— Скоти! Да се махаме оттук! — извика Кърк.
— Но, капитане…
— Никакво но! Той съвсем сериозно си въобразява, че е Исус! — настояваше Кърк.
— Въпреки това не можем току-така да изчезнем!
— Защо? — Кърк направо щеше да откачи.
— Защото той е ранен.
Кърк се замисли: „Скоти има право, не можем да оставим Йешуа в това състояние сам.“
Но това не се поправи на Кърк.
— Скоти?
— Да, капитане?
— Има нещо, което отдавна се канех да ти кажа.
— И то е?
— Много ме нервираш.
Гледах Йешуа, който едва стоеше на краката си и чиято устна все още кървеше. Той каза със спокоен тон:
— Сигурно искаш да знаеш защо съм тук.
Не, не исках! Не ме интересуваше от коя лудница се е довлякъл. Ето защо отвърнах:
— Не говори нищо, трябва да си почиваш. Ей сега ще те заведа при Гавраил.
— Няма нужда, сам ще намеря пътя — каза Йешуа и се надявах наистина да успее, тъй като исках да се махна колкото се може по-бързо от него.
Той направи две крачки и се строполи. По дяволите!
Свен го е удрял по-силно, отколкото предполагах. Подкрепях го през целия път до дома на пастора. По някое време Йешуа поде:
— Дойдох на земята, защото…
Но аз само казах:
— Шшшт!
Не исках нищо да слушам. Стигаше ми безумието, което съпътстваше собствения ми живот. Неговото щеше да ми дойде в повече.
Позвъних на вратата на пастора и Гавраил ми отвори, облечен в бельо на райета. Гледка, която преспокойно можех да си спестя.
Гавраил не ми обърна внимание, той бе твърде шокиран от вида на Йешуа.
— Какво си му направила?
— В дванайсетия рунд му забих страхотно ляво кроше — отговорих язвително.
— Не е време за хапливи забележки — отвърна Гавраил и звучеше по-строго отколкото и в часовете по конфирмация.
Обясних му какво се е случило. Гавраил ме изгледа гневно, отведе ме настрани и процеди:
— Остави Йешуа на мира!
А аз процедих в отговор:
— С най-, най-, най-, най-, най-, най-, още 524 пъти най-голямо удоволствие.
Гавраил въведе замаяния Йешуа вкъщи. При което ми направиха впечатление три неща. Първо, Гавраил се отнасяше с Йешуа така внимателно, както слуга със своя господар. Второ, Гавраил имаше на гърба си два огромни белега. И трето, чух глас, който извика: „Какво се е случило?“ и този глас страшно ми заприлича на гласа на майка ми.
Мигом се втурнах към един прозорец, надникнах в дома на пастора и наистина: майка ми се мотаеше там. Облечена само по бельо.
Сега вече изтрезнях напълно.