Капитанът и дивата котка

6

Глори вдъхна дълбоко соления морски въздух. Вятърът развя колосаната черна пола, над главата й закръжиха чайки.

За щастие морето се беше успокоило; небето сияеше ослепително синьо. Свежият вятър издуваше белите ленени платна и няколко матроси бързаха да стегнат въжетата. Когато Глори мина покрай тях, те спряха да работят и я зяпнаха страхопочтително. Тя им се усмихна дружелюбно.

Капитанът стоеше до релинга и беше разкрачил дългите си крака, за да устои на люлеенето и друсането на кораба. Той погледна изпитателно мъжете си, после Глори, и лицето му помрачня.

— Добре дошла на борда на „Блек Спайдър“ — поздрави я той.

Но в думите му липсваше искреност и Глори се запита защо.

— „Блек Спайдър“ — повтори тихо тя и огледа внимателно мъжа насреща си. Той приличаше повече на пират, отколкото на джентълмена, който беше гостувал в имението им. Но и тогава не се държа като джентълмен, напомни си тя. — Името му подхожда — допълни с лека ирония тя.

— Корабът е тримачтов и разполага с пълен такелаж — продължи да обяснява той. В гласа му звучеше законната гордост на собственик. — Дълъг е двеста и двадесет стъпки и е един от старите кораби във флотата ми, но е много надежден. Обикновено вози стоки между малките градове по продължение на крайбрежието.

— Татко каза, че притежавате цяла армада. — При спомена за горещо обичания баща погледът й потъмня, но свежият морски бриз смекчи силната болка.

Устата на капитана стана едва забележимо по-тясна. Веднага бе уловил промяната в лицето й. След миг погледът му отново се устреми към морето.

— „Блек Уич“, флагманският ми кораб, е най-бързият във флотата. — Той поведе Глори към носа. — Но от няколко месеца е в сух док. — Никълъс махна на русия мъж, който беше слязъл в коридора преди отплаването, и той се приближи с широка сияеща усмивка.

— Мис Самърфийлд — проговори официално Никълъс, — представям ви Джошуа Пинтасъл, нашия първи подофицер.

— Как сте, мистър Пинтасъл?

— Чувствам се почетен, мис Самърфийлд. — Глори отбеляза зачервените бузи и изпълнения с копнеж поглед, така добре познат от лицата на обожателите й. С безупречните си дрехи, прибраната коса и гладко избръснатото, красиво лице Джошуа Пинтасъл беше съвършен джентълмен. Тя се усмихна зарадвано. Всеки съюзник беше добре дошъл.

— Ако мога да направя нещо за вас — добави Джошуа Пинтасъл, — за да пътувате приятно, трябва само да ме уведомите.

Глори се усмихна още веднъж и спусна гъстите си мигли.

— Ще го направя, мистър Пинтасъл.

Никълъс смръщи чело.

— Убеден съм, че мис Самърфийлд ще се справи отлично. — Той погледна към двамата мъже, които развиваха платната. — Такелажът ми изглежда малко отпуснат — добави строго той. — Погрижете се да го поправят.

— Тъй вярно, капитане — отговори момъкът и бузите му пламнаха още повече. Поклони се кратко на Глори и побърза да се оттегли.

— Искате ли да опитате на кормилото, мис Самърфийлд? — предложи Никълъс, като отново посвети цялото си внимание на спътницата си.

Тя вдигна глава.

— Мис Самърфийлд? Мислех, че се разбрахме да не бъдем толкова официални.

Никълъс се опита да се усмихне, докато очите му бавно я оглеждаха. В крайна сметка жадният му поглед спря върху гърдите й, едва-едва прикрити от тънката рокля и примамливо стегнати в корсажа.

— Мисля, че е и в мой, и във ваш интерес, ако пред екипажа се държим официално — обясни той и хвърли бърз поглед към мъжете, облечени в платнени панталони. Единият носеше карирана риза, но не я беше закопчал, за да могат всички да видят богато татуираните му гърди; вторият, доста по-дребен, беше с черна превръзка на едното око и вдигна иронично ленената си шапка. Всички наблюдаваха Глори с неприкрит интерес.

— Хората ми са грубияни — продължи предупредително Никълъс. — Не го забравяйте. Дръжте се далече от тях.

Глори видимо се скова. Дружелюбното предупреждение явно искаше да й внуши, че и той смята да се държи на разстояние. В гърдите й се надигна гняв. Сигурно вече не се интересуваше от нея. А може би никога не я е харесвал! Свързваше ги една-единствена целувка — тя бе отнела дъха й и я бе накарала да се влюби лудо в Никълъс Блекуел. За съжаление се оказа, че близостта им не е означавала нищо за него.

— Ще го запомня, капитане. — Беше готова да се закълне, че челюстта му се напрегна, преди отново да устреми поглед към морето.

Никълъс й помогна да изкачи стълбичката до масивното, красиво изрязано, кормило от тиково дърво на втората палуба и й позволи да го завърти. Там я представи на втория подофицер, шотландец на име Макдугъл. Мак, както го наричаха другарите му, беше едър, с червено лице, на средна възраст. Веднага й разказа, че познавал капитана още като момче.

— Ние с капитана сме заедно от цяла вечност, момиче — допълни доверително той. — Ники се нае да служи като стюард на „Соверен Лейди“, която заминаваше за Англия. Тогава беше още хлапе, и аз го взех под крилото си. Гордея се, че съм го научил на всичко, което знае днес.

Глори остана много учудена от снизходителната усмивка на Никълъс. Не го познаваше такъв. Изведнъж стана млад, почти момче и тя си пожела по-често да го кара да се смее.

— Не вярвайте на стария морски вълк — рече шеговито той. — Вместо сърце в гърдите си има огромен рак, а във вените му тече солена вода.

Глори се усмихна приятелски на стария моряк, който беше клекнал на палубата и плетеше въже. Пръстите му се движеха с такава скорост, че работата му изглеждаше като детска игра. Ала като се вгледа по-внимателно, Глори разбра, че никак не е лесно да сплетеш кълчищата в здраво въже. Когато се отдалечиха, Никълъс й обясни, че човек като Мак е рядкост между моряците.

— В известна степен вторият подофицер има най-трудния пост на един кораб — поясни той. — Нито е офицер, нито е част от екипажа. Получава двойна моряшка заплата, но непрекъснато балансира между двете страни. Мак е от малкото мъже, които се справят без усилие. И офицерите, и екипажът го приемат безрезервно.

Глори беше абсолютно сигурна, че в гласа му трептеше искрено уважение. Очевидно Никълъс Блекуел се чувстваше дълбоко свързан със стария шотландски моряк.

Когато се върна в кабината си, Глори почете малко преди вечеря. Никълъс строго й нареди да не излиза от кабината си без Джошуа Пинтасъл, Мак или самия него и в никакъв случай да не се качва на палубата без придружител.

— Бях принуден да наема много нови хора — обясни сухо той — и все още не зная на кого мога да разчитам. — Сивите очи потъмняха. — Не всеки мъж успява да се овладее, щом види жена като вас.

Глори отново не беше сигурна дали капитанът е искал да й направи комплимент или да я обиди. Сега се запита дали пък не беше имал предвид самия себе си. Стана й ясно, че точно на това се надяваше. А може би той беше дал същите нареждания и на другите две пътнички. Не беше виждала Розабел от няколко часа, а с другата, мадам Лафарж, щеше да се запознае на вечеря. Когато я уведоми за това, той вдигна вежда и се усмихна с едва прикрита ирония и тя бе сигурна, че я очаква изненада.

Корабът скърцаше и се носеше напред в постоянен ритъм, който в началото й подейства успокояващо. Ала след като поседя доста време в тясната кабина, Глори усети, че стомахът й беше на друго мнение. Трябваше да излезе на чист въздух, преди да й стане още по-зле. Излезе от кабината си и се запъти към стълбичката за втората палуба с надеждата да зърне някого от тримата си придружители. Соленият бриз я съживи и тя се изкатери смело по стълбичката. Беше толкова приятно да диша с пълни гърди чистия, свеж въздух.

Претърси палубата с поглед, но не забеляза нито един от тримата офицери. Тъй като беше убедена, че ще се появят скоро, остана облегната на релинга.

— Какво красиво малко същество — проговори дрезгав мъжки глас зад гърба й.

Глори се обърна рязко и се озова пред едър тип, висок почти колкото Никълъс, с мускулесто тяло и яркочервена коса. Тя му се усмихна невинно.

— Виждали ли сте мистър Пинтасъл или капитана? — попита тя, но той, изглежда, не я чу. Очите му бяха устремени към връхчетата на гърдите й и тя усети как се изчервява под безсрамния продължителен поглед. — Попитах ви дали сте виждали мистър Пинтасъл или…

— Чух какво попитахте, ангелче. Името ми е Джаго. Джаго Дод. А вие?

— Трябва непременно да намеря мистър Пинтасъл — настоя Глори.

Мъжът не се изненада от опита й да избегне прекия отговор: не беше очаквал дори да чуе гласа й. Изненада се, че дамата не се обърна и не избяга. С белязаната си буза и тридневната брада Джаго Дод съвсем не изглеждаше като салонен лъв.

— Името ми е Глория Самърфийлд — отговори тя и му подаде стройната си ръка. — Идвам от Чарлстън.

През целия си живот Джаго Дод не се беше смайвал така. Лицето му засия в широка усмивка и той измери елегантно облечената жена пред себе си с втори, много по-внимателен, поглед. Никога не беше разговарял с истинска дама и фактът, че тя го удостои с учтив отговор, веднага промени отношението му към нея. Първоначално имаше намерение да достави наслада на очите, а при случай и на ръцете си, когато я срещне някъде сама. А сега изведнъж усети дълбоко в себе си желание да закриля тази млада жена, която се взираше спокойно в обезобразеното от ножове лице с рунтави, сраснали вежди и му се усмихваше, като че беше най-красивият й обожател.

— Ще ви отведа при него — заяви той, макар да знаеше, че няма право да прекъсва работата си с кълчищата. Ала следващият моряк, който я срещнеше, можеше да й стори зло.

Двамата се запътиха към носа на кораба. Джаго Дод се оглеждаше бдително наляво и надясно и държеше настрана Останалите моряци. Мрачният му вид ги предупреждаваше да не се доближават. Когато стигнаха носа, намериха там капитана вместо първия моряк и бяха посрещнати доста неприветливо.

Джаго обясни с няколко думи защо бе довел Глори, обърна се рязко и се запъти обратно към работното си място.

— Нали ви казах, че нямате право да излизате сама на палубата! — изсъска Никълъс.

— Не можех да остана долу. Имах нужда от чист въздух. Бях уверена, че ще намеря някого от вас на палубата, и така стана.

Никълъс се намръщи още повече. Припомни си Джаго Дод и въздъхна. От всички мъже, които Глори можеше да помоли за помощ, Джаго беше най-опасният. Защо тази жена отказваше да разбере, че мъжете полудяват, щом я видят? Той прокле глупостта й и се обърна към нея:

— В момента съм много зает. Елате, ще потърсим Джош. — Той стисна ръката й и я поведе към кърмата, където младият подофицер с ентусиазъм заяви, че е готов да я придружава. Никълъс се намръщи още повече и се отдалечи.

След първата обиколка на палубата Джош и Глори станаха приятели.

— Приятно ми е да съм независима — довери му тя. За първи път, откакто беше заминала, се замисли за дома. — Нямах представа, че свободата опиянява. Понякога ми се иска изобщо да не се връщам.

— Разбирам ви — отвърна Джошуа. — Това е една от причините, поради които не пожелах да работя за баща си. Или поне не веднага. Исках да се грижа сам за себе си. Трябваше ми време да разбера що за човек съм.

— Прав сте — усмихна се Глори. — Откакто баща ми не е между нас, домът ни се промени. Нещо липсва. Нямам никакво желание да се върна.

— Познавах баща ви само бегло, но съм сигурен, че е бил чудесен човек. Капитанът много го уважаваше.

— Благодаря ви. — Глори отмести поглед. Слънцето потъна зад синия хоризонт и небето стана пламтящо-червено. — Скоро ще се стъмни — отбеляза тихо тя. Не искаше да говори за баща си. Тъгата я задушаваше. — Май е по-добре да сляза в кабината си. — Когато се запътиха към стълбичката, тя откри Натан. — Прощавайте, мистър Пинтасъл — обърна се тя към придружителя си, — бих ли могла да поговоря за момент със… слугата си?

— Разбира се.

Глори се убеди, че никой не ги наблюдава и издърпа брат си към релинга.

— Всичко наред ли е? Добре ли се отнасят с теб?

Натан се ухили толкова широко, че блеснаха всичките му бели зъби.

— Тъй вярно, мис Глори. Много са добри с мен. Натъпках се с пушено месце и овесена каша. Е, не е като вирджинската шунка, но е много добро.

Глори избухна в смях и затисна устата си с ръка.

— Дръж се прилично, Натан, чуваш ли!

— Тъй вярно, мис Глори.

Младата дама хвърли бърз поглед през рамо и го смушка в ребрата.

— Казах да се държиш прилично!

— Добре съм, Глори, наистина. Подслониха ме при екипажа. — Той погледна към чакащия първи офицер и попита: — Още едно завоевание?

— Мистър Пинтасъл е чудесен младеж.

— Убеден съм. Даже от това разстояние му личи, че е готов да се нареди в тълпата на обожателите ти.

— Кълна се, че от ден на ден заприличваш все повече на татко! — извика с добре изигран ужас Глори.

Натан се усмихна на думите й и изпъчи гърди.

— Не бива да карам мистър Пинтасъл да чака — извини се тя и се сбогува.

— Тъй вярно, мис Глори.

Девойката поклати глава и се върна при първия офицер, който я заведе до кабината й. След като видя Натан, тя се почувства по-добре: брат й изглеждаше напълно доволен. Щом го хранеха и се отнасяха добре с него, значи живееше много по-добре, отколкото в Самърфийлд Мейнър. Глори се запита какво ли бе предприела майка и, след като бе открила, че дъщеря й и новият роб са изчезнали. Сигурно е побесняла от гняв и е потрошила няколко скъпоценни вази, помисли си с иронична усмивка. Как ли ще ми се кара, когато се върна? — запита се и в сърцето й пропълзя страх. Но докато Натан беше на Север и свободен, тя щеше да понася спокойно майчините упреци. Глори беше убедена, че накрая ще успее да вразуми майка си. Най-важното беше да отдалечи Натан от живота й веднъж завинаги.

Скоро след падането на мрака Никълъс дойде в кабината й, за да я придружи на вечеря. Тя се изненада приятно, като видя, че капитанът носеше добре ушит тъмносив сюртук с морскосини панталони. Обицата бе изчезнала от ухото му и Глори неволно се запита дали я е свалил заради нея. Той изглеждаше дяволски красив и тя усети известна несигурност. Дощя й се да свали безрадостната траурна рокля и да сложи нещо, което да му направи впечатление. Когато той се обърна, за да й отвори вратата, тя смъкна малко деколтето на роклята си.

— Джошуа ще ни прави компания — каза Никълъс. — И естествено мадам Лафарж.

Двамата тръгнаха към изхода. Капитанът изглеждаше по-спокоен — но не и когато не се чувстваше наблюдаван. Тогава или мръщеше чело, или се усмихваше иронично.

— Добър вечер — проговори тържествено капитанът, когато влязоха в каюткомпанията. Масивна дървена маса, покрита с платно, и дъбови столове представляваха скромната мебелировка. На масата бяха поставени тежки порцеланови чинии, помещението беше осветено от месингова лампа с рибено масло. — Джошуа, вече познавате мис Самърфийлд.

— За мен е удоволствие да ви видя отново. — Първият подофицер я посрещна с топла усмивка.

Глори прие комплимента с благодарствено кимване. След това се обърна към втория гост и усмивката замръзна на устните й.

— Мис Самърфийлд, ще позволите ли да ви представя мадам Лафарж? — продължи развеселено капитанът.

Глори с мъка успя да промърмори няколко учтиви думи за поздрав.

— Радвам се да се запозная с вас. — Дебелата жена размаха парфюмираната си кърпичка. Ароматът беше толкова силен, че Глори едва не се разкиха. Докато тя носеше една от просто ушитите си траурни рокли, непознатата се бе напъхала в ексцентричен костюм от яркочервен сатен. Деколтето беше толкова изрязано, че Глори се уплаши: пищните гърди на жената можеха всеки момент да се изсипят върху масата. Дебелият слой оризова пудра и яркият грим я превръщаха в гротескна карикатура.

Никълъс помоли Глори да заеме мястото срещу другата жена. Без повече забавяне им сервираха проста вечеря от рибена супа и курабии.

— Капитанът каза, че отивате на Север — заговори мадам Лафарж, докато Глори си сервираше риба.

За нейна изненада ястието се оказа много вкусно. Тя си сложи още една порция, защото изведнъж се сети, че не е хапвала нищо, откакто напуснаха плантацията.

— Да, отивам в Ню Йорк.

— Ние с Розабел ще слезем от борда в Кейп — съобщи дебелата жена. — Имате ли нужда от работа, момиче? С удоволствие ще ви вземем с нас.

Глори вдигна рязко глава и вилицата замръзна на път към устата и.

— Какво… какво работите? — Надяваше се, че инстинктът я е излъгал. Не беше възможно капитан Блекуел да общува с такива жени. Ала когато Джошуа Пинтасъл се покашля и се отвърна със зачервено лице, истината блесна.

Мадам Лафарж избухна в сърдечен смях.

— Много е сладка, Ники, момчето ми! Знаеш ли колко пари ще дадат за нея в Кейп! — Дебелобузото, посипано с пудра, лице се обърна отново към Глори. — Ние с Рози имаме най-древната професия на света — свирим пред мъжете на флейта, миличка. — Тя се изсмя високо, плесна се по дебелите бедра и Глори се изчерви до корените на косата. Ако имаше подръка пистолет, щеше да прати Никълъс Блекуел там, където нямаше да му трябват жени с най-стария занаят на света — нито пък дами!

За втори път, откакто се познаваха, Никълъс Блекуел се усмихна от сърце. В сивите очи заискри потискан смях. Глори побесня от гняв. Този човек я подлудяваше! Още от самото начало знаеше, че двете жени са… дами на нощта и не прояви поне малко почтеност да й го каже! Един джентълмен никога не би предложил на изискана млада дама да пътува с подобни спътнички, камо ли пък да сподели кабината с една от тях. Подигравателният вътрешен глас й напомни, че предложението всъщност не беше негово. Идеята да пътува с „Блек Спайдър“ беше нейна.

Решена да не му обръща внимание и да докаже светската си опитност, Глори се обърна с особено внимание към мадам Лафарж.

— Къде е Розабел тази вечер? — попита с овладян глас тя.

— Чувства се зле, ако разбирате какво искам да кажа. — Тя се ухили и намигна съзаклятнически на Глори, която изобщо нямаше представа за какво става дума — но се престори, че й е ясно.

— Цял следобед помагаше на Смути, но сега спи в кабината.

— Смути ли?

— Така наричат корабните готвачи — обясни Джошуа.

— Разбирам.

— Нашата Рози е много добро момиче — продължи мадам Лафарж. — Не е особено умна, но е добро момиче. Наистина е жалко, че я сполетя тази беда, но в нашия занаят всичко може да се случи. Имахме късмет, че капитанът е толкова мил човек.

Никълъс се отпусна в стола си, без да се намесва в разговора. Явно беше решил да играе ролята на наблюдател. Глори се усмихна малко глупаво и си пожела да знае за какво точно се говореше. Всички останали явно бяха осведомени, но затвореното лице на Джошуа я предупреждаваше да не разпитва повече.

— Днес беше много топло — каза тя и дори Никълъс изглеждаше благодарен, че е сменила темата на разговора.

— Наистина става все по-топло — потвърди Джошуа. — При това горещините едва започват.

Никълъс се включи в разговора с няколко кратки забележки, а мадам Лафарж веднага изнесе цяла лекция колко по-трудно е да си изкарваш хляба в леглото при такава горещина.

След като успя да преодолее смущението си, Глори откри, че харесва дебеланата. По време на вечерята Никълъс размени с нея само няколко думи, затова тя съсредоточи цялото си внимание върху Джошуа Пинтасъл. Никога нямаше да прости на капитана, че се бе забавлявал за нейна сметка. Хареса й, когато забеляза, че доволно усмихващата се уста на мъжа до нея се е опънала в тънка неодобрителна линия.

Глори опита ликьора, който им поднесоха, усмихна се сладко и затрепка с гъстите си ресници.

— Разкажете ми, мистър Пинтасъл, как човек като вас, който без съмнение произхожда от добър дом, се е наел на служба при капитан Блекуел?

Недвусмисленият намек беше, че човек като младия подофицер заслужава много по-добра участ от службата при толкова груб капитан. Сивите очи на Никълъс потъмняха и Глори изпита ядно задоволство. Ударът беше улучил целта.

— Ще разрешите ли да запуша? — попита капитанът и извади пура от джоба на жилетката си.

Глори вдигна вежди. След вечеря джентълмените се оттегляха с бренди и пури в салона. Но може би на кораба царяха други привички.

— Разбира се — отговори любезно тя, макар че не понасяше невъзпитанието.

Никълъс предложи пура на подофицера си, но той отказа. Без да се трогва, капитанът запали своята и се обви в облак синкав дим. Глори стисна здраво зъби, за да не се закашля, макар че всъщност харесваше аромата на пурите.

Джошуа отклони умело вниманието и, като заразказва за себе си.

— Винаги съм обичал морето. Вероятно прекарвам повече време на кораба, отколкото на сушата. Баща ми беше капитан почти двадесет години. Сега притежава флота от пътнически кораби, които кръстосват между Ню Йорк и Ливърпул. Един ден ще поема компанията, но дотогава искам сам да се грижа за себе си. Вече три години съм при капитан Блекуел. Той ме научи на много неща.

— Сигурна съм, че е така — отговори със сладко гласче тя. Спомни си момичето в кабината си и изведнъж се запита какви по-точно умения беше овладял младият подофицер. — Наистина имах късмет, че капитанът беше така любезен да не ме изостави в сегашната ми ситуация — продължи тя, но сама съзна, че думите й прозвучаха неискрено. Засега гостоприемството на капитана беше повече от оскъдно.

— За нас е удоволствие да ни гостува такава красива дама — отправи й комплимент Джошуа.

— О, много ви благодаря, мистър Пинтасъл, толкова сте любезен.

— Напротив, напротив, мис Самърфийлд. Няма думи, които да опишат красотата ви. — Очите му проследиха линията на шията й и Глори усети колко огнен беше този поглед. Никълъс се намръщи още повече. Джошуа веднага усети неодобрението на капитана и се обърна към него: — Не сте ли и вие на моето мнение, капитане?

— Уверявам ви, Джошуа, че напълно съзнавам колко очарователна е мис Самърфийлд… както го съзнава и тя.

Глори се скова. Това вече беше истинският капитан Блекуел със съмнителните му комплименти и наглите забележки. Джошуа се усмихна смутено.

— Исках само да кажа, че се наслаждаваме на компанията й.

— Вече го направихте, Джош. — Сивите очи станаха още по-студени. Ако не беше наясно с мотивите му, Глори щеше да помисли, че ревнува.

— Е, не ми се ще да се оттегля толкова рано — намеси се в разговора мадам Лафарж, — защото знам, че така вредя на занаята! — Тя се изсмя гърлено. — Но имам нужда от почивка. Щом стигнем в Кейп, няма да имам много време за сън. — Тя намигна на Глори и се ухили широко. — Моля джентълмените и красивата мис да ме извинят. — Тя се изправи, като едва измъкна от стола пищното си тяло.

Глори също пожела да се оттегли. Вече се беше наситила на капитан Блекуел. Очевидната липса на интерес към сътрапезниците я объркваше и ожесточаваше. Или наистина беше наранена само суетността й, както твърдеше капитанът?

— Мисля, че и аз ще се оттегля — проговори сковано тя.

Джошуа Пинтасъл се надигна, за да отмести стола й. Грубите греди на пода проскърцаха тревожно.

— За мен ще бъде особена чест, ако ми позволите да ви придружа до кабината, мис Самърфийлд — каза той и мекият му глас предрезгавя от вълнение.

— Имам да обсъдя още някои неща с мис Самърфийлд — отговори вместо нея Никълъс и погледна остро първия си помощник, за да подчертае, че това е заповед, а не само обяснение.

— Разбира се, капитане. — Джошуа погледна смутено младата дама. — Желая ви приятна почивка, мис Самърфийлд.

— Ще се радвам да ме наричате просто Глори — отговори сладко тя и му се усмихна с цялата си прелест. Капитанът със сигурност нямаше да се зарадва. Отново я обзе злобно задоволство.

— О, много ви благодаря, Глори — отвърна зарадвано момъкът. — А вие ще ме наричате ли Джош?

— С удоволствие.

Тя потисна усмивката си, защото Никълъс беше уловил ръката й и в хватката му нямаше и капка учтивост. Това беше малка победа, но все пак победа. Щом Никълъс Блекуел не се интересуваше от нея, тя щеше да посвети вниманието си на Джошуа Пинтасъл. Щеше да му позволи да я ухажва все едно какво мислеше капитанът!

Никълъс я придружи мълчаливо до палубата. Джаго Дод мина покрай тях и Глори го дари със сияеща усмивка. Никълъс тръсна неодобрително глава и я поведе към едно усамотено местенце до релинга.

— Мислех, че сте ме разбрали. Искам да стоите далече от екипажа.

— Това включва ли и мистър Пинтасъл? Според мен той заслужава доверие.

— Да, включва и него. Джошуа е отличен офицер и е джентълмен. Но другите няма да разберат дружбата ви с него. Трябва ли да ви напомня — той вдигна брадичката й и я принуди да го погледне в лицето, — че ми обещахте да изпълнявате заповедите ми?

Глори стисна зъби.

— Аз съм просто учтива, и това не може да бъде в противоречие със заповедите ви, капитане.

Никълъс се ядоса още повече. Това момиче беше своенравно, разглезено и невероятно безсрамно. Не само го излъга за целта на пътуването си на Север — той беше твърдо убеден в това, — ами и се опитваше да се меси в отношенията му с екипажа. Да не говорим за проблемите, които му създаваше с присъствието си. Защо, по дяволите, й позволи да остане на борда?

— Аз нося отговорност за вас, мис Самърфийлд — проговори студено той. — Моите мъже са в морето от няколко седмици. Краткият ни престой в Чарлстън само отвори апетита им. Обърнете се и ги погледнете. — Той посочи тримата едри грубияни, които работеха под голямата мачта. — Повечето от тях са свикнали да си вземат всичко, което поискат. Ако им хрумне, че искат да ви имат, само Джош, Мак и аз можем да ги спрем. Ако продължавате да флиртувате с Джош, той отпада.

— Да флиртувам! Как смеете да ме обвинявате, че флиртувам! Двамата просто разговаряхме учтиво. Вие изобщо не ми обърнахте внимание, а с мадам Лафарж нямаме нищо общо.

Той впи поглед в очите й; после издиша бавно и шумно.

— Понякога ми се иска да имахте…

Очите на Глори се разшириха от ужас. Тонът му беше толкова обиден, че кръвта й закипя. Едва сега забеляза, че буреносните сиви очи пламтяха, вената на врата пулсираше силно, мускулите на лицето потръпваха от гняв и възбуда. Устните бяха здраво стиснати, но с това като че ли я привлякоха още по-силно. Спомни си колко топли и твърди бяха през онази нощ и потрепери. Сърцето й заби по-силно и тя прокле слабостта си.

Никълъс Блекуел беше негодник и парвеню. Жените не означаваха нищо за него — той й бе казал това достатъчно ясно. Пръстите й се вкопчиха в коравото дърво на релинга и тя се зарадва на възможността да охлади възбудата си.

— И днес сте отвратителен. Същият като при посещението си в имението ни!

— А вие, мис Самърфийлд, сте също така разглезена и своенравна. — Очите му искряха от гняв. Двамата се погледнаха упорито, но Глори не можа да издържа на напрежението и нервно облиза устни.

Никълъс простена задавено.

Вниманието му бе отклонено от груби мъжки гласове, които шепнеха и се смееха само на няколко крачки от тях. Мъжете ги наблюдаваха и той знаеше за какво мислеха — за съжаление и той мислеше същото. Погледна пронизващо Глори, сложи ръка на кръста й и я поведе към коридора с каютите.

Двамата слязоха по стълбичката. Пътят им беше осветен само от една лампа с мътно стъкло. Никълъс спря пред кабината и обърна лицето й към своето.

— Не искам да ми създавате ядове, мис Самърфийлд. Не знам нарочно ли го правите, или не, но изглеждате решена да ми пречите да си върша работата. От днес нататък ще правите само онова, което ви казвам, или няма да излизате от кабината си.

Очите на Глори отново се разшириха. Тя се изправи в целия си ръст и упорито вирна брадичка.

— Как смеете да ме заплашвате? — Изправеният гръб я направи още по-висока и стройна. — Защо го правите?

— Защото се опитвам да ви втълпя, че трябва да бъдете внимателна, малка лисичке. Моите мъже не са свикнали с жени на борда — особено с красиви жени. Играете си с огъня.

Никълъс не можеше да откъсне поглед от лицето й. Изражението й ясно издаваше, че не му вярва. Готова да продължи с премерването на силите, тя отвори уста и той видя нежното розово езиче. Мътната светлина на лампата позлатяваше млечнобялата кожа и се пречупваше в бледорусите къдрици.

Изкусителната гледка само засили гнева на Никълъс. Той сграбчи рамото й и я привлече към себе си.

— Сега ще разберете какво се опитвам да ви обясня — проговори дрезгаво той и се сведе над устата й в брутална целувка. Усети как тя се скова от изумление, как устните й се разделиха, за да протестират, но той задълбочи целувката и притисна език между зъбите й. Тя заудря с юмруци по гърдите му, опита се да се изтръгне от прегръдката, но той я стисна още по-силно. Усети вкуса на ликьора, който беше изпила след вечеря. Макар да беше замаян от целувката, това не намали решителността да я убеди с действия във фаталните последствия от глупавото й държание.

Той я притисна безмилостно до стената и вдигна ръцете й над главата. Едната му ръка се плъзна нагоре по бедрото, обхвана дупето и притисна долната част на тялото й към слабините си. Целуваше я диво, страстно и без да се замисля за чувствата й — също както би направил някой от моряците му. Ръката му се плъзна към пълната гръд и я размачка грубо. Когато връхчето се втвърди под докосването му, възбудата му нарасна. В първия момент не можа да си припомни защо я целуваше с такава жестокост. Всъщност трябваше да бъде нежен, за да реагира тя като онази нощ в каретата.

Ръката му опипваше и милваше пищните гърди, палецът непрестанно дразнеше зърното. Тихият й стон го накара да се осъзнае. Принуди се отново да стане брутален и захапа меките й устни, докато усети вкус на кръв. Едва тогава я освободи.

— Проумяхте ли най-после? — попита дрезгаво той. Лицето му беше замръзнало в студена маска. — Ето какво ще ви се случи, ако не изпълнявате заповедите ми.

Глори трепереше с цялото си тяло. Разкъсваше се между унижението и гнева. Едва успя да преглътне горчивината от насилствената целувка. Гърдите й се развълнуваха под тънката рокля, от очите лумнаха сини пламъци.

— Как смеете? — изсъска тя, като отчаяно се опитваше да играе ролята на ужасена добре възпитана дама. Ала на бузите й блестяха сълзи. — Как посмяхте да се отнесете така с мен? — Замахна да го удари, но той улови ръката й. — Аз не съм едно от вашите момичета! — изплака ядно тя. — Не съм уличница!

— Онова, което направих, е като проява на нежност в сравнение с другото, което са готови да сторят с вас моряците, Глори. Надявам се, че най-после ще се вслушате в думите ми.

Тя изтри сълзите си с треперещи пръсти. Преглътна гневния отговор, който напираше на езика й, и изписа на лицето си израз на оскърбено достойнство.

— Изразихте се прекалено ясно, капитан Блекуел. А сега ви моля да ме извините.