Избави ни от злото

64

Уит завърши разказа си. Доминик седеше до него, вече с гипсирана ръка. Намираха се в библиотеката на Хароусфийлд. Малъри разсеяно почука с новата си лула по масата, докато Лиза вторачено гледаше ръцете си, съсредоточено свила устни.

— Значи си сигурен, че този висок мъж, как му беше истинското име… — започна Малъри.

— Шоу — каза Уит.

— Да, да, Шоу. Сигурен ли си, че той не е устроил засадата?

— Той ни спаси, професоре. Не виждам защо ще саботира операцията, а после ще се върне да ви измъкне от кашата.

— Явно е точно такъв, за какъвто се представя — каза Лиза. — Агент на друга организация, която е преследвала Кукин по различна причина.

— Трафикът на ядрени оръжия — каза Малъри. — Да, вероятно това е най-логичното обяснение. Адски неудобно съвпадение — да атакуваме един и същ негодник, но по различни причини.

— Не е случайно съвпадение — отговори Лиза. — Те несъмнено са следвали същата логика като нас. Да го атакуват по време на ваканцията му, защото няма да имат друга възможност.

— И Реджина не се е обаждала? — попита Малъри.

Уит поклати глава.

— Не, все още не. Надявам се в момента да са на кораба, с който трябва да прекосят Ламанша.

— Но няма да дойдат в Хароусфийлд, нали? — притеснено попита Малъри.

— Не е толкова глупава — смотолеви Уит.

— Трябва да се свържеш с нея и да й кажеш да дойде сама — настоя Малъри. — Не бива да води тук този човек.

— Опитвам се да се свържа с нея, но тя не си вдига телефона, по дяволите.

— Значи ще направиш по-сериозен опит. — Малъри махна към прозореца. — Ще отидеш и ще я намериш.

Уит изглеждаше разгневен.

— Къде? Къде да я търся? За имението ли говориш или за целия свят, по дяволите? Освен това, тя сама се забърка в тази проклета бъркотия, така че със сигурност ще трябва и да може да се измъкне сама, нали така?

— Подобно отношение не е продуктивно — каза Малъри с укор.

— Ами точно в този момент всъщност не ме интересуват съображенията ти — отговори троснато Уит.

— Смятам, че всички трябва да се успокоим — намеси се Лиза. — Искате ли чай?

— Чай? — изсумтя Уит. — По дяволите, Лиза, дай ми една бутилка осемгодишно малцово уиски. Може би тогава ще се успокоя достатъчно, за да слушам този изкуфял дърдорко!

Доминик взе думата:

— Според мен трябва да се доверим на Реджи, че ще направи каквото трябва.

Останалите го изгледаха втренчено, но той не се разколеба.

— За себе си знам, че мога да й се доверя — заяви той, седна и потърка ранената си ръка, явно изтощен от кратката си реч.

— Мисля, че Доминик е прав — каза Лиза.

— Наистина ли искате да поемете този риск? — попита Малъри. — Да заложим на карта всичко, което сме постигнали тук?

Той се обърна към Уит.

— Ти имаше притеснения за нея и този Шоу. Може би е била заблудена. Заслепена от… нали се сещаш.

Ирландецът отвърна с известно неудобство:

— Тя доста добре обясни, че не е така. Освен това е факт, че копелето ни беше на мушката. Мисията трябваше да успее.

— Но после ви нападнаха от засада? — попита Малъри.

— Работата е там, професоре, че тези типове знаеха къде сме. Точно така успяха да ни изненадат. Искам да разбера как стана това. Не, трябва да разбера как стана това.

— Може би сте допуснали грешка — предположи Лиза. — Може би са се усъмнили и са проследили някого от вас. И така са разбрали какво става.

— Никой нямаше да разбере за мен и Дом, преди да настъпи денят на операцията. Всеки път когато Реджи идваше при нас, нямаше как да е била проследена.

— Нали се срещахте в църквата онази нощ? — обади се Доминик.

— Може би това е слабото място — призна Уит. — Но трябва да го разберем със сигурност.

— А и Кукин все още е жив — напомни Малъри.

— Това не е краят, професоре. Не мога да продължа да дишам, докато знам, че той е жив.

— Не се съмнявам, че Фьодор Кукин мисли същото за нас — отбеляза Лиза.

— Точно това каза Шоу — добави Доминик. — Той искаше да ни помогне да се предпазим от Кукин.

— А аз му казах, че нямаме нужда от помощта му — намеси се Уит. — Което е самата истина.

— Значи не знаем за кого работи Шоу? — попита Лиза.

— Имат собствен самолет, така че явно не са с ограничен бюджет като нас — отговори Уит с нотка на завист.

— Това изобщо не ми харесва — заяви Малъри след дълго мълчание. — Чудя се дали да се тревожа за Фьодор Кукин или за този Шоу.

— Знаеш ли какво? — рязко отвърна Уит. — Предлагам да се тревожим и за двамата.