Краля демон

ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА СКВЕРНА ЦЕРЕМОНИЯ

Пред вратата на кралските покои на пост стояха четирима стражи. Раиса мина край тях с гордо вдигната глава и Мика по петите си. От другата страна на вратата се чуваха гласове, но веднага щом я отвори, разговорът секна и няколко души извърнаха глава към тях.

Кралица Мариана, все още в разкошната си зелена рокля, се усмихна с пламнали от вълнение и вино бузи. До нея седяха Гаван Баяр, също в официален тоалет, и сестрата на Мика, Фиона, чието бледо лице грееше от… от какво? Триумф? Доволство?

До тях, като угоена, възторжена пуйка сред лисици, се мъдреше проповедник Хорас Редфърн, главен пастор на катедралния храм. Раиса никога не го беше харесвала, защото според нейното скромно мнение посвещаваше твърде малко време на грижи за паството си и твърде много — на блюдолизничество пред аристокрацията.

Редфърн също изглеждаше леко подпийнал. Бе обзет от почти маниакална бодрост.

— А, ето ги и тях — възкликна кралица Мариана. Спусна се напред и целуна първо Раиса, после и Мика.

Раиса огледа стаята. Беше напълно преобразена, потънала в цветя — пищни букети от лилии и рози от двете страни на малък олтар, Вази с разцъфнали цветове по всички маси, сред които блещукаха хиляди свещици. Сукно, избродирано с рози и соколи покриваше олтара, от едната му страна имаше масичка с шише вино в кофа с лед и чаши. Обстановката изглеждаше почти…

— Харесва ли ти, скъпа? — Кралица Мариана хвана ръцете на Раиса и я загледа в очите, търсейки одобрението ѝ. — Не разполагахме с много време да уредим нещата, но, предполагам, съзнаваш колко е важно да сме дискретни. Вероятно не отговаря точно на мечтите ти, но…

Устата на Раиса беше толкова суха, че тя едва успя да проговори.

— Какво… какво е това? — попита със сипкав глас. — Не е ли малко късно за второ тържество?

— Ваше Величество — подхвана лорд Баяр с блеснали на светлината от свещите сини очи. — Май ще се наложи да обясните.

— Раиса, както знаеш, напоследък обмисляме кои са подходящите… или по-скоро стратегически изгодните кандидати за ръката ти.

Погледът на Раиса отскочи от майка ѝ към Гаван Баяр.

— „Обмисляме“? Кои — ние с теб или вие с тях?

— Всички заедно, разбира се. Вероятно си спомняш, че отхвърлихме брака за Южняк като възможен вариант заради размириците в Ардън и Тамрон.

— Нищо не сме отхвърляли — възрази Раиса. — Рано или късно войната ще свърши и после ще имаме повече варианти. — В главата ѝ се въртеше лицето на принц Лиъм. — Съюзът между Тамрон и Превала може да се окаже достатъчна защита от Ардън, стига да бъде сключен своевременно.

Мариана гледаше дъщеря си, сякаш ѝ беше пораснала втора глава с неудобно словоохотлива уста.

— Не се знае дали ще е в наш интерес да предотвратяваме евентуален сблъсък между Ардън и Тамрон, Ваше Височество — намеси се лорд Баяр с тон, равностоен на снизходително потупване по главата. — Подобна война би изтощила ресурсите на Ардън и би отклонила вниманието им от нас.

— Ако те победят обаче, ще се превърнат в още по-голяма заплаха. — Раиса помнеше разговора си с принц Жерар.

— Но клановете не ни предлагат подходящ кандидат за ръката ти — побърза да добави Мариана. — Авърил ти е баща, а матриархката на Морски борове е неомъжена жена с незаконен син.

— В Демонаи имам братовчеди, които могат да се окажат добра партия — изтъкна Раиса, присетила се за Рийд. — Ще чуем мнението на татко по въпроса, като се върне.

— Мнението на баща ти навярно е… интересно, но е без особена тежест. — Кралица Мариана не скри разочарованието от неотзивчивостта на дъщеря си. — Редно е да помислим и каква роля биха изиграли магьосниците при евентуален сблъсък и по какъв начин да скрепим отношенията си с тях.

— Висшият магьосник е кръвно обвързан с превалската кралица — изтъкна Раиса. — Следователно интересите ни и бездруго съвпадат. Пък и какво общо имат магьосниците с брака ми?

Ако не беше толкова уморена, несъмнено вече щеше да се е досетила. Когато след време се сещаше за този момент, се чудеше колко непрозорлива е била.

Кралица Мариана се изправи — постъпваше така винаги когато очакваше непокорство от дъщеря си.

— Раиса, в името на кралството и кралската линия ти избрахме жених. Ще се омъжиш за Мика сул‘Баяр.

В първия момент Раиса беше сигурна, че не е дочула. Майка ѝ положително се шегуваше, независимо от суровото ѝ изражение. Подлагаше я на изпитание, за да провери доколко е запозната с Наеминг.

Това чисто и просто беше някаква заблуда.

После погледна към Мика и видя истината, отпечатана върху лицето му. Това бе имал предвид по-рано в библиотеката, когато каза „И двамата нямаме избор.“

— Но… но това е невъзможно — прошепна Раиса. — Изключено е да се омъжа за магьосник. Забранено е.

— Забранено от кого? — попита майка ѝ. — Аз съм кралицата на Превала. Аз съм суверенът на това кралство.

— Забранено е от хилядолетния Наеминг — отвърна Раиса. — Знаеш го отлично. Ханалеа е била последната превалска кралица, омъжила се за магьосник. И си съвсем наясно какво я е сполетяло.

— Скъпо момиче, помисли какво губим, колко възможности пропускаме — намеси се лорд Баяр. — Съюзът между кралска и магьосническа кръв отново ще ни превърне в най-могъщото кралство в средната земя. Защо постъпката на един умопомрачен магьосник да затваря вратата помежду ни завинаги?

„Само през трупа ми ще получиш такава власт“, помисли си Раиса.

— Не съм ви „скъпо момиче“ — възрази задъхано тя. — Аз съм принцесата-наследница на Превала и ще ви бъда благодарна, ако най-после го запомните. И не постъпката на един безумец е довела до създаването на Наеминг, а злоупотребата с властта от цяла династия магьосници, завладели Превала и поробили потомствените му владетели.

— Това е само един поглед върху нещата — оспори думите ѝ лорд Баяр, пo-лукав от змия. — Други наричат въпросния период златна епоха, тогава всичките Седем кралства са плащали налог на Превала; народът ни се е къпел в богатства; плодородните ниви на Ардън са пълнили житниците ни и са способствали да бъде изграден този легендарен град.

— Градът ни е бил построен, преди магьосниците да нахлуят в земите ни — контрира Раиса.

— Кой ви въвежда в подобно заблуждение? — не отстъпваше лорд Баяр. — Баща ви? Елена Демонаи? Дните на клановете са преброени.

Раиса извърна поглед от лорд Баяр и го насочи към кралицата.

— Майко, знаеш, че не е редно. Знаеш, че не бива да ме омъжваш за магьосник. Клановете ще се вдигнат на война. И тук ли искаш да избухне гражданска война както в Ардън? Помисли колко уязвими ще бъдем.

— Техните лъкове и стрели не са в състояние да ни предпазят от военните машини на Ардън — обясни Мариана. — Нужна ни е магия.

— Но ние я имаме или поне се предполага да е така. — Раиса впи поглед в лорд Баяр. — Висшият магьосник трябва да е обвързан с теб и твой верен поданик. Какво става тук? Да не би връзката да се прокъсва или…

— Mика — обади се остро лорд Баяр, — ако обичаш, укроти бъдещата си съпруга, за да започнем ритуала. Вече е късно и макар да разбирам колко е притеснена булката, наложително е да се приберем на Сивата дама, преди да се е съмнало.

Мика тръгна към Раиса с протегнати ръце, както някой би се приближил към наплашена котка.

— Хайде, Раиса — подхвана с ласкав, почти умолителен тон. — Да приключваме с това.

„Жал ми е за теб“, помисли си Раиса. Очите ѝ заоглеждаха стаята в търсене на изход. Погледът ѝ кацна върху Редфърн, който изглеждаше съвсем не на място, и най-сетне всичко ѝ се изясни.

— Чакайте малко. Възнамерявате да ни венчаете още тази нощ?

— Да — отвърна сприхаво Баяр. — Така Южняците ще разнесат новината по земите си, потушавайки всякакви надежди за съюз помежду ни.

— Майко — обърна се Раиса към кралицата с разтуптяно под нежната коприна сърце. Булчинската ѝ рокля. Разбира се. — Не го прави. В момента не искам да се венчая за никого.

— Ние, превалските кралици, се омъжваме единствено и само с мисълта за добруването на кралството ни — отвърна благо кралица Мариана. — Така е било с Ханалеа. Така беше и с мен.

— Но това не е доброто за кралството ни — възрази Раиса, докато заобикаляше малка масичка. Мика я следваше по петите.

— Не ми казвай кое е добро за кралството ни! — Кралица Мариана се завъртя с шумолене на сатен и грабна чаша с вино. — Всяка нощ будувам от тревоги заради войната в Юга и размириците в кралството ни, заради океанските пирати, южняшките шпиони и наемните убийци, дебнещи зад всеки ъгъл. — Тя потрепери и няколко капки вино, алени като кръв, опръскаха каменния под. — Тревожа се и за теб, Раиса. Кой ще те закриля?

— Имам кой да ме закриля. — Раиса съвсем се обърка. Какво я прихващаше майка ѝ? Държеше се панически, отчаяно. — Капитан Бърн и Кралската гвардия.

— Капитан Бърн не може да бъде навсякъде — отвърна кралицата.

— Вярно — съгласи се Раиса. — Сега например къде е? И къде е баща ми? Трябва да присъства на сватбата ми.

Докато говореше, наблюдаваше Гаван Баяр и забеляза как нещо пробяга по лицето му. Въобразяваше ли си, или ѝ се стори, че той знае защо отсъства баща ѝ.

Баща ѝ и капитан Бърн бяха изпратени на далечна мисия точно преди дебютантския ѝ ден, когато предстоеше официално да я провъзгласят за наследница на трона и пълнолетна жена. Прозрението се заклещи в гърдите ѝ като студен камък: ако и кралицата, и лорд Баяр го искаха, щяха да я омъжат още тази вечер.

— Проповедник Редфърн! — призова го Раиса, без всъщност да очаква помощ от негова страна. — Вие сте представител на храма, на старите закони. Наясно сте, че не мога да се омъжа за магьосник. Кажете им.

Спусна се към него, а той заотстъпва назад и вдигна чашата си с вино между двама им като щит.

— О, не, не. Законите не са пречка да встъпите в брак, Ваше Височество — побърза да обясни проповедникът. — Издадох разра… разрешение.

Мика реши да се възползва от невниманието ѝ, прескочи малко канапе и я сграбчи. Стисна я здраво с ръка, бръкна в пазвата си и напипа амулета, окачен на врата му, докато Раиса се мъчеше да му избяга.

„Откъде го взе? — искаше да го попита тя. — Още си много млад. Не си ходил в Одънов брод. Не ти е позволено да имаш свой амулет.“

Но тя си беше виновна, щом очакваше от магьосниците да играят по правилата.

Мика доближи устни до ухото ѝ и изговори няколко думи на северняшкия език. Раиса усещаше как парещата магия струи през ръцете му. Минаваше през цялото ѝ тяло и се спускаше надолу по лявата ѝ ръка, оставяйки след себе си изтръпнали нерви и смътно желание да се подчини на волята му.

В следващия момент си спомни, че носи пръстена на Елена върху лявата си ръка. „Това е талисман — беше казала баба ѝ. — Ще те защитава от магьоснически заклинания.“

Имаше шанс да се спаси, стига да успееше да се възползва от него. Не биваше да им разкрива силата на пръстена, защото мигом щяха да ѝ го отнемат. Трябваше да ги надхитри, да се преструва на омагьосана.

Каква ли магия ѝ прилага Мика? „Укроти бъдещата си съпруга“, заповяда му лорд Баяр.

Раиса вдигна поглед към Мика. Той оглеждаше лицето ѝ и очевидно се опитваше да прецени дали заклинанието му е подействало.

Тя изцъкли очи и започна да гледа с празен поглед.

— Съжалявам — отрони кротко. — Знам колко глупаво се държа. Просто новината ми дойде изневиделица. — Сведе очи към земята, понеже се боеше Мика да не прочете яростта в тях. — Винаги съм мечтала да бъдем заедно, но смятах, че е невъзможно.

Всички в стаята въздъхнаха облекчено.

— Аз също — отвърна предпазливо Мика, сякаш не ѝ вярваше напълно. Убийствената му хватка се поотпусна леко. — Не мога да ти обясня… колко ужасно беше да копнея по онова, което мислех, че никога няма да имам. — Той приведе глава и докосна с устни нейните. Раиса усети отново паренето на магията и едва устоя на импулса да се отдръпне от него.

С какъв аргумент да повлияе на майка си? Ако изобщо можеше да ѝ повлияе с нещо.

— Въпросът е там, мамо, че винаги съм си мечтала за пищна сватба — погледна кралицата в очите. — Исках всички да присъстват — баба Елена, татко, клановите старейшини в церемониалните си роби, знатни особи от всичките Седем кралства. Мечтаех си четири шаферки да носят шлейфа ми и пътят ми до олтара да е покрит с розови листенца.

— Разбира се, скъпа — примига изненадана кралицата. — Всяко момиче си мечтае за това. — С изключение на дъщеря ѝ Раиса, поне до този момент.

— Ти си имала това щастие, мамо — продължи с леко укорителен тон Раиса. — За сватбената ти церемония в храма са се събрали петстотин човека, а шивачките са пришивали бисерите по булчинската ти рокля цяла година. На всеки хълм са горели празнични огньове. Пиршествата са продължили шест дълги дни, подаръците ти са запълнили три съкровищници.

Бузите на кралицата пламнаха от срам.

— Така е, скъпа. Това беше най-паметното ми изживяване, но…

— Но мен искаш да омъжиш в някаква си стая пред един-единствен проповедник, сякаш съм слугиня с незаконно дете в утробата. Хората ще ме одумват, мамо. Знаеш го. Ще се питат дали изобщо съм се омъжила.

— Няма да посмеят — майка ѝ приглади нервно полата си. — Ще забраня подобни приказки.

— Слуховете ще засегнат и потомството ни — продължи Раиса. Усещаше съвсем осезаемо близостта на Мика Баяр. — Ако имаме деца, ще е под въпрос дали са законно родени. — Обърна се към Мика и хвана ръцете му. — Не бих го понесла.

— Ваше Величество — обади се лорд Баяр. — Нека започнем церемонията. Всичко е от притеснение. — Той впи остър поглед в сина си. Явно му заповядваше да опита нещо по-силно.

— Съзнавам необходимостта да служа на кралството, мамо — не се отказваше Раиса. — Но защо това да е за сметка на мечтите ми?

— Нямах представа, че си разсъждавала така — призна кралицата. Пререканията винаги я смущаваха.

Раиса реши да се възползва от моментната ѝ слабост.

— Ти си кралицата. Обяви, че двамата с Мика ще се венчаем през есента. Така ще имаме време да организираме сватбата. — Прегърна Мика през кръста и отпусна глава върху гърдите му. — Искам всичко да е съвършено.

— Ваше Величество, не бива да рискуваме — обади се лорд Баяр. Приближи се до кралицата и взе ръцете ѝ. — Какво ли не може да се случи дотогава! Да ни атакуват. Да отвлекат принцесата-наследница. Клановете да се вдигнат на бунт. Нужен ѝ е способен съпруг, който да я закриля.

Раиса ги наблюдаваше с ъгълчето на окото си. Баяр несъмнено вливаше магия на майка ѝ, както Мика беше направил с нея. Не се и съмняваше, че магьосникът упражняваше неблагоприятно влияние върху кралицата. Просто не знаеше дали е по силите на майка ѝ да му устои.

Спомни си разговора с Елена в градината преди няколко месеца и какво я предупреди баба ѝ.

Кралица Мариана се обърна към Раиса, бършейки сълзите си.

— О, скъпа, не можем да рискуваме. Ще ти се реванширам някак. Ще направим бал, какъвто светът не е виждал. Ще поканим всички. Обещавам.

В този момент по лицето на Раиса също рукнаха сълзи — сълзи на гняв и разочарование, предизвикани от неумолимата истина, че е съвсем сама на света.

Как би постъпила Ханалеа?

— Всичко е наред, Раиса — прошепна ѝ Мика и я потупа неловко по гърба. Тя едва се сдържа да не се завърти и да го фрасне в съвършения нос.

— Къде… къде ще отидем после? — Раиса все още таеше надежда, че не всичко е загубено и все още има начин да възпрепятства плановете им. — Да отидем в покоите ми и…

— Ще ни гостувате в имението Соколово гнездо — прекъсна я лорд Баяр. — Подготвили сме ви лични покои. Ще изпратим някой да вземе вещите ви. Така двамата ще имате възможност да останете насаме. — По устните му се появи познатата престорена усмивка.

— Добре — съгласи се Раиса и преглътна сухо. — Щом смятате, че така е най-разумно. Само че… — Тя подсмъркна и попи ядните сълзи по лицето си с ръкав. — Щом татко не може да присъства, ще съм ви благодарна, ако поне ми позволите да нося колието с рози, което той ми подари. Така ще… ще го чувствам по-близо до себе си. Само трябва да отскоча до покоите си.

— Това е пълен абсурд! — избухна лорд Баяр, забравил задръжките си. — Проповедник Редфърн ви чака от два часа. Да действаме, пък ако някой попита, ще кажем, че колието е било на врата ви. Ще имате цял живот да го носите.

— Не — отсече кралица Мариана, проявявайки характер, макар и със закъснение. — Принцесата-наследница ще носи колието от баща си, щом ще ѝ помогне в този момент. Не иска много, а е готова да пожертва предостатъчно в името на дълга си към кралството. — Тонът ѝ не търпеше възражения.

Баяр се овладя неимоверно трудно. Определено бе забравил мястото си. Каквото и да беше то напоследък.

— Разбира се, Ваше Величество. Ще изпратим някой от стражите да ѝ го донесе.

— Благодаря ви, лорд Баяр — обади се Раиса. — По-бързо ще е, ако аз отида. Нямам представа къде съм го оставила, а не желая разни войници да се ровят из бижутата ми. Ей сега се връщам. — Тя опита да се изтръгне от хватката на Мика.

— Мика, придружи принцесата-наследница и ни я доведи обратно — нареди лорд Баяр. — Положително няма да ѝ позволиш да ти се изплъзне. — Усмивка съпроводи думите му, но сините му очи бяха ярки и твърди като сапфири.

Мика стисна китката ѝ и двамата забързаха по коридора. През пръстите му струеше още магия; несъмнено той искаше да подсили вече влятата.

Този път обаче Раиса реши да не си замълчи.

— Нямах представа, че си способен на магия, Мика. Как я научи? И откъде взе амулета?

Той подскочи като ужилен, сякаш беше разгадала таен код.

— Всъщност не съм особено осведомен. Семейството ми има доста… магически антики.

— Нищо чудно тогава защо майка ми настоява да ни ожени — отбеляза Раиса. — Вие имате преимущество пред другите магьоснически родове, нали? Защото не ви се налага да искате амулетите си от клановете?

Мика кимна.

— В наши дни клановете дават само временни амулети, а те постепенно губят действието си. Това е причината да се обръщаме към тях да ги възстановяват периодично или да ни изработват нови. Държат ни в ръцете си.

— Вашите амулети не се ли износват? — попита Раиса.

— Не съм казвал подобно нещо — промърмори Мика, озъртайки се наоколо, сякаш от страх да не ги чуе някой. За съжаление на Раиса коридорите бяха безлюдни. Беше твърде късно за нощните птици и твърде рано за ранобудните.

— Наистина ли искаш да се ожениш за мен, Мика? — В действителност ѝ беше любопитно. Нали вярваше, че нямат избор. Ако се окажеше обаче, че всъщност имат…

Той помисли доста, преди да отговори.

— Кой не би искал да се ожени за принцесата-наследница на Превала?

— Само това ли съм за теб? Титла?

Мика пак се позамисли, после думите му звучаха искрено.

— Винаги си ме привличала, Раиса. Можел съм да имам всяко друго момиче, но не и теб. С теб никога не ми се разминава. Ти си болезнено откровена. — Почти се усмихна. — Предпочитам да целувам теб, вместо да си легна с което и да било момиче от кралския двор.

„Странен комплимент“, прецени Раиса.

— Мисля, че можем да бъдем заедно — продължи той. — Само трябва да изпълним дълга си.

„Можем да бъдем заедно.“ Не беше точно обяснение в любов. Hито обещание да се откаже от покварения си начин на живот.

Ироничното в случая беше, че вероятно щеше да се замисли сериозно върху подобно предложение, стига да не ѝ го бяха натрапили така.

Изкачиха широкото стълбище, сплашвайки свилата се на кравай котка върху най-горното му стъпало, и свърнаха надясно. Подминаха стаята на заспалата Мелани и продължиха към покоите на Раиса.

Набитият страж, когото Раиса беше срещнала по-рано, се бе облегнал на стената до вратата ѝ. Като ги видя, застана мирно и хвана дръжката на меча си. Смутеният му поглед отскачаше ту към Мика, ту към Раиса.

— Ти изчакай тук — каза Раиса на Мика. — Няма да се бавя. — И отвори вратата.

След миг колебание Мика понечи да я последва, ала стражът му препречи пътя.

— Чухте Нейно Височество. Ще изчакате тук. — И за нейно щастие затвори вратата.

Навярно Мика бе опитал да докопа амулета си, защото Раиса чу как стражът изважда меча от ножницата с думите:

— Пусни го.

Двамата спореха с все пo-извисяващи се гласове. Това щеше дa ѝ спечели малко време. А и Мика не би се притеснил кой знае колко. Доколкото му беше известно, покоите ѝ имаха само един изход. Нямаше как да скочи от прозореца, защото се намираше високо над реката. Пък и не беше споменала нищо, което да го наведе на мисълта, че предпочита да полети към смъртта, вместо да се омъжи за него. Поне засега.

— Ваше Височество? — Магрет примига сънено от креслото до камината. Беше задрямала, докато я чакаше да се прибере. — Колко е часът? Вярно, дебютантски ден е, ама…

— Магрет, обичаш ли ме? — прекъсна я задъхано Раиса.

— Що за въпрос, милейди? — изуми се Магрет. — Разбира се, че…

— В такъв случай ми приготви дрехи за езда — разпореди Раиса. — От клановите, за няколко дни. Нищо натруфено. Сложи ги в дисагите ми. Побързай! — Докато говореше, Раиса съблече кремавата коприна, която за малко щеше да се превърне в булчинската ѝ рокля. Смачка я на топка и я запокити в ъгъла, изхлузи обувките и чорапите си и облече панталона, метнат на облегалката на един стол,

— Какво става? — попита Магрет, вече напълно разсънена. Отваряше чекмеджета със замах и тъпчеше дрехи в дисагите на Раиса. Изведнъж спря и се изправи. — Нали не сте хукнала да бягате с някое момче?

— Точно обратното. Семейство Баяр се опитват да ме омъжат насила за Мика Баяр — обясни тя, пропускайки да спомене факта, че и майка ѝ е намесена в заговора.

— Това са глупости — отсъди Магрет и възобнови трескавата си дейност. — Не можете да се омъжите за магьосник. И много добре го знаят.

— Може и да го знаят, но това не ги спира. Извикали са дори проповедник, а след това ще ме водят в имението Соколово гнездо.

— Какво? — Магрет повиши глас и Раиса ѝ изшътка нервно.

— Мика е пред вратата. Чака ме.

Магрет впери поглед във вратата. На коридора продължаваше да се вихри оживен спор.

— Открай време не ги обичам аз тия магьосници. — Във вените на Магрет течеше кланова кръв, а с нея и вродената непоносимост към извечните им врагове. — Нали не обмисляте да тръгнете с него?

— Не. Ще избягам. От теб искам да го забавиш възможно по-дълго, за да набера преднина.

— Ваше Височество, не ми се нрави идеята да се спускате от балкона, ама хич. Ще си счупите врата.

— Има и друг изход. Зад гардероба. Ще видиш. — Раиса влезе в гардероба, грабна си ботушите, седна на пода и ги нахлузи.

— Оттук? — Магрет надникна в гардероба. — Тунел ли? — Раиса кимна утвърдително и Магрет продължи: — Бях чувала за тунел в тая част на замъка.

— Води до остъклената градина — уточни Раиса.

Очите на Магрет заискряха от гордост.

— Същата сте като нея — прошепна тя.

— Като коя?

— Като кралица Ханалеа. — Леко свенливо Магрет вдигна единия си ръкав и разкри вътрешната част на ръката си. Там имаше татуировка на вълк, виещ срещу изгряваща луна.

— Ти си Девица? — възкликна Раиса малко по-високо, отколкото възнамеряваше, и този път Магрет изшътка. Виещият вълк беше символът на Ханалеевите девици, мистериозен орден от жени, отдадени на паметта на кралицата воин.

— Да — потвърди гордо Магрет. — И нея искали да омъжат за магьосник, но тя не се дала. Заявила, че предпочита да си остане девица, вместо да се омъжи за демон.

„Я виж ти — учуди се Раиса. — Магрет имала тайна страна.“

— Къде ще отидете, Ваше Височество? Кралицата трябва да знае — каза Магрет.

— Ще узнае, спокойно — увери я Раиса. След кратко колебание добави: — Боя се, че лорд Баяр е омагьосал майка ми. Тя одобрява брака.

— Кръв и кости кралишки — изруга Магрет. — Негодник. Съмняваше ме този, много ме съмняваше. Все си мислех, че баща ви трябва да си стои у дома.

Очите на Раиса плувнаха в сълзи. Трогна се дълбоко от доверието на дойката си; нещо повече — старицата заставаше на нейна страна. Вече беше започнала да си мисли, че ще полудее.

— Трябват ли ви пари? — попита Магрет. — Имам малко спестявания.

Раиса целуна невероятната си дойка по бузата.

— Ще се справя. — Вдигна дюшека на леглото си и извади малка кадифена кесийка. — Запасът ми за спешни случаи — обясни тя. Говореше за парите, изкарани през лятото, докато работеше по пазарите. Но понеже принцесите не печелят нищо, ги скри, за да избегне излишни въпроси. Пъхна кинжала в ножницата на колана си и преметна дисагите през рамо.

Някой похлопа на вратата.

— Побързай, Рай… ъ, Ваше Височество — извика Мика. — Всички ни очакват.

— Я да мълчиш, Баяр младши — спеши го в отговор Магрет. — Стига си крякал в коридора като наквасен моряк! Принцесата ще е готова, когато е готова.

„Както е тръгнало, ще събудят целия дворец“, помисли си Раиса.

— Благодаря ти, Магрет. Тръгвам. Ако Мика почука отново, кажи, че още търсим колието ми. Когато загуби търпение и влезе, покажи колко си притеснена, защото съм се спуснала през балкона.

Магрет дръпна балдахина от леглото на Раиса и се зае да го къса на ивици.

— Ще направя стълба, за да го заблудя — съучастнически откликна тя.

Раиса грабна факлата от близката стенна поставка, влезе в дрешника и си запроправя път през коприна, сатен и кадифе. Плъзна панела встрани, пристъпи във влажния каменен проход и затвори след себе си. Молеше се Амон да я чака в градината. Но като знаеше късмета си, сигурно се беше отказал от плана им.

Хукна с всички сили, блъскайки лакти в каменните стени при всеки завой. Напрягаше слух да долови тропот на крака зад нея. Колко ли дълго Магрет щеше да задържи Мика? Щеше ли той да се хване на измислицата за балкона? Раиса изтръпна при мисълта някой да я преследва по тесния, лъкатушещ коридор.

Изкачването по стълбичката към градинския храм винаги беше страшно и трудно, а този път носеше и дисаги, които се блъскаха в тялото ѝ при всяко движение. Накрая достигна върха и побутна каменния капак.

За нейно огромно облекчение някой го повдигна от горната страна и го отмести. След това лицето на Амон изплува в отвора, изпито и мрачно.

— Къде се загуби? — попита той. — Започнах да си мисля, че си се прибрала и си легнала, без да ми кажеш.

„И въпреки това си останал да ме чакаш — помисли си Раиса с прилив на благодарност. — Слава на Създателката за Амон Бърн.“

Амон хвана ръцете ѝ, издърпа я през отвора и я настани до себе си на каменния под.

— Побърках се от тревога. Имах усещането, че… — Той преглътна тежко. — Е, както и да е. Какво става?

Раиса отвори уста и думите бликнаха в привидно хаотичен ред.

— Лорд Баяр е омагьосал кралицата. Не знам как. Имам чувството, че връзката им е нарушена. Разполага с таен запас от магически амулети, изработени преди Опустошението.

— Омагьосал е кралицата? — учуди се Амон. — Какво иска да…

— Иска да ме омъжи за Мика и да го направи крал — продължи Раиса. — Дори бяха извикали свещеник. Майка ми участва в заговора. Вече щях да съм венчана, ако не бях настояла първо да отскоча до стаята ми. Всеки момент ще разберат, че съм избягала. — Сграбчи ръцете му, сякаш възнамеряваше да го повлече със себе си. — Трябва да вървим. Веднага.

— Но…?

— Знам. Не ми е позволено да се омъжвам за магьосник. Баяр обаче не уважават старите закони. Прекалено много ги ограничават. Ще се наложи да изчезна от града, докато не намерим решение.

„Не само от града — добави тя наум. — От кралството.“ Не можеше да търси укритие при клановете. Това би разпалило война между родителите ѝ и би дало на Южняците повод да нападнат Превала.

Амон взе дисагите ѝ и ги преметна през рамо.

— Да вървим. Трябва да прекосим подвижния мост, преди да са вдигнали тревога.

Двамата затрополяха по стълбище след стълбище, вдигайки страшен шум в ранната утринна тишина. Сблъскаха се с няколко сънливи слуги и Раиса всеки път извръщаше лице с надеждата да не я разпознаят. В противен случай несъмнено щяха да плъзнат слухове — на сутринта след дебютантското ѝ тържество принцесата-наследница се промъквала през задни коридорчета в компанията на войник. Баяр тутакси щяха да разберат измишльотината за бягството през балкона и за съучастничеството с Амон Бърн. Не искаше Амон да си навлече гнева на Баяр, но се радваше, че е до нея.

Тревогите ѝ се оказаха напразни. И този път никой не разпозна принцесата-наследница в панталони и туника.

На приземния етаж коридорите бяха по-широки и по-оживени. Независимо че нервите на Раиса направо пламтяха, двамата продължиха ходом, за да не привличат внимание. Прекосиха Главната зала, където просителите вече се събираха с надежда кралицата да ги изслуша.

После минаха под вдигнатата решетка на грамадната сводеста порта, а оттам — към подвижния мост. Раиса се поотдръпна от Амон, за да не личи, че са заедно. Сама приличаше на жена от клановете, дошла да донесе нещо в двореца, а Амон — войник, запътил се към поста си.

Намираха се по средата на моста, когато чуха екота на камбани и крясъците на дежурните стражи. Решетката на портата се спусна с пронизително металическо скриптене и се стовари на земята.

„Разбрали са, че съм избягала“, прецени Раиса.

Стражите, шляещи се в другия край на моста, ги загледаха с любопитство.

— Ефрейтор Бърн! — провикна се единият към Амон. — Какво става?

— Сигурно някой беден селянин е откраднал самун хляб от тържеството на принцесата — забели очи Амон.

Войникът се засмя.

— Определено са се впрегнали за нещо — съгласи се той и отправи поглед към двореца.

— Фукат се пред Южняците, това е — увери го Амон, без да забавя крачка. — А на мен ми стига толкова работа за тази вечер.

Слязоха от моста и Амон дръпна Раиса настрани, към казармите и конюшнята, разположени на речния бряг.

— Да минем през конюшнята — предложи той. — Ще ни трябват коне.

Тъкмо прекосяваха двора на конюшнята, когато Раиса чу стремглав тропот на копита по калдъръм. Амон я избута зад гърба си и извади меча си.

Двама ездача влетяха в двора и спряха конете си точно пред вратите на конюшнята.

— Раиса? — Първият скочи на земята. Беше потен и оплискан с кръв. Едната му ръка беше увита с кърпа, по бузите му бе набола брада. Той грабна Раиса в прегръдките си. — Раиса, слава на Създателката.

Баща ѝ.

Внезапна радост, изненада и уплаха изпълниха сърцето ѝ до степен да се пръсне всеки момент.

— Татко! Ранен си! Какво ти се е случило? Къде се загуби?

— Благодарение на капитан Бърн не пострадах и по-тежко — обясни Авърил, кимвайки към другия ездач. — Попаднахме на засада западно от Варовикови чукари. Десетима въоръжени мъже. Идваха да ни убият, но капитан Бърн като че ли има трето око. Усети нападателите ни, преди да са ни обградили.

И Бърн изглеждаше плачевно. От дълбока, вече позасъхнала рана над едното му око се процеждаше кръв, а той накуцваше с левия крак. Предаде коня си на коняря.

— Бяха маскирани, но яздеха армейски коне, Ваше Височество — мрачно доложи капитанът. — Същата порода използваме и в Гвардията. Мисля, че бяха наши възпитаници.

— Значи и на Гвардията не можем да разчитаме — изкоментира Раиса.

Капитан Бърн се подвоуми, после кимна.

— Тъй вярно.

— Съжалявам, Раиса — каза баща ѝ. — Исках да присъствам на церемонията ти. Някой обаче явно е имал други планове.

— Гаван Баяр — заяви уверено Раиса. — Определено е бил той.

Бърн и Авърил я погледнаха озадачено, но преди да зададат въпроса, дрънчене на вериги привлече вниманието на Раиса към замъка.

— Окървавени кости! — изруга тя. — Вдигат моста. Да се махаме оттук, преди да претърсят двореца и да установят, че не съм там.

— Какво става? — попита капитан Бърн. — Какво сме пропуснали?

Амон им описа ситуацията с няколко сбити изречения.

Бърн извика коняр. От хранилището за амуниция излезе младеж със сънен поглед.

— Подготви четири отпочинали коня — нареди му Бърн. — Два оседлани и два на поводи. Натовари ги със спални чували и провизии. Не другата седмица! Незабавно! — изрева капитанът, защото в първия момент младежът не помръдна от мястото си. Викът го разбуди и той хукна към конюшнята.

— Към Морски борове ли сте тръгнали? — попита Авърил. — Най-близо е.

Раиса сви рамене.

— Най-много да отседнем там довечера, но не бива да се задържаме дълго. Все пак е в границите на кралството. При настояване на кралицата да ме изпратят обратно, от клана ще откажат, но тя няма да се примири. Баяр няма да ѝ позволи. Най-разумно е да се махна от Превала, докато нещата не се уталожат.

— Идеята не ми харесва — заяви дрезгаво капитан Бърн. — Няма безопасен район. Ардън тъне в хаос, Мечо гърло и Уе’енхавен вероятно също ще бъдат въвлечени във войната, а и не е сигурно дали ще успеете да стигнете дотам. Тамрон пък не е подходящо място за принцеса, дори да не се намира на три дни тежък път от Ардън. В Индио върлуват пирати, положително ще ви отвлекат за откуп, ако тръгнете натам, а…

— Сър? Ами Одънов брод? — намеси се Амон. — Там никой не би дръзнал да ѝ посегне. Особено ако успее да запази самоличността си в тайна.

Двамата мъже впериха погледи в Амон.

— Момчето има право — съгласи се Авърил.

— Но как ще стигне дотам? — Капитан Бърн не беше толкова убеден. — Ще я причакат на прохода Морски борове.

— Ще се надяват да я засекат там, защото е най-близо, но тя ще тръгне на запад към Демонаи, откъдето ще си набави храна, дрехи и отпочинали коне — обясни тактиката си Амон и погледна Авърил, който даде знак, че одобрява плана. — После ще мине през Западна порта, ще продължи през Треперещите блата до Тамрон, а оттам — на изток до Одънов брод.

— Блатата? — свъси вежди капитан Бърн. — Ще бъде трудно. По това време на годината са почти непроходими. Пък и се носят слухове за неприятности с Водобродите.

— Има начин — настоя Амон. — В момента пътят не е толкова тежък, стига да го познаваш.

Авърил кимна отново.

— Най-добре е Раиса да стои настрана от Ардън; в наши дни там е същинска касапница. Има опасност да я пленят или убият. Водобродите поне уважават ханалеевата кръв. В Ардън наричат кралиците ни вещици.

„Кои са тези Водоброди? — запита се Раиса, наблюдавайки Авърил и Бърн. — Във вените ми тече въпросната ханалеева кръв, а за всичко научавам последна.“

— Лорд Демонаи, с цялото ми уважение, не мога да изпратя принцесата-наследница в Блатата без защита — заяви капитан Бърн. — Кралицата с право ще поиска да ми отсекат главата.

Амон се прокашля.

— Татко. Сър. Ние ще заведем Раиса в Одънов брод — обяви той. — Сивите вълци, имам предвид. И бездруго почти дойде време да се връщаме в Уийн. Нормално е всички третокурсници да пътуват заедно; няма да привлечем ничие внимание. Освен това познавам Блатата, а и преди съм отсядал в дома на приятеля ти лорд Кадри. Принцесата може да пътува с отряда ми като първокурсничка.

— Вие сте просто курсанти — възрази Бърн. — Още сте момчета. Опасно е за всички замесени.

Авърил сложи ръка върху рамото на капитан Бърн.

— Едън, струва ми се, че идеята му е добра поради следните две причини. Първо, дъщеря ми ще е най-защитена, ако остане незабелязана. Обхождал съм южните земи по време на търговските си пътувания. И цял батальон гвардейци да изпратим с нея, не е изключено да ги победи по-многочислена войска. Навсякъде гъмжи от наемници.

Второ, кралицата не бива дори да подозира за каквото и да било наше участие в това начинание, още по-малко твое. Ако изпратиш с принцесата войници от Кралската гвардия, Мариана ще разбере, че си замесен. А в нейните очи това е държавна измяна. Как ще браниш кралицата ни, ако си в затвора? А тя се нуждае от закрилата ти повече от всякога.

Бърн погледна Раиса, сякаш очакваше да го подкрепи.

— Къде отиват шансовете ви за успешен брак, Ваше Височество, ако се разчуе, че пътувате с цял отряд войници? — попита най-безцеремонно той.

— Ако остана тук, ще ме омъжат за магьосник — отвърна Раиса със същата безцеремонност. — Какви шансовете ще имам тогава?

Капитан Бърн пак се обърна към Авърил, явно предпочиташе да спори с него, а не с принцесата-наследница.

— Къде ще отседне в Одънов брод? Не може да живее в казармите. Нужно ѝ е безопасно жилище, докато уредим нещата тук.

— Защо да не живея в казармите? — намеси се Раиса. — Ще се нанеса като нов кадет.

Лицето на капитан Бърн се сгърчи в болезнена гримаса.

— Ваше Височество, това е невъзможно! Принцесата-наследница да живее с банда войници?

— Ханалеа е била кралица воин — напомни Раиса. — Убила е Краля демон и е повела цяла армия срещу узурпатора, а е била почти моя връстница.

— Случило се е много отдавна — не се примиряваше Бърн. — Съвременните кралици са по-малко… войнствени. — Погледна към Амон. — Наистина ли вярваш, че осмина кадети ще опазят подобна тайна чак до Одънов брод, а и след това?

— А как ще я издадат, ако не я знаят? — парира Амон. — Ще представим Раиса за дъщерята на благородник от Варовикови чукари. Вече я познават като Ребека Морли. Ще кажем, че баща ѝ ни е помолил да пътува с нас, за да постъпи в Лечителската академия в Одънов брод. Каква по-сигурна защита?

— В Одънов брод има храм — добави Авърил. — Принцесата ще отседне там като новодошла поклонница. Знаеш ли, май ще излезе, че всяко зло е за добро. Одънов брод е кръстопът на идеи. Раиса ще научи много по време на престоя си там.

— Ще бъде лесна плячка за похитители, зестрогонци и по-млади синове — продължаваше да държи на своето Бърн.

— Не и ако не знаят коя е — повтори Авърил. — Пък и Одъновският мирен договор ще я предпазва от злини. В колкото и размирни времена да живеем, той е опазил Одънов брод цели хиляда години.

— Не бива обаче да отсъства твърде дълго — предупреди Бърн. — Винаги съществува рискът Баяр да убеди Мариана да провъзгласи Мелани за наследница на трона.

— Ще обсъждаме всички тези въпроси по-късно — намеси се Раиса и хвърли поглед назад към двореца, стегнат в крепостните си стени като в корсет. — Щом претърсят целия дворец, ще прекосят моста. Капитан Бърн, моля кажете на другите кадети, че ефрейторът им ги очаква в лагера на Демонаи. С ефрейтор Бърн потегляме още сега.

Капитанът се втренчи в нея за момент, после сведе глава.

— Тъй вярно, Ваше Височество. — Бледа усмивка измести тревогата по лицето му. — Ефрейтор Бърн, елате за момент. — Капитанът дръпна сина си настрани и двамата се впуснаха в кратък, напрегнат разговор, който завърши с прегръдка.

Междувременно конярят беше извел конете. Бърн го изпрати да си ляга.

Раиса избра една кобилка, най-дребното от четирите животни, и пое поводите ѝ. После се обърна към Амон.

— Ефрейторе, ще ми помогнете ли да я възседна, ако обичате?

Амон я повдигна до седлото и нагласи стремената според дребната ѝ фигура.

Бърн сграбчи ръката на Амон с войнишка сила.

— Пази я — взря се в очите на сина си той. — И ни я върни невредима.

Амон кимна и яхна коня си.

— Лек път, дъще — очите на Авърил плувнаха в сълзи и той ги остави да се търкулнат безпрепятствено по лицето му.

Бърн го потупа по гърба.

— Да вървим в двореца, лорд Демонаи — подкани той с усмивка. — Искам да се насладя на изражението на Гаван Баяр, когато ни види живи.

Двамата мъже се обърнаха. Раиса пришпори кобилата си и с Амон поеха по Пътя на кралиците, водейки двата резервни коня. На излизане от градските порти Раиса обърна глава назад към двореца на Превалски брод, блеснал под утринното слънце. Отново го напускаше, и то по-скоро, отколкото беше предполагала, че е възможно.