Хари

24

— Закъсняхте, момчета. Вече се канех да тръгвам. — Дженкинс Пелфри беше едър човек с огромни гърди и толкова тъмна кожа, че бръчките по лицето му почти не се забелязваха. Той седеше върху малкото бюро на секретарката в приемната на офиса си в Юниън Лоу Сентър. Върху нисък шкаф от лявата му страна имаше телевизор, по който предаваха новини. Виждаше се картина, заснета от хеликоптер, показваща някой от кварталите в града.

Бош и Едгар бяха закъснели за срещата с четиридесет минути.

— Извинете, господин Пелфри — каза Бош. — По пътя имахме малък проблем. Благодаря ви, че ни изчакахте.

— Имате късмет, че изобщо забравих за времето. Гледах новините. В момента нещата не изглеждат много добре. Започва да става горещо.

Той посочи към телевизора с огромната си ръка. Бош отново погледна и този път позна мястото, над което кръжеше хеликоптерът — точно там, където бяха стреляли по тях. Очевидно търсеха снайпериста. Тротоарите от двете страни на Уестърн бяха пълни с хора, които гледаха как ченгетата минават от сграда на сграда. Постоянно прииждаха все повече полицаи, които носеха каски за граждански безредици.

— Тези момчета просто трябва да се разкарат оттам. Дразнят тълпата. Това не е добра тактика. Просто се махни оттам, човече. Иначе няма да доживееш до утре.

— Предишния път опитахме — отвърна Едгар. — И не се получи.

Тримата погледаха няколко минути в мълчание, после Пелфри се пресегна и изключи телевизора. Той се обърна към посетителите си.

— С какво мога да ви помогна?

Бош представи себе си и партньора си.

— Предполагам, знаете защо сме тук. Разследваме убийството на Хауард Елайъс. И знаем, че сте работили за него по делото „Черния войн“. Възможно е да сте в състояние да ни помогнете, господин Пелфри. Ако открием убиеца, може би ще успеем да поохладим страстите.

Бош кимна към телевизора, за да подчертае думите си.

— Нуждаете се от помощта ми — рече Пелфри. — Да, работех за Илай — винаги го наричах Илай. Но не зная какво мога да направя за вас.

Бош погледна към Едгар и партньорът му едва забележимо кимна.

— Господин Пелфри, разговорът ни трябва да си остане между нас. Имаме данни, които показват, че убиецът на Стейси Кинкейд може да е убил и господин Елайъс. Според нас, той е бил много близо до истината. Ако ви е известно каквото е знаел той, може да сте в опасност и самият вие.

Пелфри се изсмя. Бош погледна към Едгар и после отново към частния детектив.

— Не се обиждайте, но никога не съм чувал по-лошо начало — каза Пелфри.

— За какво говорите?

Той отново посочи към телевизора. Хари забеляза колко е бяла дланта му.

— Казах ви, че гледах новините. Според Канал 4, вие вече готвите килия за някого. За един от собствените си хора.

— За какво говорите?

— В момента в „Паркър“ разпитват заподозрян.

— Съобщиха ли името му?

— Не, но го знаят. Казаха, че било едно от ченгетата от „Черния войн“. Всъщност, детективът, който е водил следствието.

Бош остана поразен. Пелфри говореше за Франки Шиън.

— Това не е въз… Мога ли да използвам телефона ви?

— Заповядайте. Между другото, знаете ли, че в косата ви има стъкла?

Докато се приближаваше до бюрото и вдигаше телефона, Хари прокара ръка през косата си. Пелфри гледаше как набира номера на заседателната зала на Ървинг. Отговориха му незабавно.

— Искам да говоря с Линдел.

— Тук е Линдел.

— Обажда се Бош. Какви са тези приказки по Канал 4 за заподозрян?

— Зная. В момента проверявам. Отнякъде е изтекла информация. Мога само да кажа, че съобщих на Ървинг и веднага го излъчиха по телевизията. Мисля, че е от него, а не от Част…

— Не ми пука за това. Какво искаш да кажеш, че е Шиън ли? Това не е въз…

— Не казвам такова нещо. Такава информация е изтекла и мисля, че информаторът е скапаният заместник-началник.

— Шиън там ли е?

— Да, доведохме го и разговаряме с него. Засега съвсем доброволно. Той смята, че така може да се оневини. Ще го оставим да говори.

— Защо Шиън?

— Мислех, че знаеш. Тази сутрин той беше първият от списъка на Частейн. Елайъс вече го е съдил веднъж. Преди пет години. Застрелял някакъв задник, докато се опитвал да го арестува по обвинение в убийство. Застрелял го с пет куршума. Вдовицата го съдила и накрая спечелила сто бона — въпреки че, според мен, Шиън е действал съвсем законно. Всъщност, тогава го е разследвал Частейн.

— Спомням си случая. Наистина беше действал законно. Но това нямаше значение за съдебните заседатели. Беше съвсем наскоро след Родни Кинг.

— Преди процеса Шиън заплашил Елайъс. Когато давал свидетелски показания. Направил го пред адвокатите, вдовицата и най-важно — пред стенографката. Тя го е записала дума по дума и всичко си е било в папката, която Частейн и хората му вчера са прочели. Шиън казал на Елайъс, че някой ден, когато адвокатът най-малко го очаква, ще се приближи иззад него и ще го очисти като куче. С други думи, точно като онова, което се е случило при Ейнджълс Флайт.

— Е, това е било преди пет години. Сигурно се майтапиш.

Бош забеляза, че Едгар и Пелфри внимателно го наблюдават.

— Зная, Бош. Но после се появява новото дело „Черния войн“ и кой е главният обвиняем? Детектив Франк Шиън. Отгоре на всичко носи деветмилиметров „Смит & Уесън“. И още нещо, поискахме досието му. От единадесет години на стрелбището винаги се е представял отлично. А ти знаеш какви са били изстрелите на Ейнджълс Флайт. Като вземеш предвид всичко това, е естествено да поставиш Шиън на първо място в списъка. Затова разговаряме с него.

— Тази работа със стрелбището е пълна глупост. Всички ни водят отлични стрелци. И осем от всеки десет ченгета носят деветмилиметрови „Смит & Уесън“. Междувременно Ървинг — или там от когото е изтекла информацията — го хвърля на вълците. Жертва го, за да успокои града.

— Можеш да го обявиш за жертва само ако не го е извършил той.

В гласа на Линдел прозвуча цинична небрежност, която не се хареса на Бош.

— По-добре успокой топката — каза Хари, — защото ти гарантирам, че Франки не е убиецът.

— Франки ли? Значи сте приятели?

— Бяхме партньори. Много отдавна.

— Странно. Сега той като че ли не те обича много. Според моите хора, когато почукали на вратата му, той казал: „Мамка му на Хари Бош.“ Мисли, че си го издънил, човече. Не знае, че ни е известно за заплахата му срещу Елайъс. Или изобщо не си спомня за нея.

Бош затвори телефона. Беше като замаян. Франки Шиън си мислеше, че той е съобщил за разговора им. Мислеше си, че Хари го е предал на ФБР. Това го караше да се чувства още по-ужасно, отколкото фактът, че старият му партньор и приятел е в стаята за разпити и се бори за живота си.

— Като че ли не сте съвсем съгласен с Канал 4 — каза Пелфри.

— Не съм.

— Знаете ли, като съдя по онези стъкла в косата ви, дали не сте вие двамата, за които по телевизията съобщиха, че били обстрелвани на Уестърн.

— Да и какво от това? — попита Едгар.

— Ами, това е само на няколко преки от мястото, където са открили Стейси Кинкейд.

— Е, и?

— Ами, ако сте били там, чудя се дали не сте се срещнали с две мои приятелчета, Руфъс и Анди.

— Да, срещнахме ги и знаем, че трупът е бил изхвърлен три дни след смъртта на момиченцето.

— Значи вървите по моите стъпки.

— По някои. Снощи посетихме и Мадам Реджайна.

Бош най-после излезе от замайването си, но остави Едгар да разговаря с Пелфри.

— Тогава не са били глупости онези неща за убиеца на Илай?

— Нали сега сме тук.

— И какво друго искате да знаете? Или обикновено не си разкриваше картите. Никога не бях сигурен по коя част от загадката работя, ако разбирате какво искам да кажа.

— Разкажете ни за регистрационните номера — наруши мълчанието си Бош. — Знаем, че сте изискали от „Холивуд Уакс & Шайн“ квитанции за период от седемдесет и пет дни. Защо?

Пелфри продължително ги изгледа, сякаш обмисляше нещо.

— Елате вътре — рече накрая той. После ги отведе в кабинета си.

— Не исках да идвате тук — каза частният детектив. — Но сега…

Той посочи с две ръце към кашоните, които покриваха всички хоризонтални повърхности в стаята. Бяха ниски кашони, които събираха двадесет и четири кутии кока-кола. В тях имаше опаковани квитанции с картонени етикети, върху които бяха написани дати.

— Това ли са квитанциите от „Холивуд Уакс“? — попита Бош.

— Точно така. Илай искаше да занесе всичките в съда като на изложба. Пазех ги тук, докато му потрябват.

— За какво точно е имал намерение да ги използва?

— Мислех си, че знаете.

— Ние сме няколко крачки зад вас, господин Пелфри.

— Дженкинс. Или Дженкс. Повечето хора ме наричат Дженкс. Не зная точно какво означават всички тези квитанции — нали споменах, че Илай не ми показваше всичките си карти — но имам представа. Виждате ли, когато ги изиска, той ми даде списък с регистрационни номера. Каза да ги прегледам и да видя дали няма да открия някой от тях в квитанциите.

— И открихте ли?

— Да, отне ми почти цяла седмица.

— Колко?

— Само един номер.

Той отиде при един от кашоните и посочи към етикета с дата 12 юни.

— Тук.

Пелфри измъкна една от квитанциите и я подаде на Бош. Едгар се приближи и също погледна. Беше за пълно почистване на бяло волво. Посочваше се регистрационният номер и стойността на услугата — 14.95 долара плюс ДДС.

— И този номер е бил в списъка, който ви е дал Елайъс — каза Бош.

— Точно така.

— И не сте открили друг, който да съвпада.

— Нали това ви казах.

— Знаете ли чия е тази кола?

— Не точно. Или не ми каза да проверя. Но аз предположих на кого е.

— На семейство Кинкейд.

— Вече ме настигнахте.

Бош погледна към Едгар. По лицето на партньора си видя, че той все още изостава.

— Отпечатъците. За да докаже категорично, че Харис е невинен, Елайъс е трябвало да обясни присъствието на отпечатъците на клиента си върху учебника на жертвата. Ако не е имало причина Харис да е влизал в дома на Кинкейд и да е докосвал книгата, има две възможни обяснения. Първо, че отпечатъците са подхвърлени от ченгетата. И второ, че Харис е пипал книгата, когато е била някъде другаде, извън спалнята на момичето.

Едгар кимна.

— Колата на Кинкейд е била измита в „Холивуд Уакс & Шайн“, където е работил Харис. Квитанцията го доказва.

— Точно така. Елайъс само е трябвало да обясни как учебникът се е озовал вътре.

Бош се обърна към кашоните върху бюрото на Пелфри и посочи към картонения етикет.

— Дванадесети юни — каза той. — Това е към края на учебната година. Децата си разчистват шкафчетата. Прибират си учебниците вкъщи. Вече нямат домашни и книгите може да са се въргаляли във волвото.

— Колата влиза в автомивката — продължи Едгар. — Обзалагам се, че пълното почистване включва обиране с прахосмукачка.

— И тогава Харис е пипал книгата, докато е чистил вътре — прибави Бош. — И ето ти отпечатъците.

— Значи Харис е почиствал колата на Кинкейд — рече Едгар. После погледна към Пелфри. — Управителят на автомивката каза, че сте се върнали да проверите нещо в работните картони.

Частният детектив кимна.

— Така е. Копирах работния картон, доказващ, че Харис е бил на работа, когато е било чистено бялото волво. Илай ме помоли да свърша работата без съдебно нареждане. Предполагам, че работният картон е бил окончателното му доказателство и не е искал никой да знае за него.

— Даже съдията — отбеляза Бош. — Май не се е доверявал на никого.

— Изглежда с основание — отвърна Пелфри.

Когато Едгар помоли частния детектив да му покаже работния картон, Бош се отдръпна настрани и се помъчи да помисли за последната информация. Спомняше си какво му бе казал предишната вечер Шиън: че отпечатъците са били толкова ясни, защото човекът, който ги е оставил, навярно се е потил. Сега разбираше, че това не е било заради нервност от извършваното престъпление, а защото Харис беше работил в колата. Майкъл Харис… Оказваше се невинен. Наистина невинен. До този момент Бош не беше убеден. И това го хвърли в смут. Той не бе мечтател. Знаеше, че ченгетата допускат грешки и пращат невинни хора в затвора. Но тази грешка беше огромна. Полицаите бяха измъчвали невинен човек, опитвайки се да го накарат да признае нещо, което очевидно не е извършил. Доволни, че са открили своя човек, те бяха преустановили разследването и бяха позволили на истинския убиец да избяга. Докато не го беше открил един адвокат и в резултат бе намерил смъртта си. Верижната реакция продължаваше, за да тласне за пореден път града към ръба на самоунищожението.

— Тогава, господин Пелфри — каза Бош, — кой е убил Стейси Кинкейд?

— Казвайте ми Дженкс. Не зная. Зная само, че не е бил Майкъл Харис — в това няма каквото и да е съмнение. Но Илай не ми каза останалото — ако изобщо го е знаел, преди да го убият.

— Кой? — попита Бош.

— Нямам представа.

— Разкажете ни за Мадам Реджайна — рече Едгар.

— Какво има за разказване? Илай получи информация и ми я предаде. Проверих онази жена и не успях да открия каквато и да е връзка. Тя се оказа просто задънена улица. Щом сте били там, разбирате какво искам да кажа. Мисля, че след като му обясних положението, Илай се отказа да се занимава с нея.

Бош се замисли за миг и поклати глава.

— Съмнявам се. Тук има нещо.

— Е, даже и да е така, не ми е казвал нищо повече.

В автомобила Бош се свърза с Райдър. Тя каза, че е прегледала папките, без да открие нещо, изискващо незабавна проверка.

— Отиваме при семейство Кинкейд — съобщи й той.

— Защо толкова скоро?

— Оказа се, че те са алибито на Харис.

— Моля?

Бош й обясни за откритието, което бяха направили Пелфри и Елайъс.

— Едно от четири — каза тя.

— Тоест?

— Вече знаем какво означава едното от четирите загадъчни писма.

— Да, предполагам.

— Мислех си за първите две. Струва ми се, че са свързани и имам представа за „педанта“. Ще вляза в Интернет да проверя. Знаеш ли какво е „хипертекстова връзка“?

— Не говоря този език, Киз. Все още пиша на клавиатура само с два пръста.

— Известно ми е. Ще ти обясня, когато се върнете. Дотогава може и да открия нещо.

— Добре. Късмет.

Той понечи да затвори.

— А, Хари?

— Да?

— Търси те Карла Ентренкин. Каза, че трябва да говори с теб. Щях да й дам номера на пейджъра ти, но после си помислих, че може да не искаш. Ами ако започне да ти звъни всеки път, щом се уплаши от нещо?

— Правилно. Остави ли ти номер?

Тя му го продиктува и Бош затвори.

— У Кинкейд ли отиваме? — попита Едгар.

— Да, току-що го реших. Вземи радиостанцията и провери номера на онова бяло волво. Виж на чие име е регистрирано. Аз трябва да телефонирам.

Бош набра номера, оставен от Карла Ентренкин, и тя отговори на второто иззвъняване.

— Тук е Бош.

— Детектив…

— Търсили сте ме?

— Да, хм, просто исках да ви се извиня за снощи. Онова, което видях по телевизията, ме разстрои и… и мисля, че съм действала прибързано. Проверих и предполагам, че не съм била права.

— Така е.

— Извинете ме.

— Добре, госпожо главен инспектор, благодаря, че ми се обадихте. Сега трябва да…

— Как върви разследването?

— Върви. Разговаряли ли сте със заместник-началник Ървинг?

— Да. Каза ми, че разпитват детектив Шиън.

— Това да не ви прави впечатление.

— Естествено. По какво работите в момента? Казаха ми, че отново проверявате първоначалния случай. Убийството на Стейси Кинкейд.

— Е, вече можем да докажем, че Харис е невинен. Бяхте права за това. Елайъс е щял да го оневини в съда. Не е бил той. Сега остава само да докажем кой е убиецът. И се обзалагам, че е същият, който е убил и Елайъс. Вече трябва да вървя, госпожо главен инспектор.

— Ще ми позвъните ли, ако откриете нещо важно?

Бош се замисли. Кой знае защо чувстваше Карл а Ентренкин като враг.

— Да — обеща накрая той. — Ще ви позвъня.

— Благодаря ви, детектив.

— За нищо.