Хари

14

Беше прекалено нервен, за да изчака пресконференцията и да отиде до „Метролинк“. Спирката се намираше само на три минути път и Бош бе съвсем сигурен, че ще успее навреме да се върне в центъра „Паркър“. Той паркира неправилно на тротоара пред входа на метрото. Един от плюсовете на обозначените детективски автомобили беше, че не трябваше да се тревожи за глобите. Когато излезе навън, Хари извади палката от джобчето на вратата.

Изтича надолу по ескалатора и забеляза първото кошче за боклук до автоматичните-врати на входа на спирката. Според него, Рукър и партньорът му бяха напуснали местопрестъплението при Ейнджълс Флайт с откраднатите вещи и бяха минали покрай първото място, където знаеха, че ще намерят кошче за боклук. Единият бе изчакал горе в колата, докато другият се бе спуснал долу, за да се освободи от портфейла и часовника. Затова Бош бе сигурен, че са в първото кошче. Беше голямо и правоъгълно, с емблемата на „Метролинк“ отстрани и със син капак отгоре. Макар че бе пълно, не забеляза кафяв плик.

Бош свали капака на земята и разрови боклуците с палката. Смърдеше така, като че ли не е било изхвърляно от дни и не е било чистено от месеци. Откри празна дамска чанта и стара обувка. Постепенно го изпълни тревога, че го е изпреварил някой бездомник.

Почти на дъното, точно преди да се откаже и да продължи със следващото кошче, Бош видя плик, омазан с кетчуп, и го измъкна навън с два пръста. Разкъса го и погледна. Вътре имаше кожен портфейл и златен часовник „Картие“.

Качи се обратно с ескалатора, но този път не тичаше и продължаваше да разглежда съдържанието на плика. Верижката също беше златна или позлатена и се разтягаше. Бош леко подхвърли плика в ръка, за да премести часовника, без да го докосва. Търсеше парченца кожа, които можеха да са се заклещили между плочките. Не видя нищо.

Когато се върна в автомобила си, той си сложи ръкавици, извади портфейла и часовника и хвърли плика на пода отзад. После отвори портфейла и прегледа отделенията му. Елайъс беше носил шест кредитни карти и лични документи. Имаше малки, правени в студио снимки на жена му и на сина му. В отделението за банкноти имаше три квитанции и празен чек. Пари нямаше.

Куфарчето му лежеше на седалката до него. Той го отвори и извади папката си, после откри списъка с вещите на жертвите. В джобовете на Елайъс бяха открили само монета от двадесет и пет цента.

— Копелета такива — гласно каза Бош, когато осъзна, че онзи, който е взел портфейла, е решил да задържи парите от него. Елайъс едва ли щеше да тръгне за апартамента си само с двадесет и петте цента за Ейнджълс Флайт.

За пореден път се зачуди защо си пъха главата в торбата за хора, които не го заслужават. Знаеше, че вече е прекалено късно да се откаже. Опита се да потисне тази мисъл, но не успя. Отвратен от самия себе си, той поклати глава, после прибра часовника и портфейла в отделни пликчета за веществени доказателства и залепи отгоре им бели стикери, върху които написа номера на следствието, датата и часа — 06:45. След това написа кратко описание на всеки предмет в чекмеджето и в бюрото на Елайъс, в което се предполагаше, че са открити, подписа се в ъглите на стикерите и прибра пликчетата в куфарчето си.

Преди за запали двигателя, Бош си погледна часовника. Имаше десет минути, за да стигне до залата за пресконференции. Предостатъчно време.

На пресконференцията присъстваха толкова много журналисти, че неколцина от тях стояха пред вратата. Бош си проправи път и се провря вътре. Покрай задната стена беше пълно с камери върху триножници, зад които стояха оператори. Бързо ги преброи. Бяха дванадесет — скоро цялата страна щеше да научи за убийството. Присъстваха репортери от осем местни лосанджелески телевизионни станции, включително една испаноезична. Всички ченгета знаеха, че ако някъде има повече от осем камери, значи си попаднал в обектива на медиите. И че работиш по сериозен, опасен случай.

Бяха заети всичките четиридесетина сгъваеми стола. Представителите на телевизията носеха скъпи костюми, а дамите бяха гримирани, докато тези от радиото бяха по дънки и вратовръзките на мъжете бяха разхлабени.

Бош погледна към подиума с емблемата на лосанджелеското полицейско управление. Наоколо се вихреше оживена дейност. Аудиотехниците монтираха апаратурата си към постоянно разклоняващото се дърво от микрофони. Един от тях стоеше точно зад подиума и правеше проверка на системата. Ървинг бе застанал настрани и тихо се съвещаваше с двама мъже в униформи и пагони на лейтенанти. Единият беше Том О’Рурк от пресцентъра на управлението. Не познаваше другия, но реши, че е адютантът на заместник-началника, Майкъл Тълин, който го бе събудил няколко часа по-рано. От другата страна на подиума стоеше четвърти човек, облечен в сив костюм. Бош нямаше представа кой може да е. Началникът на полицията още го нямаше. Не можеше да чака медиите да се приготвят. Медиите трябваше да чакат него.

Ървинг го забеляза и му даде знак да се приближи. Бош се качи по трите стъпала и заместник-началникът постави ръка на рамото му.

— Къде са хората ви?

— Не съм се чувал с тях.

— Това е недопустимо, детектив. Наредих ви да ги доведете.

— Мога само да кажа, господин заместник-началник, че трябва да са насред много сериозен разпит и не исках да им преча, като им звъня. Разпитват съпругата и сина на Елайъс. Нужна е извънредна деликатност, особено в случай като този…

— Това не ме интересува. Исках ги тук и точка. На следващата пресконференция или ще ги доведете, или ще разделя групата ви и ще ви пратя в три толкова отдалечени един от друг участъка, че ще трябва да си взимате отпуска, за да обядвате заедно.

Бош се загледа в лицето на Ървинг.

— Разбирам, господин заместник-началник.

— Добре. Не го забравяйте. Скоро ще започваме. О’Рурк ще отиде да повика началника. Вие няма да отговаряте на каквито и да е въпроси. Това не е ваша грижа.

— Тогава защо съм тук? Може ли да си тръгна?

Ървинг изглеждаше така, сякаш щеше да изругае за пръв път в кариерата, а може би и в живота си. Лицето му почервеня и мускулите на яката му челюст силно се напрегнаха.

— Тук сте, за да отговаряте на въпроси, които можем да ви зададем ние с началника. Ще си тръгнете, когато ви освободя.

Бош вдигна ръце в знак, че се предава и отстъпи назад до стената, за да изчака началото на пресконференцията. Ървинг се отдалечи и размени няколко думи с адютанта си, после отиде при мъжа със сивия костюм. Хари обходи с поглед публиката. Не се виждаше почти нищо заради телевизионните прожектори. Но все пак успя да различи няколко лица, които познаваше лично или от телевизията. Когато най-после забеляза Кейша Ръсел, той се опита да извърне очи преди репортерката от „Таймс“ да го е видяла, но беше прекалено късно. За миг погледите им се срещнаха, после тя почти незабележимо кимна. Бош не й отговори. Не знаеше кой може да ги забележи. Знаеше, че никога не е добре публично да показва познанството си с журналисти. Затова просто продължи да я гледа още няколко секунди, после извърна очи.

Вратата отстрани на подиума се отвори. Появи се О’Рурк, който се завъртя и направи път на началника на полицията. Носеше сив костюм и изглеждаше мрачен. Лейтенантът от пресцентъра се качи на подиума и се наведе към микрофоните. Беше много по-висок от началника, за когото бяха предназначени.

— Всички ли са готови?

Въпреки че двама от операторите до задната стена извикаха „Не“, О’Рурк не им обърна внимание.

— Началникът ще направи кратко изявление за днешните събития и после ще отговори на няколко въпроса. Но засега ще ви бъде съобщена само обща информация по случая. Води се следствие. Заместник-началник Ървинг също ще отговаря на въпросите ви. Надявам се, че ще спазвате реда, за да свършим бързо и всеки да получи каквото му трябва. Господин началник?

Лейтенантът отстъпи настрани и началникът на полицията застана пред микрофоните. Той беше внушителен мъж, висок, рус и красив, с тридесетгодишен стаж в градските власти и богат опит в отношенията си с медиите. Но на този пост беше нов, едва от лятото, наследявайки дебелия си предшественик, който не притежаваше ръководителски усет, нито умееше да поддържа отношения с обществеността. Затова го бяха заменили с опитен чиновник, който бе достатъчно добър, за да играе самия себе си в холивудски филм. Началникът мълчаливо плъзна поглед по лицата в залата. Бош чувстваше, че този случай ще е първото му истинско изпитание на новата длъжност. Беше сигурен, че началникът също си дава сметка за това.

— Добро утро — най-после започна той, — Днес трябва да ви съобщя неприятна новина. Късно снощи тук, в центъра, беше отнет животът на двама граждани. Каталина Перес и Хауард Елайъс пътували поотделно в железницата Ейнджълс Флайт, когато малко преди единадесет часа били застреляни. Повечето хора в този град познават Хауард Елайъс. Уважаван или не, той беше важна личност в нашия град. Каталина Перес от друга страна, също като мнозина от нас, е била обикновен човек. Просто с труд си е изкарвала прехраната, за да може семейството й — съпругът и двете й малки деца — да преживяват. Работела е като чистачка. Работела е денонощно. Когато са я убили, се е прибирала вкъщи при семейството си. Тази сутрин съм тук, за да уверя нашите граждани, че тези две убийства няма да бъдат забравени. Бъдете сигурни, че неуморно ще работим по следствието, докато не получим справедливост за Каталина Перес и Хауард Елайъс.

Бош трябваше да му се възхити. Началникът на полицията говореше едновременно за двамата, сякаш Елайъс не е бил единствената цел на убиеца, а Перес случайно е попаднала на местопрестъплението. Той хитро се опитвате да ги представи като жертви на безсмисленото и често случайно насилие, разяждащо града.

— Засега не можем да ви съобщим много подробности заради следствието. Но трябва да отбележим, че имаме достатъчно улики и се надяваме убиецът да бъде открит и изправен пред правосъдието. Междувременно се обръщаме към добрите граждани на Лос Анджелес с молба да запазят спокойствие и да ни позволят да си свършим работата. Рано е да се правят каквито и да е заключения. Никой не трябва да бъде засегнат. Чрез мен, чрез заместник-началник, Ървинг или чрез пресцентъра управлението редовно ще дава информация за случая, когато това не противоречи на следствието или евентуалното повдигане на обвинения срещу заподозрените.

Началникът отстъпи от катедрата и погледна към О’Рурк, с което даде знак, че е свършил. Лейтенантът понечи да се приближи до микрофоните, но преди да успее да го направи, публиката групово извика „Господин началник!“ Над всички се носеше кънтящият глас на репортер, добре познат на Бош и всички останали. Харви Бътън от Канал 4.

— Ченге ли е убило Хауард Елайъс?

Въпросът предизвика кратко мълчание, после отново всички се развикаха. Началникът се върна зад катедрата и вдигна ръце, сякаш за да успокои глутница кучета.

— Добре, почакайте малко. Не искам всички да викат едновременно. По един…

— Ченге ли е убиецът, господин началник? Можете ли да отговорите или не?

Отново беше Бътън. Този път другите репортери запазиха тишина и по този начин го подкрепиха. В крайна сметка това бе ключовият въпрос. Цялата пресконференция се свеждаше до него и отговора му.

— Засега — каза началникът, — не мога да ви отговоря. Следствието продължава. Разбира се, на всички ни са известни отношенията между Хауард Елайъс и управлението. Няма да сме си свършили работата докрай, ако не огледаме и собствените си редици. И ние ще го направим. Дори в момента го правим. Но засега…

— Възможно ли е управлението само да разследва себе си и обществото да продължава да му вярва?

Отново Бътън.

— Основателен въпрос, господин Бътън. На първо място, обществото трябва да е уверено, че следствието ще завърши с успех, независимо докъде ще ни отведе. Истината ще бъде разкрита. Ако е виновен полицай, той ще бъде изправен пред правосъдието. Гарантирам ви го. На второ място, управлението получава помощ от страна на главен инспектор Карла Ентренкин. Както всички знаете, тя е цивилен наблюдател, докладващ директно на полицейската комисия, градския съвет и кмета.

Началникът вдигна ръка, за да пресече следващия въпрос на Бътън.

— Не съм свършил, господин Бътън. Както казах, накрая бих искал да ви представя заместник главен специален агент Гилбърт Спенсър от лосанджелеското оперативно бюро на ФБР. Двамата с господин Спенсър подробно обсъдихме убийството и следствието и се договорихме бюрото да ни помогне. От утре агенти на ФБР ще работят рамо до рамо с детективите от полицейското управление, за да доведат съвместно това следствие до бърз и успешен завършек.

Бош се опита да не реагира, когато чу за участие на ФБР. Съобщението не го изненада. Разбираше, че от страна на началника това е умен ход, целящ временно да успокои обществеността. Бюрото дори можеше да помогне за решаване на случая, макар че това навярно не беше основната грижа на началника. Той се опитваше най-вече да предотврати пожара, преди да е избухнал. Но Бош се раздразни, че предварително не са го уведомили и че трябваше да го научи едновременно с Харви Бътън и всички останали. Хвърли поглед към Ървинг, който го забеляза и също го погледна. После извърна очи към подиума, където бе застанал Спенсър.

— Все още няма много за казване — започна агентът. — Ще изпратим свои хора в помощ на следствието. Те ще работят заедно с детективите от полицейското управление и смятаме, че бързо ще успеем да разкрием убиеца.

— Ще разследвате ли полицаите, обвинени по делото „Черния войн“? — извика един от репортерите.

— Ще обърнем внимание на всичко, но засега не можем да споделим стратегията си. От този момент всички връзки с медиите ще минават през лосанджелеското полицейско управление. Бюрото ще…

— С какви правомощия ще участвате в следствието? — попита Бътън.

— Според кодексите за гражданските права, бюрото има право да провежда разследвания, за да определи дали даден представител на закона е нарушил правата на гражданите. Ще предам…

Спенсър отстъпи от катедрата, без да завърши. Очевидно не му допадаше вниманието на медиите. Началникът на полицията застана пред микрофоните и даде думата на Ървинг, който зае мястото му и прочете изявление с повече подробности за престъплението и следствието. В същото време в него се съдържаха само най-общите факти и се съобщаваше името на Бош като детектив, водещ разследването. Обясняваше се също защо потенциалният сблъсък на интереси с „Грабежи и убийства“ и проблемите с недостига на персонал в Сентръл налага участието на детективи от холивудския участък. После Ървинг каза, че ще отговори на няколко въпроса и отново напомни на репортерите, че не може да разкрива важна информация, което може да навреди на следствието.

— Можете ли да ни кажете нещо повече за основната насока на следствието? — надвика останалите един от репортерите.

— Те са много — отвърна Ървинг. — Обръщаме внимание на всеки полицай, който може лично да е мразил Хауард Елайъс, не изключваме и вероятността да е било обир. Ние…

— Допълнителен въпрос — извика друг репортер. Явно искаше да се намеси, преди темата да бъде променена, иначе никога нямаше да го чуят сред всеобщата какофония. — Нещо от местопрестъплението подкрепя ли версията за обир?

— Няма да обсъждам подробности, които са следствена тайна.

— Имам информация, че не са били открити портфейлът и часовникът на Хауард Елайъс.

Бош погледна към репортера. Не беше от телевизията. Неугледният му костюм го показваше. Изглежда не бе и от „Таймс“, защото присъстваше Кейша Ръсел. Хари не го познаваше, но очевидно беше получил вътрешна информация за портфейла и часовника.

Ървинг замълча, сякаш мислеше какво точно да му разкрие.

— Вашата информация е вярна, но не е пълна. Когато снощи е напуснал офиса си, господин Елайъс е оставил часовника и портфейла в бюрото си. Те бяха открити днес. Разбира се, това не изключва мотивът за убийството да е обир, но е прекалено рано и все още знаем съвсем малко, за да правим такова заключение.

Кейша Ръсел, която винаги се държеше хладнокръвно, не се беше включила във всеобщите викове. Тя спокойно седеше с вдигната ръка и чакаше другите да изчерпат въпросите си. След като отговори на още няколко питания на телевизионни репортери, Ървинг най-после я посочи.

— Казахте, че вещите на господин Елайъс били открити днес в офиса му. Претърсвали ли сте го и ако е така, какво е направено, за да се запази тайната между адвокат и клиент. Известно ни е, че всички дела на господин Елайъс бяха насочени единствено срещу институцията, извършила обиска на офиса му.

— Основателен въпрос — отвърна Ървинг. — Не сме извършвали пълен обиск на офиса на жертвата точно поради причината, за която споменахте. Именно това е и ролята на главен инспектор Ентренкин. Тя преглежда материалите в офиса на жертвата и ще ги предаде на детективите, след като ги провери за информация, която може да е в нарушение на тайната между адвокат и клиент. Тази процедура е по искане на съдията, издал заповедта за обиск на офиса на Хауард Елайъс по-рано днес. Доколкото разбрах, часовникът и портфейлът са открити в писалището на жертвата, като че ли просто са били забравени снощи, когато си е тръгвал. С това възнамерявам да закрия пресконференцията. Трябва да се съсредоточим върху следствието. Когато се появи нова информация, ще…

— Последен въпрос — извика Ръсел. — Защо управлението премина на дванадесетчасови смени?

Ървинг понечи да отговори, но погледна към началника на полицията, който кимна и се приближи до катедрата.

— Трябва да сме готови за всякакви случаи — каза той. — По този начин разполагаме с повече полицаи по улиците. Убедени сме, че гражданите ще запазят спокойствие и ще ни дадат време да проведем разследването, но като предпазна мярка наредих да бъде въведен в изпълнение план за готовност, според който всички полицаи работят и почиват по дванадесет часа до второ нареждане.

— Това ли е планът за действие в случай на граждански брожения, разработен след последните бунтове? — попита Ръсел и додаде: — Когато управлението беше сварено неподготвено заради отсъствието на такъв план?

— Това е планът, съставен през 1992-ра.

Той се приготви да отстъпи от катедрата, но Ръсел изстреля нов въпрос, който прозвуча по-скоро като заявление.

— Значи очаквате избухване на безредици.

Началникът се върна пред микрофоните.

— Не, госпожице… хм, Ръсел, не очаквам такова нещо. Както казах, това е само предпазна мярка. Очаквам гражданите да проявят спокойствие и чувство за отговорност. Надявам се, медиите да се държат по същия начин.

Той зачака нов въпрос, но репортерката мълчеше. О’Рурк пристъпи напред и застана до катедрата.

— Това е всичко. След петнадесет минути в пресцентъра ще ви раздадем изявлението на заместник-началник Ървинг.

Докато репортерите бавно се изнизваха от залата, Бош проследи с поглед мъжа, задал въпроса за часовника и портфейла. Беше любопитен да научи кой е и къде работи. Навалицата го беше изтласкала до Бътън и двамата разговаряха. На Хари му се стори странно, защото никога не бе чувал репортери от вестник и телевизия да са в приятелски отношения.

— Детектив?

Той се завъртя. До него стоеше началникът на полицията и му протягаше ръка. Бош инстинктивно я стисна. Беше работил в управлението близо двадесет и пет години, а началникът тридесет и все пак никога не бяха разговаряли.

— Господин началник.

— Приятно ми е да се запознаем. Искам да знаете колко много разчитаме на вас и екипа ви. Ако се нуждаете от нещо, не се колебайте да се свържете с кабинета ми или със заместник-началник Ървинг. За каквото и да е.

— Ами, в момента ми се струва, че всичко е наред. Но ви благодаря, че предварително ме уведомихте за ФБР.

Началникът се поколеба само за миг, но очевидно не обърна внимание на намека му.

— Нямаше начин. Не бях сигурен дали ще се намесят. Научих едва преди пресконференцията.

Той се обърна и погледна към агента. Спенсър разговаряше с Ървинг. Началникът им даде знак да се приближат и представи Бош на човека от ФБР. На Хари му се стори, че Спенсър го гледа с пренебрежение. Нямаше добри впечатления от работата си с ФБР през годините. Никога не се беше срещал с този агент, но той бе заместник началник на лосанджелеското оперативно бюро и нямаше начин да не е чувал за него.

— Как ще процедираме, господа? — попита началникът.

— Ако сте съгласен, ще наредя хората ми да се съберат тук в осем часа утре сутрин — отвърна Спенсър.

— Отлично. Заместник-началник Ървинг?

— Да, съгласен съм. Ние ще работим в заседателната зала до моя кабинет. Ще съобщя на нашия екип да се събере в осем, за да прегледаме с какво разполагаме и да решим как ще продължим нататък.

Всички, освен Бош, кимнаха. Той знаеше, че няма думата по този въпрос.

После тръгнаха към вратата, през която беше влязъл началникът. Бош се оказа до О’Рурк. Той го попита дали знае кой е репортерът, задал въпроса за часовника и портфейла.

— Том Чейни.

Хари бе чувал това име, но не можеше да си спомни откъде.

— Репортер ли е?

— Не съвсем. Преди много години работеше в „Таймс“, но сега е в телевизията. Продуцент е на Харви Бътън. Не е достатъчно представителен, за да се появява пред камера. Затова му плащат адски много пари да търси материали за Харви и да му казва какво да говори. Харви има лице и глас. Чейни — ум. Защо питаш? Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не. Просто се чудех.

— Заради въпроса за портфейла и часовника ли? Е, както ти казах, Чейни постоянно души наоколо. Има си източници. Повече от всички останали.

Излязоха през вратата и Бош зави наляво, за да се отправи обратно към заседателната зала на Ървинг. Готвеше се да напусне сградата, но не искаше да чака асансьор при всички тези репортери наоколо.

Когато стигна в заседателната зала, Ървинг седеше на старото си място.

— Съжалявам за онази работа с ФБР — каза той. — Научих го преди малко. Беше идея на началника.

— Разбрах. Сигурно така е правилно.

Той замълча в очакване на следващия ход на Ървинг.

— Сега искам хората ви да приключат с разпитите, които провеждат, и хубаво да се наспят, защото утре всичко започва наново.

Бош трябваше да положи усилия, за да се въздържи да не избухне.

— Искате да кажете да зарежем всичко, докато не се появят агентите от ФБР ли? Господин заместник-началник, това е убийство — двойно убийство! Не можем просто да прекъснем и утре пак да започнем.

— Не ви казвам да го прекъснете. Казах да завършите онова, което правите в момента. Утре ще се прегрупира-ме и ще начертаем нов за действие план. Искам хората ви да са свежи и готови за работа.

— Ясно. Както кажете.

Но Бош нямаше намерение да чака ФБР. Готвеше се да продължи следствието и да тръгне натам, накъдето го отведеше то. Независимо какво му нареждаше Ървинг.

— Може ли да получа ключ от тази стая? — попита той. — Скоро ще получим първата част от папките, които преглежда Ентренкин. Трябва ни сигурно място за тях.

Ървинг премести тежестта си на една страна и бръкна в джоба си. После плъзна ключа по масата. Бош го взе и го закачи на ключодържателя си.

— Колко души имат ключ за тук? — попита той. — Просто, да знам.

— Не се тревожете, детектив. Без мое разрешение в тази зала няма да влиза никой друг, освен хората ви.

Бош кимна, въпреки че Ървинг не беше отговорил на въпроса му.