Извънкласно четене

Глава деветаМосква и московчани

— Да се подлагам аз на такива страдания и изпитания! — обидено нареждаше Валя. — Знаете ли какво е да си скубеш веждите — кошмар! Цялата се просълзих! Шибана работа, добре поне, че не ми се зачервиха очите. И то заради вас, в името на вашата репутасион. „Холестерин“ е място, където се влачи кой ли не. Само това липсва, да си помислят, че сте се забъркали с травеститче. Барби дрес, веждите на конец, гримът като на кинозвезда — всичко заради вас, а вие ме тормозите като Буш талибаните. Много важно, че съм закъсняла с половин час. Работа върших в края на краищата, не съм седнала да чета книжки!

Ника бездруго се срамуваше, че е нападнал клетото момиче за закъснението. Тя изскочи от таксито толкова щастлива, толкова въздушна: със златисти къдрици до раменете, с прилепнала рокля, с мрежести чорапи, със залепен на бузата китайски йероглиф — същинска Наташа Ростова на първия си бал, на никого не би му хрумнало дори да се усъмни в половата принадлежност на този тарикат. А той я нападна с упреци. Не е хубаво така, това е сексуален шовинизъм. На истинско момиче нямаше да чете конско за закъснението, нали?

— Добре де, добре, извинявай — каза Николас. — Днес си неотразима.

И Валя, която не беше свикнала началникът да й прави комплименти, веднага се утеши и дори засия. Обърна се към шофьора с цялото си тяло, размаха дългите си мигли, пооправи фалшивия си бюст и опря лакът в облегалката.

После изгука страстно:

— Ето ме пред вас — обикновена руска жена.

В нейните кръгове беше на мода за щяло и нещяло да сипят цитати от допотопни съветски филми. Какво толкова намираха в посредствените соцреалистически произведения тия деца на слънцето, първите кокичета на XXI век? Та това си беше най-обикновен пропаганден брътвеж. Николас изгледа касетите, донесени от Валя — „Чапаев“, „Веселите момчета“ и онзи, как се казваше, откъдето е репликата за обикновената жена, и това му беше достатъчно. Той, израсналият сред антисъветскити филипики на сър Александър, никога нямаше да може да възприеме изкуството от епохата на тоталитаризма като нещо стилно или екзотично.

— Ей там наляво, в сайдлайна — посочи Валя и уж без да иска сложи ръката си върху рамото му. — После надясно и сме пред „Холестерин“.

— Странно име за ресторант — Фандорин въртеше глава да намери място за паркиране — улицата беше задръстена от скъпи автомобили. — Нали холестеринът е вреден.

— Затова пък е приятен — пламенно прошепна в ухото му чаровницата.

Николас каза строго:

— Така. Валентина, мисля, че веднъж завинаги сме се разбрали…

— Кайн проблем — дръпна се тя. — Разбирам: добър дом, добра жена, какво му трябва на човек, за да посрещне старините си спокойно?

Ей, скъпа, поклати глава Николас, нима четиридесет и нещо години са старини?

Срещу светещата табела във вид на безгрижно прасенце се освободи място — оттам потегли червено ауди и Фандорин реши да се вмъкне, но Валя се нацупи:

— Шефе, да се поотдалечим малко. Кажете ми как толкова ефирна да сляза от тоя таралясник пред очите на тия пийпъл? Мен ме е грижа за вашата репутация, а вие за моята пет пари не давате.

Николас безропотно зави с ладата си зад ъгъла. Някога си беше купил неугледния автомобил от патриотизма на новопосветен, искаше да подкрепи кампанията „Изберете родното производство“. Стоически понасяше своенравията на желязното изродче, лекуваше безкрайните му заболявания, непрекъснато сменяше падащите дръжки и огледала и най-вече с всички сили се стараеше да не завижда на жена си, която се возеше със слоноподобния си ландроувър. Безкомпромисният Ераст бе нарекъл татковото возило „прахосмукачка“ и отказваше да се вози с него, но пък на сантименталната Геля й беше мъчно за „четворката“ и тя нежно я наричаше Мечо, имайки предвид стихотворението: „Мечо аз веднъж изпуснах, лапата му някой скъса, ала пак си го обичам, той е толкова добричък.“

Вървейки по тъмната уличка към окъпания в пъстри светлини клуб, Фандорин изведнъж усети едно отдавна забравено вълшебно чувство: да предвкусва радостта и празника — както по време на студентската си младост, когато отиваше с приятелката си да танцува или да се поотърка в малката опушена кръчмица. И нищо, че това не беше Сохо, а Дмитровка, нищо, че до него потракваше с токчетата си не истинска девойка, а същество, което не подлежеше на ясна дефиниция. Пак се чувстваше така, сякаш от плещите му изведнъж бяха паднали двайсет години, и от това походката му стана пружинираща, мисълта звънлива, а гърдите му се изпълниха с райски газ.

Под „фюжънът“ значи се подразбирало пълна търпимост и братство (или може би сестринство) между различните сексуални ориентации. В клуб „Холестерин“ всеки беше добре дошъл.

За начало Валя реши да разходи кавалера си из всички зали.

— Тук се кефят максимално — крещеше тя в ухото на Николас в тъмната, претъпкана заличка, където свиреше хардрок група. — Днес купонът се вихри страхотно. Това е „Защо?“

— Какво „защо“? — не разбра Фандорин.

— Така се казва групата: „Защо?“. Цялото име е „Защо арапа свой така обича Дездемона?“. Солистът им е чернилка от Буркина Фасо. Сега не си личи, всичките са се вапцали в черно.

— Защо?

— Да бе, дебилно именце — кимна Валя, на свой ред неразбрала въпроса. — Хайде екзит, че може да ни прилошее.

В другото помещение, където пред сцената имаше наредени столове, напротив, беше много светло. Публиката почти изцяло беше от мъже, а на подиума пред микрофона с ръце на кръста беше застанала широкоплещеста и силно гримирана мадама. Ако човек я огледаше внимателно, щеше да види, че е мъж с широка женска рокля и червенокоса перука.

— Травестит шоу — обясни Валя и огледа снизходително тази карикатура на нежната половина от човечеството. — Лола е конферансие. Той е върхът. Ще погледаме ли?

Господин Лола изпрати въздушна целувка на публиката и с писклив глас съобщи:

— Кукличките ми, толкова съм щастлива да ви видя на купона! Всички вие сте така желани, така еротични, страхотно се възбуждам, направо потичам отвсякъде!

С тия думи той си махна перуката и се видя, че по абсолютно голия му череп се стичат струйки пот.

Наоколо се засмяха и заръкопляскаха, а Лола намигна на двуметровия Фандорин, сви устните си на фльонга и ги размърда нагоре-надолу.

— Обожавам дълги мъже. Особено ако всичките им пропорции са правилно спазени.

Отново смях и аплодисменти. Николас почувства множество любопитни погледи и неволно се попрегърби. Валя успокояващо го хвана под ръка и този път той не се дръпна — така се чувстваше някак по-спокойно: погледнати отстрани, двамата представляваха обикновена хетеросексуална двойка.

Лола понапудри сивкавия си нос и тържествено съобщи:

— А сега, сладурчета, ще видите изпълнението на божествената Чики-Чики сан, звездата на японския стриптийз.

Засвири кръшна източна музика и към подиуми бързо заситни хубавка девойка с бяло кимоно. Тя грациозно започна да кръжи и да си вее с ветрило. Свлече от раменете си бялото кимоно и остана по червено. Танцьорката разтвори полите му и издаде напред стройния си гол крак. Залата възторжено засвирка и завика.

— Хайде да се махаме — Валя дръпна Фандорин за ръкава. — Тя не е никаква японка, ами тъп шитхед48 от Улан Уде. Какво толкова я харесват?

— Ревнуваш, а? — засмя се Николас, напредвайки към изхода. — Защо ти не излезеш на сцената?

Валя промърмори:

— Да бе, ще им танцувам аз на тия педерасти.

Но личеше, че успехът на японката дълбоко я е засегнал.

В третата зала, най-голямата от всички, се намираше ресторантът с дансинг в дъното, откъдето се носеше еднообразна музика, приличаща донякъде на стържене на чистачки по сухо стъкло.

— Супер! — притисна ръце до гърдите си Валя. — Е, това е саунд, това се казва драйв! Направо ме изпълва! Ще минат двеста години и за нас ще кажат: лъки бастърдс49, те са живели по времето на великия диджей Кавалер Глук.

— Нима тази музика има нещо общо с Глук?

Фандорин се напрегна да чуе, но не намери никаква прилика.

— Че няма ли? — поотвори премрежени очи Валя. — Ей сега се връщам, отивам до едното място.

Тя се отби до тоалетната уж за две минути, но когато се върна, беше неузнаваема: в разширените й зеници проблясваха палави искри, устата й се бе разтегнала в блажена усмивка, а цялото й тяло направо вибрираше в такт с музиката.

— Аванти, шефе! Да идем да се поразкършим! — тя хвана Николас за ръката и го помъкна към дансинга. — Че ще пукясам! Там е гръм, а аз съм мълния!

Успяла е глътне или да смръкне някакъв боклук, досети се Фандорин. Или екстази, или кокаин. А може и „мълния“ — май имаше такава дрога. От опит знаеше, че сега няма никакъв смисъл да чете конско на Валя. И въпреки това не се въздържа. Каза ядосано:

— Иди, иди да се разкършиш. И като ти дойде акълът в главата, ще си поговорим сериозно.

На Валя обаче изобщо не й пукаше. Явно вече откъснала се от земната повърхност, тя извика налудничаво:

— Намали фитила, че взе много да пуши!

И с танцова стъпка се насочи към дансинга.

Ника остана сам.

Смучеше през сламката слабо алкохолния коктейл „текила сънрайз“, бавно разглеждаше безгрижните обитатели на третото хилядолетие от християнската ера и си мислеше колко са се променили Москва и московчани, откакто той за първи път пристигна в този град. Бяха минали само шест години, а столицата бе станала неузнаваема. Без никакво съмнение Москва е същество от женски пол. Няма чувство за време, затова за разлика от градовете мъже е равнодушна към миналото и живее изключително в настоящето. Вчерашните герои и вчерашните паметници не значат за нея кой знае какво — Москва без съжаление се разделя с тях, паметта й е къса, а сърцето й не е сантиментално. Когато срещат някогашната си любима, мъжете получават сърцебиене и от очите им бликват сълзи на умиление. За жената (или поне за повечето) подобна среща е безинтересна и дори неприятна, понеже изобщо не е свързана с днешните й проблеми и със сегашния й живот. Та и Москва е досущ такава, няма смисъл човек да й се сърди. Както се пее в една хубава песен, тя е като водата и има формата на съда, в който се намира.

Когато Фандорин я видя за първи път, тя беше зажадняла за пъстри вносни етикети и завистлива към чуждото богатство сиромахкиня. Но сега вече оправи материалното си положение, върна си предишното благосъстояние и природното амплоа. На Николас Москва най-много му приличаше на един любим чеховски типаж: хубава, но попрезряла дама, малко цинична, но преситена, не твърде щастлива в любовта, видяла какво ли не и все пак жадна за живот. Денем тази Аркадина-Раневская-Войницева е кисела, мотае се из къщи по роба, но вечер, когато се съберат гости, се понапудри, накипри се, сложи си диамантено колие от светлини, окачи си обеци от прожектори и се превърне в такава светска лъвица, че да ослепее човек.

— Ей, stranger in the night50 — чу изведнъж напевен женски глас. — Какво, трудно ли е да си баща на пораснала щерка?

Николас се обърна и видя, че на съседната маса, която съвсем доскоро беше празна, седи някаква жена. В полумрака лицето й се открояваше съвсем смътно, но нямаше никакво съмнение че е хубава — гласът й звучеше така уверено, очите блестяха така лениво, а през цигарения дим влажната ивица на зъбите блесна така триумфално. В първия миг му се стори, че самата Москва, изтъкана от собствената му фантазия, се е материализирала, още повече, че на шията на непознатата сияеше огърлица, а на ухото с безупречен пламък блесна диамант. Чак после Николас схвана смисъла на странния въпрос: тя имала предвид Валя. Помислила си е, че е дошъл в клуба с дъщеря си. Толкова ли бие на очи разликата във възрастта им? Макар че какво чудно. Валя на колко е? На двайсет и две-три.

Жената тихо се засмя:

— Какво, засегнах ли ви? Добре де, шегувам се. Че кой баща ще доведе дъщеря си в този вертеп? Освен ако не е някой кръвосмесител. Вие обаче не приличате на такъв.

Непознатата имаше стилна прическа — черната коса обрамчваше бузите й с две извити остриета. Двете вдлъбнатини под скулите й приличаха на бледолилави сенки. Или на опасни дълбини, помисли си изведнъж Фандорин. Точно така, „Непознатата“ — „в мъгли и във парфюми плавайки…“

— А на какъв ви приличам? — попита той, неволно поддал се на нейния тон, на собственото си лекомислено настроение и на магията на мига.

Тя позавъртя стола си, за да го вижда по-добре, но остана на своята маса. След кратка пауза каза:

— На мъж, който излиза от възрастта, когато изненадите му харесват. И съответно престава да бъде мъж. Освен това… — огънчето на цигарата й от възрозово стана алено и за секунда освети ироничната извивка на тънките й устни. — Освен това приличате на океански лайнер, който пъпли по канала, наречен Москва.

— Заради ръста ми ли? — попита Николас.

— Не. Защото в ежедневието си трябва да се правите на речно параходче, но не успявате особено.

Тя ме сваля, изведнъж се сети Фандорин. Едно време в ресторантите мъжете досаждаха на жените. Най-нахалните издебваха момента, когато спътникът на дамата отиде да танцува. А сега сексуалната революция е в разгара си и ролите се сменят. Уверената в себе си хищница излиза на нощен лов. Баламоса те с опияняващи думи, понапие те, повози те с колата и на сутринта ти каже: „Е, слънчице, хайде довиждане. Ще ти се обадя.“

— Защо се усмихвате? — Непознатата отново дръпна от цигарата си. — Че прекалено грубо действам ли?

— Нещо такова — засмя се той.

— Ами с мъжете така трябва — хладнокръвно заяви тя. — Нали знаете, че свиня от бисер не отбира. Пък и нямаме много време, вашата пионерка може всеки момент да се върне. Не ви ли е скучно с нея? Изчукали сте малолетна мацка, доказали сте си, че все още ви бива, е, оставете я да си играе на катерушките с връстниците. Обикновена глупачка. Някой ден може и да стане истинска жена, но няма да е скоро.

— Уверявам ви, че Валя не е съвсем обикновена. И дори е много необикновена.

Непознатата се облегна назад и обхвана лактите си.

— Тя не ме интересува. Вижте, няма да повтарям. Нито ще ви дам време за размисъл. Сега ставаме и се махаме. Никакво сбогуване, приказки за спешни ангажименти и така нататък. Искам, като се върне, момичето да намери масата празна. Стоп! Сега аз говоря и вие ще си мълчите. Не мислете, че всеки ден се забавлявам така. Правя го само по настроение, като се разпаля. Приемете го за каприз. И така: да или не?

Същевременно гласът й беше отпуснат, без капка съмнение в отговора и това беше най-примамливото.

— Не — каза Николас. — Благодаря, но не.

— Заради тази финтифлюшка ли? — не толкова докачена, колкото изненадана каза жената. — Погледнете я само.

Фандорин се обърна и погледна Валя. Тя се рееше в свободен полет, сестрински целуна някаква огненочервенокоса девойка, веднага след това приседна при двама млади мачовци с кавказка външност, оживено взе да им разказва нещо и да жестикулира. Във всеки случай човек можеше да не се притеснява за тази госпожица. Ника знаеше, че тя не се предава лесно. Впечатлението за ефимерност и крехкост беше измамно. Освен с модерни танци Валентина се занимаваше и с някакви източни побоища (нещо кудкудякащо, завършващо с „до“). Веднъж, съвсем в началото на съвместната им работа, когато Фандорин още не беше запознат с всички таланти на своята асистентка, трябваше да я защити в едно кафене. Агресорът беше двойно по-нисък от Николас, но пък двойно по-широкоплещест, и шансовете за победа изглеждаха нулеви. Но нямаше как — конфликтът (между другото, провокиран от самата Валя) неминуемо се беше устремил по вектора на физическото насилие. Докато пребледнелият Ника ломотеше, че ще повика милиция, Валентина се подаде иззад гърба му, леко повдигна мини полата си, изпълни нещо като фуете51 и с рязък ритник събори шишкото на пода. После извади огледалце и си напудри носа.

— Не, нещата не опират до нея — каза Николас. — И не че не ви намирам привлекателна. Точно обратно…

Непознатата изхъмка, сякаш й беше казал нещо смешно, но не много прилично.

— Добре, глупчо — тя с разочарование поклати глава. — После да не те е яд. Подобни приключения се случват веднъж в живота. И то далеч не на всеки.

Беше оскърбена, естествено. А Николас никак не искаше да обижда дама, която в края на краищата му беше направила предложение, което дяволски го беше поласкало. Той си рече: „Николка, джентълменът е човек, който никога не обижда някого, когото не възнамерява да обиди.“

— Как да ви обясня? — трогателно се усмихна Фандорин. — Аз обичам жените и както казва Карл Маркс, нищо човешко не ми е чуждо. Но според руските понятия се ожених доста късно, така че имах достатъчно време да задоволя любопитството си по повод многообразието от женски типове. Избирах дълго и избрах жената, в чието лице мога да обичам всички жени на света. Колкото до моята спътничка, вие се заблуждавате, помежду ни няма нищо.

— Толкова ли обичаш жена си? — със сериозна физиономия попита непознатата, сякаш бе чула необичайно и важно известие, което се нуждаеше от потвърждение. А когато той кимна, с раздразнение плесна с тясната си длан. — Добре де, обичай си я, какво ме засяга. Не те карам да се венчаем. Ще се потъркаляме в леглото и край. После дори няма да се сетя за теб, ти също ме изхвърли от спомените си.

— Ами предателството? — тихо попита той. — Жена ми няма да научи, но за себе си аз ще знам, че съм предател.

Дамата пречупи угарката си в пепелника и се усмихна презрително.

— Край, достатъчно. Как можах да не разбера от самото начало? Знам ви вас, принципните. Свикнал си да се лигавиш с жена си и те е страх от останалите. Страх те е, че с никоя друга няма да можеш да го направиш, това е цялата ти вярност.

Изправи се рязко, като скръцна със стола, и се премести на бара.

Така или иначе, обидена е — с покруса си помисли Фандорин.

Сега непознатата беше далеч, но се виждаше по-добре, отколкото отблизо, защото барът цял сияеше от светлини. Загледан в стройния силует на съблазнителката, в изваяния й крак и небрежно поклащащата се полусъбута обувка, Николас се опита да си представи как щеше да стане всичко помежду им. Представи си го без никакво затруднение, и то толкова ясно, че започна да се върти на стола.

Настроението му се развали. Първо го беше срам пред Алтън, че се е поддал на слабостта да развихри въображението си. Това май се наричаше „прегрешение в помислите“. Още по срам го беше за жегналото го отвътре (не, в плътта) съжаление. Как го беше казала тя? „После да не те е яд.“

Какво изобщо правя тук? — ядоса се на себе си Фандорин. Ама че любител на забранени наслади! Защо не си седя вкъщи и не се радвам, че останах жив?

Той сложи парите на масата, хвърли последен поглед към Валя, тръгнала да танцува с един от кавказците. И тя, и нейният кавалер се смееха в захлас. Права е непознатата, помисли си Николас. Нека Валя си играе с връстниците, те си имат техни игри и разговарят на общ език. Тя не е от момичетата, дето трябва да бъдат изпращани до вкъщи. Пък и Валя едва ли щеше да прекара нощта сама.

Когато минаваше покрай бара, кимна леко сконфузено на фаталната жена, която бъбреше по джиесема си и небрежно му махна с пръстите си с дълги алени нокти.

Излезе на нощната улица и вдъхна чудния московски мирис — на дъжд, на асфалт и опадала шума, подправен с изгорели газове. Сега ще се качи в колата, ще си пусне музика (носталгична, от младежките години: все още любимите „Би Джийс“, диска „Одеса“) и ще кара по опустелия булевард за вкъщи, където спяха децата. Какво по-хубаво?

Близо до входа на клуба беше паркиран огромен джип. Вратата на автомобила зееше, гордият собственик на никелираното чудовище стоеше в живописна поза, опрял крак на сгъваемото стъпало, и разговаряше по телефона. Москва май бие всички рекорди по брой мобилни телефони на глава от населението, си помисли между другото Фандорин.

— Няма проблеми — каза на невидимия си събеседник притежателят на джипа, младеж със скъпо кожено яке и тъмни очила (посред нощ!). — Ей сега ще го уредим.

И изведнъж властно хвана минаващия край него Фандорин за ръкава.

— Николай Александрович, качете се в колата — тихо рече той и през стъклата блеснаха много спокойните му, но неприятно съсредоточени очи. — Един човек иска да поговори с вас.

Надеждата, че всичко се е разминало, се изпари мълниеносно. Ето! Това е!

Сърцето му се сви като сушена слива, но въпреки това Николас се направи, че нищо не разбира и за нищо не се досеща.

— С мен? — пресилено се изненада той и сам усети неестествената си интонация. — Но кой? И за какво?

Можеше да каже и сакраменталното: „Имате някаква грешка“, но за зла участ бе наречен по име и презиме.

Обърна се назад и видя, че двамата охранители на клуба ги гледат. Малко се окуражи.

— Никъде не отивам! — заяви той и опита да се изкопчи.

Напразно. Човекът с очилата го държеше за ръкава с два пръста, но стоманени.

Отзад се чуха тихи стъпки и в гърба на Фандорин опря нещо твърдо, кръгло и с малък диаметър. Той веднага се досети какво е, макар дулото на пистолет никога преди това да не бе опирало в гръбнака му.

— Без драматизъм, уважаеми — продължи мъжът. — Качваме се, потегляме и не правим хепънинг.

Правилният и дори интелигентен говор на бандита, кой знае защо, най-много уплаши Ника. Той се огледа панически. Видя, че отзад стоят двама души — единият със сънливо лице и леко чип нос, вторият съвсем млад и май червенокос, макар че в светлината на уличната лампа човек можеше и да сгреши.

Най-лошото беше, че щом видяха оръжието, охранителите се извърнаха като по команда. Явно разбраха, че не става дума за обикновен инцидент, а за сериозен разговор.

И все пак не биваше да се качва в колата на тия главорези, независимо кои са — съучастници на Шибякин или негови убийци. Не по врат, а по шия. „Иска да поговори!“ Значи няма да ме убият веднага. Знаем, чели сме, приковат те за парното, започват да те бият и да ти задават въпроси, на които нямаш отговор. Ами ако тия „Неуловими отмъстители“ разиграят някой фарсов съд срещу „гада и измамника“?

— Не ме карайте да използвам силови средства — все така спокойно каза мъжът с тъмните очила, явно главатар на похитителите. — Нали знаете, че веднъж вече така се стигна до летален изход.

Той вдигна дясната си ръка, в която сега държеше не джиесем, а нещо тънко и метално, май игла. Колкото до „леталния изход“, сигурно имаше предвид Шибякин. Значи не са „Неуловимите“, напротив. Сега ще ме приспят с една инжекция и ще се събудя с белезници в някое мазе — обречено си помисли Николас. — После ще лежа в локвата като онзи нещастен психар — със зейнала уста и изцъклени очи.

— Ей, шефе! — чу се яростен вопъл отзад. — Къде без мен? Са не марш па! Ами аз?

Валя! Изскочи от клуба и затрака с токчетата си. Изглеждаше ядосана.

Човекът със спринцовката каза тихо:

— Кажете й да се маха. Да не й се случи случка.

Трепнал от зловещия смисъл на думите му (значи на него със сигурност щеше да му се случи случка), Николас каза на пресекулки:

— Валя, тук срещнах едни познати. Трябва да си поговорим. Изчакай ме на масата.

— Биен сюр, познати — горчиво се усмихна тя, опиянена от ролята на прелъстена и изоставена. — Видях ви как си гукахте с онази фам фатал! Наговорили сте се, нали? Да знаете, че ще кажа всичко на МеМе! — злобно дръпна очилатия за ръката, за да пусне ръкава на Ника. — Я хендс оф! Това си е мое!

— Момиче — категорично я помоли той. — Направи ми тази услуга да поживееш още малко. Давам ти две секунди да стигнеш до „Садовое кольцо“52.

Е, сега ще почне Полтавска битка — изтръпна Николас и побърза да каже:

— Валя, недей, те са въоръ…

Не успя да я предупреди за пистолета.

Но не се стигна до никаква Полтава, всичко стана за въпросните две секунди, които горкият престъпник бе отпуснал на Валя. Докачливата госпожица лудо изпищя и го тресна с чело в носа, като същевременно светкавично разпери ръце — с дясната удари Чипоносия в гърлото, а с лявата — Червенокосия между очите.

Зрелището беше ефектно и дори величествено, донякъде приличаше на излитане на космически кораб, който само допреди миг е бил застопорен със стоманените подпори, но после изведнъж двигателите му заработват, обгръща го облак от дим и огън, опорите падат встрани и звездният лайнер остава в горда самота.

Валя шумно издиша, скръсти ръце на гърдите си и продължи обвинителната си реч:

— Верен съпруг, така ли? Фемили мен? Аз да му вярвам като глупачка, с пръст да не го докосна, а той? Първата срещната уличница да го повика с пръст — и тръгва с нея. Къде се канехте да ходите всички? На групов секс, нали? Пък аз да духам супата?

Николас, който все още не си беше възвърнал дар слово и затова само мълчеше, кимна към платното, където се търкаляше изтърваният от Червенокосия пистолет.

Валя подсвирна и клекна.

— Леле каква базука! Уау! Шефе, к’ви са тия пипъл?

Главният бандит, който седеше на асфалта до колелото, взе да мига. Тъмните му очила започнаха да се свличат по окървавения нос. Чипоносия запъшка и се понадигна на лакът.

Бодигардовете също се съживиха: единият се шмугна в клуба, а вторият завика нещо по радиостанцията.

— Хвърли го! — с ужас изкрещя Николас, като видя, че Валя е вдигнала пистолета и го разглежда с любопитство. — Да бягаме, докато не са се съвзели! — той сграбчи секретарката за ръката и я повлече към тъмното. — Ти си полудяла! — задъхан викаше Фандорин. — Разбираше ли поне… какви… ги надроби? Сега със сигурност ще ни убият! И мен, и теб! Господи, къде беше метрото?

Някъде наблизо имаше метростанция, но как се казваше? „Охотни ряд“. Той беше сигурен, но от ужас напълно бе загубил ориентация и се щураше по кръстовището, като повтаряше безпомощно:

— Къде е тоя „Охотни ряд“ бе? Къде е тоя „Охотни ряд“?