Избави ни от злото

62

Самолетът на Кукин се намираше над Атлантическия океан. Райс беше влязъл в интернет, за да провери страницата във Facebook, на която Реджи се представяше за Джейни Колинс, както и останалата информация за биографията й, която бяха намерили там. Всичко беше изтрито.

Той съобщи това на Кукин с известен страх.

— Освен това не разпечатахме и копия — добави Райс с потреперващ глас. — Така че дори нямаме нейна снимка.

— Аз имам нейна снимка — изненада го Кукин. — Снимах я, докато двамата си говорехте отвън на терасата преди вечеря.

— Нима си я подозирал?

— Не, просто исках да имам снимка на красива жена — отговори Кукин и саркастично добави: — Но сега вече наистина я подозирам.

— Нямаме нищо и за Бил Йънг.

Кукин вече беше нарисувал скици на Реджи, Шоу, Уит и Доминик. Наблюдателността и паметта му за подробностите бяха изумителни. Той ги показа на Райс, който кимна одобрително.

— Идеални са, Евън. Ти си доста добър художник.

— Искам трите скици на мъжете да бъдат прехвърлени в дигитален формат, или както там се казва. Това може ли да се направи така, че изображенията да се използват за търсене във фотографска база данни?

— Мисля, че да.

— Направете го тогава. Заедно със снимката на жената, разбира се. Претърсете всички бази данни, до които можем да си купим достъп.

— Разбрано. Но след като имаш снимка на жената, защо си нарисувал и нея?

Кукин не отговори. Вместо това каза:

— Не ми е приятно, че напускам Европа. Акцентите на мъжете бяха съвсем отчетливи, особено на ирландеца.

— Но не и на лобиста?

— Не. Той е друго нещо — Кукин поглади натъртената си челюст. — И преди са ме удряли. Но никога толкова силно. Не мога да повярвам, че челюстта ми не се счупи. Това е силен човек. Опасен човек.

— Той нокаутира и Мануел, без да се напряга — добави Райс. — После се справи с Паскал, все едно е от картон, а ти знаеш колко е добър Паскал. След това ме вдигна като малко дете. Усетих ръката му. Беше като от желязо.

— Силата му не ме впечатли толкова — отвърна Кукин. — Има много силни мъже, по-силни дори от него. Впечатлиха ме скоростта и умението му. Трима въоръжени мъже — четирима, ако броим и теб, Алън. Но да кажем, трима мъже, които професионално боравят с оръжия, а той ги неутрализира.

— Със сигурност има и някаква доза късмет.

— Винаги има доза късмет. Въпросът е дали късметът е дошъл наготово, или той сам се е погрижил за това. Склонен съм да мисля, че е второто. Атакува с хоризонтално вдигнати лакти, което е класическа техника за ръкопашен бой на близко разстояние. Това му позволи да удря бързо и максимално силно, като използва центробежната инерция, тежестта на тялото си и опората на хълбоците. Освен това ударите с лакът са за предпочитане пред юмруците. В ръката има множество малки кости, които могат да се счупят при удара. Ако някоя от тях поддаде, този крайник става безполезен. Човешкият лакът, от друга страна, се състои само от три кости, свързани в обща става, и те са сравнително големи. Най-голямата опасност за лакътя да се счупи е, когато е протегнат. Ако паднеш с протегнати ръце и длани, обърнати надолу, тежестта на падането се поема от лакътя. Може и да се счупи.

Кукин направи буквата „V“ с ръката си.

— Но ако сгънеш ръката си ето така, тези слаби точки изчезват и се получава забележителна здравина и сила на удара.

— Знаеш много за тези неща.

— Знам достатъчно. Освен това той не спираше да се движи през цялото време, така че беше много трудно някой да се прицели в него.

— Ако е толкова добър, може би не трябва да се занимаваме с него.

Кукин го погледна с явно разочарование.

— Те ме завързаха за саркофаг. Планираха да ме хвърлят в стар гроб при разпадащ се скелет. Оскверниха святата земя на католическата църква. Аз трябва да отвърна на удара с много по-голяма сила от тази, която използваха те. От този момент нататък това ще е единственото, върху което ще се съсредоточа.

— А бизнесът?

— Точно затова имам теб.

Кукин прегърна събеседника си през тесните рамене и стисна здраво. Райс простена, защото цялото му тяло беше натъртено от краткия, но болезнен сблъсък с Шоу.

— Ще се справиш чудесно — продължи Кукин. — Но ако забележа някакъв признак, че прекрачваш границите на правомощията си или се опитваш да ме заместиш на върха, просто не забравяй, че кучетата, които използвах за Абдул Маджид, все още са на разположение.

— Евън, а какво беше онова име, с което те нарекоха? — попита притеснено Райс.

— Ако бях на твое място, повече никога нямаше да мисля за това.

Самолетът не кацна в Монреал. Кукин беше разпоредил промяна в летателния план. Кацнаха на една дълга асфалтова писта, която той беше построил в далечния източен край на Канада, в провинция Нюфаундленд и Лабрадор.

Докато самолетът рулираше по пистата, Райс погледна навън:

— Какво става, Евън? Защо кацаме тук?

— Аз няма да продължа към Монреал — отговори той, изправи се и облече дълго зимно палто. — Но самолетът скоро отново ще излети.

— Но защо точно тук? Имаш къщи на толкова други места.

— Ти също ще слезеш от самолета.

Райс пребледня.

— Не разбирам.

— За съжаление нямам друг избор. Частният ми самолет е твърде лесен за проследяване.

— Искаш да кажеш, че ще трябва да шофирам чак до Монреал? Това е огромно разстояние.

— Над хиляда и шестстотин километра, ако трябва да бъдем точни. Но няма да шофираш ти, а освен това няма да се наложи да го изминаваш цялото с кола. В Гус Бей ще ангажирам друг самолет, с който ще можеш да продължиш до Монреал. Ще се прибереш навреме за късна вечеря. Но няма да се връщаш в дома си, нито в офиса. Ще отседнеш в едно скривалище извън града. Ще вършиш работата си оттам. И двама от моите хора постоянно ще бъдат с теб. Разбрано?

— Да. Но смяташ ли, че тези предпазни мерки наистина са необходими?

— Предвид факта, че едва не намерих смъртта си в един саркофаг в подземията на църквата в Горд, да — точно така смятам.

Той отпусна ръка на рамото на помощника си.

— Внимателно ще наблюдавам работата ти. Засега можеш да останеш в самолета. Ще изпратя да те вземат.

Вратата на самолета се отвори, стълбичката се спусна и Кукин слезе на пистата, където се качи в чакащия ескалейд. Колата веднага потегли.

Кукин не погледна назад към самолета си. Гледаше твърдо напред. След като знаеха, че е Фьодор Кукин, каква щеше да бъде следващата им стъпка? Бяха готови да го убият, така че той не вярваше, че са свързани с официална организация като Интерпол или американското ФБР. Или дори с наследника на старото КГБ, руската Федерална служба за сигурност. В миналото се беше случвало агентите й да залавят стари съветски офицери и да ги затварят или да ги екзекутират след шумен публичен процес, за да предизвикат одобрението на целия свят. Кукин с отвращение си помисли, че го правеха въпреки факта, че един бивш офицер от КГБ в момента ръководи страната им. Демокрацията раждаше уродливи деца.

Ами ако грешеше и нападателите му наистина бяха представители на официална организация? Тогава можеха да атакуват и да разбият цялата му мрежа. Може би вече чакаха самолета му да кацне в Монреал. Е, самолетът щеше да се окаже празен, а той имаше доверие на пилотите си, че няма да издадат местоположението му. И това не беше просто сляпа вяра от негова страна. И двамата пилоти работеха за него от много години и знаеха, че Кукин е съвсем наясно къде живеят семействата им.

Той беше построил един комплекс на отдалечено от цивилизацията място, почти на четирийсет километра от тук. През годините беше изкупил хиляди акри земя и беше разположил къщата си сред най-суровата ледена тундра, която можеше да се намери извън Сибир. Пейзажът беше свиреп, но Кукин се чувстваше уютно на това място. Двамата с Райс често се бяха оттегляли тук през последните четири години, за да измислят нови успешни бизнес схеми. Тук можеше да се посвети на дълбок размисъл. И Точно това смяташе да направи сега, за да планира ответния си удар.