Избави ни от злото

94

Алън Райс ги подмина на бегом, но бързо изостана, като притискаше мястото отстрани на тялото си, където го беше заболяло от тичането. Очевидно не беше в добра физическа форма. Щеше да забавя останалите и така Кукин щеше да ги настигне по-лесно. Затова първата мисъл на Шоу беше да го изоставят, но после му хрумна нещо по-добро. Той изчака и подхвана Райс под мишницата.

— Трябва да хванеш ритъма. Нито твърде бързо, нито твърде бавно.

— Добре, добре — отговори задъхано Райс и започна да тича по-умерено.

Реджи сякаш усети какво прави Шоу и също забави крачка, за да се присъедини към тях. Уит продължаваше да тича напред с наведена глава; несъмнено все още мислеше само за Доминик.

— Какво можеш да ни кажеш за това място? — попита Реджи. — Каквото и да е, стига да ни даде някакво предимство?

— Какво например? — попита Райс.

— Според мен сме в Нюфаундленд или Лабрадор — каза Шоу.

— Лабрадор, точно на брега на океана.

— Откъде разбра? — обърна се Реджи към Шоу.

— Имах много време да броя секундите — отговори той.

— Тук няма нищо — отсече Райс. — Свършени сме. Просто сме мъртви.

Минаха покрай малко езерце с мръсна вода. Преди Шоу да реагира, Реджи сграбчи Райс, издърпа го до водата и го блъсна вътре. Той потъна и се показа, като кашляше. Тя пак го бутна под водата и го задържа в продължение на няколко секунди.

Когато отново се показа, той изкрещя:

— Какво правиш, по дяволите?

— За всеки случай, ако носиш някакво електронно проследяващо устройство — отговори тя. — Водата и електрониката не се погаждат.

Шоу хвърли поглед към нея.

— Добра идея. Трябваше и аз да се сетя.

— Реших, че не е изключено на Кукин да му хрумне да пусне шпионин сред нас, като се преструва, че наказва помощника си.

— Да продължаваме — каза Шоу.

Докато тичаха, той отново се обърна към Райс.

— Какво друго можеш да ни кажеш?

— Той има и ловни кучета, които проследяват всяка миризма.

— Още една причина да ни вземат дрехите и каза Шоу. — Заради кучетата.

— Правил ли го е преди? Лов на хора?

— Ами, доколкото знам, не обича да ходи на лов за животни. Сам ми го е казвал.

Реджи се намръщи.

— Това е достатъчен отговор Значи държи ловни кучета, но не ходи на лов за животни.

— Поне не такива, които ходят на четири крака — добави Шоу.

— Освен това е жесток и непредвидим — добави Райс.

— За жестокостта ми е ясно. Притеснява ме това, че е непредвидим — каза Шоу и се огледа. — Дали тичаме в посоката, от която би дошъл някой, ако идва с кола?

— В тъмното ми е трудно да кажа, но така мисля.

— Какво има наблизо?

— Нищо. Е, има една самолетна писта на около четирийсет километра в тази посока, но доколкото знам, ние нямаме самолет. Най-близкият град сигурно е Гус Бей, но и той е доста далеч. Часове път с кола и цели дни пеша.

— Той държи ли някакви оръжия тук?

— Шегуваш ли се? Има сейф, пълен с всякакви оръжия.

— Знаеш ли комбинацията за отваряне на сейфа?

— Да, бе, в джоба ми е.

Шоу рязко дръпна ръката на мъжа и спря, като едва не го събори на земята.

— Ако искаш, можем да те оставим веднага и Кукин първо да се заеме с теб. Това ли искаш? Или ще престанеш с лафчетата и ще се опиташ да ни помогнеш?

— Не знам нищо, което може да ви помогне. Идвал съм много пъти, но със самолет. Почти никога не съм излизал от къщата. Уолър, Кукин, или както там се казва, по дяволите, познава този район по-добре от всеки друг.

— Много окуражаващо — отбеляза мрачно Реджи.

— Ако има кучета, първо трябва да се справим с тях — каза Шоу.

Те отново се затичаха напред.

— Как? — попита Реджи.

— Трябва да си променим миризмата.

— Как ще го направим? — попита Райс, докато пъхтеше покрай тях. — Мислех, че кучетата не могат да бъдат заблудени.

— Всеки може да бъде заблуден, дори ловните кучета. А ние имаме едно предимство.

— Какво? — попита Реджи.

— Поеми си въздух.

— Какво?

— Поеми си дълбоко въздух.

Двамата с Райс дълбоко си поеха въздух. Райс едва не се задави от миризмата, а Реджи сбърчи нос.

— Развалени яйца — каза тя.

— Серен двуокис — поправи я Шоу. — Тук сигурно има много вулканични скали. А това означава много сяра. Може би дори има серни извори.

— И… какво? — попита бавно Реджи.

— Ще се покрием с тази миризма. Така ще миришем на всичко останало наоколо. Не е идеално, но поне ще заблудим кучетата. Нямаме много други варианти. Освен това трябва да обърнем гащеризоните си наопаки. Цветът на подплатата се вижда много по-трудно от това сигнално жълто.

Той изтича напред, за да каже на Уит. Четиримата обърнаха гащеризоните си, а след двайсет минути проследиха една по-силна миризма до източника и откриха плитка локва вода, която вонеше на естествения минерал.

— Вътре ли трябва да влезем? — възкликна Райс.

— Да, ако искаш да живееш още малко — отговори Шоу. — Само не пий от водата.

Прогизнали, изтръпнали от студ и ужасно вонящи на сяра, те продължиха още малко на запад, докато Шоу не ги спря.

— Бъркаме — каза той.

— Какво говориш, по дяволите? — попита настоятелно Уит и отметна мократа си коса от очите. — Опитваме се да избягаме далеч от този тип. Той е в онази посока и идва насам. Значи трябва да тичаме натам.

Уит посочи право напред.

— Точно това иска Кукин — каза Шоу. — Той ни каза да се движим насам. Защо го направи според теб?

— Засада? — предположи Реджи. — Праща ни към хората си?

— Точно това си мисля. Не му повярвах, когато каза, че ще бъде сам срещу нас.

— Тогава какво трябва да направим? — попита Уит.

— Винаги съм смятал, че е добра тактика да отидеш наляво, когато противникът ти очаква да отидеш надясно.

— Тоест?

— Тоест ще заобиколим мястото, откъдето минахме, и ще тръгнем обратно към къщата.

— Ами ако се е сетил как ще разсъждаваме и засадата е точно в тази посока?

— Значи сигурно заслужава да победи.

— Той със сигурност ще победи! — изскимтя Райс.

Преди Шоу да реагира, Реджи сграбчи Райс за врата и го стисна.

— Кажи ми нещо, проклето лайно такова. Наистина ли го измами с цената на горивото?

Райс не отговори. Тя го стисна по-силно.

— Наистина ли?

— Да.

— Наистина ли се опита да го застреляш?

Райс нещастно кимна.

— Дявол да те вземе, защо не го улучи?! Хайде, да тръгваме.