Кулата на зората

49

Кралица на Валгите.

— Майев е Кралица на елфите — намеси се предпазливо Несрин.

Паякът се засмя гърлено, злокобно.

— Така ги е накарала да вярват.

Мисли, мисли, мисли!

— Колко… колко велика и могъща кралица трябва да е — запелтечи тя, — за да властва и над едните, и над другите. — Фалкан гризеше трескаво и нишките бавно, съвсем бавно се отпускаха. — Ще… ще ми разкажеш ли историята?

Каранкуи впери очи в нея, бездънни като ада.

— С истории няма да си откупиш живота, смъртнице.

— З-знам. — Тя затрепери още повече, а думите се заизливаха сами от устата й. — Но историите… винаги съм обичала истории. Особено за тези земи. Ветрогонка, така ме наричаше майка ми, защото все тръгвах, накъдето вятърът ме отнесеше, все легенди ми бяха в главата. И ето… вятърът ме доведе тук. За да чуя последната история в живота си, ако ти благоволиш. Преди да срещна края си.

Паякът се умълча за секунда. И за още една. После се настани под портала, изсечен в скалата — Портата на Уирда.

— Нека ти бъде прощален подарък тогава. Заради смелостта да го поискаш от мен.

Несрин не отговори. Грохотът на сърцето й отекваше във всяка частица от тялото й.

— Преди много време — подхвана тихо паякът с красивия си глас, — в един друг свят съществуваше земя на мрак, студ и вятър. Над нея властваха трима крале, повелители на сенките и болката. Братя. Светът не се бе родил такъв, ала те водеха чудовищна война. Война на войните. И накрая тримата крале завладяха света. Превърнаха го в пустош, в рай за обитателите на мрака. Равни по сила, те господстваха над него цели хиляда години, пръснаха синовете и дъщерите си по тези земи, за да си осигурят дълговековната власт. Докато не се появи кралица, чиято мощ бе като съвършено нова, тъмна песен, проехтяла в света им. Чудни неща твореше с нея, чудни кошмари…

Паякът въздъхна.

— И тримата крале копнееха по нея. Преследваха я, ухажваха я. Но тя благоволи да се съюзи само с единия, най-всесилния сред тях.

— Ераван — пророни Несрин.

— Не. С Оркус, най-възрастния от валгските крале. Венчаха се, но Майев не намери покой. Дълги часове кралицата ни размишляваше върху загадките на този свят, на други светове. И благодарение на силата си съумя да ги прозре, да проникне отвъд булото между световете. Да зърне земи, изтъкани от зеленина, песни и светлина. — Паякът се изплю, сякаш дори мисълта го отвращаваше. — Един ден, докато Оркус гостуваше на братята си, тя се устреми по пътеката между световете. Напусна своя и проникна в съседния.

Кръвта на Несрин се смрази.

— К-как?

— От много време изучаваше пролуките между световете. Знаеше, че подобни порти се отварят на произволни места или пък с правилните заклинания. — Тъмните очи на паяка просветнаха. — Ние, обичните й прислужници, я последвахме. Дойдохме с нея на тази… територия. Точно тук.

Несрин надникна към излъсканата скала. Дори Фалкан като че ли поспря гризането си, за да погледне.

— Тя ни заповяда да останем, за да пазим портата, в случай че някой се втурнеше по дирите й. Решила бе, че не желае да се връща при съпруга си в онзи свят. Ето защо пое по този и оттогава вятърът ни носи единствено мълви за нея от сестрите ни и от по-далечните ни родственици.

Паякът замлъкна.

— Какви мълви? — подкани го да поясни Несрин.

— Че Оркус пристигнал заедно с братята си. Узнал как съпругата му успяла да избяга в този свят, ала надскочил дори нейното постижение: намерил начин да контролира портата между световете. Създал ключове, които споделил с братята си. Три ключа за тримата крале. Тръгнали да я издирват от свят на свят, отваряли порти, запращали отвъд тях армиите си и сеели разруха навред. Докато не стигнали дотук.

Несрин едва си пое дъх, за да попита:

— И я открили?

— Не — каза паякът със странна усмивка в гласа. — Защото Нейно Мрачно Величество напуснала тези планини, намерила си друга земя и се приготвила за тях… наясно била, че някой ден ще я намерят. Скрила се пред очите на всички. В странствата си обаче попаднала сред прекрасен, почти безсмъртен народ, управляван от две кралици сестри.

Маб и Мора. Свещени богове…

— С помощта на силите си проникнала в съзнанията им. Накарала ги да повярват, че имат трета сестра, по-голяма и властваща над тях. Три кралици. За тримата крале, за които знаела, че ще я издирят някой ден. Като се върнали в двореца им, превзела умовете и на всички придворни. И на всеки посетител оттогава втълпявала, че трета кралица съществувала открай време, открай време господствала над земите им. Проявял ли някой неблагоразумието да се опълчи на владичеството й, домогвала се до начин да го погуби.

Дяволски кикот.

Несрин бе чувала легендите за тъмната, потайна сила на Майев — за мрачната й мощ, способна да погълне звездите. Чувала беше, че Майев не господства с елфически облик, а само с гибелната си тъмнина. И отдавна била надживяла всеки елф, съществувал някога. Дългият й живот можеше да се мери само с този на… Ераван.

Валгски живот. За валгска кралица.

Паякът пак се умълча. Фалкан почти достигаше ръцете й, но още не ги бе освободил.

— Значи, валгските крале пристигнали, но така и не разбрали кой воювал срещу тях? — поинтересува се Несрин.

— О, да — измърка доволно каранкуи. — Глупците не я разпознали в елфическото й тяло. И тя използвала неведението им срещу тях. Защото знаела как да ги надвие, как са устроени армиите им. А като научила как били стигнали до този свят, за ключовете им… решила да си ги присвои. Да прокуди кралете, да ги убие, ако трябва, и да използва ключовете в този свят. И в други. Естествено, смогнала да ги вземе. А сетне се обградила с елфически воини, за да не можел никой да любопитства откъде знаела толкова много. О, умната ни кралица ги убедила, че й шепнели духове от отвъдното, но… всъщност някога тя самата управляваше военните им лагери. Познаваше всеки ход на кралете. И така, откраднала ключовете, изпратила двама от валгските крале, включително Оркус, обратно в техния свят, но преди да погне третия, най-младия, който силно обичал братята си, ключовете й били отнети.

Паякът изсъска.

— От Бранън — промълви Несрин.

— Да, огнения крал. Той зърнал мрака в нея, но не го разпознал. Подозирал нещо, но бил срещал само мъже Валги. Войниците, принцовете и кралете им. Не предполагал, че жена… Колко различна, колко удивителна е жената Валг! Дори него съумяла да заблуди. Намерила пътеки към съзнанието му и му попречила да проумее истината. — Поредният пронизителен, прелестен смях. — Дори сега, когато всичко би трябвало да е ясно на натрапническия му дух, който вечно се меси в делата на живите… Дори сега не знае. Недоумява каква участ го грози. Да, него и всички останали.

Стомахът на Несрин се преобърна. Елин. Каква участ грозеше Елин…

— И макар да не разкрил корените на кралицата ни, някак научил, че огънят му… Майев се бояла от огъня му. Като всички истински Валги. — Несрин скъта това зрънце информация в паметта си. — Напуснал онези земи и издигнал кралството си надалеч, а тя далновидно започнала да гради отбранителните си сили, за да бъде готова, ако Ераван въстанел отново, съзнавайки, че кралицата, която издирвал толкова време с братята си, заради която помитали цели светове, обитавала именно този. И командвала елфически армии, чиято мощ можела да отприщи срещу него всеки момент.

Паяжини. Майев плетеше паяжини досущ като прислужниците си.

Фалкан достигна ръцете на Несрин и загриза нишките около тях. Сартак още лежеше в несвяст опасно близо до паяка.

— И вие хиляди години чакате да се завърне в тази планина?

— Тя ни нареди да охраняваме прохода, да браним портала. Така и правим. И ще продължим да го вършим, докато наново не ни призове до себе си.

Главата й се въртеше. Майев… но щеше да мисли за нея по-късно. Ако оцелееха…

Несрин размаха пръсти, давайки знак на Фалкан.

С тихи стъпки хамелеонът заситни по сенките към най-гъстия мрак.

— Е, вече знаеш защо Черната стража обитава тези земи. — Паякът се надигна с едно мощно движение. — Дано си останала доволна от последната си история на този свят, Ветрогонке.

Каранкуи закрачи към нея, а Несрин отвори уста, въртейки трескаво китки зад гърба си…

— Сестро — изсъска откъм мрака женски глас. — Сестро, трябва да ти кажа нещо.

Паякът спря и извърна издутото си тяло към сводестия вход.

— Какво?

— Изникна затруднение, сестро — рече с нотка на страх другата твар. — Заплаха.

По-големият паяк се спусна с дългите си крайници към родственицата си и заповяда:

— Говори!

— Руки на северния хоризонт. Поне двайсетина…

Паякът просъска:

— Наглеждайте простосмъртните. Аз ще се справя с птиците.

Тракане на ноктести крака, хрущене на шисти. Несрин сви болезнените си пръсти с разтуптяно сърце.

— Сартак — сподави тя.

Очите му се отвориха. Будни. Спокойни.

Другият паяк, по-дребен от главатарката, допълзя в скалния заслон. Сартак напрегна рамене, като че се канеше да разкъса копринения си пашкул.

Ала паякът прошепна:

— Побързайте!