Хаос

71

Понеделник, 9:32

Вашингтон, окръг Колумбия

Худ, Стол и Хърбърт бяха посрещнати с добре дошли в Оперативния център и в тяхна чест беше организирано малко тържество. Когато пристигнаха, ръководството на Центъра вече се бе събрало около подноси с кафе, кроасани и всевъзможни сладкиши.

— Изкупихме всички сладкиши с френски и немски имена в комисариата — каза Ан Фарис и целуна Худ по бузата.

Ед Медина и Джон Бен бяха направили макет: войници-играчки, представляващи НАТО; Худ и Хърбърт защитаваха един форт с етикет „Порядъчност“ от цяла орда чудовища, изскачащи от един военен транспортен самолет с надпис „Ненавист“.

Охлузеният и ожулен, но не загубил духа си Хърбърт беше трогнат. Стол изгълта всичките лакомства. Худ беше смутен. Роджърс стоеше скръстил ръце в ъгъла, настрани от центъра на вниманието.

Подканен да говори, Худ се изправи и каза:

— Не сме направили нищо особено. Хора като генерал Роджърс и екипа на нашия „Страйкър“ правят подобни неща всеки ден.

— Е, поизпотихте дипломатите — обади се Лоуел Кофи.

— Не — контрира Стол. — Воювахме за истината, справедливостта и всичко американско!

— Къде съм си загубила чинелите? — затюхка се Ан Фарис.

Худ успокои духовете.

— Както вече казах, ние само следвахме примера, който ни дават колегите ни от Оперативния център. Като стана дума за това, Майк, защо не обявиш новината?

Роджърс поклати глава и му направи знак да говори той. Худ му се усмихна и продължи:

— В края на седмицата генерал Роджърс окончателно приключи с уреждането на прехвърлянето на полковник Брет А. Огъст във Вашингтон, за да поеме командването на групата „Страйкър“. Полковник Огъст беше човекът, който в действителност спипа за яката Жерар Доминик, и той ще бъде една голяма стратегическа и лична придобивка за екипа ни.

Последваха бурни ръкопляскания.

— Сигурен съм — продължи Худ, — че всички сте забелязали, че пресата от края на седмицата вдигна голям шум около Доминик и последствията от Operation L’Ecounter. Видях множество уводни статии за начина, по който предразсъдъците на иначе добри хора биха били манипулирани и използвани за унищожаването на хора и цели общества. Надявам се, че предупрежденията няма да умрат със заглавията. Ан, ще трябва да си поговорим на тая тема. Например да видим дали можем да изработим някаква образователна програма за училищата. — Тя кимна и му се усмихна.

— Доказателството, което Мат изкопа в компютрите на „Demain“, е в безопасност у френските прокурори. Тъй като в това престъпление са замесени и интернационални елементи, представители на Щатите, Германия и други нации, Доминик не ще успее да се измъкне. Бих искал също така да поздравя Мат и екипа му. Вчера те проследиха откъде се изстрелват игрите, възбуждащи расова омраза тук, в Щатите. От един банков компютър в Монтгомъри, Алабама. Били са прехвърлени там по Интернет възможно по-близо до мястото, където Роза Паркс отказва да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж през 1955 година. Доминик вярваше в историята. Много зле за него, че не си бе взел урок от нея.

— Както казва Самюъл Тейлър Колридж: „Ако хората можеха да си вземат поука от историята, какви ли уроци щеше да ни преподава тя. Но страстите и празниците заслепяват нашите очи“ — обади се Роджърс.

— Мисля, че в Европа успяхме да отворим нечии очи, особено благодарение на Боб.

— И на Джоди Томпсън — добави Хърбърт. — Вече щях да почивам под купчина камъни, ако не беше тя.

— Да, и на Джоди — каза Худ. — Казаха ни, че Дните на хаоса в Германия много бързо се свили след случилото се. Много от младите хора са прогледнали и са се прибрали у дома.

— Бедните деца — прошепна Марта. — Искаш ли да се хванем на бас, че пак ще ги излъжат?

— Права си — каза Худ. — Не сме сложили кръст на ненавистта. Но им дадохме ясна представа за същността й. В десет часа имам среща със сенатор Барбара Фокс…

Всички замъмориха възмутено.

Худ вдигна ръце.

— Обещавам ви, че тя няма да си тръгне, без да е оттеглила съкращенията на бюджета, с които ни заплашваше. В действителност в края на седмицата си мислех как бихме могли да използваме допълнителните пари за един нов отдел, работещ или като част от Оперативния център, или независимо.

— Веднага ще му измислим име — викна Мат Стол. Последваха гръмки стонове.

— Ще мислим за това по-късно — каза Худ. — Не искам да карам сенатор Фокс да чака. Искам да благодаря на всички за това посрещане, и особено да благодаря на генерал Роджърс за подкрепата, която ни оказа в Европа.

Худ кимна на Роджърс да го последва и излезе. И щом затвориха вратата, попита:

— Има ли нещо, което можем да направим, за да се почувства полковник Огъст у дома си?

— Само едно — отвърна Роджърс. — Възнамерявам да се поразходя малко из града през обедната почивка и да потърся модел на „Месершмит Бф 109“. Навремето като деца правехме модели, но този не успяхме да намерим.

— После дай фактурата да я осребрят — каза Худ. Роджърс поклати глава.

— Този подарък специално е мой. Дължа го на Брет. — Худ му каза, че разбира, после го попита дали иска да вземе участие в срещата със сенатор Фокс.

— Един път седмично ми стига — отказа Роджърс. — Освен това, ти винаги си се справял много по-добре от мен с тия неща. Аз просто нямам подход.

Худ забърза да посрещне сенаторката пред асансьора. Роджърс му стискаше палци за късмет.

— Добро утро, Пол — каза тя, пристъпвайки от асансьора. Двамата помощници я следваха — Добре ли изкарахте уикенда?

— Да, ако не се броят крясъците на жена ми, че някой път ще си строша главата.

— Ясно. — Двамата тръгнаха по коридора. — Що се отнася до мен, аз нямах и миг отдих. Опитвах се да проумея как да откъсна нечии глави, работещи за човека, току-що спасил света. Беше ли го планирал това, Пол? Само за да ми направиш живота труден ли го стори?

— Не мога да скрия нищо от вас — отвърна той. — Точно затова.

— Със сигурност ще се появите в шоуто на Лари Кинг — каза тя. — Има си хас: мъж в инвалидна количка, спасил живота на мис Томпсън. Пресата направо ще полудее. Особено след като момичето непрекъснато отхвърля оферти да продаде филмовите права за премеждието си, освен ако не получи правото да го режисира самата тя. Умно момиче.

— Помощта, оказана на мис Томпсън, беше на Боб и Майк — каза Худ. — За съжаление аз нямам принос в нея.

— Точно така — откликна тя. — Обаче спасяването на света, предотвратяването на безредици в градовете ни, унищожаването на следващия световен деспот — това всичко е твое дело. Но въпреки това аз съм решена да направя съкращенията, Пол. Дължа го на данъкоплатците.

— За това ще си поговорим в кабинета ми — каза Худ. — Но само на четири очи. Има нещо, което трябва да споделя с вас.

— Нямам тайни от помощниците си — отвърна Фокс. — Те може и да не са супермени като екипа ти, но са си мои.

— Разбирам — отвърна Худ. — И въпреки това бих искал да си поговорим само двамата.

— Бихте ли ме изчакали тук? — каза сенатор Фокс, без да се обръща към помощниците си. — Веднага се връщам.

Щом влязоха, Худ затвори вратата и каза:

— Седнете.

— Няма нужда, благодаря. Няма да се бавим.

Худ взе един кафяв плик от бюрото си и й го показа.

— Това пристигна през уикенда посредством германската дипломатическа поща — каза той. — От заместник-министъра на външните работи Хаузен.

Предния ден бе отишъл до квартирата на Мат и го бе накарал да направи компютърен анализ, за да е сигурен. Нямаше и съмнение. Макар и да се опасяваше от този момент, трябваше да мине през него.

— Е, и? — попита Фокс.

— Преди години Жерар Доминик и Рихард Хаузен са били студенти в Париж. Една нощ били на разходка. Цялата вечер пили.

Румените бузи на Фокс пребледняха. Тъмните й очи се забиха в плика.

— Може ли? — попита тя и протегна ръка.

Худ й го подаде. Тя го дръпна и го опипа, опитвайки се да определи съдържанието му. После каза:

— Снимки.

— Моля ви, госпожо, седнете — тихо каза Худ.

Тя поклати глава, стисна очи и бръкна в плика. Извади една снимка, вдигна я пред лицето си и чак тогава отвори очи.

На цветната снимка се виждаше момиче, застанало на върха на Айфеловата кула. Зад нея се бе разпрострял покритият с мъгла Париж.

— Люси — промълви сенаторката. Гласът й беше задавен, едва доловим. Тя пъхна снимката в плика и после го притисна към гърдите си. — Какво се е случило, Пол?

Очите й бяха пълни със сълзи.

— Доминик ги нападнал — каза Худ. — Хаузен се опитал да го спре. Когато си тръгнали, Хаузен взел фотоапарата.

— Детенцето ми — промълви сенаторката. — Моята Люси.

Худ изпита желание да я прегърне. Вместо това само я гледаше. Всички успокоителни думи или жестове бяха безсмислени. Преградите между тях паднаха — и политическите, и човешките. Той разбираше, че каквото и да се случи между тях в бъдеще, те винаги ще са свързани. Нищо не можеше да ги раздели. Не и след като бяха преживели този момент.

Тя очевидно също беше наясно с това. Отпусна ръце и го погледна, после пое дълбоко дъх и му подаде плика.

— Имаш ли нещо против да го задържиш за известно време? След двайсет години ти ми даде… помогна ми да приключа едно нещо. Не съм готова пак да изпитам онази мъка. А в процеса на Доминик ще открия много мъка.

— Разбирам — каза Худ и внимателно сложи плика на бюрото.

Сенаторката се стегна, очите й се проясниха, раменете й се изправиха.

— Е — каза тя, — значи вече не мога да орежа бюджета ви.

— Не го направих по политически причини — каза Худ.

— Знам. И това е още една причина да ви браня пред другите. Пристигнах много войнствено настроена, но Оперативният център доказа, че заслужава да съществува. Пол, аз вярвам с цялата си душа, че ние трябва да защитаваме с всички сили достойните си хора, също както и нашите достойни институции. И му подаде ръка. Той я стисна.

— Благодаря ти — каза тя. — Ще ти се обадя, за да организираме друга среща. Да обсъдим как можем да нахраним вълка така, че и агнето да остане цяло.

— Обаче може да ми се наложи да искам още пари — заяви с усмивка Пол. — Имам една идея за нова агенция.

— Може би това е начинът да се получат още пари — заяви сенатор Фокс. — Орязвам бюджета на Оперативния център и ви връщам парите с добавка за друга агенция. Може би е малко нередно, но пък всички ще са щастливи.