Хаос

40

Четвъртък, 9:34

Студио Сити, Калифорния

Беше си харесал името Стрийткорна и продаваше аудиозаписи от една раница, изработена от кожа на пантера. Вече повече от година всеки ден към седем сутринта младежът слизаше от разнебитения Фолксваген в паркинга зад ивицата магазини в Лоръл Каньон в Студио Сити и се устремяваше към булевард „Вентура“. Носеше черни кожени сандали и поличка, закачена през рамото на ремък от леопардова кожа. Под ремъка имаше просмукана от пот черна фланелка с къси ръкави, върху която с бели букви беше изписано „СТРИЙТКОРНА РАП“. Косата му беше избръсната от двете страни на главата и само един голям кичур по средата бе хванат на възел. Очите му не се забелязваха под очилата. Дребните диамантени игли в носа и езика сияеха от потта и слюнката му.

Стрийткорна никога не бързаше. Докато крачеше, опъваше от цигарата си с марихуана, за да се подготви за амбулантната си търговия през деня. Колкото повече димът разхлабваше и отпускаше съзнанието му, толкова повече костеливите му ръце и крака навлизаха в ритъма, командван от главата му. Бедрата му започваха да се движат в такт и той почваше да пляска с ръце.

Стрийткорна спря на ъгъла, без да спира танца си, свали раницата си, отвори я така, че касетите да се виждат, включи един малък магнетофон и започна основното си изпълнение. На ден обикновено продаваше пет-шест касети на честна уговорка. Тъй като беше прекалено зает, за да спира, беше написал на едно кашонче купувачите да пускат парите там. Повечето оставяха по пет долара, някои само по един-два, други обаче по десет. На ден изкарваше средно по тридесет долара, които му стигаха за цигари, бензин и храна.

Най-големият му удар беше, когато го бяха отвели в студиото от другата страна на Радфорд Авеню. Снимаха го за един вечерен скеч в една улична сцена и изкара достатъчно пари, за да си запише предварително някаква музика. Преди това всичко се записваше на живо, на улицата, както си пееше. Всички, които купуваха касета от Стрийткорна, получаваха оригинален запис. Сега вече можеха да избират.

През последния ден от живота си Стрийткорна пристигна на работното си място в 7 и 10 сутринта. Продаде една касета за десет долара през първите два часа, запали цигара в 9 и 15 и навлезе в любимия си рап.

Докато пееше със затворени очи, двама млади мъже прекосиха Лоръл Каньон. Бяха руси, високи и вървяха бавно. Дъвчеха сандвичи. Носеха бели тениски, а на раменете им висяха спортни сакове. Когато наближиха Стрийткорна, единият спря зад него отдясно, а другият отляво. После спокойно извадиха автомобилни щанги от саковете си и едновременно ги стовариха върху коленете на продавача на музика.

Стрийткорна рухна с писък, слънчевите му очила се строшиха в плочките, когато лицето му се заби в тротоара. Минувачите забавиха крачка и загледаха как младежът изпищя отново, свивайки се на кълбо. Преди още да успее да се обърне и да погледне нападателите си, младежите вдигнаха щангите и ги стовариха жестоко върху главата му. Черепът му се строши още от първия удар, опръсквайки бетонната настилка с кръв, но двамината бяха безмилостни и го удариха още по два пъти. Стрийткорна потръпваше при всеки удар, после притихна и умря.

— Господи! — изпищя една млада жена. — Какво направихте?

— Запушихме гадната уста на тоя боклук — каза единият младеж.

— Някой да повика полицията! Някой да помогне! — изкрещя една стара чернокожа жена с бастун.

Младежът я изгледа, после я приближи. Хората се отместваха от пътя му. Старицата се дръпна назад.

— Хей! — извика един бял мъж на средна възраст, вмъквайки се помежду им. — Я стига!

Нападателят го ритна в глезена и мъжът се строполи на тротоара със сгърчено от болка лице. Чернокожата жена притисна гръб към близката витрина.

Безмилостният убиец доближи лицето си до нейното и изсъска:

— Затваряй си вонящия черен плювалник.

— Не и докато дишам американски въздух — заяви храбро тя.

Вторият младеж изсумтя и заби единия край на щангата в устата й. Тя се сгъна на две и той я събори на земята, после скочи с двата си крака отгоре й.

— Оправихме ги — обади се вторият младеж, който пребъркваше Стрийткорна, и се изправи.

Двамата застанаха рамо до рамо срещу тълпата.

— Не могат да убият всички ни! — изкрещя някой. Мъжът с ключовете бръкна в сака, измъкна пистолет и се ухили.

— Хайде бе, я да видим.

Тълпата се разстъпи. Младежите минаха през нея и тръгнаха към Лоръл Каньон, игнорирайки гневните погледи на пешеходците и заплашителните крясъци зад себе си. Стигнаха до колата на Стрийткорна, качиха се, завиха по Лоръл Каньон и потеглиха нагоре по холивудските хълмове, необезпокоявани от никого. Движението към Холивуд бързо ги погълна.

Полицията пристигна след седем минути; веднага бе издадено нареждане да започне издирване с хеликоптер. Хеликоптерът забеляза колата паркирана близо до пресечката на Коулдуотър Каньон и Мълхоланд Драйв. Беше изоставена и чиста, без отпечатъци от пръсти.

В раницата на Стрийткорна на улицата нямаше никакви касети, само четиристотин долара и дребни.