Исус е влюбен в мен

Глава 52

Първият ездач, който се приземи с пламтящия си кон на малентската пешеходна зона, беше мъжът на име „Война“. Сатаната беше дал на Свен две свръхестествени сили. Първата беше — както и на останалите ездачи — да не му се подпалва задника върху огнения кон, а втората — самото му присъствие да отключва цялата потискана омраза у хората. Самият Свен таеше достатъчно потискана омраза у себе си, най-вече към жените. Винаги е бил внимателен с тях, с майка си, с лекарките в болницата, където работеше, със своята годеница Мари… И какво получаваше насреща? Според майка му той не си бил заслужавал родилните й мъки, лекарките го наричаха подигравателно „сестра Свен“ а на сватбата Мари беше счупила всички рекорди по скалата на оскърблението. Но сега, благодарение на сатаната, Свен можеше най-после да даде воля на своята омраза, и така щеше да подтикне и другите да направят това. За няколко секунди малентската пешеходна зона се бе превърнала в непристъпен район. Безобидните пазаруващи минувачи внезапно се нахвърлиха един срещу друг с пяна на уста. Една майка ритна съпруга си на място, където със сигурност болеше, понеже той — Въпреки че вече имаха четири деца — правел всичко възможно да не се стерилизира. Една пълна жена издраска лицето на най-добрата си приятелка, тъй като вече не можеше да понася факта, че онази си хапва всякакви лакомства, без това да се лепи на фигурата й, двама свидетели на Йехова с извадени ножове принуждаваха хората най-после да им осигурят достъп до домовете си, а един млад мюсюлманин се обяви против образованието. Притежателят на едно заведение за дюнери, който беше турчин, извика на минаващ оттам скинар: „Напусни страната!“ и го погна с големия нож за дюнери, а онзи само успя да измънка: „Ама… ама това е нетолерантно…“

Насред това бойно поле се приземи Вторият апокалиптичен ездач. Като дете свещеникът с маратонките, който се казваше Денис, беше доста дебел и затова другите деца го наричаха с прякори като „Джаба Хътянина“ и „Задръсти улица“. Вече младеж, Денис спортуваше като луд, ядеше само моркови и пиеше енергийни напитки, които имаха синтетичен вкус подобно на полиестерните ризи, чиито ръкави той обичаше да дъвче винаги, когато се смущаваше. Най-накрая Денис стана строен и слаб, но продължаваше да изпитва глад, който така и никога не задоволи съвсем от страх да не започне да изглежда като преди. Но сега, като ездач на име „Глад“ той видя, че всички хора таят в себе си някаква страст, която животът им не позволява да удовлетворят. Едни копнееха за любов, други се стремяха към пари, секс или дори само буйна коса. Сега със самото си присъствие Денис можеше да отключи всички тези неудовлетворени копнежи, които всеки таеше у себе си. Един мъж в средата на петдесетте нарече жена си, с която бяха женени от 35 години, „бабушкера“ и хукна след група двайсетгодишни момичета с къси потничета. Бездетни жени отмъкваха бебета от детските колички, една напълно изтощена самотна майка нямаше нищо против това, пазещи диета жени нападнаха сладкарските щандове, ученици от основнотоучилище нападнаха магазините за мобилни телефони, а изненадващо много мъже — бутиците за женски дрехи, които веднага облякоха. Освен това, един човечец, който досега не бе изживял своята склонност към пиромания, ликуващо откри колко леснозапалими са дървените къщи, обявени за паметници на културата.

Над този ад кръжеше върху горящия си кон третият апокалиптичен ездач, на име „Болест“. Докато Свен и Денис опиянени се наслаждаваха на новото си могъщество, Ката все още се бореше със себе си, като стремежът да последва собствената си тъмна страна ставаше все по-силен. Когато конят й закръжи над градската болница, тя повече не можеше да се владее. Спусна се надолу, точно на най-горния етаж, чиято зидария рухна под пламъците на коня. Пациентите я погледнаха ужасено, но Ката, която сега стоеше с коня си на изхода на болницата, имаше очи само за лекарите, професията на които тя толкова мразеше. На повечето от тях изобщо не им пукаше за нейните страдания и затова тя щеше да им отмъсти с новата си сила. Тя Бе В състояние да отключи Всички Болести, които съществуват В тялото на даден човек, но които щяха евентуално да се проявяват едва след година. На главната лекарка тя отреди комбинация от диабет и паркинсон, да видим как щеше сама да си бие инсулин. На лекаря от бърза помощ тя отключи Булимията, а заедно с нея и широк спектър от хранителни алергии. На младия асистент лекар Ката отреди деменция и простатит едновременно, така че да му се ходи до тоалетната, но да не си спомня къде се намира тя.

Ката вече не мислеше как да надхитри сатаната, тя също бе обхваната от опиянението на новата си сила.

Единственият ездач, който благородно се въздържаше и продължаваше спокойно да кръжи като лешояд в небето над Маленте, беше смъртта. Тя все още беше в образа на Мари и я очакваше като първата жертва на Страшния съд.