Хаос

6

Четвъртък, 10:07

Гарбсен, Германия

Буба чу гласовете зад караваната и се обърна: — … Все нямам късмет — оплакваше се някаква жена. Гласът й беше дрезгав; говореше бързо. — Вляза ли в някой магазин, то ще е само секунди след като някоя филмова звезда е била вътре. Отида ли в скъп ресторант, то ще е ден преди някоя знаменитост да обядва там. На летищата ги изтървам за минути. Буба поклати глава. Бедният Вернер.

— И ето ме тук — продължи тя. Вече бяха заобиколили ъгъла. — Съвсем случайно се озовавам на снимачна площадка, само на няколко метра от известна звезда, и вие не ми давате възможност дори само да я погледна отблизо.

Мистър Буба следеше приближаването им. Жената вървеше точно пред Вернер, който бе нахлупил ниско шапката си и бе привел рамене. Тя чак размахваше ръце от безсилие. На Буба му се прииска да я утеши, че да гледаш всеки ден звездите отблизо не е кой знае какво. Че и те са като всички останали, ако, разбира се, всички останали хора са разглезени и неприятни до невъзможност.

И въпреки това съчувстваше на младата жена. Вернер беше педантичен до мозъка на костите, но може би младата дама заслужаваше едно изключение от правилата.

— Вернер — обърна се той към колегата си, — тъй и тъй госпожицата е вече тук, защо да не я заведем…

Не успя да довърши изречението си. Манфред се подаде иззад жената и палката на Вернер изсвистя. Черното дърво се стовари върху устата на Буба, пазачът се задави в собствената си кръв и разбити зъби и се свлече по стената на караваната. Манфред повтори удара си, този път по дясното му слепоочие; главата на Буба се изметна наляво. Пазачът рухна на земята, спря да се дави и замря.

Манфред отвори вратата на кабината, захвърли вътре окървавената палка на Вернер и се вмъкна зад кормилото. Някакъв дребен мъж от снимачния екип извика:

— Джоди!

Карин приклекна, смъкна раницата си и измъкна узито.

Дребният мъж поклати глава и тръгна към караваната.

— Джоди, какво правиш там, по дяволите? И това ми било стажантка!

Лек пукот от дулото на автомата отхвърли Холис Арлена и го просна по гръб с разперени ръце и очи безжизнено втренчени в небето.

В мига, в който тялото му рухна на земята, хората запищяха и се разбягаха. Някаква млада актриса се развика някой да помогне на падналия помощник-режисьор и един млад актьор послушно се отзова на призива й. Докато пълзеше към падналия, откос от автомата на Карин почти отнесе черепа му. Младата актриса продължи да пищи, залегнала зад една камера.

Мощният двигател на караваната изрева и Манфред изкрещя:

— Да тръгваме!

Карин тръгна гърбом към караваната, без да отпуска автомата. Скочи вътре, издърпа сгъваемата стълбичка и затръшна вратата.

Манфред включи на скорост и караваната се стрелна към гората.