Избави ни от злото

24

Това беше първата грешка на човека с пистолета. Беше твърде близо, на сантиметри разстояние, което не му даваше адекватно място за реакция срещу внезапна контраатака. Втората грешка беше това, че не дръпна спусъка веднага, за да го убие. Шоу пъхна палеца си зад спусъка, което направи изстрела невъзможен. Останалите му четири пръста стиснаха цевта на пистолета и го дръпнаха надолу, така че да сочи към земята. Последната грешка на човека с пистолета беше нежеланието да го пусне. Шоу дръпна с всичка сила, наведе се напред и човекът прелетя над него, за да се стовари в тревата. Шоу изтръгна пистолета от ръката му, седна отгоре му и насочи оръжието в главата му.

— Джейни?

Тя лежеше над него, памучният и халат беше разтворен, а косата й беше разпиляна по лицето. Дишаше тежко, вероятно заради удара в земята. Носеше само маратонки за тенис и халата, или поне Шоу не виждаше нищо друго.

Коляното й се заби в левия му бъбрек, като го разтърси от болка. Той падна настрани и се сви в тревата до нея. Двамата бавно се изправиха, сковани от контузиите си. Пистолетът остана в ръката на Шоу.

— Какво правиш тук, по дяволите? — попита троснато тя, като местеше поглед от пистолета към лицето му.

— Видях, че в съседната вила свети. След това ми се стори, че видях как някакъв мъж прескача оградата и влиза в твоя двор.

Тя се огледа.

— Откъде видя всичко това?

Шоу по сочи към скалите.

— Разхождах се горе. От там се вижда вилата ти.

— А откъде знаеш коя е моята вила? — попита го остро тя.

Той си придаде виновно изражение.

— Добре де, признавам си. Проследих те до вкъщи онзи ден, след като вечеряхме заедно, но само защото исках да бъда сигурен, че всичко е наред. Богата жена, която пътува сама, нали разбираш? Притеснявах се за теб.

Шоу вдигна пистолета.

— Малко съм изненадан, че имаш такова оръжие.

— Както сам каза, аз съм богата жена, която пътува сама. Освен това имам разрешително.

— Сериозно? — учуди се той, но все пак й върна пистолета. — Мислех си, че във Франция са доста строги по отношение на огнестрелните оръжия.

— Парите решават много различни проблеми — отвърна хладно тя.

Той разтри гърба си с ръка.

— Нека да позная. Освен че имаш време за интензивни езикови курсове, ходиш и на курсове по самоотбрана.

Тя провери пистолета, освободи ударника и прибра оръжието в джоба на халата си, който след това пристегна плътно.

— Чух нещо в задния двор, но не видях никакъв мъж да прескача оградата. Освен теб, разбира се.

— Но сигурно си видяла, че в съседната вила свети. А отпред има паркиран микробус, в който седят двама мъже.

Тя се обърна към стената, която разделяше двете вили.

— Да, може би. Не знам със сигурност.

Джейни отново се обърна към него.

— Значи моята вила се вижда от скалите, така ли?

— Аха. Там спират туристическите автобуси и хората снимат вилите, долината и планините.

По някаква причина Шоу беше убеден, че тя вече знае всичко това. Предвид факта, че имаше пистолет, отново събуди подозренията му.

— Но само твоят басейн се вижда от там. Басейнът на съседната вила остава скрит зад един гараж и няколко дървета.

Тя хвърли поглед към тъмната вода.

— Басейнът? — повтори тя и го погледна обвинително. — Значи си ме видял да плувам? А после?

Шоу не се поколеба.

— Видях само онзи мъж. Точно затова слязох тук, за да проверя дали всичко е наред. Щях да почукам на входната врата, но когато видях онези мъже пред съседната вила, вече не бях сигурен какво става. Все пак минава един през нощта.

— Да, така е. Не трябва ли вече да си в леглото?

— А ти? Сигурно още съм на американско време. Сигурна ли си, че не си видяла никого?

— Да, а и вратите са заключени.

Тя помълча няколко секунди.

— Не знаех, че лобистите са толкова вещи в самоотбраната и боравенето с пистолет.

Шоу се засмя пресилено.

— Е, това беше чист късмет. Когато усетих цевта на пистолета до главата си, нещо превъртях. Последния път, когато стрелях, бях на тринайсет. Пушката беше двайсет и втори калибър, а мишените — консервни кутии на една ограда. А ти къде се научи да се промъкваш така? Дори не чух как се приближаваш.

До момента Шоу беше сигурен, че никой не може да го изненада по този начин.

— Ходила съм на балет. Стъпвам много леко.

Тя не добави нищо повече, така че той леко я докосна по ръката и каза:

— Е, радвам се, че всичко е наред. Най-добре да си тръгвам.

— Може би трябва да проверим дали мъжете все още не са там — отговори тя и тръгна обратно към вилата.

Шоу мълчаливо я последва. На гърба на памучния й халат имаше петно от тревата, където я беше хвърлил. В къщата беше тъмно, но тя не светна нито една лампа, докато проверяваше помещенията, а Шоу я следваше. Явно имаше отлично нощно зрение. Накрая стигнаха до дневната и Шоу видя двойната врата от дъбово дърво, която водеше навън. Подпорните греди на тавана бяха открити, както в много от по-старите домове в Европа. Вътрешните стени бяха дебели и измазани с хоросан, така че да държат хладно или топло според сезона. Мебелите бяха разнообразни, скъпи и многобройни — дотолкова, че голямото помещение изглеждаше малко претъпкано, но уютно. Шоу забеляза спираловидното стълбище от варовик, което се висше към петте етажа на вилата. Беше доста голямо пространство за сам човек.

Двамата се доближиха до вратата и Джейни внимателно дръпна завесата на тесния прозорец до нея. Шоу надникна над рамото й. После безшумно въздъхна от облекчение, когато видя ситроена — стоеше си на същото място отпред, а тъмните сенки на предните седалки показваха, че мъжете също са на местата си.

Тя пусна завесата, отстъпи назад и се обърна към него.

— Благодаря ти за вниманието, Бил.

— Няма проблеми. Имаш ли представа кои са тези мъже?

Тя поклати глава.

— Може би трябва да се обадим в полицията.

— Може би трябва — съгласи се Шоу.

Всъщност нямаше намерение да прави нищо подобно, а нещо му подсказваше, че и тя не е склонна.

— Е, най-добре да тръгвам. Имаш ли нещо против да изляза по същия начин, по който влязох? Тези двамата ми изглеждат малко опасни.

Джейни разсеяно кимна, без да откъсва поглед от лицето му.

— Сигурна съм, че можеш да се справиш.

Двамата излязоха в задния двор и Шоу отново използва якето си, за да се изтегли до ръба на стената. Докато се прехвърляше над нея, Джейни подхвърли:

— Нали ще се видим пак скоро?

— Добре. Все пак тази вечер доста се сближихме.

Тя се усмихна насила.

— И аз така мисля.

— Виж, утре към девет сутринта мисля да си взема кафе и кроасан от малката пекарна в селото. Искаш ли да се видим там?

Веднага щом изчезна зад стената, Реджи съблече халата си и остана по тъмни шорти и тъмносиня тениска без ръкави. После изчака няколко секунди, влезе обратно във вилата и излезе от една друга врата на долния етаж, която водеше направо към алеята край оградата. След това откри същото сляпо петно за мъжете от микробуса, което Шоу беше забелязал по-рано, и го проследи. Шоу се върна по късия път до селото и бавно закрачи към хотела си по притихналите улици. Дори да беше забелязал, че го следят, не се издаде.

Реджи прекъсна следенето, когато видя как Шоу влиза в хотела. Сега поне знаеше къде е отседнал. Тя бавно се върна до вилата, заобиколи мъжете в микробуса и влезе през същата врата, която беше използвала на излизане. Намери халата си на масата, където го беше оставила, внимателно извади пистолета от джоба и го сложи в един найлонов плик. Отпечатъците на Бил бяха останали по цевта.

След като заключи всички врати, тя претърси вилата от горе до долу. Убедена, че е сама, облече тениска с дълги ръкави, легна си и набра един телефонен номер.

Уит вдигна на второто позвъняване. Не звучеше сънен. Двамата с Доминик бяха отседнали в една изолирана къща, само на петнайсет километра от там. Тя му докладва за събитията от вечерта.

— Този тип не ми харесва — отбеляза Уит.

— Отпред наистина имаше двама мъже — изтъкна тя.

— Да, но все пак не знаеш какво иска той. Според мен съвсем спокойно можем да предположим, че не е никакъв проклет лобист от Щатите. Може би цялата мисия вече е застрашена.

— Не си представям да работи за Уолър, ако това намекваш. Ако беше така, нямаше да ми покаже предния му отряд, нито да ме предупреди за онзи, който ме наблюдаваше.

— Ако не е с Уолър, с кого е?

— Не знам. Имам отпечатъците му от пистолета, ще ти ги изпратя да ги проверите.

— Добре, утре ще ги взема. Но виж, Редж, дори само Кукин е предостатъчен. Не ни трябват непознати, които да създават допълнителни проблеми.

Тя затвори и се зави. Но не можеше да заспи. Стана, отиде до прозореца, отвори го и се загледа навън. Беше на най-горния етаж на вилата, откъдето се откриваше чудесна гледка към Горд. Там горе на скалите беше стоял високият мъж, който я беше победил тази вечер. Можеше да я убие, ако беше поискал, но не го направи. Тя никога не беше виждала някой да се движи толкова бързо и уверено. Дори Доминик и Уит не бяха толкова добри. Дори самата тя.

Кой е този човек?

— Дявол да го вземе — измърмори Реджи, затвори прозореца и с шумна въздишка се просна на леглото.

Точно сега нямаше нужда от това усложнение, което можеше да им попречи да ударят Кукин. Тя се въртя още цял час, преди да заспи.

Шоу беше в стаята си и току-що беше приключил разговора с Франк, в който му беше докладвал за станалото. Той се съблече по бельо, но не можа да заспи. Понякога му беше трудно да диша в легнало положение, след като един тип на име Сизър беше ударил гръкляна му по особено неприятен начин. Мускулите на Шоу бяха здрави и жилави, така че всъщност беше по-силен, отколкото изглеждаше. Но онзи великан Сизър беше страховит противник. В крайна сметка Шоу се беше възползвал от помощта на някои неочаквани фактори, за да го победи. Любов. Омраза. Ярост. Предимно омраза и ярост. Резултатът беше налице: Шоу беше жив, а Сизър — не.

Той се изправи и отвори прозореца, за да влезе свеж въздух. От тук не се виждаха вилите в долината, но той ясно ги виждаше в паметта си.

Коя беше Джейни и защо беше дошла на това място? Може би наистина беше тази, за която се представяше. Една богата жена, която пътува сама, имаше причина да носи оръжие — беше логично. А и когато провериха пръстовите й отпечатъци в базите данни, не откриха нищо.

В мислите му се появи образ, от който се опита да се отърси, но не успя. Видя как тя свали банския си костюм и разкри издълженото си загоряло тяло и гладкото, добре оформено дупе. Обзе го чувство за вина. Върна се в леглото, затвори очи и най-сетне успя да заспи.