Хаос

4

Четвъртък, 3:04

Вашингтон, окръг Колумбия

Генерал Майк Роджърс съзерцаваше купчината комикси върху леглото си и се чудеше какво ли, по дяволите, се е случило с невинността.

Знаеше отговора, разбира се. Умира, като всяко друго нещо. Той се усмихна.

Четиридесет и пет годишният заместник-директор на Оперативния център се беше разбудил още в два и не бе успял пак да заспи. След смъртта на подполковник У. Чарлз Скуайърс при бойна мисия с командосите си от групата „Страйкър“, Роджърс всяка нощ бе прекарвал през ума си операцията в Русия. Военновъздушните сили бяха изпаднали в делириум след пробното изпълнение с невидимия за радарите хеликоптер „Москито“ и пилотите бяха получили пълен картбланш да направят каквото им е по силите, за да измъкнат Скуайърс от горящия влак. И въпреки това ключовите реплики при последвалия анализ на действията на ударната група непрекъснато се връщаха в съзнанието му.

— … не трябваше да допускаме влака да навлезе върху моста…

— … всичко беше въпрос само на две или три секунди…

— … подполковникът мислеше само как да измъкне затворника от локомотива…

Роджърс беше ветеран с двайсет и седем годишен стаж, с две мисии във Виетнам, беше водил механизирана бригада при войната в Персийския залив и имаше докторат по история на света. Беше му пределно ясно, че „насилието е есенцията на войната“, както беше казал лорд Маколи, и че хората загиват в битките, понякога и с хиляди. Това обаче не правеше загубата на всеки отделен войник по-лека. Особено когато войникът е оставил съпруга и малък син.

Очите на Роджърс се замъглиха от сълзи и той се откъсна от мислите си и запрелиства отново комиксите.

Направо беше изумен от цената им — беше нараснала двадесет пъти от времето на детството му. От дванайсет цента на два долара и петдесет. Беше излязъл само с два долара в джоба и му се наложи да плаща с кредитната карта за дяволските му книжки. Това обаче, което го тревожеше повече, беше, че вече не можеше да отличи добрите герои от лошите. Супермен беше пуснал дълга коса и беше повече от сприхав, Батман беше на косъм да го освидетелстват психиатрично, Робин не беше вече онзи добре подстриган Дик Грейсън, а някакъв рошльо, а някакъв социопат, на когото цигарата не излизаше от устата, разпаряше хората с ноктите си.

Роджърс пусна купчината списания на пода до чехлите си. Нямаше намерения да подарява подобни гадости на дете.

Може би щеше да е най-добре да се отбие в някой магазин за играчки и да му избере някоя автоматична занимавка. Една такава и може би шахмат или някаква образователна видеокасета. Нещо, което да ангажира ръцете, и друго за ума.

Роджърс разсеяно потърка гърбавия си нос, после посегна към дистанционното управление на телевизора. Включи телевизора и се спря накрая на един канал със стари филми, където показваха нещо с Лон Чейни: играеше върколак и умоляваше един младок в лабораторна престилка да го излекува, да облекчи страданията му.

— Знам как се чувстваш — промърмори Роджърс.

Чейни обаче си беше късметлия. Болката му можеше да се излекува със сребърен куршум. В случая с Роджърс, както при повечето оцелели от война, престъпление или геноцид, страданието отслабваше, но никога не изчезваше напълно. Болката беше особено силна в малките часове на нощта, когато единствената утеха бяха ромонът на телевизора и инцидентните проблясвания от фаровете на преминаващи коли.

Той изключи телевизора и угаси лампата. Изблъска възглавниците и легна по корем.

Знаеше, че не може да промени чувствата, които го владееха в момента. Но също така му беше и ясно, че не може да позволи мъката да го размекне. Имаше да мисли за вдовицата и сина й, плюс тъжната задача да намери нов командир на Страйкърите, като на всичко отгоре трябваше и да управлява Оперативния център до края на седмицата, докато Пол Худ щеше да е в Европа.

В такива нощи мъката винаги изглеждаше непоносима. Тогава обаче Роджърс си мислеше за хората, които не бяха живели достатъчно дълго, за да бъдат обременени с тежестите на живота, и бремето сякаш се смаляваше.

Изпълнен с разбирането, че е в реда на нещата дори един Батман на средна възраст понякога да изкукурига, Роджърс накрая потъна в упоителен, лишен от всякакви видения сън…