Исус е влюбен в мен

Глава 42

Пастор Гавраил седеше на лунната светлина на пейката пред пасторския дом. Месията си почиваше в гостната, а отдалеч се чуваше как пасторът с маратонките дрънка на своята електрическа китара. Че по странно стечение на обстоятелствата това беше песента „This is the end of the world as we know it“11, Гавраил не знаеше. Денят беше ужасен за него. Той бе изпъдил своята любима Силвия от дома си и колкото и да твърдеше тя, че не е изпратена от сатаната и да крещеше, че знае за превъзходна психиатрия, която може да препоръча на Гавраил, той не й повярва. Не й повярва и когато тя се опита да заплаче и така да трогне сърцето му. Остана непреклонен и тогава, когато тя със задавен от сълзи глас заяви, че междувременно наистина го е обикнала.

Той отклони поглед от луната и се втренчи в тъмната градина. Почувства се по-самотен от когато и да било. Той беше изгубил Силвия.

В този миг трънливият храст пред него внезапно започна да гори.

Само тази среща му липсваше.

— Защо Моят Син Не е на Път За Йерусалим? — осведоми се горящият трънлив храст. Неговият импониращ глас наистина не беше силен, но създаваше усещането, че ще изпълни целия свят.

На Гавраил му идеше да побегне. Но тъй като Бог беше Вездесъщ, щеше да му се появи навсякъде. Като горяща палма на Малдивите, като горяща елха в Норвегия или като горящ бонзай В Япония. Нямаше измъкване от него. Ето защо Гавраил се окопити и започна да обмисля как най-добре да обясни на своя повелител, че неговият син се е забъркал със сатаната.

— А-аа, Господи, как да се изразя, нещата малко се усложниха…

— УСЛОЖНИХА? — не прозвуча така, сякаш горящият трънлив храст има особена търпимост към усложненията. Още по-малко пък към усложнените неща, които предстоеше Гавраил да опише.

— Ами, всъщност, не може да се обясни с две-три думи — запелтечи Гавраил.

— Тогава Ми Го Обясни Подробно — предложи трънливият храст.

Гавраил предпочиташе да запази всичко за себе си, понеже знаеше, че понякога трънливият храст е склонен да реагира пресилено, питайте за справка египетските фараони. Но Гавраил знаеше и това, че от Всевишния нищо не може да се скрие. Ето защо с треперещ глас той обясни какво се беше случило към днешна дата с Исус и Мари, като не спести нито една подробност:

— … а салсата е танц, при който хълбоците на двама души са плътно притиснати…

Горящият храст мълчеше и гледаше страшно — толкова по-гневно, колкото по напредваше разказът. В края на изложението на Гавраил той беше толкова разгневен, колкото може да бъде само един горящ трънлив храст.

Гавраил едва издържаше на гневната студенина, която лъхаше от пламтящия трънлив храст. Но той беше и малко объркан: та нали Бог беше и всезнаещ, защо тогава изведнъж се появиха неща, които са му убягнали?

За малко да му зададе храбро този въпрос, когато горящият трънлив храст лумна на един метър височина и се разнесе строгият му глас:

— Ако До Утре Вечер Синът Ми Не Е На Път За Йерусалим, На Тази Мари Ще Й Се Явя Лично.