Исус е влюбен в мен

Глава 7

— Какво направих, какво направих? — ридаех аз, седнала на студения под на дамската тоалетна в църквата.

— Ами, каза „Не“ — отвърна Ката, която седеше до мен и едва смогваше да изхвърля в кошчето за боклук тоалетната хартия, с която си бършех очите и носа.

— Знам какво съм казала! — изстенах.

— И така беше правилно. Беше смело и достойно! — утешаваше ме Ката, докато продължаваше да ми размотава тоалетна хартия. — Малцина са толкова смели. На твое място повечето щяха да кажат „Да“ и така да направят огромна грешка. Окей, да кажем, че можеше да подбереш по-подходящ момент да му го сервираш…

— Тръгнаха ли си гостите? — попитах.

— Да. И сигурно децата ще останат до края на живота си травмирани на тема женитба — нежно се усмихна Ката.

— Как… как е Свен?

— Стои отвън пред вратата и иска да говори с теб.

Спрях да цивря. Свен чакаше пред вратата? Ако му обясня всичко, може би щеше да разбере, че така му спестявам много повече болка. Че иначе двамата щяхме да бъдем много нещастни. Да, сигурно щеше да го разбере въпреки всички неприятности, които му бях създала. Все пак той бе разбран човек.

— Пусни го да влезе — помолих Ката.

— Не мисля, че това е добра идея…

— Пусни го да влезе.

— Като казах „Не мисля, че това е добра идея“, всъщност имах предвид, че идеята е напълно откачена.

— Пусни го да влезе! — настоявах аз.

— Е, добре.

Ката се изправи и излезе. Надигнах се с изпомачканата ми рокля, отидох до огледалото и видях разплаканото си, с размазан грим лице. Наплисках се със студена вода, при което гримът ми се размаза още повече.

Свен влезе в тоалетната, очите му бяха силно зачервени, най-вероятно и той беше плакал. Надявах се да ми прости. Той беше толкова разбран човек, със сигурност щеше да го направи.

— Свен… — подех аз и затърсих правилните думи, с които да залепя онова, което се беше счупило.

— Знаеш ли какво, Мари? — прекъсна ме той.

— Какво…? — отговорих предпазливо.

— Отсега нататък сама ще си масажираш краката… ако изобщо успееш да ги достигнеш с твоето дебело шкембе!

Бях шокирана.

Свен изскочи от дамската тоалетна навън.

А Ката нежно ме прегърна:

— Изглежда не те е обичал такава, каквато си.

Идеше ми да не мръдна от дамската тоалетна на църквата през следващите няколко години, но пастор Гавраил беше против. Той ме помоли да си тръгна, като за моя изненада не каза нито една укорителна дума.

— В крайна сметка — каза Гавраил — в Библията никъде не пише, че на въпроса „Искаш ли?“ трябва да се отговори с „Да“.

Когато си тръгвах от църквата, погледът ми случайно попадна на една картина с Исус. Спомних си как в часа по конфирмация Гавраил ни беше разказал за Исус, който превърнал водата във вино, за да може да продължи сватбеното тържество. Хм, както е тръгнало, днешното парти не се нуждаеше от такъв гост.

Пред портата на църквата роднините и приятелите на Свен вече се бяха разотишли, което страшно ме облекчи, защото за части от секундата се бях изплашила, че съгласно добрия стар обичай ще ме замерят с камъни. Но там стоеше скупчено само моето малко семейство: мама, татко, Михи и Светлана, която навярно вече се питаше, в що за семейство щеше да я доведе лукавството й.

Татко тъкмо засипваше мама с упреци:

— Ти си виновна за всичко. Заради теб тя не може да има нормална връзка.

Чух това и веднага ми се прииска да се върна в тоалетната.

Но мама ме видя и се втурна към мен:

— Миличка, ако имаш нужда да поговориш с някого…

О, Боже, само това ми липсваше: психотерапия при мама.

— Ако искаш, можеш направо да дойдеш в Хамбург с мен — предложи тя, но това беше по-скоро смесица от чувство за вина и професионалния рефлекс на психотерапевт, отколкото реална майчина обич.

Татко дойде при нас и ми предложи:

— Можеш да спиш и в старата си стая.

Макар и да бях оскърбила неговата Светлана, макар и още да ми беше сърдит, бях негова дъщеря и в дома му винаги щеше да има място за мен. Това беше хубаво.

И Михи искаше да ми помогне:

— При мен също можеш да пренощуваш. Имам хубави филми на ужасите, които ще те разсеят: „Резачка“, „Резачка 2“, „Булката, която не мина под венчило“.

Въпреки всичко се усмихнах. Михи винаги беше в състояние да ме разсмее, за разлика от Свен или Марк. Тъпото беше, че моите хормони не отдаваха дължимото на хумора.

— Иди да спиш при Михи — прошепна ми Ката, — и спи с него.

Не можех да повярвам, че ми предлага това и се изчервих, къде от гняв, къде от срам.

— Това ще те разсее. Пък и той от край време те харесва — допълни тя.

— Първо, не ме харесва от край време — изсъсках й в отговор. — И второ, между Михи и мен съществува платоническа връзка.

— Мари — отвърна Ката, — Платон е бил абсолютен идиот.

При избора, който се очертаваше между филми на ужасите при Михи и терапевтични сеанси при мама, се спрях на предложението на татко. Малко по-късно влязох в някогашната си детска стая. Тя си беше все същата, т.е. ужасно тягостна. На стената висяха плакати на момчешки групи, членовете, на които вероятно днес са включени в програмите за безработни към бюрото по труда. Освободих се от сватбената си рокля и се отпуснах по бельо — тъй като нямах други дрехи — върху старото ми легло. Дълбоко угнетена, вперих поглед в тавана, където се мъдреше голямо мокро петно — скелето на покрива беше счупено. Татко каза, че скоро ще го поправи, което беше много мило, защото по всичко личеше, че ще остана в тази стая до края на живота си. То не ми се и излизаше навън, в този шантав свят.

Ката седна на пода и се облегна на леглото. Тя не говореше, а съвсем спокойно си рисуваше комиксите. След известно време погледнах какво е нарисувала.

— Сега цяла седмица ли твоите комикси ще се занимават с моята злополучна сватба? — попитах.

— Идните две седмици — усмихна се широко Ката.

— А докога изобщо смяташ да ги рисуваш?

— Докато пораснеш — отвърна с обич тя.

— Аз съм пораснала — запротестирах слабо.

Ката само ме погледна съчувствено:

— Не си.

— Каза жената, която не иска да има никакви сериозни връзки повече — отвърнах засегнато. Откакто Лиза я беше изоставила в болницата, Ката имаше връзки само за по една нощ.

— Много по-мъдро е да се наслаждаваме на мига, вместо да се привързваме към неща и хора — обясни Ката с равнодушен тон.

Това нейно изказване за пореден път ми даде да разбера, че дълбоко в сърцето си тя беше изгубила всякакви илюзии, що се касае до любовта. И всякаква надежда. Сега бях на път да се съглася с нея.

— Би ли ме оставила сама? — помолих я след кратко мълчание.

— А в състояние ли си да останеш сама? — попита тя предпазливо.

— Няма проблем — уверих я смело.

Сестра ми лепна една целувка на челото ми, затвори скицника си и излезе. Аз извадих хартия и молив от старото си бюро и седнах на леглото, за да съставя списък на положителните и отрицателните неща в живота ми. Някога моята психотерапевтка ми беше препоръчала в кризисни ситуации да си припомням, че животът ми не е толкова лош, колкото си мисля.

Нищо друго не ми хрумваше. Само десет отрицателни точки. Все пак, не е като да са цяла дузина. Не е зле. Но пък обхващат фактически всички съществени точки в моя живот: любов, професия, приятели, характер.

Но не всичко беше загубено, все пак още не бях съставила списъка с положителните неща!

Трябваше ми доста време, докато се сетя друго положително нещо.

В този момент чух баща ми да стене в спалнята, намираща се под мен.

И Светлана да вика:

— Да! Да! Не спирай!

Тогава задрасках точка две от списъка.