Игра на тронове

САНСА

— Той не пожела да изпрати сир Лорас — каза същата нощ Санса на Джейн Пули, докато двете довършваха изстиналата вечеря на светлината на лампата. — Мисля, че беше заради крака му.

Лорд Едард бе поръчал вечерята си в спалнята с Алин, Харвин и Вайон Пули, за да отпочине счупеният му крак, а септа Мордейн се бе оплакала, че стъпалата са й отекли след целодневното стоене в галерията на тронната зала. Аря уж трябваше да дойде да вечеря с тях, но още не се беше върнала от урока си по танци.

— Заради крака му ли? — попита объркана Джейн. Беше тъмнокоса хубавица на годините на Санса. — Нима сир Лорас си е ранил крака?

— Не неговият крак — рече Санса и деликатно захапа пилешкото бутче. — На баща ми кракът, тъпачко. Толкова го боли понякога, че се вкисва. Иначе съм сигурна, че щеше да изпрати сир Лорас.

Решението на баща й я бе объркало. Когато Рицарят на цветята взе думата, Санса беше напълно сигурна, че пред очите й предстои да се сбъдне някоя от дивните приказки на баба Нан. Сир Грегър беше чудовището, а сир Лорас — добрият герой, който щеше да го посече. Той дори приличаше на истински герой от приказките, толкова строен и красив с тези златни рози на тънкия си кръст и буйната кестенява коса, падаща на очите му. А след това баща й му отказа! Тя така се възмути, че просто нямаше думи! Побърза да го сподели със септа Мордейн още на слизане по стълбището от галерията, но септата само й отвърна, че не й е в правата да поставя под въпрос решенията на баща й.

И тогава сир Белиш беше казал:

— Ох, не знам, почитаема септа. Някои от решенията на лорд баща й може би все пак заслужават да бъдат пооспорени. Младата дама не само е чаровна, но и умна. — И довърши репликата си с поклон към Санса, толкова дълбок, че тя не остана сигурна дали беше комплимент, или насмешка. А септа Мордейн много се ядоса като разбра, че лорд Белиш ги е подслушал.

— Момичето само го подхвърли, милорд — му бе отвърнала тя. — Глупави приказки. Не е имала нищо предвид с тази бележка.

Лорд Белиш поглади малката си остра брада и каза:

— Нищо ли? Дете, я ми кажи ти защо би изпратила сир Лорас?

Санса нямаше избор, освен да му обясни за героите и чудовищата, при което кралският съветник се усмихна.

— Е, аз лично не бих изтъкнал точно тези основания, но… — След което я бе докоснал по бузата й палецът му проследи очертанието на скулата й. — Животът не е песен, миличкото ми. Сигурно някой ден ще го разбереш сама, за жалост.

Санса обаче не изпитваше желание да разкаже и това на Джейн. Само като се сетеше за този епизод, се притесняваше.

— Кралското правосъдие е сир Илин, не сир Лорас — каза Джейн. — Лорд Едард е трябвало да прати него.

Санса потръпна. Всеки път, когато видеше Илин Пейн, потръпваше. Видът му я караше да изпитва чувството, че нещо мъртвешко се плъзга по голата й кожа.

— Сир Илин е почти като чудовище. Радвам се, че не избра него.

— А лорд Берик си е толкова герой, колкото и сир Лорас. Колко смел е само, и галантен.

— Ами… да — отвърна неуверено Санса.

Вярно, Берик Дондарион беше доста чаровен, но ужасно стар, на цели двадесет и две години. Рицарят на цветята беше много по-подходящ. Джейн, разбира се, беше влюбена в лорд Берик още от първия път, когато го зърна сред придворните. Санса я смяташе за много глупава. В края на краищата Джейн беше дъщеря на прост стюард и колкото и да бленуваше по него, лорд Берик нямаше дори да благоволи да погледне момиче, стоящо толкова под него, дори и да не беше на по-малко от половината от годините му.

Но нямаше да е никак учтиво да й го каже, затова Санса отпи от млякото и побърза да смени темата.

— Сънувах, че Джофри хваща белия рогач. — Всъщност то си беше повече желание, но звучеше по-добре, ако го представи като сън. Всички знаеха, че сънищата предсказват. Белите рогачи уж бяха рядкост и притежаваха вълшебни свойства, а в сърцето си тя знаеше, че нейният галантен принц е много по-способен от вечно пияния си баща.

— Сън ли? Наистина? И какво? Сигурно принц Джофри само се е приближил до него и го е докоснал с гола длан, без да го нарани?

— Не — отвърна Санса. — Застреля го със златна стрела и ми го донесе.

В песните рицарите никога не убиваха вълшебни зверове, само отиваха до тях, докосваха ги и не ги раняваха, но тя знаеше, че Джофри обича лова и особено последната част, с убиването на жертвата. Но само животни. Санса беше убедена, че принцът не е замесен в убийството на Джори и онези, другите нещастни хора; всичко това бе дело на злия му чичо, Кралеубиеца. Знаеше, че баща й още е ядосан заради това, но не беше честно да се вини Джоф. Щеше да е все едно нея да обвинят за нещо, което е направила Аря.

— Днес следобед видях сестра ти — каза Джейн, сякаш прочела мислите й. — Гонеше из конюшните оранжевото котенце на лейди Танда. Защо го прави това?

— Представа нямам защо Аря прави каквото и да е. — Санса мразеше конюшните. Миризливи места, пълни с тор и мухи. Дори когато излизаше на езда, обичаше момчето да оседлае коня и да й го доведе навън на двора. — Искаш ли да чуеш за дворцовия съвет, или не?

— Искам — каза Джейн.

— Имаше един черен брат — продължи Санса, — дошъл да измоли мъже за Вала, само че беше стар и миризлив. — Това никак не й беше харесало. Винаги си беше представяла, че мъжете от Нощния страж са като чичо й Бенджен. В песните ги наричаха „черните рицари на Вала“. Но този се оказа гърбав и отвратителен и изглежда, беше въшлясал. Ако Нощният страж в действителност беше такъв, жалко за бедния й незаконен брат Джон. — Баща ми попита дали има рицари, които ще пожелаят да удостоят своите домове с честта да облекат черното, но не излезе никой, затова разреши на този Йорен да си подбере хора от кралската тъмница и го отпрати. А след това му се представиха двамата братя, свободни конници от Блатата на Дорн, и обрекоха мечовете си в служба на краля. Баща ми прие клетвите им…

— Лимонов кейк няма ли? — попита Джейн с прозявка.

Санса не обичаше да я прекъсват, но трябваше да признае, че лимоновият кейк е доста по-интересен от повечето неща, случили се в тронната зала.

— Чакай да видим.

В кухнята не се намери лимонов кейк, но намериха половин изстинал ягодов пай, който се оказа почти толкова приятен. Хапнаха го, докато се качваха по стъпалата на кулата, кикотеха се, споделиха си клюки и малки момичешки тайни, и същата нощ Санса си легна с чувството, че е почти толкова немирна и порочна, колкото Аря.

На другата заран се събуди още преди да е съмнало, добра се сънена до прозореца и загледа как лорд Берик строява хората си на двора. Поеха тъкмо по изгрев слънце с три знамена пред колоната: коронованият елен на краля се вееше на най-високия прът, а вълчището на дома Старк и назъбената мълния, пряпорецът на самия лорд Берик — на по-къси от двете му страни. Гледката беше възбуждаща — като оживяла балада: дрънченето на мечовете, мигащата светлина на факлите, танцуващите под напора на вятъра знамена, пръхтенето и цвиленето на конете, златното сияние на изгрева, сипещо се през решетките на вдигащия се със скърцане портикул. Мъжете от Зимен хребет изглеждаха особено изящни в сребристите си доспехи и дългите сиви плащове.

Знамето на Старк го носеше Алин. Когато го видя как дръпна юзди до лорд Берик да му каже нещо, Санса изпита гордост. Алин беше по-красив от Джори; един ден щеше да стане истински рицар.

След като заминаха, Кулата на Ръката стана толкова пуста, че Санса чак се зарадва като видя Аря на слизане за закуска.

— Къде са се дянали всички? — запита сестра й, докато белеше кората на един сочен портокал. — Да не би татко да ги е пратил да хванат Джайм Ланистър?

Санса въздъхна.

— Заминаха с лорд Берик да обезглавят сир Грегър Клегейн. — Обърна се към септа Мордейн, която ядеше каша. — Септа, лорд Берик ще остави ли главата на сир Грегър набита на копие пред собствената му порта, или ще я донесе на краля? — Двете с Джейн Пули бяха спорили снощи по този въпрос.

Септата вдигна глава, стъписана от ужас.

— Една благородна дама не обсъжда такива неща над кашата си. Къде са ти обноските, Санса? Честна дума, напоследък по лошотия почти не отстъпваш на сестра си.

— Какво е направил Грегър? — попита Аря.

— Подпалил е една твърдина и е избил много хора, жени и деца също.

Аря се навъси.

— Джайм Ланистър уби Джори, Хюард и Вил, а Хрътката уби Мика. Някой трябва да обезглави тях.

— Не е същото — възрази Санса. — Хрътката е заклетият щит на Джофри. Твоето касапче нападна принца.

— Лъжкиня — изрева Аря и ръката й стисна толкова силно портокала, че сокът се процеди между пръстите й.

— Хайде, давай, наречи ме каквото си искаш — невъзмутимо заяви Санса. — Но няма да смееш, когато се омъжа за Джофри. Ще трябва да ми се кланяш и да ме наричаш „ваша милост“. — Аря хвърли портокала през масата и Санса изпищя. Плодът я улучи в челото с влажен плясък и се пльосна в скута й.

— Имате сок по лицето, ваша милост — каза Аря.

Стичаше се по носа й и подлюти очите й. Санса го изтри с кърпичката си. Като видя какво е направил плодът в скута й с красивата й копринена рокля с цвят на стара кост, отново изпищя.

— Ти си ужасна! — кресна тя на сестра си. — Теб трябваше да убият вместо Лейди!

Септа Мордейн скочи побесняла на крака.

— Лорд татко ви ще научи за това! Прибирайте се веднага в стаите си. Веднага!

— И аз ли? — От очите на Санса бликнаха сълзи. — Не е честно.

— Никакви обсъждания. Марш!

Санса излезе с вдигната гордо глава. Щеше да стане кралица, а кралиците не плачеха. Поне не и пред хора. Когато се прибра в спалнята си, залости вратата и си свали роклята. Портокалът бе оставил грозни петна по коприната.

— Мразя я! — писна тя. Смачка на топка оцапаната рокля и я хвърли в студената камина върху пепелта от снощния огън. И като видя, че петната са се просмукали и по долната й риза, захлипа, без да може да се удържи. Свали побесняла и останалите си дрехи, хвърли се гола на леглото и плака чак докато не заспа.

По обед септа Мордейн почука на вратата й.

— Санса. Лорд баща ти иска да те види веднага.

— Лейди — прошепна Санса и скочи сепната. За миг сякаш вълчището беше тук, в стаята. Гледаше я със златните си очи, тъжни и знаещи. Разбра, че е сънувала. Лейди беше с нея и двете тичаха, и… и… и тя се мъчеше да си спомни какво е да улавяш дъжда с пръсти. Сънят заглъхна и Лейди отново я нямаше. Беше мъртва.

— Санса. — Тропането се повтори. — Чуваш ли ме?

— Да, септа — извика тя. — Може ли само една минутка, да се облека? — Очите й бяха почервенели от плача, но тя положи всички усилия да си възвърне хубостта.

Лорд Едард седеше приведен над огромна книга в кожена подвързия. Гипсираният му крак стърчеше опънат под масата.

— Ела тук, Санса — подкани я благо баща й след като септата излезе да доведе и сестра й. — Седни до мен.

Затвори книгата. Септа Мордейн скоро се върна с дърпащата се в желязната й хватка Аря. Санса си беше облякла една чудесна рокля от светлозелена дамаска и си изписа израз на разкаяние, но сестра й беше в същите опърпани кожени гащи с миши цвят и горнище от грубо изпредена вълна, както на закуската.

— Ето ви я и другата — обяви септата.

— Моите благодарности, септа Мордейн. Бих искал да поговоря с дъщерите си насаме, ако благоволите. — Септата кимна и излезе.

— Аря го започна — припряно подхвана Санса, за да не я изпреварят. — Нарече ме лъжкиня и хвърли по мен портокал, оцапа ми роклята, онази от коприната с костен цвят, дето ми я подари кралица Церсей на годежа ми с принц Джофри. Тя ме мрази, защото ще се омъжа за принца. Тя се опитва всичко да развали, татко, тя не може да понася красивото, изящното и великолепното.

— Стига, Санса — рязко я прекъсна лорд Едард.

Аря вдигна очи от пода.

— Съжалявам, татко. Сгреших и моля милата ми сестра да ми прости.

Санса толкова се изненада, че онемя. Най-сетне успя да попита:

— А роклята ми?

— Може… мога да я изпера — отвърна нерешително Ара.

— Прането няма да я оправи — отвърна Санса. — Дори да я търкаш цял ден и цяла нощ. Коприната е съсипана.

— Тогава ще… ще ти ушия нова — каза Аря.

Санса презрително вирна брадичка.

— Ти?! Ти не можеш да ушиеш дреха, която да става дори да се чистят кочините с нея.

Баща им въздъхна.

— Не ви извиках тук, за да си говорим за рокли. Връщам ви в Зимен хребет.

За втори път Санса онемя. Очите й пак се напълниха със сълзи.

— Не — промълви Аря.

— Моля ви, татко — успя да отрони най-после Санса. — Недейте, моля ви.

Едард Старк удостои дъщерите си с уморена усмивка.

— Най-сетне поне намерихме нещо, за което двете сте съгласни.

— Нищо лошо не съм направила — започна да го умолява Санса. — Не искам да се връщам. — Обичаше Кралски чертог. Пищните дворцови шествия, върховните владетели и господарки с техните кадифета, коприни и скъпоценности, огромния град с толкова многото хора. Турнирът се бе оказал най-вълшебното нещо в целия й живот, а оставаха още толкова неща, които все още не бе видяла — жътвени празници, балове с маски, игри на мимове и глумски позорища. Не можеше да понесе мисълта, че ще изгуби всичко това. — Пратете Аря, тя започна всичко, татко, заклевам се. Аз ще бъда добричка, ще видите, само ме оставете и обещавам, че ще съм толкова мила, благородна и изискана, колкото самата кралица.

Устата на баща й се изкриви странно.

— Санса, не ви отпращам защото се карате, макар боговете да са ми свидетели, че ми омръзнаха препирните ви. Искам да ви върна в Зимен хребет, за да сте в безопасност. Трима от хората ми бяха убити като псета на по-малко от левга оттук, а какво прави Робърт? Ходи на лов.

Аря дъвчеше устната си — отвратителен навик.

— Можем ли да вземем с нас и Сирио?

— Кой го интересува тъпия ти учител по танци? — кипна Санса. — Татко, добре че се сетих, не мога да замина. Ще се венчавам за принц Джофри. — Постара се да се усмихне храбро. — Аз го обичам, татко, наистина го обичам, обичам го толкова, колкото кралица Нерис е обичала принц Емон, Драконовия рицар, и колкото Джонквил е обичала сир Флориан. Искам да стана неговата кралица и да родя неговите деца.

— Миличката ми — каза нежно баща й, — чуй ме. Когато порастеш достатъчно, ще се намери владетел, който да ти подхожда, благородник, достоен за теб, някой, който ще е храбър, силен и добър. Този годеж с Ланистърови беше ужасна грешка. Джофри не е принц Емон, повярвай ми.

— Той е! — настоя Санса. — Не искам някой смел и добър, него искам. Двамата с него ще бъдем толкова щастливи, като в баладите, ще видиш. Ще го даря със син със златна коса и един ден той ще бъде кралят на всички владения, най-великият крал на всички времена, храбър като вълка и горд като лъва.

Аря направи гримаса.

— Не и ако Джофри е баща му — подхвърли тя. — Той е лъжец и страхливец, и освен това е елен, а не лъв.

Сълзите бликнаха от очите на Санса.

— Не е! Той няма нищо общо с този стар пиян крал — кресна тя на сестра си, забравила всяко приличие.

Баща й я изгледа странно.

— Богове! — промълви тихо Едард. — От устата на бебетата… — Извика за септа Мордейн, а на момичетата каза: — Търся бърза търговска галера, с която да се върнете у дома. В тези времена пътят по море е по-безопасен от кралския път. Ще отплавате веднага щом намеря подходящ кораб, със септа Мордейн и отделение стражи… да, и със Сирио Форел, стига да се съгласи да постъпи на служба при мен. Но не говорете за това пред никого. По-добре е никой да не знае плановете ни. Утре ще поговорим за това.

Докато септа Мордейн ги водеше надолу по стълбите, Санса заплака. Щяха да й отнемат всичко: турнирите, дворцовия блясък и нейния принц, всичко, щяха да я върнат зад сивите стени на Зимен хребет и да я заключат там завинаги. Животът й бе свършил преди да е започнал.

— Престани да плачеш, дете — скастри я строго септа Мордейн. Убедена съм, че лорд баща ви знае кое ще е най-добре за теб.

— Няма да е толкова лошо, Санса — каза Аря. — Ще плуваме на галера. Ще бъде истинско приключение, а след това отново ще сме с Бран и Роб, с баба Нан и Ходор, и всички останали. — Докосна я по ръката.

— Ходор! — ревна Санса. — Тебе трябва да те омъжат за Ходор, също като него си — тъпа, космата и грозна!

Дръпна се от ръката на сестра си, изтича в спалнята си и залости вратата.