Идору

40. СДЕЛКАТА

Когато никой не понечи да помогне на Мериалис, Чиа стана от леглото, промуши се край руснака и влезе в банята, активирайки обкръжаващата птича песен. Черното шкафче беше отворено, лампата му беше включена, върху керамичния под имаше разхвърляни Дей-Гло пенисоиди. Тя взе черна хавлия и черно кесе от хромирания сушилник, намокри кесето над черната хромирана мивка и се върна при Мериалис. Сгъна хавлията, сложи я върху повръщаното на пода и подаде кесето на Мериалис.

Никой не каза нищо, нито се опита да я спре. Масахико отново бе седнал долу на килима, с компютъра между краката си. Белязаният мъж, който, изглежда, заемаше повече място от всичко останало в стаята, бе свалил брадвата си. Държеше я, долу, до бедрото си, по-широко от ханша на Чиа, с шипа, стърчащ до коляното му.

Мериалис, която успя да седне, сега бършеше устата си с кърпата, забърсвайки по-голямата част от червилото си. Когато се изправи, стомахът й се обърна от полъха от одеколона на руснака.

— Казвате, че сте предприемач? — Рез още държеше нанотехнологичното устройство.

— Вие задавате много въпроси — каза руснакът. После Еди изстена, той го изрита и добави: — Основа.

— Обществен проект? — Рез повдигна веждата си. — Водопречиствателна станция, нещо такова?

Руснакът задържа очи върху брадвата на големия мъж.

— В Талин — отговори той — ние скоро построяваме уникален търговски мега център, охолни затворени предградия, плюс фармацевтична манифактура от световна класа. На нас несправедливо отказани най-напреднали средства на продукция, но ние желаещи сто процента съвременно опериране.

— Рез — каза мъжът с брадвата, — откажи се. Този сладур и приятелчетата му се нуждаят от това нещо, за да си направят фабрика за дрога в Естония. Време е да те връщам в хотела.

— Но дали няма да са по-заинтересовани от… недвижимо имущество в Токио?

Очите на големия мъж изскочиха, белезите на челото му почервеняха. Едно от горните рамена на микропорния хикс се бе разхлабило и разкриваше дълбока драскотина.

— Що за глупости са това? Ти нямаш никакво недвижимо имущество тук!

— „Феймъс Аспект“ — каза Рез. — Мениджърската компания на Рей. Те инвестират вместо нея.

— Вие обсъждате нанотехнология, разменена за недвижимо имущество в Токио? — Руснакът се вторачи в Рез.

— Именно — отвърна Рез.

— Какъв вид недвижимо имущество?

— Неразработено сметище в Залива. Остров. Един от два. В района на старата „Токсична огърлица“, но тя беше почистена след земетресението.

— Чакай малко — обади се Мериалис от пода. — Аз те познавам. Ти си от оная група с мършавия китаец, китаристът, дето носеше разни шапки. Познавам те. Ти си голяма работа.

Рез я погледна.

— Мисля не добре тук да разискваме сделката — каза руснакът, потривайки рождения си белег. — Но аз съм Старков, Евгени. — Той протегна ръка и Чиа отново зърна следите от лазер. Рез се ръкува с него. На Чиа й се стори, че чу големия мъж да ръмжи.

— Навремето го гледах често, в Дейтън — каза Мериалис, все едно това доказваше нещо.

Големият мъж извади малък телефон от джоба си със свободната си ръка, погледна набързо дисплея и го долепи до лявото си ухо. Което Чиа сега видя, че липсва. Той се заслуша.

— Та — каза той и свали телефона. Отиде до прозореца — онзи, който Чиа бе открила зад паравана — и се загледа навън.

— По-добре хвърли едно око на това, Розър — каза той.

Рез се присъедини към него. Тя го видя да докосва монокъла.

— Какво правят, Кийти? Какво е това?

— Твоето погребение — отвърна големият мъж.