Избави ни от злото

41

След като остави Шоу, Реджи не се прибра. Вместо това тя продължи покрай вилата, излезе на главното шосе и напусна Горд. Двайсет минути по-късно, след като се увери, че не я следят, тя пристигна на местоназначението си.

Доминик я беше видял как се приближава и я чакаше на вратата.

Когато влезе в бунгалото и видя хаоса, който цареше вътре, Реджи отбеляза:

— Виждам, че Уит се е устроил по свой вкус. Къде е той между другото?

— Навън, работи по задачата. Каза ми да го чакам тук.

— Току-що получих съобщение от професора. Точно затова дойдох. Той ме пита дали има някакви проблеми. Има ли?

Доминик подръпна ръкавите на суичъра си.

— Разбрах, че с Уит сте си разменили остри думи.

Реджи седна на ръба на един стол.

— Защо, какво ти каза той?

— Дума по дума или предпочиташ редактирана версия?

— Какво каза той, Дом?

— Цитирам: „загубила си е ума по този тип и най-вероятно ще оплеска всичко, по дяволите“. Но не използва думата „оплеска“.

— И ти ли мислиш така?

— Днес беше с него, нали?

— Да, и довечера пак ще го видя.

— Редж…

Тя го прекъсна:

— И знаеш ли защо?

— Просветли ме — предложи саркастично той.

— Явно прекалено много общуваш с Уит. Този тон не ти отива, Дом.

— Може да не си съгласна с всичко, което прави, но той има добър оперативен рефлекс.

— Не, той има страхотен оперативен рефлекс. Аз също. И този път той просто греши.

— Защо да греша?

Двамата рязко се обърнаха към Уит, застанал на прага на малката кухня.

— Мислех, че си навън — каза Реджи.

Уит влезе в стаята и се отпусна на дивана до Доминик.

— Бях навън, а сега съм тук. Продължавай. Всичко това е много поучително.

— Между другото Бил беше разбрал, че някой е претърсвал стаята му.

— Наистина ли? Значи е по-добър, отколкото си мислех. Ще го имам предвид.

Уит продължаваше да я гледа вторачено.

— Имай го предвид. Поне за в бъдеще.

— Говорим за настоящето. И за твоите отношения с малкия Били.

— Добре. Сега ще ви обясня. Разполагам с ограничено време, за да вляза под кожата на Кукин. А цялата мисия зависи от това да отиде където аз искам в точно определен момент.

Уит свали якето си и го метна на една масичка в ъгъла.

— Обясни ни онова, което не знаем и което най-много ни притеснява — за теб и твоя проклет Бил!

— Ревност — отговори простичко Реджи. — Това е най-бързият начин да привлечеш вниманието на един мъж. Ако смята, че прекарвам твърде много време с Бил, Кукин ще се притесни. Вече реагира по този начин. А това ми дава предимство. Затова ще започне да играе по-твърдо: „Джейни, ела с мен на това красиво място, за да си поръчаме чудесна вечеря и да пием прекрасно вино.“ И така ще стигнем до момента, в който той ще направи всичко, което му предложа аз, без да се колебае. Появата на Бил просто улесни задачата ми. Така не се налага да се предлагам директно на Кукин, защото мъж като него в девет от десет случая ще разбере какво става и ще вдигне гарда. Но ако си мисли, че ме сваля, това е съвсем друга история. Гардът му е свален.

Тя направи пауза и добави:

— Освен ако двама изтъкнати специалисти по отношенията между мъжете и жените като вас нямат друга теория. Слушам ви.

Доминик погледна към Уит, който не отместваше очи от Реджи.

— Значи всичко е свързано с мисията?

— Винаги е било свързано емисията, Уит. Всичко, което правя в проклетия си живот, е свързано с мисията. Ако започнеш да мислиш с главата си, може би сам ще го разбереш. Или не съм разбрала правилно последната ти забележка в Хароусфийлд? Как точно го каза?

— Че за повечето мъже хубавичкото лице и голото бедро работят — ухили се Уит.

— За какво говорите вие двамата? — попита Доминик, като местеше поглед от единия към другия.

— За нищо, Дом — отговори тя.

— Да няма нещо между вас, а? — полюбопитства той.

Уит се засмя.

— Не е поради липса на желание, поне от моя страна, но сестра Реджи не иска нищо подобно.

Усмивката бързо изчезна от устните му.

— Добре, Редж. В това, което казваш, има смисъл. Ревност.

— Ревност — повтори тя, като издържа на погледа му. — При повечето мъже работи безупречно.

Уит извърна поглед.

— Гладен съм. Искате ли нещо?

— Не, но имам една друга молба.

Той се изправи заинтригувано.

— Давай.

— Трябва ми едно устройство.

Доминик я погледна подозрително.

— Какво устройство?

— Уред, с който се прожектират образи върху стена. Можете ли да ми намерите нещо такова?

— Не виждам защо да не можем — отговори Дом. — В Авиньон има големи магазини за електроника.

— Тогава идете и намерете. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Уит я погледна недоумяващо и попита:

— Какво си намислила?

— Ще видиш — каза Реджи и се изправи.

Когато се върна до вилата си, Фьодор Кукин стоеше по средата на тясното шосе с разперени ръце, за да я посрещне.

Реджи искаше да го застреля между очите. Вместо това въздъхна, усмихна се насила и излезе от колата си.