Идору

45. ЩАСТЛИВЕЦ

— Лани — чу я да казва той, гласът й беше сънлив. — Какво правиш?

Дисплеят на кедровия телефон светна.

— Обаждам се в „Щастливият дракон“, на Сънсет.

— Щастлив какво?

— Супермаркет. Денонощен.

— Лани, три сутринта е…

— Трябва да благодаря на Ридел, да му кажа, че работата се е получила…

Тя изпуфтя, обърна се на другата страна и издърпа възглавницата върху главата си.

През прозореца той можеше да види прозрачния кехлибар, сгъстените фасади на новите сгради, отразяващи светлините на града.