Исус е влюбен в мен

Глава 25

— Всяка вечер ли прекарваш в църквата? — попита Исус, когато отново овладя мъката си.

— Ами… не всяка — отговорих, което реално погледнато не беше лъжа, тъй като „не всяка“ можеше спокойно да означава и „нито една“.

— Бих искал да прекараме тази вечер така, както по принцип си я прекарваш ти — заяви Исус.

Чудесно. Само че как обикновено минава една моя вечер? Исус едва ли искаше да разцъква телевизионните канали или се вълнуваше от игрите с тъпи въпроси: Как се казва столицата на Германия? А) Берлин или Б) Луфтханза?

Не ми се струваше добра идея и това, да отидем на любимото ми място за губене на време. Как щях да му обясня раздела „Забранено за лица под 18 години“ във видеотеката на Михи?

Значи, трябваше да бъде нещо по-безобидно. Например, да ядем сладолед в най-добрата гелатерия на света! Тя се намираше насред пешеходната зона на Маленте. Собственикът, за да създаде средиземноморска атмосфера, дори беше насипал пясък, което му докара сума ти неприятности с притежателите на кучета.

— Ето това е най-доброто изобретение на нашето време — посочих аз банановите мелби, които ни бяха сервирани.

— Това не говори добре за вашето време — заяви Исус, на когото няколко урока по ирония никак нямаше да бъдат излишни.

Ние мляскахме и мълчахме. Доста дълго време. Беше ми неприятно. Затова се опитах небрежно да възстановя хода на разговора:

— Значи ти живееш при Гавраил?

— Да — отвърна той кратко, но любезно.

— Хубава ли е стаята ти при Гавраил?

— Да.

Трябваше да престана да задавам въпроси, на които можеше да се отговори само с „да“ или „не“.

— Как ти се струва Маленте? — попитах тогава.

— Хубав.

Хрхрр! Разговорът отиде в пета глуха и замря. Мълчанието ставаше все по-дълго. Всяка минута се точеше до безкрайност. Идеше ми да сложа край на тази среща, защото нямах представа какво още може да си каже човек с един месия. Но може би щях да съм първата жена, зарязала ей така Исус по време на среща. А може би изобщо нямаше да съм първата? Щеше да ми бъде интересно да науча дали вече някой е правил това. Например, Мария Магдалена. Но моментът не беше подходящ да повдигам тази тема.

— Окей — предложих най-накрая — значи искаш да знаеш как живея аз. Ами питай ме тогава. Каквото и да е. Всичко, което те интересува.

— Дадено — каза Исус. — Още ли си девствена?

Задавих се с парченце банан.

— Как… как се сети за това? — казах, кашляйки.

— Ами, нямаш деца.

— Така е.

— А си вече стара.

Е, много благодаря.

— Много, много стара.

По въпросите на галантността също можеше да вземе някой и друг урок.

— В Юдея жените на твоята възраст бяха вече баби. Или болни от проказа.

При споменаването на думата проказа бутнах банановата си мелба встрани. Как да му обясня факта, че нямам деца? Трябваше ли да му разкажа за Марк, когото исках да прегазя след изневярата му? Или за Свен, когото бях зарязала пред олтара? Или за апарата, посочващ дните за забременяване, който използвах и който даваше 94 процента сигурност, като в моите очи и оставащите шест процента бяха прекалени?

Не, всичко това беше твърде неловко и неприятно. Сигурно щеше да ме заклейми и да ми заяви, че ще горя в ада. Единствената полза от това щеше да е евентуалният край на тази среща.

Но преди изобщо да отвърна нещо, видях как се приближават няколко приятелчета на Свен от отбора по футбол. След историята в църквата едва ли щяха да кажат нещо добро за мен. И най-вече, Исус щеше да научи от тях как съм постъпила с горкия Свен. Трябваше да предотвратя това на всяка цена!

— Да тръгваме — помолих аз Исус.

— Защо?

— Ей така, да тръгваме.

— Но аз още не съм изял банановата си мелба.

Беше забавно да чуеш как Исус произнася думите „бананова мелба“.

— Тя не бива да се изяжда — отвърнах нетърпеливо.

— Но на мен наистина много ми харесва.

— Майната й на мелбата! — викнах.

Исус ме погледна смаяно. Така или иначе, вече беше късно. Съотборниците на Свен вече бяха до нас. Те бяха четирима типични футболисти, към средата на трийсетте. С крака, образуващи буквата О. И облак алкохолни изпарения, с които можеше да се стерилизира цял комплект медицински инструменти.

Нападателят, дребосък с хаплив език, ми подхвърли:

— Сърцето на Свен, ти го разб…

— Изчезвайте — прекъснах го.

— Да не би да пречим на нечия среща? — попита халфът, който винаги се носеше с прическа а ла Барт Симпсън.

— Ти си долна повлекана — допълни защитникът.

— Хммм! — изръмжа в подкрепа на казаното вратарят. Главата на този тип явно беше отнесла твърде много топки.

Погледнах Исус и плахо се запитах дали сега ще ме заклейми. Цялото чувство за вина, което изпитвах спрямо Свен, дори когато за малко не се удавих в езерото, отново ме връхлетя.

Но Исус само се изправи и каза точно както беше в Библията:

— Този, който няма грях, нека хвърли първия камък.

— Камъни ли да хвърляме? — попита объркано защитникът.

— Идеята никак не е лоша — каза язвително нападателят.

— Хммм — изръмжа вратарят в знак на съгласие.

Да, скъпи ми Исус, времената са се променили. За съжаление.

Футболистите бяха толкова пияни, че току-виж наистина започнали да ме замерят с камъни. Трябваше да разчитам само на пияното им състояние някой камък да не ме уцели, ето защо едва запазвах самообладание.

— Вече наистина трябва да тръгваме — пошепнах на Исус.

— Първо ще си изядем банановата мелба — не отстъпваше той, докато вратарят вече вземаше в ръка едно малко камъче.

— Съжалявам, но мисля, че с твоята максима „подложи и другата си буза“ няма да стигнем далеч — предупредих аз.

— Аз и не мисля да подлагам бузата си — заяви Исус и се изправи.

О, Боже, да не вземе пък сега да изсуши някого?

Но Исус не направи нищо такова, само мълчаливо написа с пръсти нещо на пясъка. Нищо не можех да разчета, за мен това бяха нечетливи йероглифи. Но футболистите се втренчиха в пясъка. Зяпаха го известно време. После ужасено се отдалечиха. Исус духна върху пясъка и написаното изчезна.

— Какво… какво написа там? — попитах.

— Всеки може да прочете на пясъка своите собствени най-лоши грехове — усмихна се Исус.

Сигурно беше прочел мислите им.

О, Боже, да не би да е видял и това, което сторих на Свен?

Исус погледна измъченото ми от чувство за вина лице:

— Не бой се, Мари, не съм отгатнал греховете ти. Направих го само с тези мъже. Затова ти не можа да разчетеш написаното.

Уффф.

— Какво всъщност значи садо-мазо? — попита Исус.

Запитах се на кой ли футболист му се е изписало това. И как да отговоря на такъв въпрос, без да се изчервя.

— Какво означава укриване на доходи. А също и това да изпратиш майка си в мизерен приют.

Не знаех на кой въпрос да отговоря най-напред и дали изобщо бих могла. Тогава реших да разкажа на Исус какво се беше случило със Свен. За това, колко много съжалявам, но че не съм могла да постъпя иначе, освен да зарежа Свен пред олтара, защото не съм го обичала достатъчно и че така съм разбила сърцето му. Както и колко виновна се чувствам заради всичко това. И че как цял живот няма да мога да си го простя.

— Сега ще ме заклеймиш ли? — попитах боязливо.

— Не — отговори той. — И знаеш ли какво означава това?

— Че и аз не трябва да се упреквам? — попитах, изпълнена с надежда най-сетне да мога да се отърва от гузната си съвест.

— Хм — той се прокашля и затърси правилните думи.

— Искаше да кажеш друго, нали? — попитах колебливо.

— Всъщност, исках да кажа, че не бива да правиш повече така.

— Аха — казах разочаровано и допълних: — Но и без това не планирам да зарежа още някого пред олтара…

— Това е добре — отсече Исус.

И след като помисли известно време, каза:

— Но и това, ти сама да си простиш, също е добра идея.

— Наистина ли? — попитах учудено.

— Дори трябваше и на мен да ми хрумне — рече той. — Ето че научих нещо и от теб.

За което той ми се усмихна благодарно. Беше хубаво. Усмивката му топлеше сърцето ми. Както и фактът, че най-после можех сама да си простя за това, което се случи със Свен.