Исус е влюбен в мен

Глава 37

Сега вече абсолютно нищо не разбирах. Какво се беше случило? Побърквах ли се? Ката изобщо не беше болна? Дори изглеждаше напълно объркана от избухването на Исус и каза с леко уморен хладен тон:

— Тези от психиатрията трябва спешно да сменят ключалките.

Като капак на цялото ми объркване се прибавяше и това, че бях обидила Исус. Той едва ми бе простил целувката по бузата, а сега вече мислеше, че съм го измамила. Сигурно предполагаше, че това е някакъв трик от моя страна, само и само да го задържа при себе си.

Отчаяно погледнах към скицника на Ката и това, което видях там, отклони вниманието ми както от нейния тумор, така и от изпепеляващия поглед на Исус.

Ката само ми каза лаконично:

— Времето, пропиляно в страх, никога няма да си го върнеш.

Винаги се дразнех, когато Ката ми заговореше за „пълноценно използване на деня“. Но този път беше добре, че го направи, тъй като ме наведе на една мисъл, която заради мнимата й болест досега успешно бях потискала. Та въпросът беше: „Колко дни изобщо ми остават?“ Или по-точно казано: „Кога всъщност ще настъпи Страшният съд?“

След като Ката ни изхвърли от стаята си, за първи път във видеотеката на Михи изрекох гласно този въпрос, като уточних:

— Все пак има разлика между това да живееш само няколко месеца или няколко години.

— Особено ако си още девствен — изтърси Михи. Погледнах го изумено:

— А-аа, всъщност визирах… един стар приятел… който… който е девствен — заувърта той.

— И кой е този приятел? — попитах.

От силната нервност Михи за малко не се разтрепери. Погледът му попадна на обложката на „Самоличността на Борн“ и той изстреля едно:

— Франко Потенте.

— Франко Потенте? — повторих недоверчиво.

Михи се изчерви.

Бях смаяна. Бях наясно, че към момента сексуалният живот на Михи не е активен, но си мислех, че поне веднъж в живота си е правил секс. Нали имаше приятелки. Е, ако трябва да сме точни, една приятелка. Тя се казваше Лена. Освен това и тя беше католичка като него.

Боже, колко гадно нещо може да е религията.

— Този Франко да не е прикрит гей? — попитах.

— Не, не, не, как ти хрумна? — запелтечи Михи. — Франко си е абсолютен хетеро.

— Но?

— Само че от десетилетия обича неподходящата жена — добави тъжно той.

Стана ми още по-неловко, ако това изобщо беше възможно. Сега вече не можех да поддържам илюзията, че приятелството на Михи към мен е от чисто платоническо естество. Михи понечи да ми се обясни в любов. Но не желаех да слушам. Ето защо отклоних поглед от него. Погледът ми попадна върху една DVD обложка и настойчиво помолих Михи:

— Моля те, кажи ми, че тя се казва Тили Швайгер.

Михи се учуди.

— И така няма да загубя един приятел — допълних.

Михи помисли малко, после каза с тъжна, измъчена усмивка:

— Да, казва се Тили Швайгер.

— Благодаря.

Мълчахме дълго. После Михи зададе въпрос, който отдавна глождел душата му:

— Обичаш ли Исус? Имам предвид, не по начина, по който ние, обикновените християни? И което не би било редно.

— Така изглежда — рекох отчаяно.

Това признание го засегна. Михи цял живот беше почитал Исус. И ето че сега беше единственият човек на света, който ревнуваше от Божия син.

Той храбро се опита да изтласка това чувство и каза нещо, което ме покруси:

— Светът е заслужил да бъде унищожен.

Гледах го смаяно, а той ми обясни защо мисли така:

— На земното кълбо има твърде много ужасни неща: граждански войни, замърсяване на околната среда, трафик на хора…

И на мен спонтанно ми хрумнаха неща, заради които човечеството спокойно може да седне на подсъдимата скамейка:

• Пролетния празник на народната музика

• Татуировките над задника

• Оливър Похер

• Рекламните клипове с малки деца

• Бургерите в Макдоналдс

• Дебеловратите момчета с глуповатите физиономии

• Родителите, които кръщават децата си с името Шантал.

Дали Михи имаше право? Наистина ли щеше да е добре да настъпи небесното царство? Редно ли беше изобщо да се съмнявам? Или сега беше моментът да изкарам курс по плуване в огнено езеро? Или и без това принудително щяха да ме запишат? Или има още време да взема съдбата си в свои ръце?

Ами ако няма?

Тогава направо да се простя с всички мечти, които някога съм имала, свързани със семейство, деца… такива едни мънички, сладички, неизискващи особени грижи момиченца, които още като бебета спят по цяла нощ… и по-късно не спират да ми повтарят: „Мамо, ти си най-добричката и изобщо не си тоооооолкова дебела…“

И тъй като съм я подкарала с прощаването: нека се простя и с надеждата, че мога отново да опитам да постигна нещо значимо в живота си. Така и ще си отида от тази земя като едно ж и в о т н о.

Трябваше непременно да науча от Исус датата, на която ще загине светът, независимо от това, че ми беше ужасно сърдит.