Игра на тронове

ЕДАРД

Сивата светлина на утрото струеше от прозореца, когато тропотът на конски копита разбуди Едард Старк от краткия му изтощителен сън. Той вдигна глава от масата и погледна към двора. Долу мъже в плетени ризници, кожа и пурпурни плащове караха утрото да кънти от звъна на мечове и връхлитаха на коне срещу напълнените със слама фигури на воини. Нед видя как Сандор Клегейн препусна в галоп по утъпкания терен и прониза с железния връх на пиката си главата на куклата. Зеблото се раздра, сламата се пръсна и гвардейците на Ланистър засипаха люти шеги и ругатни.

„Заради мен ли е този показ на храброст?“, зачуди се Нед. Ако беше така, то Церсей се оказваше по-голяма глупачка, отколкото бе допускал. „Проклета да е! — изруга той. — Защо не е избягала тази жена? Давах й шанс след шанс…“

Утрото беше облачно и мрачно. Нед взе закуската си с дъщерите и септа Мордейн. Санса си беше все така неутешима, гледаше намусено храната и отказваше да яде, но Аря лакомо излага всичко, което й беше поднесено.

— Сирио казва, че имаме време за още един урок преди да се качим на кораба тази вечер — каза тя. — Може ли, татко? Всичките ми неща са приготвени.

— Но урокът да е кратък и гледай да се прибереш навреме, да се изкъпеш и преоблечеш. Искам да сте готови до обяд, ясно ли е?

Санса вдигна очи от храната.

— Щом тя може да си вземе урока по танци, защо аз не мога да се сбогувам с принц Джофри?

— С удоволствие бих отишла с нея, лорд Едард — предложи услугите си септа Мордейн. — За изпускане на кораба и дума не може да става.

— Няма да е разумно да отиваш при Джофри точно сега, Санса. Съжалявам.

Очите на Санса се насълзиха.

— Но защо?

— Санса, баща ти знае най-добре — намеси се септа Мордейн. — Не ти подхожда да оспорваш неговите решения.

— Това не е честно! — Санса стана, събори стола си и побягна разплакана навън.

Септа Мордейн се надигна, но Нед й махна с ръка да седне.

— Оставете я, септа. Ще се помъча да й обясня, когато се приберем невредими в Зимен хребет. — Септата кимна мълчаливо и седна да си довърши закуската.

Час по-късно Великият майстер Пицел посети Едард Старк в солария. Раменете му се бяха смъкнали, сякаш тежестта на майстерската верига, висяща на врата му, беше станала прекалено голяма за носене.

— Милорд — каза той, — крал Робърт си отиде. Боговете дано му дадат покой.

— Не — отвърна Нед. — Той мразеше покоя. Боговете дано му дадат любов и смях, и радостта от праведна битка. — Странно, колко празен се почувства. Беше очаквал това посещение, но след като чу думите, все едно че нещо в самия него умря. Беше готов да замени всичките си титли срещу правото и свободата да заплаче… но беше Ръката на Робърт, а часът, от който така се боеше, бе дошъл. — Бъдете така добър да съберете членовете на съвета тук. — Кулата на Ръката бе толкова обезопасена, колкото двамата с Томард можаха да го осигурят; не можеше да каже същото за заседателната зала.

— Милорд? — примигна Пицел. — Убеден съм, че кралските дела могат да изчакат до утре, когато скръбта ни няма да е толкова скорошна.

Нед запази спокойствие, но беше твърд.

— Боя се, че се налага да се съберем веднага.

Пицел кимна.

— Както заповяда Ръката.

Извика слугите и ги отпрати на бегом, след което прие с благодарност предложения му от Нед стол и чаша сладка бира.

Сир Баристан Селми пръв се отзова на призива му, безупречен в белия си плащ и бляскаво емайлираната броня.

— Благородни господа — заяви той. — Мястото ми в този час е при младия крал. Моля за вашето позволение да отида при него.

— Мястото ви е тук, сир Баристан — каза му Нед.

След него дойде Кутрето, все още облечен в синьото кадифе с пелерината с присмехулниците, които носеше предната нощ, и с напрашени от езда ботуши.

— Господа — поздрави той всички с усмивка, преди да се обърне към Нед. — Задачката, която ми поверихте, е изпълнена, лорд Едард.

Варис пристигна с натрапчивия мирис на лавандула, порозовял от скорошната баня, пълното му лице беше грижливо изчегъртано и току-що напудрено, а меките му пантофи стъпваха почти безшумно.

— Птиченцата пеят, че ни чака ден на скръб — заяви той, докато сядаше. — Кралството плаче. Ще започваме ли?

— Щом дойде и лорд Ренли — каза Нед.

Варис го изгледа със съжаление.

— Боя се, че лорд Ренли е напуснал града.

— Напуснал е града? — Нед разчиташе на подкрепата на Ренли.

— Излязъл е през задната порта час преди призори, придружен от сир Лорас Тирел и около петдесет от подчинените си — каза Варис. — Последния път са ги видели да препускат в галоп, без съмнение към Бурен край или Планинския рай.

„Толкова с Ренли и неговите сто меча.“ Намирисваше на гнило, но нищо не можеше да се направи. Нед извади предсмъртното писмо на Робърт.

— Снощи кралят ме повика до ложето си и ми заповяда да запиша последните му думи. Лорд Ренли и Великият майстер Пицел присъстваха като свидетели, когато Робърт подпечата писмото, за да се отвори пред съвета след смъртта му. Сир Баристан, ще бъдете ли така добър?

Лорд-командирът на кралската гвардия огледа сгънатия лист.

— Печатът на крал Робърт, цял и невредим е. — Отвори писмото и зачете. — С настоящето лорд Едард Старк е провъзгласен за Протектор на владенията, да управлява като регент, докато наследникът не навърши пълнолетие.

— Оказва се — заяви Нед, — че наследникът е пълнолетен. Имам предвид брата на Робърт, Станис Баратеон, владетеля на Драконов камък.

Великият майстер Пицел го изгледа объркано.

— Милорд Ръка, не разбирам. Принц Джофри…

— …не носи кръвта на Робърт — каза Нед.

Сините очи на сир Баристан се взряха в неговите.

— Това са тежки думи, милорд. Ужасни думи, ако са верни… и думи на измяна, ако са лъжливи. Кралската гвардия се е заклела да закриля и пази наследника. Ако не можете да докажете, че това, което заявихте, е истина.

Том Дебелака пристъпи в солария.

— Моля за извинение, височайши господа, но кралският стюард настоява…

Кралският стюард нахлу, без да чака покана, поклони се небрежно и каза:

— Почитаеми господа, кралят настоява за незабавното присъствие на малкия съвет в тронната зала.

Нед беше очаквал, че Церсей ще побърза да нанесе удара си; поканата не го изненада.

— Кралят е мъртъв — отвърна той, — но въпреки това ще отидем с вас. Том, бъди така добър да събереш ескорта.

Кутрето подаде ръка на Нед да му помогне по стъпалата. Варис, Пицел и сир Баристан тръгнаха плътно след тях. Пред кулата вече чакаше отделение от осем мъже в ризници и със стоманени шлемове. Бойците от личната му охрана ги подкараха през двора и сивите им плащове заплющяха на вятъра. Наоколо не се мяркаха пурпурните плащове на Ланистър, но Нед се успокои повече от гледката с многобройните жълти наметала по бойниците и около портите.

Джанос Слинт ги посрещна пред вратата на тронната зала, облечен в пищна броня на черно и златно и с шлема с високия гребен под мишница. Командирът се поклони вдървено. Войниците му разтвориха тежката дъбова врата, двадесет стъпки висока и обкована с бронз.

Кралският стюард ги въведе.

— Слава на Негова милост, Джофри от домовете Баратеон и Ланистър, Първият с това име, крал на андалите и на Ройнар, и на Първите, владетел на Седемте кралства и Протектор на владенията — изрече той високо и монотонно.

Дълго беше разстоянието до другия край на залата, където на Железния трон седеше Джофри. Подкрепян от Кутрето, Нед Старк бавно закуца към момчето, самопровъзгласило се за крал. Другите вървяха след него. Първия път, когато мина по тази пътека, беше на конски гръб, с меч в ръката и драконите на Таргариен гледаха от стените — тогава принуди Джайм Ланистър да слезе от трона. Сега се зачуди дали и Джофри ще слезе толкова лесно.

В подножието на трона стояха подредени в полумесец петима рицари от Кралската гвардия — всички без сир Джайм и сир Баристан. Бяха в пълно снаряжение — емайлирана броня от шлема на главата до наколенниците, с дълги бели плащове и блестящи бели щитове в левите си ръце. Церсей Ланистър с двете си по-малки деца стоеше зад сир Борос и сир Мерин. Беше в рокля от морскозелена коприна, обшита с мирска дантела, бяла като морска пяна. На пръста й блестеше златен пръстен със смарагд с големината на гълъбово яйце, а на главата си имаше подобаваща за целия този блясък тиара.

Над тях сред металните шипове и бодли седеше принц Джофри, в жакет със златна шевица и пелерина от червен сатен. Сандор Клегейн се бе разположил на най-долното тясно стъпало към трона. Носеше плетена ризница, сива като пепел гръдна броня и шлема си — озъбената кучешка глава.

Зад трона стояха в очакване двадесет мъже от личната гвардия на Ланистър, с провиснали от коланите им мечове. Пурпурни плащове красяха раменете им и стоманени лъвове увенчаваха шлемовете им. Но Кутрето бе спазил обещанието си: по протежение на стените, пред паната и гоблените на Робърт със сцените на лов и битки, златоплащените рангове на Градската стража стояха мирно и десниците им стискаха дръжките на осем стъпки дълги копия, увенчани с остриета от черно желязо. Надвишаваха с пет към едно броя на Ланистърови.

Нед спря. Кракът му пламтеше от болка. Той се подпря на рамото на Кутрето.

Джофри стана. Червената му сатенена пелерина беше извезана със златни конци: петдесет изправени на задните си крака лъва от едната страна, петдесет подскачащи елена от другата.

— Заповядвам съветът да извърши всички необходими приготовления за моето коронясване — обяви момчето. — Желая да бъда коронован до две денонощия. Днес ще приема клетвите за вярност от верните ми съветници.

Нед извади писмото на Робърт.

— Лорд Варис, бъдете така добър да го покажете на милейди Ланистър.

Евнухът отнесе писмото на Церсей. Кралицата бегло го погледна.

— Протектор на владенията — прочете тя. — Това ли трябва да е вашият щит, милорд? Къс хартия? — Тя скъса листа на две, после половинките — още на две и хвърли парчетата на пода.

— Това беше заветът на краля — промълви стъписано сир Баристан.

— Сега имаме нов крал — отговори Церсей Ланистър.

— Ваша милост, Ръката крои измяна! — извика Пицел. Падна на колене и тежката му метална верига издрънча.

Кралицата дори не го погледна.

— В последния ни разговор вие ми дадохте един съвет, лорд Старк. Позволете ми сега да ви върна добрия жест. Коленичете, милорд. Коленичете и се закълнете във вярност пред моя син, и ще ви позволим да оставите длъжността си на Ръка и да доживеете края на дните си в онази пустош, която наричате свой дом.

— Стига да можех — каза Нед. — Но синът ви няма права над трона, на който седи. Лорд Станис е законният наследник на Робърт.

— Лъжец! — изкрещя с почервеняло лице Джофри. — Майко, какво иска да каже той?

Принцеса Мирцела жално попита майка си:

— Джоф няма ли да е крал?

— Вие сам се осъдихте, лорд Старк — каза Церсей Ланистър. — Сир Баристан, задръжте предателя.

Лорд-командирът на кралската гвардия се поколеба. За миг се оказа обкръжен от телохранителите на Старк, с оголена стомана в железните им юмруци.

— И ето, че измяната премина от думи към дела — каза Церсей. — Нима смятате, че сир Баристан е сам, милорд? — Злокобно стържене на метал и Хрътката извади дългия си меч. Рицарите на кралската гвардия и гвардейците на Ланистър в пурпурните плащове пристъпиха с него.

— Убийте го! — изкрещя от Железния трон Джофри. — Убийте ги всички, аз заповядвам!

— Не ми оставяте избор — обърна се Нед към Церсей Ланистър и извика на Джанос Слинт. — Командир, задръжте кралицата и децата й. Пазете ги да не пострадат, но ги приберете в кралските покои и ги дръжте там под стража.

— Стража! — изрева Джанос Слинт и нахлупи шлема си. Сто златни плаща снишиха копията си и пристъпиха.

— Не искам кръвопролитие — каза Нед на кралицата. — Кажете на хората си да приберат мечовете и никой няма да…

С един-единствен рязък замах най-близкият златен плащ заби копието си в гърба на Томард. Мечът на Том Дебелака падна, а червеното острие изскочи между бедрата му, разкъсвайки кожа и ризница. Том издъхна още преди мечът му да издрънчи на пода.

Викът на Нед закъсня. Джанос Слинт посече с един удар гърлото на Варли. Кайн се завъртя и отблъсна най-близкия копиеносец. За миг изглеждаше, че ще успее да си пробие път и да се освободи. Но срещу него се озова Хрътката. Първият замах на Сандор Клегейн отсече ръката на Кайн от китката; вторият го свали на колене и го разпра от рамото до гръдната кост.

Докато мъжете му издъхваха, Кутрето измъкна камата на Нед от канията, опря върха й под брадичката на Едард Старк и се усмихна извинително.

— Предупредих те да не ми вярваш.