Идору

35. ОПИТНОТО ПОЛЕ НА ЗАДГРОБНИЯ ЖИВОТ

Шанън подаде на Лани висока чаша от пяна със сантиметър и половина много топло и много черно кафе в нея. Зад него, до оранжевите заграждения, имаше бял „Ленд-Роувър“ с масивни противоударни решетки и боядисани в зелено стъкла. Куваяма чакаше там, в тъмносив костюм, безрамковите му очила проблясваха на зеленикавата светлина на кабела отгоре. Шофьор с черен костюм стоеше до него.

— Какво иска? — Лани попита Арли, докато опитваше еспресото на Шанън. Остави утайка на езика му.

— Не знаем — отвърна Арли. — Но очевидно Рез му е казал къде да ни намери.

— Рез?

— Така каза той.

Ямазаки се появи до лакътя на Лани. Очилата му или бяха поправени, или заменени, но две от иглите държащи ръкава на зеленото му яке, се бяха разкопчали.

— Господин Куваяма е създателят на Рей Тоеи, в известен смисъл. Той е основателят и президент на „Феймъс Аспект“, корпоративната й същност. Той е бил инициаторът на проекта. Желае да говори с вас.

— Мислех, че за вас е спешно да проникна в общите данни.

— Да, така е — каза Ямазаки, — но смятам, че трябва да разговаряте с Куваяма сега, ако обичате.

Лани го последва през черните модули и загражденията и видя как двамата си размениха поклони.

— Това е господин Колин Лани — представи го Ямазаки, — нашият специален изследовател. — После към Лани. — Мичио Куваяма, президент на „феймъс Аспект“.

Никой не би предположил, че Куваяма току-що е бил горе в мрака на „Западният свят“ сред щуращата се и крещяща тълпа. Лани се чудеше как е излязъл и дали идору не е светела като коледна елха. В обувката на Лани се бе стекла кръв, лепкава между пръстите му. Колко ли бе нараснала общата маса на човешка нервна тъкан, откак той и Арли напуснаха бара на дъвките заедно с Блекуел? Чувстваше се така, сякаш се бе посъбрал в себе си, макар и да не му беше много удобно.

— Съжалявам — каза той. — Нямам визитка.

— Няма значение — отвърна Куваяма на точния си, странно акцентиран английски. Здрависа се с Лани. — Знам, че сте много зает. Оценяваме това, че ни отделяте време. — Множественото число накара Лани да погледне към шофьора, който носеше обувки като тези на Ридел в Шатото — черни, гъвкави на вид, с връзки и гумени подметки с грайфери, но не изглеждаше шофьорът да е другата половина на това „ние“. — Сега — обърна се Куваяма към Ямазаки, — ако ни извините… — Ямазаки се поклони и се върна към буса, където Арли, преструвайки се, че прави нещо на еспресо машината, гледаше с крайчеца на окото си. Шофьорът отвори задната врата на „Ленд-Роувър“-а за Лани и той влезе. Куваяма влезе от другата страна. Когато вратата се затвори зад него, те бяха сами.

Нещо, приличащо на голям сребърен термос, бе сложено между двете седалки в рамка с меки скоби.

— Ямазаки ни каза, че сте имали проблеми с честотата по време на вечеря — започна Куваяма.

— Вярно е — потвърди Лани.

— Пренастроихме честотата… — И идору се появи между тях, усмихната. Лани видя, че изображението дори й осигури място, разгъвайки двете места, в които той и Куваяма седяха, в три.

— Намерихте ли онова, което търсехте, когато ме оставихте в Стокхолм, господин Лани?

Той погледна в очите й. Каква компютърна сила бе необходима, за да се създаде нещо такова, нещо, което отвръща на погледа ти? Той си спомни фрази на Куваяма от разговора му с Рез: желаещи машини, сбор от субективни желания, структура от свързани копнения…

— Започнах да го откривам — каза той.

— А какво беше онова, което видяхте, което ви попречи да ме погледнете по време на вечерята?

— Сняг — каза Лани и се разтревожи, че започва да се изчервява. — Планини… Но мисля, че това е просто клип, който сте направили.

— Ние не „правим“ клиповете на Рей — намеси се Куваяма. — Не и в обичайния смисъл. Те са резултат от нейното натрупващо се познание за света. Те са нейните мечти, ако предпочитате.

— Вие също имате мечти, нали, господин Лани? — каза идору. — Това е вашият талант. Ямазаки казва, че е като да виждаш лица в облаците, само дето лицата са наистина там. Аз не мога да видя лицата в облаците, но Куваяма-сан ми казва, че един ден ще мога. Въпрос на плектика16.

Ямазаки казва?

— Не го разбирам — отвърна Лани. — То е просто нещо, което мога да правя.

— Необикновен талант — каза Куваяма. — Ние сме големи късметлии. Както и с господин Ямазаки, който макар и нает от Блекуел, има отворено мислене.

— Господин Блекуел не е много доволен от Рез и… — кимайки към нея. — Господин Блекуел няма да е доволен и от това, че говоря с вас.

— Блекуел обича Рез по свой собствен начин — каза тя. — Той е загрижен. Но не разбира, че нашето сливане вече е започнало. „Женитбата“ ни ще бъде постепенна, един продължителен процес. Ние просто искаме да растем заедно. Когато Блекуел и другите разберат, че това е най-доброто и за двама ни, всичко ще се оправи. А вие можете да ни помогнете, господин Лани.

— Мога?

— Ямазаки обясни какво се опитвате да направите с данните от архивите на фенклуба на Ло/Рез — съобщи Куваяма. — Но тези данни не казват нищо или твърде малко за Рей. Ние предлагаме допълнение от трето ниво информация — ще добавим Рей в сбора от данни и моделът, който ще се появи, ще бъде портрет на техния брак.

Та ти си информация сама по себе си, помисли си Лани, докато я гледаше. Много, течаща по Бог знае колко машини. Но тъмните очи отвърнаха на погледа му, пълни с нещо досущ като надежда.

— Ще го направите ли, господин Лани? Ще ни помогнете ли?

— Вижте — каза Лани, — аз само работя тук. Ще го направя, ако Ямазаки ми нареди. Ако той поеме отговорността. Но искам да ми кажете нещо, става ли?

— Какво желаете да научите? — попита Куваяма.

— За какво е всичко това? — Въпросът изненада Лани, който не беше съвсем сигурен какво точно иска да попита.

Благите очи на Куваяма го погледнаха през очилата без рамки.

— Става дума за задгробен живот, господин Лани.

— Задгробен живот?

— Знаете ли, че нашата дума за „природа“ е въведена съвсем наскоро? Тя е едва на стотина години. Никога не сме приемали технологията като нещо лошо, господин Лани. Тя е израз на естественото, на целостта. Чрез нашите усилия целостта се усъвършенства. — Куваяма се усмихна. — А популярната култура — добави той — е опитното поле на задгробния живот.

Арли направи по-добро еспресо от Шанън. Лани, разположил се отзад в зеления бус, върху пукащи парчета опаковъчен найлон, гледаше Ямазаки над ръба на чаша от пяна с нова двойна доза.

— Какво си мислите, че правите, Ямазаки? Искате да свършим обути в по-малки обувки ли? Блекуел обича да кове ръцете на хората за масите, а вие правите сделки с идору и шефа й?

Лани настоя да се качат тук, търсейки уединение. Ямазаки се бе настанил срещу него, примигваше.

— Не аз правя сделките — отвърна Ямазаки. — Рез и Рей Тоеи напоследък са почти непрекъснато заедно, а последните подобрения увеличават свободата й. Рез й даде достъп до данните, до всичко, в което се опитахте да проникнете първия път. Направи го, без да информира Блекуел. — Той сви рамене. — Сега тя влиза и в данните на феновете. А това, което предлагат, може да ни позволи да доведем нещата до завършек. Блекуел е убеден повече от всякога, че има някакъв заговор. Нападението в нощния клуб…

— Което беше заради…?

— Не знам. Опит за отвличане? Искали са да навредят на Рез? Да похитят периферното устройство на идору? Беше проведено учудващо тромаво, но Блекуел казва, че това е белязана марка на Комбината… Така ли се казва — „белязана марка“?

— Не знам — отвърна Лани.

— Заставена марка?

— И според вас Блекуел няма да ни отреже пръстите на краката, ако направим това?

— Не. Ние сме наети от дъщерна корпорация на Ло/Рез…

— Парагон-Азиа?

— …а Блекуел е нает от Съдружие „Ло/Рез“. Ако Рез ни каже да правим нещо, трябва да го направим.

— Дори ако Блекуел смята, че застрашава сигурността на Рез?

Ямазаки вдигна рамене. Зад рамото му, през задното стъкло на буса, Лани видя Шанън да търкаля сивия модул, който свалиха от „Ленд-Роувър“-а на Куваяма. Беше два пъти по-голям от черните, които използваше Арли.

Гледаше как Шанън го избутва край оранжевите заграждения.