Кукловодът

14

Катрина нямаше никакви проблеми с проследяването на мис Джанет Уинтърс. Служба „Личен състав“ в Държавния департамент й беше дала адрес за кореспонденция, който се оказа в Рослин, щата Вирджиния — на десет минути с кола от моя офис.

Хитрата Катрина се обади лично на Джанет, тъй като в момента, в който горката жена чуеше мъжки глас да й казва, че е адвокат на Морисън, вероятно щеше да ни покани да отидем лично, за да може да ни разстреля с ловна пушка. По някаква случайност смърт от ръката на откачената бивша любовница на един пълен нещастник не е на първо място в списъка ми на приемливите начини да си отида от този свят.

Катрина я омая по телефона и си изпроси покана. Оказа се, че Джанет живее в провинциална къща от червени тухли, която дели с няколко други работещи жени — доста често явление в антропологията на нашата столица, където младите хора споделят общо гнездо, докато се сдобият или с подходящ партньор, или с достатъчно пари, за да си позволят да живуркат самостоятелно.

Почукахме, вратата се отвори и в нас се вторачи една изключително привлекателна жена в началото на трийсетте. Огледа униформата ми, която, изглежда, не я зарадва особено. После очите й попаднаха на тоалета на Катрина, който днес се състоеше от увиснали камуфлажни панталони и униформен потник на дневален офицер, очевидно избрани в моя чест. Обикновено нямам нищо против дръзките жени, но всичко си има граници.

Озовахме се в оскъдно обзаведена дневна, която — както във всички комунални жилища — беше сбирщина от общи мебели, струпани в една стая. В мъжкия вариант на подобни гнезда обикновено има телевизор с голям екран, обграден от три-четири парцаливи стари кресла и лекьосан с бира килим, но женският винаги успява да постигне някаква елегантност, въпреки резките разлики в десена на диваните и столовете, изпъстрени с райета, цветя и точици. Жените са много непрактични в това отношение.

Катрина седна на раирания диван и аз понечих да се настаня до нея, но тя бързо се премести и по този начин ме заточи на един от столовете на цветя. Ловко аранжираше ситуацията за най-добър психологически ефект, така че двете с Джанет да могат да си поговорят насаме, като жена с жена — разговор, който според мен е много по-писклив и непродуктивен от откритата дискусия на мачо с мачо.

Джанет беше облечена с джинси и тениска с озъбен английски булдог, около главата на който се извиваше надписът „Университет на Джорджия“. Имаше дълга медноруса коса, лице с класическа красота и издължено стройно тяло. Изглеждаше точно като този тип жена, с която ти се иска да имаш извънбрачна връзка. Аз поне бих искал. Но сега бяхме дошли да разберем дали Бил е имал такава.

Тя започна да навива и развива ръба на тениската си, видимо притеснена, така че Катрина й се усмихна топло и попита:

— Тази тениска твоя ли е, или я носиш в чест на някое гадже?

— Моя е.

— Наистина ли? През коя година си завършила?

— Деветдесет и втора. Имам магистърска степен по политология.

Катрина й се усмихна мило.

— Затова ли започна работа в Държавния департамент?

Джанет спря да си играе с тениската.

— Исках да работя в дипломатическо представителство, но имах проблеми на тестовете.

— Знам ги тия тестове — каза Катрина с внезапно съчувствие. — Аз пък работех на долния етаж в Държавния департамент като преводачка и се мъчех да събера пари, за да следвам право. Но имах много приятели, които се опитваха да направят твоя номер. Много е гаден този тест, нали? Познавах едно момиче, което го скъсаха шест пъти. А беше адски умна.

Джанет поклати глава.

— Да ти кажа ли нещо за иронията на съдбата? Аз се явих два пъти и ме скъсаха. Третият път беше точно преди историята с Бил. След това ме уведомиха, че съм го взела, но вече нямам разрешително за работа със секретни материали, така че ме дисквалифицираха.

Новата й най-добра приятелка Катрина се намръщи.

— Ей, че гадно. А сега с какво се занимаваш?

— Секретарка съм в една малка юридическа фирма в центъра. Не е точно това, за което си мечтаех като малка.

— И сигурно си адски ядосана на Морисън, а?

— Не бих останала в една стая с нея. Сигурно бих се опитала да я удуша.

Катрина ми хвърли бърз поглед.

— Нея? Аз мислех, че съпругът на мисис Морисън стои зад цялата работа.

Джанет избухна в гърлен кикот.

— Той ли? Той е безгръбначно. Тя нае адвоката и детективите, които провалиха живота ми. Вярно е, бях любовница на съпруга й. Не се гордея с това. Но той не беше щастлив от този брак. Животът му с нея беше същински ад.

Катрина кимаше съчувствено, сякаш искаше да каже: „Ама разбира се, че е било така. Да си женен за Мери, с всичките й пари, красота и класа? Кой би го понесъл? Горкичкият Бил.“

— А тя как е разбрала за теб?

— Той беше изпратил подаръци в апартамента ми… бельо, бижута. Представяте ли си? Този идиот беше платил с кредитната си карта. Тя видяла извлечението и наела детектив, който да ме открие. После една сутрин Бил ме извика в кабинета си. Изглеждаше ужасно, все едно не беше мигнал цяла нощ. Каза, че се налага да ме уволни. Тя му наредила.

— А ти какво направи?

— Казах му, че няма да стане. Да ме прехвърли, но да не ме уволнява. Знаех, че последния път съм се представила добре на теста. Това щеше да ме провали.

— И той какво каза?

Тя отново се засмя гърлено.

— Предложи ми пари. Казах му да ги завре отзад на жена си. Беше ми признавал десетки пъти, че ме обича. Защо оставяше тая кучка да проваля живота му? Живота и на двама ни. И знаете ли той какво каза?

— Какво?

— Че било заради децата. Тази изтъркана фраза. Пълни глупости. Хич го нямаше като баща. Изобщо не им обръщаше внимание. Те толкова приличаха на нея, че той не можеше да ги понася.

— И какво стана после?

— Обжалвах уволнението. Влязохме в съда и онези скъпи адвокати и детективи докараха за свидетели всички мъже, с които някога съм спала, още от първия. Не съм монахиня наистина, но и не се хвърлям постоянно на женени мъже. А те ме изкараха някаква жалка мръсница.

Катрина отново закима дружелюбно, все едно искаше да каже: „Мъжете са големи говеда, нали? Чудя се какви ги е мислел Господ, когато им е отреждал толкова важна роля в процеса на възпроизводство.“

— Трябва да ти кажа нещо — изрече на глас Катрина. — Бил здравата е загазил.

— Сам си е виновен, той е безгръбначно… но не го обвинявам. Тази негова жена е като Лукреция Борджия. Нямате представа.

Тъй като не ми беше приятно да слушам такива неща за Мери, бързо се намесих:

— Значи според вас Бил не е честен човек?

Тя ме изгледа неприязнено.

— Не съм казала такова нещо.

— Не ли?

— Цялата новинарска история е измислена. Някой е направил ужасна грешка.

— Наистина ли?

— Разбира се, че е наистина.

Въпросително се почесах по брадичката.

— Какви бяха задълженията му на този пост? Той казва, че е бил дясната ръка на Мартин. Така ли беше?

— Дали е било така? Човекът идваше в офиса всяка сутрин в шест и обикновено не си тръгваше до десет-единайсет вечерта. Мартин направо го засипваше с работа.

Катрина и аз се спогледахме. Нещата изведнъж бяха станали по-интересни.

— Дайте ми няколко примера за задачите, които му възлагаше Мартин.

— Каквото си изберете. Пишеше почти всичките му доклади, препоръки и меморандуми. Аз ги набирах, така че знам. Представляваше Мартин на срещи с Държавния департамент, Белия дом, ЦРУ. Много от работата на Мартин зависеше от разузнавателни сведения и Бил ги събираше, обобщаваше и се грижеше механизмът да работи без засечки.

— Наистина ли? Мартин каза, че Морисън е бил безлично момче за всичко с раздута титла.

Тя яростно поклати глава.

— Глупости! Той изцяло разчиташе на Бил. Но не се учудвам, че го отрича.

— Защо?

— Защото егото му е по-голямо дори от носа. Смята, че е новият Кисинджър. Е, изобщо не е толкова умен, за колкото се смята. Не знаеше нищо за Вашингтон. Бил се грижеше да не го уволнят. Спасяваше му имиджа.

Извърнах очи към Катрина. Тя ме гледаше с изражение, което изобщо не можех да разтълкувам.

— Нямам думи да ти благодаря — обърна се тя към Джанет. — Ако от онези години излязат някакви доказателства за съда, може да се наложи да свидетелстваш. Съгласна ли си?

— Разбира се. Надявам се жена му да е там. От много време се каня да й призная какво мисля за нея.

С това си казахме „довиждане“ и се разделихме. Щом се качихме в колата, аз се обърнах към Катрина.

— Е?

Тя извърна поглед.

— Мери пипа грубичко.

— А ти какво би направила, ако хванеш мъжа си да ти изневерява със секретарката си?

— Този въпрос е безсмислен. Това никога няма да стане.

— Откъде си толкова сигурна?

— Защото съм фантастична в леглото. Моите гаджета не изневеряват.

— Добре де, теоретично казано. Ако съпругът ти все пак реши да кръшне?

— Помниш ли Джон Бобит?

— Всички мъже го помнят.

— Разбира се, няма да хвърля отрязания му член някъде, където да го намерят и да го зашият обратно. Ще го сложа в мелачката за боклука и ще го направя на кайма — каза тя, без да й мигне окото.

— Обикновеният развод не е ли достатъчен? Да не си хабиш мелачката.

— Всяко нещо по реда си. Бездруго после ще ми е безполезен. За какво ми е мъж без член?

И после Мери пипала грубичко? Най-сетне казах:

— Запиши я в списъка на свидетелите, но като последна резерва.

Катрина се загледа напред през стъклото.

— Много ясно. На свидетелското място ще я разкъсат на парчета.

Точно така щеше да стане, което означаваше, че засега разполагаме само с един свидетел със съмнителна благонадеждност, но за сметка на това с безспорна уязвимост.