Избави ни от злото

19

На следващия ден Шоу измина петнайсет километра, за да се срещне с Ейми Крофърд близо до руините на старинна крепост на върха на един хълм. Крофърд беше дребна жена — на височина достигаше едва до гърдите му. Но той знаеше, че тя владее няколко различни бойни изкуства, бяга на маратонски разстояния и е в състояние да убие или осакати човек както с голи ръце, така и с крака. И все пак, въпреки че физическата й форма беше отлична, Шоу всъщност бе впечатлен от хладнокръвното й поведение по време на операции. Точно това го беше накарало да я избере в екипа.

Двамата отидоха с отделни коли до старата каменна кариера, където се намираха пещерите на Ле Бо, и ги обиколиха като туристи. Шоу носеше миниатюрна камера в джоба на ризата си и записа всичко, за да го анализират по-късно.

Докато се връщаха обратно към колите, Крофърд подхвърли:

— Радвам се, че отново работя с теб.

— Аз също.

— Ако се съди по плана на терена, залавянето му трябва да протече гладко. Нямаше как да избере по-подходящо място за нас.

— Да, и вероятно също го осъзнава. Така че и той, и телохранителите му ще се движат с повишено внимание. Ще имаме само две секунди, през които елементът на изненадата ще бъде на наша страна. Много рядко се случва да имаме толкова подробна разузнавателна информация за някоя цел. Трябва да изпълним всичко перфектно.

— Разбрано.

Шоу й направи знак да се качи в колата си — ауди с две врати. Той седна до нея.

— Опиши ми операцията от А до Я — каза той. — Искам да съм сигурен, че сме на една честота.

Крофърд потропа с пръсти по волана.

— Частната обиколка започва точно в десет сутринта. Според наблюденията ни той ще се движи с минимум четирима и максимум шестима охранители, въоръжени с пистолети глок в кобури. Те пристигат на входа. Екскурзоводът е подставено лице от нашия екип. На значката му има монтиран миниатюрен микрофон и камера, така че ще получаваме картина в реално време. Неговата задача е да се движат максимално близо до параметрите на нашия план. Всички служители вече ще бъдат отстранени от пещерите. Пет минути за прочитане на информационните табла по стените и още пет за изслушване на въвеждащото аудио, значи максимум десет и десет часа. Първото помещение се разглежда за пет минути. Второто за две. Третото за четири. Така нашата операция започва в десет и двайсет и една. Четвъртото помещение е теренът за действие. Шейсет на шейсет метра, подходящи укрития на предната и лявата стена. Екипът вече е заел позиции. По план електричеството ще бъде прекъснато шейсет секунди след като обектът пристигне. Екипът се състои от седем души с оптически уреди и пушки с упойващи стрелички. Инструкциите са да се целят във врата, ръцете и бедрата, защото може би ще носят бронежилетки. Нашият човек в контролната зала с електрозахранването започва обратно броене от пет в момента, в който картината от екскурзовода покаже, че и последният охранител от групата е влязъл в четвъртото помещение. В слушалките ни ще се чуе кодовата дума „Червено“ точно една секунда преди да прекъснат електричеството. Стрелбата ще започне в тази секунда, за да се избегне реакция от страна на целите и съответно неточни изстрели. Ти ще удариш обекта, аз ще поема охранителя непосредствено до него, а останалите стрелци от екипа ще се целят в охрантелите в съответните си сектори. Всички трябва да бъдат повалени в рамките на две секунди.

— Изход?

— От тази пещера има два изхода, на изток и на запад. Западният тунел се връща до централния вход. Източният тунел е дълъг двеста метра и излиза до един авариен изход от другата страна на каменната кариера. Там е нашата изходна точка. Ще ни чака линейка. В източния тунел предварително ще бъде оставена носилка. Обектът ще бъде натоварен на нея, което няма да отнеме повече от трийсет секунди. Същото време е отделено за пренасяне по тунела. Линейката потегля в момента, в който се затворят вратите. Частната писта е на четирийсет минути южно от кариерата. Самолетът излита в момента, в който се затвори люкът. Обектът и нашият екип ще са напуснали френското въздушно пространство още преди охранителите да се свестят в тъмната пещера и да започнат да се чудят какво е станало.

Шоу кимна в знак на одобрение.

— И после към следващата задача — каза той.

— И моят живот е такъв — отвори тя и хвърли поглед към него.

— Какво? — попита той, когато забеляза колебанието й.

— Чух един слух. Оттогава се питам дали в него има някаква истина.

Шоу я погледна с любопитство и повтори:

— Какво?

— Наистина ли си прострелял Франк Уелс в главата?

— Не можахме да постигнем съгласие по един въпрос — отговори той.

Тя се усмихна.

— Харесва ми как работиш.

— Всъщност, ако не обръщаш внимание на стоте килограма гняв и комплекси, Франк не е лош човек — добави той.

— Наистина ли?

— Не, всъщност не — каза Шоу.