дейлон.

Новият оръжеен инструктор също осигури буренце уиски, което бе успял някак да задели незабелязано.

Хатушали се огледа, обзет от лека носталгия по дните си в хана „Трите звезди“, докато отпиваше от чашката ужасна и чудесна „вода на живота“, както Колин нарече уискито.

Заакара и Руфио бяха поканени, но като че ли предпочетоха да останат насаме в едно тихо кътче. Донти и Хату бяха прекарали цял час в споделяне на удивителни истории и в чудене какво ги очаква занапред, и двамата зарадвани, че другият е жив и е добре.

Деклан се беше зарадвал, че най-сетне вижда отново Хату, и като че ли беше някак развеселен от Донти. Целият разказ за това как са го пратили да убие най-добрия си приятел му се стори мрачно забавен и му допадна начинът, по който Донти разказа историята.

Решението на Хату да каже на Донти, че вече може да го довърши с едно махване с ръка, можеше да почака. Повече от всеки друг Хату разбираше тъмните изкуства, приложени му от Сестрите на Дълбините, и това, че Донти изобщо не е бил в състояние да се противопостави на тази сила.

Хава се наслаждаваше на усещането, че всички най-сетне са се събрали.

Донти изслуша какво бе узнала Хава за лордовете на Прайдове, а след това Деклан и Хату добавиха своите открития за Тъмните господари.

Донти поклати глава.

— Значи, тези Тъмни господари, тези ужасни същества, които са дошли от разлом в небето, са унищожили цели армии?

— Да — каза Деклан. — Но не са непобедими. Пазителя на часовете, или каквато там му е титлата, ни преведе разказа на един човек, Нестор. Нестор каза, че били уязвими от желязо и че то ги отблъсквало, можело дори да ги убие. Все пак те продължавали да се връщат и накрая надделели. — Отпи от уискито си. — Каза, че имало някаква история за странник магьосник, който ги обуздал и сътворил Юздата, макар че според други накрая се намесили боговете, но в един момент се постигнало равновесие. Взимали в жертва хора, но само в определени дни и само в ограничен брой.

Донти полагаше явни усилия да се напие въпреки ограничения запас алкохол.

— Не могат да изядат цялото стадо — каза той. — Трябва да оставят някои за разплод, нали?

— Неелегантен начин да се каже — намеси се Руфио от ъгъла на павилиона, — но не и неуместен. — Погледна Хату и кимна.

— Значи, докато ставало всичко това, тези лордове на Прайдове се наговорили да наложат господството си над целия континент, така ли? — попита Донти.

Деклан кимна.

Донти се разсмя и погледна Хату и Хава.

— Убедили са цял континент от… не знам колко народа, че точно те са надвили Тъмните господари? А аз си мислех, че Съветът на Учителите е най-умната пасмина престъпници, която може да съществува. Явно не съм бил прав. Това е било престъпно начинание с невероятни мащаби. — Вдигна почти празната си чаша. — За лордовете на Прайдове, зли копелета такива. Да горите в ада.

И си допи пиенето.

Хату видя, че Заакара се е запътил навън.

Дейлон махна на Деклан да се приближи до него и му каза:

— Ти спаси живота ми, знаеш ли.

Деклан не знаеше какво да отвърне.

— Аз вече остарявам. Следващия път ти върви да се биеш с враговете.

Деклан се засмя.

— Добре.

Кралят продължи:

— Като се върнем, трябва да накараме Балвен да ти намери съпруга. Няма да липсват жени, които биха обожавали да са кралица на Маркензас, и много от тях ще са много красиви.

Деклан го погледна сериозно.

— Аз обичах жена си.

— Аз също, в първия си брак, дълбоко. Втората ми бе избрана за политическа изгода, но след време започнах първо да я ценя, а после… — Сви рамене, щом чувствата го завладяха за миг. — След това я заобичах дълбоко. Беше добра майка и децата ни ми бяха много скъпи. — Болката му за миг стана съвсем видима. — Тъй че Балвен ще ти намери подходяща кралица, а ти ще трябва само да я намериш за привлекателна и да родите наследник. Повече от един е най-добре. Сега иди и се отпусни. — Махна на брат си да си ходи и се обърна да поговори с Колин.

Руфио се надигна от мястото си в ъгъла и даде знак на Хату, че трябва да поговорят отвън.

Хату се обърна към Хава и каза:

— Ела с мен, моля те.

Тя изглеждаше малко изненадана, но кимна и го последва навън. След като се отдалечиха достатъчно от кралския павилион, той каза:

— Трябва да поговоря с теб за две неща.

Тя се усмихна.

— Слушам те.

— Онези двамата — той посочи Заакара и Руфио, които стояха недалече от тях, — искат да отида с тях.

— Къде? — попита тя, присвила очи.

— До… едно място за обучение. Да се науча как да владея силите си. — Разказа ѝ набързо за дарбата си да намира нея и други хора и за участието си в спасяването на Деклан в Раната и изгарянето на грамадните врати в Акена.

Докато говореше, лицето ѝ помръкваше, а накрая, когато свърши, тя каза:

— Значи ме напускаш?

— Само ако не дойдеш и ти.

За миг изражението ѝ стана сурово.

— Значи, или се отказвам да съм най-добрият проклет корабен капитан на този свят, или ме оставяш тук сама!

Руфио и Заакара бяха достатъчно близо, за да ги чуват, и Руфио каза:

— Ние имаме кораби.

Очите на Хава се разшириха и тя погледна от Хату към Руфио.

— Какво?

— Казах: имаме кораби. Ако ти трябва кораб, няма проблем.

— Имате ли пирати? — попита тя.

— Скапано много, ако искаш истината — каза Заакара.

Тя живна.

— Звучи ми точно като място за мен.

— Но трябва да тръгнем веднага — каза Руфио.

Донти излезе от павилиона, за да ги потърси, и се приближи точно когато Хава прегърна Хату през врата и каза:

— Разбира се, че ще дойда навсякъде с теб.

Притисна го до себе си, а след това го отблъсна закачливо.

— Щом имат кораби.

— Какво става? — попита Донти. Въздействието на уискито на Колин започваше да му личи.

— Идваме! — извика Хава на Руфио. Прегърна Донти през врата и махна на Хату да се приближи, за да прегърне и него.

— Какво? — попита Донти.

— Отиваме на приключение — каза Хава. — Обичаме те, идиот такъв! Пази се жив!

Изведнъж до тях изникна огромен овал енергия, който Хату усети още щом се появи.

Съскащият звук, който излъчваше овалът, накара Дейлон, Деклан и останалите от свитата на краля да излязат от павилиона.

Руфио даде знак на Заакара да пристъпи първи, а Хату извика на Деклан:

— Предай довиждане от мен на Бодай, когато посетиш Светилището!

Деклан им махна, щом Хава пристъпи през сребристата светлина и изчезна. Хату я последва.

Тъкмо когато и Руфио се канеше да премине, Донти затича към овала и извика:

— Почакайте ме!

Гмурна се в същия миг с Руфио и секунда след това овалът искряща енергия угасна и престана да съществува.

Сиксто застана до рамото на Деклан и каза:

— Мислиш ли, че изобщо ще ги видим някога пак?

Деклан помълча, после отрони:

— Не знам. Но вече вярвам, че всичко е възможно.

Донти се плъзна по мократа трева, бутна Хату отзад и го запрати да се търкаля надолу и да тупне по задник.

Хава и Заакара се оказаха достатъчно далече, за да не събори и тях. Руфио падна на една страна и се потъркаля няколко стъпки по тревистия склон.

Наблизо стояха двама мъже с черни халати. И двамата държаха тояги. По-високият беше с чисто бяла коса, падаща до раменете му, макар лицето му да изглеждаше относително младо. Вторият сякаш беше много развеселен от търкалянето и се приближи да помогне на Хату да се изправи.

— Добре дошли — каза белокосият мъж. — Очаквах само един новодошъл, но всички сте добре дошли.

Хава плесна закачливо Донти по рамото.

— Можеше да се убиеш, идиот такъв.

— Ау! — изохка той. — Боли! — Огледа се и завъртя главата си толкова рязко, че вратът го заболя. Той го разтри и възкликна: — Вижте!

— Какво? — попита Хава.

— Три луни!

Горе над тях голяма луна огряваше небето, а в далечината бавно се издигаха две по-малки.

Тъмнокосият мъж каза:

— Когато и трите са високо, е светло почти като в мъглив ден.

— Къде сме? — попита Донти.

Белокосият мъж махна широко с ръка.

— Този остров е Островът на чародея, а от другата страна на този хълм е нашата школа. Вила Беата, което означава Щастлив дом. Ние сме сред океана, наречен Горчивото море, а вие сте на свят, наречен Мидкемия. Аз съм Магнус.

По-младият мъж стисна ръката на Хату и каза:

— Аз съм Филип, но всички ме наричат Пъг.