Избави ни от злото

26

Когато Шоу пристигна в пекарната, Реджи вече го чакаше. Двамата си взеха кроасани и кафе и седнаха на столовете отвън. Косата на Реджи беше прибрана под бейзболна шапка на „Ред Сокс“. Беше облечена с шорти, бледосиня тениска и маратонки „Сокони“. Шоу беше с панталон, мокасини и бяла риза с дълги ръкави.

Реджи отпи от кафето си, огледа го и шеговито подхвърли:

— Продължаваш да се обличаш като лобист дори когато си в Прованс.

Шоу се усмихна и се облегна на стола. Зад тях един работник от чистотата миеше улиците с пожарникарски маркуч. Водната струя се виеше надолу по павираните улици и изтърканите стъпала.

— Старите навици не умират лесно — отговори Шоу и отхапа от кроасана си. — Но поне оставих вратовръзките и саката си в гардероба.

— Къде си отседнал? Мисля, че не е честно да не ми кажеш, след като вече знаеш къде живея аз.

Той посочи зад гърба си.

— В един хотел със спа в тази посока. Приятно място. Мисля по-късно днес да отида на масаж.

Той отпи от кафето си, смачка на топка салфетката, в която му бяха дали кроасана, и я метна в близкото кошче за боклук.

— Онези двамата още ли са там?

— Тази сутрин ситроенът си стоеше на същото място, но вътре имаше само един мъж. Не знам дали са останали там през цялата нощ. — После добави невинно: — Цялата история наистина е малко мистериозна.

— Как е гърбът ти?

— Добре. А твоят ляв бъбрек?

— Всъщност не много добре. Точно затова мисля да отида на масаж.

— Следващия път се обади по телефона, преди да прескачаш стената на вилата ми.

— Странното е, че тези вили обикновено са пълни през цялото лято. А тази до твоята си стои празна, откакто съм пристигнал.

Тя се усмихна насила.

— Много си любопитен. Да не би вилите да са ти станали фикс идея?

Ти също си доста любопитна.

— Не, просто ми е интересно. Мислех си да наема една такава, но се оказа прекалено скъпа за мен.

— Аз пък си мислех, че всички лобисти са богати.

— Ако не беше разводът, и аз щях да съм богат. Сега пак съм заможен, но само наполовина.

— Не ми се вярва някога да се омъжа.

— Защо? Не искам да прозвучи грубо, но ти си доста добра партия за всеки млад мъж.

— Защо пък млад?

— Ами нали ти си млада. Повечето хора си избират съпрузи, които са горе-долу на тяхната възраст.

— А ти на колко си? — попита го усмихнато тя.

— Прекалено съм стар за теб.

— Едновременно се ласкаеш и обезсърчаваш — Отбеляза тя. — Впечатлена съм.

— От години развивам този талант. Надявам се, че пистолетът ти е на сигурно място. Ако чистачката го намери, ще трябва да отговаряш на въпросите на местната полиция.

— Пистолетът е на много сигурно място, благодаря за вниманието.

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно утре?

— Утре не мога. Искаш ли вдругиден?

— Добре. Тук, в градчето ли?

— Не, наблизо има едно село с малко ресторантче с изглед към долината. Караш ли каяк?

Шоу се изненада от неочакваната смяна на темата.

— Карал съм. Защо?

— Имам резервация за днес във Фонтен дьо Воклюз. Реката там била много красива. Чудех се дали няма да искаш да дойдеш с мен. Ще трябва да тръгнем след около час.

Шоу довърши кафето си, като мислеше бързо.

— Добре. Само ще трябва да се преоблека с нещо по-подходящо.

— Най-добре с бански костюм.

— Е, ще се по старая да не падна във водата. Обзалагам се, че е студена дори през лятото.

— Човек никога не знае какво ще стане. Трябва да си подготвен за всичко.

Когато се разделиха, Шоу я проследи с поглед по улицата. После забеляза някакъв мъж, който идваше към него, и се шмугна в една пресечка. Беше същият бияч, когото беше видял да шпионира Джейни предишната вечер. Не беше ясно дали следи нея или самия него.

Все още не беше наясно що за жена е тя. И това го притесняваше. Въпреки старателно подготвения план нямаше представа как ще се развият нещата. Усещаше, че ариергардът му е открит, но не знаеше какво да направи.

Е, засега очевидно щеше да кара каяк. И възнамеряваше да послуша съвета на младата си позната, като се подготви за всичко.