Избави ни от злото

32

Шоу си пробиваше път през тълпата, която вече изпълваше пазара. Имаше стотици продавачи — някои разполагаха само с паянтови маси, на които бяха изложени обикновени кошници, извадени от старите им миниатюрни коли, а други имаха професионални щандове с красиви стоки. Шоу убиваше време и беше тук от цял час, през който изпи две чаши кафе и изяде един кроасан с бадемов пълнеж. Вече се канеше да поеме по дългата тясна улица, където се събираха по-късно пристигналите продавачи, когато изведнъж ги видя да се приближават.

Той инстинктивно се скри зад една сергия с памучни рокли и дамски шапки. После приклекна, все едно разглеждаше чифт кожени ботуши на един по-нисък рафт, но очите му, скрити зад тъмните очила, бяха приковани в двама души.

Джейни Колинс и Евън Уолър вървяха, хванати под ръка, по улицата от лявата му страна. Тя носеше кошница и Шоу видя, че вече си е купила някои неща. На две крачки зад тях се движеха охранителите. Единият беше дребният мъж от предишната вечер, а другият беше висок близо два метра и тежеше около сто и трийсет килограма. Шоу бързо огледа околните улици, входовете на къщите и дори покривите, за да провери дали няма и допълнителна охрана.

Какво прави тя с него, по дяволите? Този тип явно не си е губил времето.

Шоу тръгна след тях, но се държеше на дистанция и се прикриваше зад минувачите и изложените стоки всеки път когато някой от двамата се обръщаше. Това беше един от редките случаи, в които високият му ръст беше недостатък. Скрит до един щанд, на който продаваха тениски с щампи, Шоу използва възможността да огледа Евън Уолър. Впечатли го както добрата му физическа форма, така и самоувереното му държане. Очевидно забавляваше младата дама с поредица от анекдоти и по някаква необяснима причина стомахът на Шоу се свиваше всеки път когато я видеше да се смее на думите му.

Веднъж му се стори, че Уолър поглежда в неговата посока, докато беше застанал на открито пред щанд за кожени якета, но после той отмести поглед и насочи спътничката си в друга посока. Шоу видя как й купи една ръчно изработена огърлица и я сложи на шията й, като леко докосваше кожата й с върховете на пръстите си. Двайсет минути по-късно, когато кошницата й вече беше пълна, двамата — следвани от мълчаливите си пазачи — бавно се върнаха обратно до съседните си вили и оставиха Шоу да проведе един бърз анализ, който не доведе до нищо полезно.

Той забърза обратно към хотела и се обади на Франк.

— Младата дама си играе с огъня и може да се опари — каза Шоу. — Трябва да намерим начин да я предпазим от този човек.

— Чакай малко, Шоу. Мисля си, че вече водихме този разговор. Не сме те изпратили в Прованс, за да охраняваш някаква богата американска мацка. Единствената ти задача е да докараш Уолър.

— Не можем просто да го оставим да…

— Какво? Да посегне на честта й? — Франк се изкикоти. — Бива си те.

Шоу седна на леглото и потърка палеца си в показалеца толкова силно, че се чу скърцащ звук.

— Той може да я убие. Или да я отвлече и да я принуди да проституира.

— Да бе, да. Ще убие или ще отвлече богатата млада американка, отседнала в съседната вила, така че полицията да дойде и да започне разследването от него? Не ми се вярва. Пък и защо му е тя, след като може да се снабди с неограничен брой четиринайсетгодишни сираци от Азия, с които да си върти бизнеса? Той е на почивка. Току-що е разбрал, че в съседната вила има готина мацка, която обича да плува гола. Сигурно просто иска да спи с нея.

— И това не те притеснява?

— Не е моя работа. Не мислиш ли по същия начин?

Шоу се поколеба. Не знаеше какво точно да мисли. Всъщност може би знаеше, но не искаше да го казва на глас, поне пред Франк.

— Ами ако тя прецака операцията?

— Как?

— Не знам. Но какво ще кажеш да се откажем още сега?

— Ти луд ли си? — излая Франк. — Ако не го хванем този път, може да не се появи отново, докато Лондон или Ню Йорк не гръмнат с ядрена гъба! Концентрирай се върху операцията, Шоу, и забрави всички останали глупости.

Шоу затвори телефона и тихо изръмжа. — Зарече се, щом приключи със задачата, никога повече да стъпва във Франция.