Хаос

66

Четвъртък, 23:55

Тулуза, Франция

Основната работа на полковник Брет Огъст в НАТО беше да оказва помощ при планирането на маневрите. Специалността му беше пехотни настъпления, но той бе имал щастието да работи и с експерти и по авиационните и военноморските науки и разбираше и от тези неща.

В случая обаче с фабриката в Тулуза той бе решил да осъществи едно просто и изпитано нападение двама по двама. Двама напредват, двама ги прикриват, после двамата прикриващи напредват, а двойката отпред ги прикрива.

Двадесет и двама натовски войници навлязоха във фабриката „Demain“ под командването на Огъст. Един беше ранен в ръката, друг в коляното. От хората от жандармерията единствено полковник Балон бе ранен в рамото. Трима от двадесет и осемте Нови якобинци загинаха и четиринадесет бяха ранени.

По-късно щеше да дава показания пред специална комисия от Френското национално събрание, че жертви е имало, защото якобинците са се били прекалено яростно.

Цялата операция, от първия до последния изстрел, трая точно двайсет и две минути.

На Пол Худ това време му се стори доста по-дълго.

Когато „У–22 Оспри“ се приземи и водачът на Новите якобинци заповяда екзекуцията на пленниците, изстрели прогърмяха не само откъм вратата, а и от тавана и от прозореца, на който се бе изкачил един от жандармеристите. Точно тогава бяха убити тримата якобинци, получили заповед да екзекутират Пол Худ, Нанси Босуърт и Мат Стол.

В същия миг Худ се хвърли върху Нанси и Мат и ги затисна на пода. Балон бе ранен.

Якобинците отчаяно се опитваха да задържат атаката на противниците си. През това време Худ и останалите успяха да се изтеглят в една кухничка, където Нанси почисти и превърза раната на Балон, докато Худ го държеше, за да не се впусне отново в битката.

Двама от войниците на НАТО ги откриха и ги заведоха при „Оспри“.

Худ веднага попита дали някой от екипите е открил Доминик или Хаузен и страшно искаше да разговаря с Роджърс. Беше особено притеснен за Хърбърт и искаше да знае как са нещата около него.

Стол вече се бе устроил в кабината. Худ тъкмо се канеше да влезе вътре, когато в небето се появи светлина. Беше дребна като звезда и се движеше от изток на запад. Внезапно направи завой към тях и се уголеми. Чу се грохот на хеликоптерен ротор. Огъст също вдигна глава.

— Да не е от вашите? — запита Худ.

— Не — отвърна Огъст. — Може би е онзи, който излетя преди да кацнем. Доколкото разбрах, на борда му се намират някои от най-важните престъпници.

Изведнъж на ъгъла на площадката изникна един жандармерист. Носеше някакъв мъж. Бързо разбраха, че това е пилотът на хеликоптера, ударен от Хаузен.

Хеликоптерът вече беше над тях и се заспуска по спирала към земята. Беше очевидно, че не каца, а пада.

Огъст заповяда на всички да залегнат и да покрият главите си. Худ закри Нанси с тялото си. Самият Огъст остана прав. Хеликоптерът изравни полета си на около петдесет метра височина, после полетя към реката.

— Кой е този Хаузен, мистър Худ? — запита Огъст.

— Германски политик — отвърна Худ. — Ненавижда Доминик — човека, който стои зад всичко това.

— До такава степен, че да рискува живота си, открадвайки хеликоптера му?

— Повече от това — увери го Худ. — Мисля, че Хаузен е готов да се раздели с живота си само и само да повлече и Доминик със себе си.

— Себе си, хеликоптера и всичко онова, което е под тях — каза Огъст и продължи да следи хеликоптера. Той се насочи на север по остра дъга, послеотново изравни полета. — Виждал съм и преди подобно нещо: стари противници да уреждат сметките си. Лошо. Много лошо.

Огъст хвърли поглед към кабината и завъртя показалеца в кръг над главата си. Пилотът отдаде чест и включи вертикалните двигатели.

— Какво има, полковник? — попита Худ.

Огъст затича към пилотската кабина.

— Единият иска да приземи хеликоптера, а другият не му позволява — викна той. — Ако не ги спрем, и двамата няма да успеят.

— Да ги спрете?

Двама командоси на НАТО също се качиха на самолета. Грохотът на мощните двигатели заглуши всичко.