Хари

40

Мислите на Бош постоянно се връщаха към онзи момент в колата, когато бе заслепен от алкохола, и ръцете на тълпата се протягаха към него. Въпреки ужаса, беше го изпълнило ведро спокойствие и сега съзнаваше, че почти копнее за онзи миг. Защото тогава душата му беше намерила покой. В онзи момент беше открил истината. Някак знаеше, че ще се спаси, че добрият е недосегаем за падналите.

Замисли се за Частейн и последния му вой, толкова ужасяващ, като че ли в него нямаше нищо човешко. Воят на падналите ангели, летящи към ада. Вой, който знаеше, че никога няма да забрави.