Хари

28

Когато Бош влезе в детективското бюро, Едгар и Райдър бяха изнесли телевизора от кабинета на лейтенанта и гледаха новините. Двамата почти не погледнаха към него.

— Какво има? — попита той.

— Предполагам, че на хората не им харесва освобождаването на Шиън — отвърна Едгар.

— Тук-там има грабежи и палежи — прибави Райдър. — Не е като предишния път. Сигурно ще успеем, ако издържим през нощта. Пълно е с полицейски части, които се нахвърлят на всичко живо.

— Никакви глупости като миналия път — отбеляза Едгар.

Бош кимна и няколко минути погледа новините. Показваха пожарникари, насочили маркучи към пламъците, издигащи се през покрива на някакъв търговски център. Беше прекалено късно, за да го спасят. Като че ли продължаваха да правят усилия само заради медиите.

— Радикална промяна в градоустройствения план — подхвърли Едгар. — Крайно време беше да се избавим от тези търговски центрове.

— Лъжеш се — пак ще ги възстановят — отвърна Райдър.

— Поне ще изглеждат по-добре отпреди. Действителният проблем са магазините за спиртни напитки. Погромите винаги започват оттам. Ако пратим по един взвод пред всеки магазин за алкохол, няма да има бунтове.

— Докъде сме със заповедите? — попита Бош.

— Готови сме — отвърна Райдър. — Само трябва да ги занесем на съдията.

— Спряхте ли се на някого?

— На Тери Бейкър. Вече й позвъних и тя каза, че ще чака.

— Добре. Дайте да видим.

Райдър се изправи и отиде при секцията на отдел „Убийства“. Едгар остана и продължи да гледа телевизия. Документите бяха грижливо подредени върху бюрото й. Тя ги подаде на Бош.

— Имаме заповеди за двете къщи, всички автомобили и офиси, както и за апартамента и колата на Рихтер. Пъхнахме ги между другите — каза Киз. — Мисля, че сме готови.

Всяка от заповедите включваше по няколко листа. Бош знаеше, че на първите два винаги се пишат стандартните юридически формули. Той ги прескочи и бързо прегледа обосновките. Райдър и Едгар се бяха справили добре, макар Хари да си мислеше, че това навярно е дело на Киз. Тя беше юридическият мозък на екипа. Съдията щеше да приеме дори обосновката за обиска на апартамента и автомобила на Рихтер. Със сложен език и подбрани факти от следствието се посочваше, че доказателствата предполагат участие на двама заподозрени в изхвърлянето на трупа на Стейси Кинкейд. И заради близките отношения между работодател и служител, съществували по това време между Сам Кинкейд и Д. Ч. Рихтер, началникът на охраната може да се смята за втория заподозрян. Искаше се разрешение за претърсване на всички автомобили, до които двамата са имали достъп по време на престъплението. Обосновката представляваше грижливо обмислена словесна уловка, но Бош бе сигурен, че ще мине. Искането за претърсване на всички „достъпни“ за двамата мъже коли представляваше истински шедьовър на Райдър. Ако съдията го одобреше, детективите щяха да получат възможност да претърсят всеки автомобил на който и да е от паркингите, собственост на Кинкейд, защото милионерът най-вероятно имаше достъп до всички.

— Добре изглежда — каза Бош, когато свърши и подаде документите на Райдър. — Трябва да ги отнесем за подпис тази вечер, за да можем да ги използваме утре.

Заповедта за обиск важеше двадесет и четири часа след одобрението й. В повечето случаи действието й можеше да се продължи с още едно денонощие, без да е необходимо нещо повече от телефонен разговор със съдията.

— Ами онзи Рихтер? — попита Бош. — Разполагаме ли вече с някаква информация за него?

— Малко — отвърна Едгар.

Той най-после се изправи, намали звука на телевизора и отиде при тях.

— Този тип тотално се е провалил в академията. Било е доста отдавна, през есента на осемдесет и първа. После е постъпил в една от онези скапани академии за частни детективи в Долината. Получил е разрешително през осемдесет и четвърта. Очевидно оттогава работи за семейство Кинкейд. И се е изкачил чак до върха.

— Как се е провалил?

— Още не знаем. Сега е неделя вечер, Хари. В академията няма никого. Утре ще поискаме досието му.

Бош кимна.

— Проверихте ли дали има разрешително за оръжие?

— О, да, естествено. Има. Въоръжен е.

— Какъв е пистолетът му? Остава да ми кажете, че е Деветмилиметров.

— Съжалявам, Хари. И службата за огнестрелни оръжия е затворена. И това ще трябва да проверим утре. Известно ни е само, че има разрешително.

— Добре, недейте да забравяте това. Не забравяйте колко добър стрелец е убиецът от Ейнджълс Флайт.

Райдър и Едгар кимнаха.

— Значи смяташ, че Рихтер е действал по заповед на Кинкейд, така ли? — попита Киз.

— Възможно е. Богатите не обичат да си цапат ръцете. Те само заповядват. Засега съм се спрял на Рихтер.

Той погледна към партньорите си. Усещаше, че са много близо до отговора на загадката. Щяха да го научат през следващите двадесет и четири часа. Надяваше се, че градът няма да пламне дотогава.

— Нещо друго? — попита Бош.

— Погрижи ли се за Шиън? — попита Райдър.

Той отбеляза интонацията й.

— Да, погрижих се. И, хм, вижте, извинявайте за пресконференцията. Ървинг искаше да присъствате, но навярно можех да ви покрия. Не го направих. Зная, че не постъпих добре. Съжалявам.

— Добре, Хари — отвърна тя.

Едгар кимна.

— Нещо друго, преди да тръгнем?

Джери понечи да поклати глава, но си спомни нещо:

— А, да! Позвъниха от лабораторията по балистика. Сутринта са проверили пистолета на Майкъл Харис и изглежда е наред. Казаха, че сигурно не е почистван и не е стрелял от месеци, ако се съди по праха, който се е събрал в цевта.

— Ще продължат ли с проверката?

— Точно затова се обаждаха. Получили са спешно нареждане от Ървинг утре сутрин да се заемат с куршумите от аутопсията. Искаха да знаят дали да продължават с пистолета на Харис. Отговорих им положително.

— Добре. Нещо друго?

Едгар и Райдър поклатиха глава.

— Добре тогава — каза Бош. — Да вървим при съдия Бейкър и после приключваме за днес. Имам чувството, че утре ни очаква дълъг ден.