Избави ни от злото

59

Реджи се обърна към Шоу.

— Насам! Има друг изход.

— Онзи, който излиза на вилите? — попита Шоу.

Докато тичаха надолу, Реджи го изгледа.

— Откъде знаеш?

— Предположих. Но вратата се отваря към улицата.

— И Кукин знае за нея — каза Реджи. — Наложи се да му покажа този маршрут, за да мога днес да го убедя да влезе в църквата. Но после го заведох в катакомбите.

— Значи има две причини да не можем да минем оттам — отсече Шоу.

Той се обърна към Доминик, който тичаше приведен и стискаше ранената си ръка.

— Ще се справиш ли?

Реджи свали лентата си за глава и превърза раната му.

— Ще се справя — отговори Доминик и се намръщи от болка.

Уит погледна към Шоу.

— Какво да правим тогава? Не можем да се върнем, освен ако не искаме да си пробием път със стрелба, а онези имат много повече куршуми от нас.

Шоу посочи наляво.

— Насам.

Уит го сграбчи за ръката.

— Там няма нищо. Вече проверих.

— В края на коридора има тайна врата, вградена в камъка. Отваря се към тунел, който води до старата крепост.

— Откъде знаеш? — настоя Уит.

— Порових се в историята.

— Какво?

— Католическите свещеници често са били принудени да бягат, за да спасят живота си. Точно като на нас. Да тръгваме!

Когато стигнаха до края на коридора, Шоу издърпа един камък в долната част на стената и в нея се появи тесен процеп. Той напрегна сили и старите панти изскърцаха, когато вратата се отвори. Четиримата преминаха и Шоу я върна на мястото й.

Докато ги водеше по тъмния влажен тунел, Шоу бързо натисна няколко бутона на мобилния си телефон и електронното съобщение беше изпратено. Минаха през още една врата и се озоваха в просторна зала, в която през процепи високо в каменния таван над главите им се процеждаше слънчева светлина. Бяха стигнали до старата крепост.

Шоу се приближи към следващата врата, отвори я и четиримата излязоха в един вътрешен двор. Пред тях със свирене на гуми спря кола и Уит насочи пистолета си към шофьора.

— Той е с мен — каза Шоу и дръпна ръката му.

Франк отвори прозореца откъм мястото до шофьора и каза:

— Целият град се е побъркал.

Шоу и Реджи помогнаха на Доминик да се настани на задната седалка и се шмугнаха до него. Уит скочи на мястото до Франк, който натисна газта докрай и колата рязко потегли, като оставяше черни следи от гуми по древния паваж.

— Хайде, Шоу, разказвай — подкани го Франк, докато маневрираше по тесните улици надолу по хълма, където бяха вилите.

— Казваш се Шоу? — попита Реджи.

Шоу вдигна очи към огледалото за обратно виждане и срещна вторачения поглед на Франк.

— Те хванаха Уолър, но неговите хора им устроиха засада. Отидох да им помогна малко.

— Да ни помогнеш малко? — възкликна Уит. — Ако не беше ти, всички щяхме да сме мъртви.

— Все още не е свършило — отсече Франк.

В същия миг се показа един от хората на Уолър; беше използвал същия тунел, който Реджи бе показала на Кукин при първото им идване в църквата. Той ги забеляза и откри огън. Предното стъкло се натроши и всички залегнаха. Последва сблъсък, мъжът изхвърча във въздуха от удара с колата и се просна на земята. Франк — вдигна поглед.

— Ей, Шоу!

— Аха?

— Можеш ли да караш?

— Защо?

— Защото този кучи син току-що ме простреля!

Шоу видя кръвта, която се стичаше по якето на Франк, избута го встрани, прехвърли се през седалката и пое волана. Натисна газта докрай, после погледна Франк, който се беше свлякъл до Уит.

— Зле ли е?

Франк разтвори ризата си, за да погледне.

— Куршумът е пропуснал стомаха ми. Мисля обаче, че мина през мен и излезе.

Уит провери облегалката.

— Точно така — каза той и вдигна сплескания куршум. — Ето го.

— Дръж се, Франк — каза Шоу. — И ми кажи накъде да карам.

— На шейсет километра южно от тук има частна писта. Самолетът ни чака.

Той обясни на Шоу как да стигне до там, после притихна. Дишаше трудно, а лицето му беше посивяло.

Реджи и Уит свалиха якето на Франк, разкъсаха ризата му и провериха раната по-внимателно.

— Погледни в жабката за аптечка — нареди Реджи.

Аптечка нямаше, но имаше кутия с антибактериални мокри кърпички. Тя почисти раната, а после накъса ризата на Франк на ивици, за да спре кръвоизлива и да го превърже. Накрая се отпусна назад на седалката.

— Това е всичко, което мога да направя в момента. Той има нужда от лекар.

— В самолета има лекар — промърмори Франк, после забеляза, че Шоу го гледа. — Доколкото те познавам, това ми се стори добра идея.

Шоу взе кутията и я подхвърли на Реджи.

— За лицето ти. Уолър те е ритнал лошо.

Тя набързо почисти лицето си, после се зае с ранената ръка на Доминик.

Изведнъж прозвуча сирена, която накара всички да се озърнат.

— Зад нас има полицейска кола — съобщи Уит, вторачен в страничното огледало на колата.

— По дяволите! — изруга Шоу. — Няма как да спрем и да им обясним какво става.

Той отново натисна газта и се съсредоточи в шофирането.

Десетина километра по-късно воят на сирената заглъхна далеч зад тях.

— Страхотен шофьор си — отбеляза Уит.

— Трябва да сме благодарни, че не разполагаха с нужните ресурси, за да блокират пътя пред нас. Тогава щях да стана страхотен затворник.

Най-сетне стигнаха до частната писта. До самолета беше паркиран лъскав черен рейнджроувър. Лекарят на борда на самолета почисти раната на Франк и намести костта на Доминик, като направи шина с две малки дървени летвички и много лейкопласт.

— Ще трябва да се гипсира, но тук нямам необходимите материали — каза лекарят.

Шоу помогна на Реджи да превърже лицето си, докато Уит мрачно наблюдаваше сцената от един ъгъл на луксозната кабина. Вторият пилот влезе при тях, за да докладва на Франк.

— Готови сме да излетим, когато наредите.

Франк бавно се изправи до седнало положение, като разтриваше мястото на ръката си, където лекарят му беше направил инжекция с болкоуспокоително.

— Няма да стане — обади се Уит.

Всички се обърнаха към него. Уит беше насочил пистолет към тях.

— Вие двамата можете да тръгвате — каза той на Шоу и Франк. — Но ние тримата ще вземем новата кола отвън и продължаваме.

— Това не е добра идея е каза Шоу.

— За нас е чудесна идея — отвърна рязко Уит. — Не знам кои сте и не искам да знам. Благодарим за помощта, но вие трябва да си вървите по вашия път, а ние — по нашия. Предлагам да се разделим като приятели.

— Никога няма да се измъкнете — каза Франк и се опита да стане, но Шоу го задържа с ръка.

— Всъщност мисля, че имаме доста добри шансове — отговори Уит.

— Ще ви трябва заложник — каза Шоу и посочи към Франк. — Защото без заложник нямате никакъв шанс срещу този човек. Той разполага с повече ресурси, отколкото можете да се справите. Но освен това не иска да ме загуби. Това ви дава известно предимство.

Уит го погледна скептично.

— Предлагаш да вземем теб за заложник? Няма да стане.

— Значи нямате никакви шансове — отсече Шоу.

Уит забоде показалец в гърдите му.

— Чупката.

Реджи пристъпи между Уит и Шоу.

— Той е прав, Уит.

— Не мисля да вземаме гаджето ти с нас само защото…

Шоу отмести Реджи, пристъпи към Уит и го прекъсна:

— Дори не можахте да разузнаете мястото както трябва. Оставихте се да попаднете в засада и всички щяхте да сте мъртви, ако не бях аз. Ти сам го каза. Сега трябва да се измъкнем от страната. Без самолет ще се наложи да го направим по друг начин. Аз мога да се справя, защото съм го правил стотици пъти. А вие можете ли?

Уит несигурно погледна към Реджи.

— Той е прав, Уит — обади се Доминик. — Не сме подготвени за това.

Уит продължи да се тресе от гняв още няколко секунди. После каза:

— Добре, но ако се опиташ да ни скроиш някой номер…

— Да, разбрано — прекъсна го Шоу и го избута встрани, за да излезе от самолета.

— Шоу! — извика Франк. — Не можеш да направиш това! Дори не знаеш кои са тези!

— Ще поддържам връзка, Франк. Надявам се да се оправиш бързо.

Той слезе от самолета и останалите го последваха.

Докато се качваха в рейнджроувъра, Уит се обърна към Шоу.

— Ей, а ти как изобщо се измъкна?

— С помощта на едно тоалетно казанче, малко вода и здраво бачкане. Между другото можеш да се обадиш на някого, за да свести вашия човек и да го развърже.

— Дявол да го вземе! — възкликна Уит, силно впечатлен.