Хари

32

Когато свърши в Брентуд и стигна до къщата на върха на хълма, наближаваше два часа. Докато шофираше в дъжда, можеше да мисли само за лицето на Кейт Кинкейд. Стигна до стаята на Стейси за по-малко от десет секунди след изстрела, но жената вече беше мъртва. Беше използвала пистолет двадесет и втори калибър и беше лайнала цевта, изстрелвайки куршума в мозъка си. Смъртта бе настъпила мигновено. Откатът беше съборил пистолета на пода. Нямаше изходна рана, както често се случваше с този калибър. Приличаше просто на заспала. Бе се увила в розовото одеяло на дъщеря си. Кейт Кинкейд изглеждаше толкова ведра в смъртта си. Никой погребален агент не би могъл да я направи по-красива.

Пред дома на Кинкейд бяха паркирани няколко автомобила и микробуса. Бош трябваше да остави колата си толкова надалеч, че когато най-после влезе вътре, шлиферът му беше подгизнал. Линдел го чакаше.

— Е, това определено не трябваше да се случва — вместо поздрав каза агентът от ФБР.

— Да.

— Не можехме ли да го предвидим?

— Не зная. Човешките реакции са непредсказуеми.

— Докъде стигнахте там?

— Хората от патологията и отдела за оглед на местопрестъпление още са в къщата. Има и неколцина детективи от „Грабежи и убийства“ — те поемат случая.

Линдел кимна.

— Видях каквото трябваше да видя. Покажи ми какво е положението тук.

Влязоха вътре и агентът го отведе в огромната дневна, в която предишния следобед Бош беше седял заедно със семейство Кинкейд. Сам Кинкейд беше на същото място на дивана, на което за последен път го беше видял. Д. Ч. Рихтер лежеше на пода под прозореца, който гледаше към Долината. Сега и не помисли за панорамна гледка. Наоколо владееше сивота. Около трупа на началника на охраната имаше локва кръв. Кръвта на Кинкейд бе попила в дамаската на дивана. В стаята работеха няколко души от отдела за оглед на местопрестъплението. Бош видя номерираните пластмасови табелки, поставени на пода и по мебелите, където бяха открити гилзите двадесет и втори калибър.

— И в Брентуд е използван такъв калибър, нали?

— Да.

— Не се ли сети да я претърсиш, преди да започнеш да я разпитваш?

Бош погледна към агента и раздразнено поклати глава.

— Майтапиш ли се? Това си беше доброволно признание. Може във ФБР никога да не си се сблъсквал с такова нещо, но основното правило е да не накараш обекта да се почувства заподозрян, още преди да си започнал. Не я претърсих и щеше да е грешка, ако…

— Зная, зная. Извинявай, че те попитах. Просто…

Той не довърши, но Бош знаеше какво иска да каже. Реши да промени темата.

— Старецът появи ли се?

— Джак Кинкейд ли? Не, пратихме хора при него. Чух, че не го приемал добре. Телефонирал на всички политици, на които някога е давал пари. Предполагам, си мисли, че може би градският съвет или кметът ще са в състояние да му върнат сина.

— Знаел е какво представлява синът му. Навярно го е знаел през цялото време. Затова е телефонирал на онези хора. Не иска случаят да излезе наяве.

— Да бе, как не, ние ще се погрижим за това. Вече открихме дигитални видеокамери и апаратура за редактиране на записи. Ще го свържем с уеб-сайта на Шар-лот. Сигурен съм.

— Няма да има значение. Къде е Ървинг?

— На път за насам.

Бош кимна. Приближи се до дивана и се наведе надолу, опрял ръце на коленете си, за да разгледа отблизо мъртвия цар на колите. Очите му бяха отворени и челюстта му бе изкривена в предсмъртна гримаса. Линдел беше прав, че е умрял в адски мъки. Хари се замисли за ведрия вид на жена му. Не можеше и да става сравнение.

— Как, според теб, се е случило? — попита той. — Как е успяла да ги убие?

Докато Линдел му отговаряше, Бош продължи да гледа към трупа.

— Е, когато гръмнеш някого в топките, той става съвсем кротък. Като съдя по кръвта, тя е направила точно така. След като е стреляла в тестисите им, вече е владеела положението.

Хари кимна.

— Рихтер не е ли бил въоръжен?

— Не.

— Някой откри ли деветмилиметров пистолет?

— Не, поне засега.

Агентът отново му отправи поглед, с който му казваше, че са се провалили.

— Трябва да го намерим — рече Бош. — Госпожа Кинкейд ги е накарала да признаят какво са направили с момичето, но не са споменали нищо за Елайъс. Трябва да открием този пистолет, за да ги свържем с убийството на адвоката и да сложим точка.

— Е, търсим го. Ако някой го намери, първо ще съобщи на нас.

— Прати ли хора да претърсят дома, офиса и автомобила на Рихтер? Все още съм убеден, че той е убиецът.

— Да, но не разчитай да открият нещо.

Бош се опита да разчете изражението на агента, но не успя. Разбираше, че е премълчал нещо.

— Какво има?

— Сутринта Едгар взе досието му от полицейската академия.

— Ясно. Навремето са го изхвърлили. Нещо друго?

— Оказа се, че е сляп с едното око. Лявото. Опитал се да ги излъже. И успял, докато не започнал курсът по стрелба. Там тотално се провалил. И така го разкрили. После го изхвърлили.

Бош кимна. Замисли се за изстрелите, с които е бил убит Елайъс, и разбра, че новата информация за Рихтер променя нещата. Знаеше, че е малко вероятно той да е убиецът.

Разнесе се приглушен грохот. Хари погледна нагоре през прозореца и видя хеликоптер на Канал 4, който се спусна надолу и увисна на петдесетина метра над къщата. През дъжда едва успя да различи оператора, застанал на отворената плъзгаща се врата.

— Гадни лешояди — процеди Линдел. — Човек би си помислил, че дъждът ще ги задържи на разстояние, но не.

Той отстъпи назад към вратата, където имаше табло с ключове и други електронни устройства. Натисна някакъв кръгъл бутон и задържа пръста си върху него. Бош чу вой на електромотор и над прозорците се спусна автоматичен капак.

— Не могат да се приближат по земя — каза той. — Заради портала. Единствената възможност е по въздуха.

— Не ми пука. Да видим какво ще заснемат сега.

Бош също не го интересуваше. Той отново погледна надолу към труповете. Като съдеше по цвета и слабата миризма, предполагаше, че двамата мъже са мъртви от няколко часа. Зачуди се дали това означаваше, че Кейт Кинкейд е била в къщата през цялото време или е прекарала нощта в леглото на дъщеря си в Брентуд. Спря се на втората възможност.

— Известен ли ни е часът на смъртта? — попита Бош.

— Да. Според патолога, били са убити снощи между девет и полунощ. Количеството изтекла кръв показвало, че от първия до последния изстрел са изминали около два часа, през които са били живи. Явно е искала да получи от тях някаква информация, но те са се съпротивлявали — поне отначало.

— Съпругът й е проговорил. Не зная за Рихтер — сигурно не й е пукало за него. Но съпругът й разказал всичко за Стейси. После, предполагам, го е довършила. И двамата. Мъжът на снимките от онзи уеб-сайт не е бил Сам Кинкейд. Трябва да накараш патолога да снима трупа на Рихтер и да направи сравнение. Може да е бил той.

Линдел посочи към труповете.

— Ще го накарам. Е, какво мислиш? Че го е направила снощи и после какво? Отишла е да си легне ли?

— Навярно не. Мисля, че е прекарала нощта в Брентуд. Стори ми се, че някой е спал в леглото на момичето. Трябвало е да се срещне с мен и да ми разкаже историята, преди да довърши плана си.

— Тоест да се самоубие.

— Точно така.

— Това е ужасно, човече!

— Още по-ужасно е било да живее с призрака на дъщеря си, с онова, което самата тя е допуснала да се случи с детето й. Самоубийството е било най-лесният начин да избяга.

— Не и ако питаш мен. Аз пък продължавам да си мисля за Шиън, човече, и се чудя. Искам да кажа, колко ли трябва да му е причерняло пред очите, за да го направи?

— Можеш само да се надяваш никога да не разбереш. Къде са моите хора?

— В кабинета, нататък по коридора.

— Отивам при тях.

Бош остави Линдел и отиде в кабинета. Едгар и Райдър мълчаливо претърсваха стаята. Събираха вещите, които искаха да вземат върху писалището. Хари им кимна за поздрав и те му отговориха със същото. Над следствието сякаш се бе спуснал мъртвешки саван. Нямаше да има повдигане на обвинения, нито съдебен процес. На тях оставаше да обяснят какво се е случило. А всички те знаеха, че медиите ще ги гледат скептично и обществеността може да не им повярва.

Бош се приближи до писалището. Имаше много компютърна техника със свързващи кабели, както и малка видеокамера с устройство за редактиране на записи. Няколко кашона бяха пълни с компактдискове.

— Открихме много неща, Хари — каза Райдър. — Щяхме да заковем Кинкейд с обвинението за педофилска мрежа. Пазел е архивирани снимките от тайния уеб-сайт. Имал е и камера — според нас, Стейси е била снимана с нея.

Райдър носеше ръкавици и спокойно повдигна камерата, за да му я покаже.

— Дигитална е. Записваш каквото искаш, включваш я в това устройство и качваш записа. После го прехвърляш в компютъра си и го пускаш по мрежата. И всичко това от собствения си дом. Буквално е също толкова лесно, колкото…

Тя не довърши. Бош се завъртя и видя Ървинг, застанал на прага на стаята. Зад него бяха Линдел и адютантът на заместник-началника — лейтенант Тълин. Ървинг влезе в кабинета, подаде на Тълин мокрия си шлифер и му каза да изчака в друга стая.

— В коя, господин заместник-началник?

— В която и да е.

Ървинг затвори вратата. Вътре бяха той, Линдел и екипът на Бош. Хари имаше представа какво предстои. Следствието щеше да навлезе в онзи цикъл, в който решенията и публичните изявления се основават на най-изгодното за управлението, а не на истината. Бош скръсти ръце и зачака.

— Искам веднъж завинаги да свършим с това — каза Ървинг. — Вземете каквото сте открили и се махайте оттук.

— Господин заместник-началник — отвърна Райдър, — остава ни да претърсим голяма част от къщата.

— Не ме интересува. Искам труповете да бъдат вдигнати и после полицията да се изтегли.

— Господине — възрази тя, — още не сме открили оръжието. Трябва да го намерим, за да…

— Няма и да го откриете.

Ървинг пристъпи навътре в стаята. Той се огледа наоколо и когато най-после стигна до Бош, прикова очи в лицето му.

— Допуснах грешка, че ви послушах. Надявам се да не се наложи градът да плаща заради това.

Хари помисли малко, преди да отговори. Ървинг не откъсваше поглед от него.

— Господин заместник-началник, зная, че разглеждате положението… от политическа гледна точка. Но ние трябва да продължим с претърсването на тази къща и другите места, свързани със семейство Кинкейд. Трябва да открием оръжието, за да докажем, че…

— Току-що ви казах, няма да откриете оръжието. Нито тук, нито където и да е другаде. Всичко това, детектив, е било за отвличане на вниманието. И доведе до смъртта на трима души.

Бош не знаеше какво точно става, но зае отбранителна позиция и посочи към апаратурата върху бюрото.

— Не бих нарекъл това „отвличане на вниманието“. Кинкейд е участвал в голяма педофилска мрежа и ние…

— Вашата задача беше Ейнджълс Флайт. Очевидно съм ви дал прекалено много свобода и ето докъде стигнахме.

— Това тук също е свързано с Ейнджълс Флайт. Точно затова ни трябва оръжието. То ще докаже връзката…

— По дяволите, човече, оръжието е при нас! От двадесет и четири часа! Убиецът също беше в ръцете ни. Ние го пуснахме и вече не сме в състояние да го върнем.

Бош можа само да го зяпне. Лицето на Ървинг бе станало мораво от гняв.

— Преди по-малко от час получихме резултатите от балистичната експертиза — каза той. — Трите куршума, извадени от трупа на Хауард Елайъс, категорично съответстват на куршумите, изстреляни в лабораторията от деветмилиметровия „Смит & Уесън“ на детектив Франсис Шиън. Той е убил онези хора в мотрисата. И точка. Някои от нас вярваха в тази възможност, но ни разубедиха. Сега възможността е факт, но детектив Шиън отдавна е мъртъв.

Бош загуби дар слово и трябваше да положи усилия, за да затвори уста.

— Вие — успя да изрече той, — вие сте го направили заради стареца, заради Кинкейд. Вие…

Райдър го стисна за ръката, за да му попречи да погуби кариерата си. Той се отскубна и посочи към дневната, където лежаха труповете.

— … предавате един от собствените си хора, за да защитите тях. Как можете? Как можете да сключвате такава сделка с тях? И със самия себе си?

— Грешите! — извика в отговор Ървинг. После тихо добави: — Грешите и аз ще ви унищожа заради онова, което току-що казахте.

Бош не отговори. Просто продължаваше да гледа към заместник-началника.

— Този град очаква правосъдие за Хауард Елайъс-каза Ървинг. — И за жената, убита заедно с него. Вие не го допуснахте, детектив Бош. Позволихте на Шиън да се измъкне. Осуетихте правосъдния акт и хората няма да останат доволни. Бог да ни е на помощ сега.