Капитанът и дивата котка

19

На следващата сутрин Никълъс замина за града. Влезе за малко в стаята й, за да й съобщи новината.

— Отдавна не съм се занимавал с бизнеса си — обясни той. — Трябва да се убедя, че няма проблеми. Ще се върна при теб колкото се може по-скоро. — И й се усмихна с нежна топлота. Тя седеше в леглото си с табла топли канелени хлебчета и кафе, която й бе донесъл. — И недей да правиш бели, докато ме няма.

Глори се усмихна меланхолично. Докато привършваше утринния си тоалет, тя се питаше защо не й бе казал по-рано, че възнамерява да отиде до града. Дали трябваше да свърши нещо, за което тя не биваше да знае? Дали имаше среща с друга жена? Никълъс беше мъж със силен сексуален апетит. Няколко месеца не беше спал с жена — или поне доколкото тя знаеше. Глори усети болезнено пробождане в сърцето. По гърба й пролази страх.

Никълъс се върна след три дни. Три дълги, самотни дни за Глори. Тя беше много изненадана, че усещаше така мъчително липсата му. Но отказваше да мисли какво прави той в града без нея.

— През следващия месец ще се наложи често да ходя в града по за два-три дни — обясни след завръщането си той. Двамата вечеряха в салона. Бяха им поднесли дивеч, пресни картофи и топъл хляб. — Намерих управител на фирмата. Казва се Макс Фокнър и изглежда умен момък. Нали някой трябва да води делата в мое отсъствие. Щом се организираме, ще водя сделките оттук. Тогава ще се заемем с отглеждането на състезателни коне, за което ти говорих онзи ден. — Той й се усмихна и очите му се впиха в примамливо стегнатите гърди под зелената кадифена рокля. — С кобила като Сайрънс Сонг и няколко добри жребци ще имаме чудесна група само след няколко години.

Глори се усмихна с разбиране. Много й се искаше да му повярва. Беше безкрайно щастлива, че са отново заедно.

Двамата излизаха на езда всеки ден и бузите й отново порозовяха. Връзката им се заздравяваше. Глори не беше сигурна дали трябва да се радва, или да остане нащрек. Знаеше само, че всеки ден, прекаран с Никълъс, я изпълваше с щастие и отчаяние едновременно.

Всяка вечер той я отвеждаше до стаята й. Всяка вечер й искаше целувка, все по-дълбока и настойчива. Ала когато помилва гърдите й и плъзна пръсти в корсажа, за да си поиграе със зърната, тя простена тихо и го отблъсна.

— Обеща, че няма да ме принуждаваш за нищо, преди да съм готова.

Ъглите на устата му се вдигнаха в развеселена усмивка.

— Сигурна ли си, че вече не си готова?

Глори преглътна мъчително. Тялото й със сигурност беше готово, но сърцето, разумът…

— Аз… аз… да. Исках да кажа: не. Още не съм готова.

Никълъс помилва успокоително бузата й.

— Няма да наруша дадената дума. — Усмивката му стана още по-нежна. — Но като повечето жени ти не винаги знаеш какво искаш. Няма да се поколебая да взема решението вместо теб, щом му дойде времето.

— Но аз…

— Лека нощ, любов моя.

Това стана преди два дни. Сега Никълъс беше отново в Ню Йорк, този път за пет дни, както й бе обяснил. Студовете отминаха и природата се събуди за нов живот. Глори се разхождаше между лехите с избуяли нарциси в тихата френска градина и нежно докосваше здраво затворените пъпки, които чакаха да дойде по-топло време. Никълъс никога не се беше отделял от нея за повече от два дни. Макар и неохотно, тя призна, че вече не можеше без него. Когато не беше до нея, дните се точеха безкрайно дълги и самотни. Нощем си представяше целувките му, копнееше за още нежности и се измъчваше от мисълта, че в този момент той лежи в обятията на друга жена.

Глори привдигна полите на жълтата си кашмирена рокля, за да не повреди нежните зелени растения, и се помоли най-сетне да намери яснота за живота си.

— Narcissus jonquida — прозвуча зад гърба й добре познат глас с мек южняшки акцент. — Прекрасни са, когато разцъфтят, не намираш ли и ти?

Глори се обърна като вихър.

— Натан! — извика тя и се хвърли в прегръдките на брат си. Той я притисна до себе си и тя разбра по силните удари на сърцето му, че е много развълнуван от новата им среща. Той я отдалечи малко от себе си и я огледа изпитателно от глава до пети.

— Мисля, че изглеждаш доста добре.

— А ти, малки братко, си станал още по-висок и широкоплещест. Докога ще продължаваш да растеш? — попита щастливо тя и отново се скри в прегръдката му. Натан изглеждаше много красив в тъмнокафявия си сюртук. Едва сега забеляза, че не бе дошъл сам.

— Позволи ми да ти представя приятелите си, Глори. Валентин и майка му Хили.

— Едра, стройна негърка стоеше в края на алеята, хванала за ръка малко момче, което беше скрило лице в памучната й пола.

Глори тръгна към тях, за да ги поздрави.

— Здравейте, миси — заговори с широк южняшки акцент жената и Глори усети болезнено присвиване в гърлото. Колко отдавна не беше виждала родното имение!

— Здравейте, Хили. А ти сигурно си Валентин, нали?

Глори коленичи пред момченцето, което я зяпна страхливо с грамадни кафяви очи. Дрешките му бяха износени и закърпени, но съвсем чисти.

— Аз се казвам Глори, Валентин. Радвам се да се запозная с теб.

Момченцето я дари със сияеща усмивка, но побърза да се скрие отново зад полата на майка си.

— Имаме нужда от помощта ти, Глори — заговори настойчиво Натан. — Знам с какво си се занимавала в Бостън, узнах го от писмата ти. Хили и детето трябва непременно да стигнат до Бостън и да се свържат там с приятелите ти.

— Да влезем вкъщи — предложи с усмивка Глори — на топло.

Щом седнаха в дневната, тя нареди да им поднесат какао и помоли Натан да разкаже какво общо има с избягалите роби.

— Истината е, че реших да предприема нещо, след като прочетох писмата ти. Естествено бях чел във вестника за подземната железница, но ми се струваше твърде рисковано. След като ти ми писа, разбрах, че си струва да поема този риск. — Той погледна към двамата негри, които седяха на дивана пред камината. — Повярвай, чувствам се друг човек.

— Как да помогна? — попита просто Глори.

— Къде е мъжът ти? — Натан я погледна недоверчиво. — Мисля, че трябва първо да говориш с него.

Глори беше много изненадана.

— Наистина ли държиш да чуеш мнението на Никълъс Блекуел след всичко, което ти стори?

Натан се усмихна с разбиране.

— В началото мислех като теб. Но след като се оженихте, Никълъс ме посети в училището. Разказа ми какво недоразумение се е получило. Помоли ме за прошка и изрази надежда, че ще проявя разбиране. Накрая ми заяви, че вече съм член на семейството ви. Казах му, че го уважавам и ви желая щастие. Мислех, че си осведомена за срещата ни.

— Не, не съм. — Глори сведе глава. Гордееше се, че Никълъс е намерил смелост да помоли Натан за извинение, но се питаше защо не й е казал. От друга страна обаче, това беше типично за него. Понякога имаше впечатление, че той нарочно крие от нея нежността и любовта си. — Никълъс е в града. Ще се върне най-рано след три дни. Валентин и Хили могат спокойно да останат тук, докато се върне.

— Надявам се, че дотогава ще са отпочинали. В сряда сутринта ще дойде кола, която ще ги откара до следващия етап. — Той я погледна настойчиво. — Обещай ми да кажеш на Никълъс, щом се върне.

— Не мога да дам подобно обещание, Натан. Тази работа е много важна за мен. Вече съм размишлявала как да помагам на бедните бегълци, даже бях решила да пиша на Джордж Макмилън. Но стигнах до извода, че може да си помисли нещо друго. Ти реши проблема ми. Ще уведомя Никълъс, щом сметна, че е настъпил моментът. Не и преди това. Ако остана с впечатление, че е готов да ми забрани да работя, няма да му кажа нищо. Исаак ще ми помага. Двамата ще се справим.

— По-добре е да му разкажеш веднага щом се върне. Но решението е твое. — Натан се ухили с обич. — Както винаги, нали?

— Благодаря ти, Натан. — Тя се обърна към Хили и Валентин. — Елате с мен. Ще ви покажа къде ще живеете. — Тя ги отведе в удобна стаичка зад кухнята. — Мисля, че не е лошо.

Негърката огледа сводестия таван, скрина от орехово дърво с прибори за миене и широкото удобно легло.

— Много ви благодаря, миси — прошепна тя и се усмихна плахо.

— Много ви благодаря, миси — избърбори зарадвано Валентин.

— Няма нищо. Не ми пречите. Скоро ще дойда да ви донеса вечеря.

Глори затвори вратата и тръгна към дневната, където я чакаше Натан.

— Докога ще останеш? — попита тя.

— За съжаление трябва да си тръгна утре рано. Вдругиден започват изпитите.

— Тогава да не губим време. Разкажи ми за всичко, което се случи след раздялата ни.

— И ти трябва да ми разкажеш за живота си. Как се чувстваш като омъжена дама?

Глори го погледна натъжено. По-добре да не я беше попитал. Как да му обясни, че изобщо не се чувства омъжена. Спеше сама, всяка нощ очакваше съпругът й да я посети и се питаше дали да го отблъсне.

— Добре съм, Натан. Хайде, разкажи ми за училището.

Натан кимна и веднага й заразказва въодушевено за научните опити, които правел в последно време.

През нощта, преди Никълъс да се върне, Глори лежеше в леглото си под тежкия кадифен балдахин. Бегълците бяха заминали и тя беше отново сама в голямата празна къща. Момченцето непрекъснато й напомняше за детето, което беше загубила. Но още по-лошо беше, че Хили й бе разказала как загубила мъжа си, колко го обичала и как била много самотна без него.

Глори се взираше в синьото кадифе и се опитваше да си представи как би живяла без Никълъс. Стараеше се да мисли за деня, когато бе слязла от борда на „Блек Уич“ и за отчаянието си. Дали брачните клетви щяха да му попречат да я захвърли отново? Тя бе загубила детето им и вече нямаше с какво да го задържи.

Глори прекара деня в разходки из градината, опитвайки се да си изясни какво трябва да направи. Река Хъдсън течеше зад раззеленяващите се морави, бреговете й бяха пълни с патици, които си търсеха храна. Може би трябва да се върна в Самърфийлд Мейнър, каза си тя. През последните месеци писмата на майка й бяха станали по-примирителни, в някои даже се намекваше, че Луиза усеща болезнено липсата й. Или да отиде отново в Бостън? Да помоли Никълъс да анулира брака и да се върне при Флоранс? А може би трябваше да послуша гласа на сърцето си и да остане при него, да му бъде истинска съпруга и да му роди деца? Но за това й беше нужен голям кураж.

Всеки ден, който прекарваше с Никълъс, я свързваше още по-тясно с него. Почти беше забравила, че се бе отнесъл зле с нея, беше преодоляла дори смъртта на детето си. Но нямаше да понесе, ако го изгубеше отново.

В късния следобед Глори се беше задълбочила дотолкова в проблема си, че стана нервна и раздразнителна. Никълъс се върна от града късно вечерта, но тя се извини със силно главоболие и отказа да вечеря с него. Преди да си легне, той отиде в стаята й да я види, но тя отказа да го погледне. Стоеше до прозореца, облечена в проста памучна нощница, решена да не споделя мислите си с него. Чувстваше се ужасно потисната.

— Болна ли си, мила? — Никълъс прекоси стаята с големи крачки и нежно сложи ръка на кръста и.

— Много ме боли главата — отговори тя, без да се обърне.

— Сигурна ли си, че не е нещо сериозно?

Гърлото й беше пресъхнало. Сърцето й заби по-силно, както винаги, когато чуваше дълбокия му глас. Той я привличаше, тя го желаеше, обичаше го — също като някога на острова.

— Всичко е наред… наистина — отвърна тихо тя. — Утре ще бъда по-добре.

Никълъс я обърна към себе си и макар че тя стисна здраво зъби, от окото й се отрони едра сълза.

— Разкажи ми какво те мъчи — помоли той и избърса сълзата.

— Не мога. Моля те, остави ме сама.

— Аз съм твой съпруг, Глори. Можеш да ми кажеш всичко.

Тя отново поклати глава.

— Извинявай. Ставам смешна. Моля те, остави ме сама. Утре ще бъда по-добре, нали ти казах.

— По дяволите, Глори, настоявам да ми кажеш какво ти е!

Глори вирна брадичка и в очите й светнаха войнствени искри.

— Добре, щом толкова държиш, ще ти кажа! Не искам повече да живея така. Не искам да бъда тук. Не искам да бъда с теб. Искам да си ида у дома!

— Но защо, за бога?

От очите й потекоха сълзи, но тя не каза нищо.

— Ти беше щастлива тук — прошепна безпомощно Никълъс. — Мислех си… Ако съм те ядосал с нещо, трябва само да ми кажеш…

Глори продължаваше да мълчи.

— Кажи ми, по дяволите! Защо искаш да си отидеш?

Глори стисна ръце в юмруци и гневът й премина в ярост.

— Защото не мога да ти вярвам. Не мога да бъда сигурна, че един ден няма да излезеш от стаята ми и никога вече да не се върнеш. — Тя преглътна сълзите си. — Но повече от всичко друго не искам да те обичам!

Никълъс я привлече в прегръдката си. Притисна я до гърдите си и я обви с ръце, сякаш трябваше да я защити. Глори заплака тихо и той помилва нежно блестящата руса коса. След малко заговори с тих настойчив глас:

— Ти още ли не разбираш? Аз те обичам повече от живота си. След като се разделихме, тъгувах месеци наред. Исках да си до мен и в същото време бях убеден, че обичаш друг. Знаеш ли какво изстрадах? Сериозно ли мислиш, че бих могъл да го преживея втори път?

Глори вдигна лице и го погледна смаяно.

— Да обичам друг? Но кого, за бога?

— Вярно е, почти не сме говорили за това, Глори, но не мога да повярвам, че не знаеш.

— Какво трябва да знам?

— Бях повярвал, че Натан ти е… Нямах представа, че ти е брат.

Глори се отдръпна като опарена.

— Помислил си, че Натан ми е… какво?

— Че го обичаш. Когато дойдох в Бостън, се опитах да ти обясня.

— Не, Никълъс, ти не ми обясни нищичко. — Гневът й пламна с нова сила. — Как можа да си помислиш такова нещо за мен? Как можа да повярваш, че спя с теб, а в същото време съм влюбена в друг?

— И аз не знам. — Никълъс се чувстваше като идиот. — Бях глупак.

— И аз не мога да разбера. Не те разбирам, Никълъс, а докато не те разбирам, не мога да ти вярвам. А аз трябва да имам доверие в теб, разбираш ли? Но най-важното е, че не мога да допусна да се влюбя в теб.

— По дяволите, Глори, какво още да направя, та да ми повярваш?

— Може би е най-добре просто да си отида.

— Не.

— Един ден всичко ще се изясни.

— Нищо няма да се изясни, докато не заемеш отново мястото, което ти се полага.

— И кое е това място? — попита троснато Глори.

— В леглото ми. Само по този начин мога да ти покажа колко много те обичам. — Той я прегърна и я положи върху огромното легло под балдахина.

Глори започна да се отбранява, но той не я пусна.

— Моля те, Никълъс. Само ще усложниш нещата.

— Веднъж вече ти казах, че когато дойде времето, аз ще взема решение вместо теб. Искам да те любя, Глори. Може би ще успея да те убедя с тялото си, щом не мога с думи.

Той я хвана за брадичката и впи устни в нейните. Глори притисна ръце към гърдите му и усети лудото биене на сърцето му. Устата му беше топла и твърда. От гърлото й се изтръгна тих стон. Трябваше да го спре. Иначе беше загубена.

— Моля те, Никълъс — прошепна тя и отново се опита да се изтръгне от прегръдката му. Той я накара да замълчи с гореща, жадна целувка. Миришеше на мускус и бренди. Езикът му се втурна в устата й и се зае да изследва кадифената вътрешност.

Глори спря да диша. Съпротивата й отслабна, сякаш бе усетила, че може само да загуби, ако спечели битката. Дълбоко в себе си тя съзнаваше, че го желае също толкова силно, колкото и той нея. Никълъс я задържа нежно и свали нощницата през главата й. Треперещото й голо тяло остана изложено на жадния му поглед.

— Ти си прекрасна — прошепна в ухото й той. — Такава те виждам всяка нощ в сънищата си.

Той пусна ръцете й и тя зарови пръсти в косата му, после се залови като удавница за силните рамене. Той помилва пълните меки гърди, погали с език едната, после другата. Ласките му бяха пълни с нежност. Когато сключи уста около зърното, Глори простена от наслада и се притисна към него. Искаше още и още и в същото време си забраняваше да го желае. Никълъс я целуваше по устата, по носа и очите, после мина по линията на рамото.

Тя откопча ризата му с треперещи ръце, за да усети топлата му кожа. Щом напипа къдравите косъмчета на гърдите му, бе разтърсена от силни тръпки и слабините й запариха. Продължи смело надолу, към копчетата на панталона, но той я задържа.

— Още не — прошепна той. Помилва гърдите й, плъзна ръце надолу и внимателно разтвори краката й. Свлече се надолу и се намести между бедрата й. Целувките му оставиха пареща следа по гладката мека кожа от пъпа до източника на страстта, скрит в защитно гнездо от бледоруси кичурчета. Когато устните му проникнаха навътре, Глори извика задавено. Насладата беше толкова силна, че едва не я подлуди. Тя застена, надигна се насреща му, извика името му, помоли за още. С ръце и устни той й доставяше непознато досега удоволствие. Страстта, от която се бе лишавала месеци наред, я заля на могъщи вълни и накрая я изхвърли на брега изтощена и малко смутена от преживяното.

Никълъс я остави за малко сама, но тя го забеляза едва когато матракът отново се огъна под тежестта му. Когато се обърна към него, видя, че и той се е съблякъл. Глори разгледа без свян стройното мъжко тяло и отново бе обзета от желание. Погледа го още малко, наслаждавайки се на тъмното лице и добре познатите силни мускули, после взе лицето му между ръцете си, притегли го към себе си и притисна устни към устата му. Целувката беше нежна, едва ли не плаха, но разпали и у двамата страстно желание.

Ръцете й се плъзнаха по тялото му и целувката стана по-настойчива. Никълъс се притисна към нея и простена задавено. Пръстите й се устремиха към твърдия му задник и се насладиха на играта на коравите мускули. Тя се изтегна по гръб и му се предложи, трепереща от жажда. Коравият му член се опря в бедрото й.

— Моля те — прошепна тя. — Нуждая се от теб по-силно от всякога.

Вместо отговор той я целуна, езикът му проникна в устата й в същия момент, в който членът му нахлу в топлата й утроба.

Страстта се разля по тялото й като пламтяща лава. Глори застена и се изви под него, разтвори се цялата, извика името му и го помоли да не спира. Никълъс беше решен да й даде всичко, от което се нуждаеше. Страстта ги понесе към непознати дотогава висини. Той проникваше все по-дълбоко в нея, изпълваше я и тя всеки път беше готова да повярва, че не може да съществува нищо по-прекрасно. Точно когато беше сигурна, че няма да понесе нито секунда повече сладкото мъчение, дойде голямата вълна на освобождаването и я потопи в блаженство. Никълъс я последва почти веднага и се отпусна тежко отгоре й, докато тялото му се разтърсваше от силни тръпки.

После двамата дълго лежаха мълчаливи, всеки потънал в мислите си. Той я бе прегърнал нежно, главата й почиваше на рамото му. Моля те, Никълъс, заклеваше го безмълвно Глори, толкова ме е страх! Моля те, обичай ме, както ми обеща. Обещавам ти, че няма да съжаляваш. Ала не посмя да отрони нито дума.

Любиха се още веднъж. И още веднъж; сякаш и двамата отчаяно се опитваха да забравят месеците на самота. Накрая Глори се намести удобно на ръката му и се престори на заспала. Беше отговорила на страстта на мъжа си и по този начин бе взела решение. Вече беше изцяло негова жена. Каквото и да я очакваше, тя бе избрала пътя си. Ала споменът за щастливите седмици на острова — и за страшното време след това — не й позволи да заспи. Дали и Никълъс лежеше буден?