Исус е влюбен в мен

Глава 14

— Скоти! Да се махаме оттук! — извика Кърк.

— Но, капитане…

— Никакво но! Той съвсем сериозно си въобразява, че е Исус! — настояваше Кърк.

— Въпреки това не можем току-така да изчезнем!

— Защо? — Кърк направо щеше да откачи.

— Защото той е ранен.

Кърк се замисли: „Скоти има право, не можем да оставим Йешуа в това състояние сам.“

Но това не се поправи на Кърк.

— Скоти?

— Да, капитане?

— Има нещо, което отдавна се канех да ти кажа.

— И то е?

— Много ме нервираш.

Гледах Йешуа, който едва стоеше на краката си и чиято устна все още кървеше. Той каза със спокоен тон:

— Сигурно искаш да знаеш защо съм тук.

Не, не исках! Не ме интересуваше от коя лудница се е довлякъл. Ето защо отвърнах:

— Не говори нищо, трябва да си почиваш. Ей сега ще те заведа при Гавраил.

— Няма нужда, сам ще намеря пътя — каза Йешуа и се надявах наистина да успее, тъй като исках да се махна колкото се може по-бързо от него.

Той направи две крачки и се строполи. По дяволите!

Свен го е удрял по-силно, отколкото предполагах. Подкрепях го през целия път до дома на пастора. По някое време Йешуа поде:

— Дойдох на земята, защото…

Но аз само казах:

— Шшшт!

Не исках нищо да слушам. Стигаше ми безумието, което съпътстваше собствения ми живот. Неговото щеше да ми дойде в повече.

Позвъних на вратата на пастора и Гавраил ми отвори, облечен в бельо на райета. Гледка, която преспокойно можех да си спестя.

Гавраил не ми обърна внимание, той бе твърде шокиран от вида на Йешуа.

— Какво си му направила?

— В дванайсетия рунд му забих страхотно ляво кроше — отговорих язвително.

— Не е време за хапливи забележки — отвърна Гавраил и звучеше по-строго отколкото и в часовете по конфирмация.

Обясних му какво се е случило. Гавраил ме изгледа гневно, отведе ме настрани и процеди:

— Остави Йешуа на мира!

А аз процедих в отговор:

— С най-, най-, най-, най-, най-, най-, още 524 пъти най-голямо удоволствие.

Гавраил въведе замаяния Йешуа вкъщи. При което ми направиха впечатление три неща. Първо, Гавраил се отнасяше с Йешуа така внимателно, както слуга със своя господар. Второ, Гавраил имаше на гърба си два огромни белега. И трето, чух глас, който извика: „Какво се е случило?“ и този глас страшно ми заприлича на гласа на майка ми.

Мигом се втурнах към един прозорец, надникнах в дома на пастора и наистина: майка ми се мотаеше там. Облечена само по бельо.

Сега вече изтрезнях напълно.