Избави ни от злото

23

Шоу се излегна на плоската скала в далечния край на Горд и погледна часовника си. Беше един през нощта. През целия ден пристигаха автобуси, от които се изсипваха туристи и застанаха точно там, където Шоу лежеше в момента, за да снимат главозамайващите изгледи с дигиталните си фотоапарати. Шоу също беше дошъл заради изгледа — но не гледаше пейзажа, а вилите близнаци на Уолър и Джейни Колинс. Електронният му уред за нощно виждане превръщаше солидните обекти като хора, коли и растения в ясни силуети, по които можеха да се различат и множество детайли, очертани на зеленикав фон. Във вилата на жената светеше една лампа, а в тази на Уолър беше тъмно. Нищо чудно, все пак той още не беше пристигнал.

Шоу не беше виждал Джейни Колинс от няколко дни, но интересът му към нея беше нараснал. Той фокусира уреда си и проследи как тя излезе от светло на тъмно; оптиката пронизваше тъмнината със завидна яснота. Джейни беше боса и облечена с халат. Когато го свали, Шоу видя, че под него носи цял бански костюм. Тя си сложи очила за плуване, върза си косата и се гмурна във водата с чисто движение, което не развълнува повърхността.

Джейни се понесе през водата с енергични движения. Когато стигна до отсрещния край, се обърна с кълбо и заплува в обратната посока. След пет дължини Шоу вече не се съмняваше, че тя брои замахванията си. Навън беше съвсем тъмно, нямаше луна, а светлината от къщата губеше силата си, преди да достигне басейна, така че тя нямаше как да види стените на басейна, за да разбере кога да се обърне. След трийсет дължини скоростта й съвсем не беше намаляла. Шоу трябваше да разтърква очите си, защото методичните й движения бяха хипнотизиращи, все едно гледаше метроном.

В съседната вила светна лампа, което накара Шоу да откъсне поглед от жената. В уреда му за нощно виждане се показа мъж, който не беше Уолър. Не можеше да различи чертите на лицето му съвсем ясно, но беше по-висок и много по-едър от канадеца. Шоу предположи, че мъжът е част от охранителния отряд, който трябваше да пристигне предварително. Както вече беше прогнозирал пред Франк, хората на Уолър щяха да претърсят мястото и да го затворят, като установят охранителен периметър преди пристигането на шефа. Тайните служби на САЩ използваха същата процедура.

Шоу проследи как едрият мъж, облечен изцяло в черно, професионално претърси околността на вилата, с пистолет в ръка, който насочваше към тъмните ъгли. После го видя как се стегна и погледна през рамото си. След няколко секунди вече беше подминал басейна в задния двор на вилата на Уолър и се беше изкатерил по оградата, която разделяше двете вили, за да погледне от другата страна.

Уредът за нощно виждане на Шоу се стрелна обратно към Джейни. Тя беше приключила с плуването и се изкачваше по стълбичката на басейна. Той продължи да я гледа, докато тя свали мокрия си бански костюм и го пусна на земята. После вдигна хавлиената си кърпа и се подсуши, преди да се увие с нея. Шоу погледна към мъжа на стената. Дори с мощната оптика не можеше да различи ясно изражението му, но не се съмняваше, че мъжът беше останал доволен от неочакваната гледка на женска голота. Беше сигурен, че ще докладва на Уолър тази сочна разузнавателна информация. „Джейни“ може би неволно беше допуснала много сериозна грешка.

Час по-късно светлината във вилата на Уолър угасна и Шоу отново насочи уреда си за нощно виждане към вилата на Джейни. После се стегна. Стори му се, че забеляза движение в най-тъмния ъгъл, до една ниша в стената. Дали беше Джейни? Или някой от хората на Уолър беше проникнал в задния двор от срещуположната страна, докато вниманието на Шоу беше съсредоточено върху съседната вила?

Мислите му препускаха бясно. Дали жената беше заключила плъзгащата се врата към задния двор? Шоу реши, че най-вероятно не си е направила труда. Беше прекалено доверчива и склонна да споделя лична информация. Засега беше забравил за неясните подозрения, които изпитваше към нея. Най-вероятно беше просто млада и наивна наследничка на голямо богатство, отседнала в съседство до един психопат, който продаваше млади жени за сексуални робини.

Шоу скочи на крака и се затича. Имаше мотопед веспа, с който се придвижваше из околността, но воят на малкия двигател щеше да създаде проблеми в този нощен час. Той изтрополи по пустите павирани улици на Горд, подмина градския площад, зави напряко зад църквата и стигна до друга стара пътека с каменни стъпала, която съкращаваше допълнително разстоянието. После подмина амфитеатъра, където в топлите месеци се провеждаха концерти, и се спусна по последните вкопани камъни, които го отведоха на десет метра от двете вили. Шоу надникна иззад отвесната скала. Вилата на Джейни беше отдясно, а тази на Уолър — отляво.

На малката отбивка точно пред вилата на Уолър беше паркиран сребрист микробус ситроен. До входа на Джейни беше нейното миниатюрно аленочервено рено — от двете му врати до задната броня имаше само половин метър. Шоу видя, че реното е празно, но ситроенът — не. Отпред седяха двама мъже — единият вероятно беше същият, когото беше видял при разузнаването си по-рано, но нямаше как да бъде сигурен. Шоу прецени, че от мястото им има едно сляпо петно. Той бавно пристъпи напред по тази линия, за да провери дали е прав. Двамата пазачи останаха неподвижни. Шоу зави зад ъгъла и вече можеше да проникне в задния двор на вилата на Джейни.

Стената беше висока сто и осемдесет сантиметра, но за разлика от общата стена между двете вили в горния край бяха зазидани продълговати камъни, които добавяха още петдесет сантиметра. Причината вероятно беше минаващата покрай нея улица. С допълнителните камъни ставаше невъзможно да се надникне вътре и много трудно стената да се прескочи. Шоу се убеди в това още при първия опит. Той се пусна, скочи обратно на улицата, свали си якето, уви издрасканите си ръце с него и опита отново. Този път преодоля стената и безшумно се приземи в меката трева от другата страна. Приклекна, за да се ориентира. Беше в страничния двор, ограден с пълзящи розови храсти и разкошни бугенвилии. До басейна водеше късо каменно стълбище. Шоу пак си облече ветроупорното яке. Малкият уред за нощно виждане беше в един от джобовете му.

Опитваше се да не мисли какво би казал Франк, ако можеше да го види сега. С присъствието си тук подлагаше на риск успеха на цялата мисия. Знаеше това. И все пак не можеше да остави някоя от мутрите на Уолър да се възползва от младата жена. Той прекоси тревата и продължи нагоре по стълбите.

После усети дулото на пистолета, което се опря в главата му — една хилядна от секундата, преди да чуе изщракването на ударника.