Избави ни от злото

93

Докато гледаше Кейти, Шоу си помисли: Каквото и да стане тук, ще го убия.

Тя се опита да пристъпи към него, но Паскал я спря.

— Добре ли си, Кейти? — попита Шоу.

— Да. Съжалявам.

— За какво съжаляваш? Аз съм единствената причина да те забъркат в това…

Гърмежът беше толкова неочакван, че Райс неволно се приведе и дори Паскал се стресна.

Един куршум беше минал толкова близо до ухото на Шоу, че беше цяло чудо как все още изобщо имаше ухо. Кукин свали оръжието, като погледна първо Реджи, а после и Шоу.

— Благодаря ви за вниманието — каза Кукин. — Ситуацията е съвсем проста.

Той посочи с пистолета към Кейти.

— Тя беше примамката, която използвах, за да ви докарам тук. И вие дойдохте.

Той хвърли поглед към Уит и Доминик.

— И четиримата, включително и ирландецът, който нямаше търпение да ме пъхне в саркофаг с чужди кости.

— Все още нямам търпение — отговори Уит, като успя да се ухили заплашително.

Кукин се обърна към Реджи и притисна пистолета до главата й.

— И красавицата — продължи той. — Която ме направи толкова невнимателен и податлив на прищевките й. Ти ме превърна в две от нещата, които не вярвах, че съм: стар и глупав.

— За мен беше удоволствие — отговори Реджи, като отвърна на погледа му, сякаш студеният допир на оръжието изобщо не я притесняваше.

Той премести дулото на челото й, а Шоу се приготви да се хвърли напред. Но Кукин веднага свали пистолета.

— Няма да бъде толкова лесно — каза той. — Вие ме принудихте да понеса вашия малък ритуал. Искам да разполагам със същата възможност.

Той се обърна към Доминик.

— И късметлията. Човекът, който оцеля след изстрел от упор в челото с едрокалибрен полуавтоматичен пистолет, защото моят верен помощник Паскал ми беше подал незаредено оръжие.

Кукин вдигна пистолета си и го притисна в челото на Доминик, както беше направил с Реджи. Но този път натисна спусъка. Тилът на младия мъж експлодира, когато кинетичната енергия на куршума пръсна кръвта, мозъка и костите в черепа му.

— Доминик! — изкрещя Реджи.

Доминик се свлече на дървения под с изцъклени очи и полуотворена уста.

Уит се опита да се хвърли към Кукин, но тъй като беше окован, успя единствено тромаво да падне на земята. Кукин настъпи главата му, както би постъпил с някоя буболечка.

Шоу не помръдна от мястото си. Погледът му се стрелна от мъртвия Доминик към Реджи, обляна в сълзи, и най-сетне се спря на Кейти.

„Съжалявам“, произнесе той само с устни.

Погледът й казваше, че го разбира, но как можеше да го разбере? Можеше ли изобщо някой да го разбере?

Кукин бавно прибра нагорещения пистолет в кожения кобур на колана си. Изражението му изобщо не се беше променило. За него очевидно нямаше значение дали ще пръсне мозъка на някого, или ще води разговор за времето.

— Никой няма чак такъв късмет два пъти поред — отбеляза той.

След това свали крака си от лицето на Уит и направи с ръка знак на хората си. Двама пазачи изправиха на крака ирландеца, който не спираше да крещи обиди към Кукин.

Когато той най-сетне притихна и остана разтреперан и вторачен в тялото на убития си приятел, Кукин каза:

— Нямаше как да очаквате да се случи нещо различно. Знаехте, че ако дойдете, ще умрете. Нищо сложно. Винаги съм обичал простите неща.

— Като онзи кабинет в апартамента ти? — обади се Шоу. — И там всичко беше много просто. Бюро, кантонерки и шкаф със старата ти униформа. И малкият ти филмов архив.

Кукин се обърна към него. Пистолетът изскочи от кобура. Той притисна дулото в челото на Шоу.

— Аз имам план — каза Кукин. — Добре обмислен план. Но мога да го променя в движение по всяко време.

Той дръпна ударника.

Една ръка улови неговата, преди някой друг да реагира.

— Моля те! — извика Кейти Джеймс. — Недей, моля те!

Кукин погледна първо към нея, а после към Шоу.

— Аз ти обещах, че ако изпълняваш инструкциите ми, тя ще бъде освободена невредима.

— Държа да спазиш това обещание — отговори Шоу.

— Интересно твърдение от устата на човек, към когото съм насочил пистолет.

— Закле се в гроба на майка си, помниш ли? Това не се променя само защото съм ходил в апартамента ти.

Кукин се поколеба няколко секунди, но най-сетне прибра пистолета. После посочи Кейти.

— Тя ще остане тук. Вие четиримата ще излезете.

Той посочи през прозореца към мрака навън.

— Не можеш да смяташ — каза Шоу. — Останахме само трима.

— Не ме разбра. Точно затова го убих. Защото исках да бъдете четирима, а той беше излишен.

Шоу го изгледа с объркване. Кукин щракна с пръсти. Един от хората му донесе нов жълт гащеризон и маратонки. Кукин ги взе и се обърна към Алън Райс.

— Алън, ще те помоля да се преоблечеш.

Райс отстъпи крачка назад, лицето му първо почервеня от притока на кръв, а после пребледня, когато осъзна какво е чул, и кръвта се оттече от лицето му.

— Евън?

Кукин подхвърли гащеризона и маратонките на Райс, който успя да хване дрехата, но обувките изтрополиха на пода.

— Евън? — повтори той с треперещи устни.

— Трябваше да се прицелиш по-добре в църквата, Алън — каза Кукин и докосна ухото си. — Все пак беше близо. Дори успя да ме опърлиш малко.

— Но това беше случайност! Прицелих се в него! — Райс посочи мъртвия Доминик. — По него стрелях!

— Това, че го улучи, наистина беше случайност. Това, че не улучи мен, беше непростим грях.

— Аз… не умея да стрелям, ти знаеш това.

— През последните шест месеца си ходил на уроци по стрелба. Паскал те следеше по моя заповед. Освен това се издаде и че знаеш много за оръжията. Единствената ти грешка беше, че след като си се научил да уцелваш картонена мишена от двайсет и пет метра, си повярвал, че в екстремна ситуация ще можеш да убиеш човек от шест метра. Не можа. И аз оживях.

— Грешиш, Евън. Ходих на уроци по стрелба, за да не те разочаровам, ако се случи нещо. Не исках да те разочаровам. Ти ми спаси живота.

— Казах ти, че ще проверявам как се развива бизнесът.

Райс сякаш се оживи.

— Но аз не съм направил нищо срещу твоите интереси. Проверката няма да покаже нищо!

— Сметките излизаха до последния цент.

— Тогава не разбирам за какво говориш.

— Таксите за превоз не са повишени, Алън. Цената на горивото всъщност е паднала с шейсет процента през последната година. За товарните кораби трябва гориво, нали така каза? Наложи се да се разровим малко, но открихме сметката със спестените пари от горивото.

— Не, грешиш. Беше така, защото товарът пристига на два отделни кораба. Нали ти казах?

— Но всъщност не са били два кораба, а само един. Ти просто си взел двойно повече пари за гориво. Знам това, защото точно преди Паскал да му отреже езика, твоят колега на пристанището си призна всичко. А после ти се опита да ме убиеш, за да поемеш пълен контрол върху моя бизнес.

— Не, Евън, не, аз…

— Обличай се, Алън! Веднага! Или следващият, когото ще застрелям в главата, ще си ти. Давам ти този избор.

Алън Райс бавно се облече, като не спираше да хлипа. Наложи се Паскал да му помогне, защото цялото му тяло се тресеше.

Кукин се обърна към останалите.

— Ще ви дам един час преднина. Съветвам ви да не тичате към океана, защото температурата на водата е около десет градуса дори през лятото.

Той посочи прозореца от лявата си страна.

— Пътят е натам. Но имайте предвид, че едно време тук е имало глетчер. След него са останали многобройни дълбоки фиорди, бързи течения и склонове, които неочаквано се превръщат в пропасти. Освен това тук има и животни, които през нощта ще ви нападнат.

— Включително и ти? — попита Реджи.

— Най-вече аз.

— Значи това е нещо като лов? — попита Шоу.

— Това си е лов — отговори Кукин.

— Ние без оръжие срещу теб и всичките ти хора? Голям лов, няма що.

— Не. Ще бъда само аз срещу всички вас.

— Но ти ще имаш оръжие.

— Разбира се.

— И какво? Ако се измъкнем, това ли е?

— Няма да се измъкнете. Притежавам земята на километри наоколо. А земята, която не е моя собственост, не е ничия. Там навън няма нищо. Нищо. Освен вие и аз.

— А Кейти? — попита Шоу.

— Ако следвате моите инструкции, тя ще бъде освободена невредима.

— Искам да отида с Шоу — каза Кейти.

Кукин не й обърна внимание, а вместо това погледна часовника си.

— Остават ви петдесет и девет минути.

Той кимна на хората си, които свалиха белезниците и веригите на тримата.

Шоу погледна Кейти. Предполагаше, че я вижда за последен път. Опита се да каже нещо, но какво можеше да каже? Тя сякаш беше изправена пред същия проблем. Най-сетне двамата просто се усмихнаха — кратко, но искрено.

Реджи успя да откъсне Уит от гледката на убития Доминик и двамата последваха Шоу навън. Тримата се затичаха.

Райс не беше помръднал.

— Алън? — каза Кукин.

— Моля те, Евън, не прави това — простена Райс.

— Ти сам го каза. Аз им плащам хиляди, а те искат милиони. Ти просто искаше повече, това е всичко. Недей да ми се молиш. Мъжете не се молят.

Той стреля в пода до краката на Райс, който подскочи и избяга навън. Хората на Кукин заключиха Кейти Джеймс в друга стая.

Едва тогава Кукин се обърна към Паскал.

— Приготви кучетата.