Исус е влюбен в мен

Глава 16

Влязох замаяна в дома на баща ми и там се натъкнах на Светлана. Беше боса, облечена в хавлиен халат и облегната на мивката пиеше кафе посред нощ. В съзнанието ми изникна картина как се любят с баща ми. Идеше ми да изтрия съзнанието си.

— Какъв беше този шум преди малко навън? Приличаше на сбиване? — попита Светлана. Тя не знаеше много добре немски. Уж го била учила, най-вероятно в някой беларуски университет за приложно брачно измамничество.

Бях озверяла. Какво я засягаше какъв шум имало? Трябваше ли изобщо да обсъждам нещо с нея? Защо не си седи в Минск? Защо беше паднала тази тъпа желязна завеса? Къде изчезнаха тоталитарните режими, когато наистина имаше нужда от тях?

— Остави ме на мира — отвърнах хапливо. — И не се мотай така оскъдно облечена наоколо.

Светлана ме погледна гневно. Отвърнах на погледа й, може пък и да успея с поглед да я изпаря! Както Супермен би я превърнал в пепел със своя изгарящ поглед.

— Ти си много неучтива с мен — каза ми тя. — Бих искала да промениш държанието си към мен.

— Както кажеш, мога да бъда и по-неучтива — отвърнах.

— Ти искаш да си тръгна оттук — заключи тя.

— О, все едно ми е, можеш и да се изпариш, ако предпочиташ.

— Независимо дали вярваш или не, аз обичам баща ти.

— Естествено, познаваш го от има-няма цели три седмици — сгризах я.

— Понякога е достатъчен само един миг, за да се влюби човек — отвърна тя.

Защо ли пък точно сега се сетих за Йешуа? Отклоних мислите си от дърводелеца и казах на Светлана:

— Ти просто си търсила чрез агенция за запознанства мъж, който да те изведе на запад.

— Така е и съм благодарна на Бога, че се запознах с човек като баща ти. Той е невероятен мъж.

Изсумтях презрително.

— И ще бъде великолепен баща на моята дъщеря.

— Твоята Какво? — извиках.

— Дъщеря.

— Твоята Какво?

— Дъщеря. В момента тя е при баба си в Минск.

— Твоята Какво?

— Падаш си по повторенията.

— Твоята Какво?

— Точно за това говоря.

Умът ми не го побираше. Баща ми щеше да финансира и нейното копеле!

— Днес майка ми лети за насам с детето.

— И бабата ли ще идва тук?

— Спокойно, бабата ще хване още първия обратен полет, за да се прибере в Минск.

— Не звучи никак икономично.

— Малката не може да пътува сама. А майка ми може да ползва само един ден отпуск.

— И кой ще финансира полета им?

— А ти как мислиш? — отвърна Светлана с нотка на тъга в гласа.

— Ти наистина си уникална — изсъсках.

— Нямаш представа за живота ми — отвърна Светлана. — И нямаш право да ме съдиш.

— Напротив, имам, все пак става въпрос за баща ми! — опитах се да си придам възможно най-заплашителен вид.

Светлана пое дълбоко въздух, след което произнесе напълно спокойно:

— Разбирам, че се страхуваш за баща си. Но аз никога няма да му причиня това, което ти причини на годеника си.

Хлъцнах, защото нямаше какво да отговоря. Светлана излезе от кухнята. На вратата се обърна още веднъж към мен:

— Не съди, за да не бъдеш съден.

После излезе. Погледнах след нея. Идеше ми не да я съдя, ами направо да я екзекутирам.

Искаше ми се да изпия едно кафе — при всичко, което ми се случи тази вечер, дори кофеина щеше да ми подейства успокоително. Ала тогава съгледах скицника на Ката върху кухненската маса. Тя пак беше рисувала комикси, които веднага отвлякоха вниманието ми.

Оставих настрани комиксите на Ката. Така ли е наистина? Все в неподходящи мъже ли се влюбвам?

Когато легнах в леглото си и за разнообразие се втренчих в петното на тавана, се замислих за мъжете в моя живот: за месача на гърди Кевин, за кръшкача Марк и най-вече за Свен. И през ум не ми беше минавало, че може да бъде толкова брутален. Макар печално да съзнавах, че неговата агресия се прояви заради мен, внезапно се почувствах щастлива, че се запънах пред олтара.

А пък Йешуа беше толкова различен от всички други мъже, толкова нежен, толкова безкористен и човечен. И беше наистина добър певец. Колко жалко, че беше изкукал.

Зачудих се, що за лудост беше неговата. Потърсих в интернет на лаптопа на баща ми и намерих два случая за хора, които се мислели за Исус. Единият си беше най-обикновен ненормалник. Неговата лудост приключила, когато като доказателство за божествените си способности скочил от един гараж и се пребил. Другият беше някакъв свещеник от Лос Анджелис, който твърдял, че е Исус, за да измъква пари от джоба на своите последователи и така натрупал стотици милиони долари. Като видиш такъв безскрупулен сектантски вожд, си викаш: „Хей, я да го побием тоя на кръста и да видим дали наистина е Исус.“ Йешуа със сигурност не беше такъв, който да злоупотребява по отношение на другите със своята лудост. Още по-малко беше от отбора на скачалите от гараж. Кое беше това, което го е извадило от релси дотам, че да помъти разсъдъка му? Може би смъртта на бившата му?

Наистина твърде много мисли отделях за някакъв дърводелец, на който му хлопа дъската.

Отново легнах в леглото си, загасих лампата и реших да мисля за нещо друго, вместо за Йешуа… и за неговия чуден глас… и неговата страхотна усмивка… и неговата харизматичност… и за тези очи… тези очи… тези… Ооо, да му се не види!

Опитах се да мисля за някой друг. Някой готин мъж. Джордж Клуни, например, добра идея, най-добрият актьор във вселената… но той нямаше такава страхотна усмивка като Йешуа… нито такива страхотни очи… и тези очи…

О, Боже, дори Джордж Клуни не е в състояние да отклони мислите ми от Йешуа!

Добре, де, тогава ще мисля за Марк. Нали заради това, че още имах чувства към него, стигнах дотам, че да изоставя Свен пред олтара. Мислех за Марк… за неговата външност… неговата харизма… която обаче не можеше да се сравнява с тази, на Йешуа… тъй като Йешуа има някаква страхотна аура… и е по-добър човек… и има страхотен глас… и тези очи… тези очи… очи… очи… очи…

О, не! Йешуа беше луд, но дори и Марк не можеше да го пропъди от мислите ми. Сестра ми имаше право: ако някой чупеше рекорди по влюбване в неподходящи мъже, то това бях аз.