Кулата на зората

65

Ръцете на Ирен не трепереха, когато ги протегна пред себе си.

Бяла светлина сияеше около пръстите й, обгръщаше ги, бранеше ги. Тя хвана ръката на принцесата. Стори й се толкова тънка, толкова крехка в сравнение с ужасните неща, които бе извършила с нея.

Магията на Ирен се завълнува, когато пръстите й доближиха фалшивата сватбена халка. Сякаш беше от магнетит, изкривяващ света около себе си.

Каол сложи длан върху гърба й в знак на безмълвна подкрепа.

Тя свика силите си, пое глътка въздух и опипа пръстена.

Беше страшно.

Много по-страшно от онова, което бе срещнала у Каол.

В него бе живяла просто сянка, а тук намираше бездънно езеро от чернота. И поквара. Опакото на всичко от техния свят.

Ирен се задъха, стискайки зъби, и магията заискри още по-ярко около ръката й — като същинска предпазна ръкавица между нея и пръстена. После го изхлузи от ръката на Дува.

Принцесата закрещя.

Тялото й се изви нагоре и Сартак се спусна да сграбчи краката й, а Кашин — раменете й.

Непоколебими, принцовете приковаваха сестра си на дивана, докато тя се мяташе в ръцете им, надавайки нечленоразделни викове, все така в несвяст от приспивната магия на Хафиза.

— Нараняваш я — изрева хаганът.

Ирен не благоволи дори да надникне към него, загледана в тялото на Дува. Тялото, което принцесата лашкаше бясно нагоре-надолу, нагоре-надолу.

— Тихо — изсъска Хасар на баща си. — Остави я да работи. Някой да повика ковач, който да разреже проклетия пръстен.

Светът отвъд тях двете започна да се превръща в мъглявина от размити картини и звуци. Ирен видя смътно, че млад мъж — съпругът на Дува — се втурва към тях. Несрин го задържа и той заглуши ужасения си вопъл с длан.

Каол, коленичил до Ирен, свали ръката си от гърба й с едно последно потриване, а тя не откъсваше очи от гърчещата се Дува.

— Ще се нарани — извиси глас Аргун. — Спрете това…

Истински паразит. Жива сянка в принцесата. Загнездена в кръвта и съзнанието й.

Ирен усещаше валгския демон в нея, усещаше как беснее и пищи.

Тя разпери ръце пред себе си. Бялата светлина изпълни кожата й. Превзе я цялата, побирайки се във все по-бледите граници на тялото й.

Някой ахна, когато протегна ослепително сияещите си ръце към гърдите на принцесата, като че водена от невидима сила.

Демонът изпадаше в паника, доловил близостта й.

Някъде отдалеч се чу ругатнята на Сартак. Изпращяването на дърво, когато Дува заби крак в страничната облегалка на дивана.

Гърчещият се Валг задращи да си върне силата, но искрящите й ръце наближаваха неумолимо принцесата.

Ирен ги долепи до гърдите на Дува.

Проблесна светлина, озаряваща като слънцето. Околните възкликнаха.

Ала колкото бързо се появи, толкова бързо и изчезна, нахлувайки в Ирен от точката, в която ръцете й допираха гърдите на Дува.

Нахлу и в принцесата.

Заедно с Ирен.

Вътре бушуваше тъмна буря.

Студена, свирепа и древна.

Ирен почувства присъствието на онова нещо, свито в единия ъгъл на съзнанието й. Навсякъде. Същинска тения.

— Всичките ще загинете… — подхвана съскащо валгският демон.

Тя освободи силата си.

Буен поток от бяла светлина обля всички вени, кости и нерви в тялото на принцесата.

Не река, а ивица светлина, оплетена от безчетните нишки на магията й — цял легион от тях, който помете всеки мрачен, гниещ ъгъл, всяка пукнатина, пропита с древна злоба.

Някъде далеч, в един друг свят пристигна ковачът. Чук удари метал.

Хасар изръмжа — Каол повтори звука точно до ухото на Ирен.

Тя смътно мярна черния, лъскав камък в метала, когато го положиха предпазливо в носната кърпа на един от везирите.

Валгският демон изрева, докато магията й го давеше, задушаваше го. Ирен посрещна задъхано яростната му атака, паническата му съпротива.

Ръката на Каол пак заразтрива гърба й, чертаейки успокоителни линии.

Светът се замъгли още повече.

Не се боя от теб — заяви Ирен насред мрака. — И нямаш къде да избягаш.

Дува продължаваше да се мята, мъчейки се да отблъсне допира й. Ирен притисна ръка още по-плътно към гърдите й.

Времето забави хода си и се огъна. Тя усещаше далечно болката в коленете си, резките бодежи в гърба си. Сартак и Кашин отказваха да отстъпят позицията си на друг.

А Ирен продължаваше да излива магията си в Дува. Изпълваше я с всепомитащата си светлина.

Демонът пищеше неспирно.

Но тя малко по малко го отблъскваше назад, избутваше го надълбоко.

Докато не го видя свит в дъното на душата на принцесата.

В истинския му облик… Беше точно толкова ужасяващ, колкото си го бе представяла.

Пушек се виеше около него, разкривайки само откъслеци от длъгнести крайници с извити нокти, почти неокосмена, сива, лепкава кожа и неестествено големи тъмни очи, които пламнаха, когато се взря в тях.

Когато се взря в тях безпощадно.

Демонът изсъска и в устата му проблеснаха зъби, резливи като на щука.

Светът ти ще рухне. Като всички преди него. Като всички останали.

Той впи нокти в мрака. Дува изкрещя.

— Жалък си — каза му Ирен.

Явно бе изрекла думата на глас, защото наоколо се възцари мълчание.

Почувства смътно как връзката с Каол отслабва. Ръката му изчезна от гърба й.

— Безкрайно жалък — натърти тя, докато магията й се събираше във величествена вълна зад нея. — Уж си принц, а обладаваш беззащитни жени.

Демонът отстъпи уплашено от вълната, дращейки с нокти в чернотата, сякаш се мъчеше да прокопае тунел през Дува.

Ирен атакува. Освободи вълната от магия.

А когато силата й се блъсна в сетните останки от демона, той се изсмя.

Не съм принц, момиче, а принцеса. И сестрите ми ще те намерят скоро.

Светлината на Ирен избухна — раздра, разгроми и погълна мрака до последната частица…

После тя нахлу обратно в тялото си, срутвайки се на пода. Каол извика името й.

Но Хасар стигна първа до нея. Вдигна я на крака, а Ирен светкавично скочи към Дува с разперени ръце…

Дува се закашля и опита да се извърти на една страна.

— Обърнете я — рече дрезгаво Ирен на принцовете, които се подчиниха.

Дува повърна зловонно през ръба на дивана, оплисквайки коленете на Ирен. Тя огледа повърнатото. Храна — главно храна и жилки кръв.

Принцесата се напъна да повърне наново, но този път само дълбок, сподавен звук напусна гърлото й.

И черен пушек. Тялото й продължи да се гърчи в сухи спазми.

Накрая черна струя изтече по изумрудения под.

Докато сенките се точеха от устните на Дува… Ирен го усети. Въпреки че магията й се предаваше, почувства как и последната следа от валгския демон се изпарява.

Като роса под знойно утринно слънце.

Усещаше тялото си премръзнало и болезнено. Празно. Източила бе магията си до краен предел.

Примигна срещу стената от хора, обградили дивана.

Синовете на хагана вече стояха до баща си с ръце върху дръжките на мечовете си и притъмнели лица.

Смъртоносни — от ярост. Не към Ирен, нито към Дува, а към мъжа, изпратил този ужас в дома им. В семейството им.

Дува въздъхна, лицето й се отпусна и по бузите й разцъфна руменина.

Съпругът й отново понечи да скочи към нея, ала Ирен го възпря с ръка.

Тежка — усещаше я толкова тежка. Въпреки това отвърна на паническия поглед на мъжа. Вперен не в лицето на принцесата, а в корема й. Ирен му кимна, уверявайки го безмълвно, че ще се погрижи.

И постави ръцете си върху облия, високо вирнат корем.

Изпрати танцуваща нишка от магията си към живота вътре.

Нещо невинно и радостно й откликна.

Гръмовно.

Изрита силно Дува и клепачите й запърхаха.

Тя примигна срещу струпалите се около нея хора. Срещу Ирен, долепила длан до корема й.

— Бебето ми…

Дрезгав, немощен шепот.

Ирен се усмихна леко задъхана. Облекчението натежа като камък върху гърдите й.

— Здраво и човешко.

Дува просто впи поглед в нея, докато тъмните й очи не се изпълниха със сълзи, преливащи по бузите й.

Съпругът й се свлече в най-близкия стол и покри лицето си с длани. Раменете му трепереха.

Из залата настана раздвижване и хаганът се появи до принцесата.

Най-могъщият човек на земята падна на колене пред дивана и протегна ръце към дъщеря си. Притисна я в силна прегръдка.

— Вярно ли е, Дува? — попита Аргун от единия край на дивана и Ирен едва се стърпя да не му се развика, че трябва да даде на сестра си време да се съвземе.

Сартак обаче нямаше такива задръжки. Принцът се озъби на по-големия си брат:

— Затваряй си устата!

Но преди Аргун да изсъска в отговор, Дува надигна глава от рамото на хагана.

С облени в сълзи бузи принцесата погледна Сартак и Аргун. После Хасар. И Кашин. А накрая и съпруга си, който вдигна лице от дланите си.

По прекрасното й лице още тъмнееха сенки — но човешки.

— Вярно е — прошепна тя с пресекващ глас, връщайки очи към братята и сестра си. — Всичко.

И докато околните осмисляха признанието й, хаганът отново прегърна ридаещата си дъщеря и я залюля нежно в обятията си.

Кашин и Сартак се спуснаха да приласкаят сестра си, а Хасар остана до другия край на дивана с обзето от бушуващи чувства лице.

Като забеляза погледа на Ирен, оформи беззвучно с устни: Благодаря ти.

Тя само кимна и заотстъпва назад към Каол, който седеше в количката си до близката колона. Явно бе помолил някой слуга да му я докара от апартамента му, когато връзката помежду им изтъня, докато Ирен се бореше с демона.

Каол се придвижи до нея, оглеждайки лицето й. По неговото обаче не личеше нито скръб, нито гняв.

Единствено благоговение — благоговение и толкова искрено обожание, че дъхът на Ирен секна. Тя седна в скута му и го целуна по бузата, а той преметна ръце през кръста й.

Една от вратите в отсрещния край на залата се отвори със замах и въздухът се изпълни с трополене на забързани крака и шумолене на поли. И плач. Великата императрица се втурна разридана към дъщеря си.

Оставаше й само крачка до дивана, когато Кашин се хвърли към нея и я хвана през кръста, разпилявайки полите на бялата й рокля с рязкото си движение. Тя заговори на халха, но прекалено припряно, за да може Ирен да проумее нещо. Кожата й изглеждаше пепелявосива на фона на черната й дълга коса. Трескавите й очи виждаха само дъщеря й, докато Кашин й обясняваше кротко за случилото се, галейки успокоително гърба й.

Великата императрица се свлече на колене и прегърна Дува.

Стара болка се пробуди в душата на Ирен, наблюдавайки майка и дъщеря, прегърнати и ридаещи от скръб и радост.

Каол стисна рамото й с мълчаливо разбиране, а тя стана от скута му и двамата се обърнаха да си вървят.

— Всичко — каза хаганът през рамо. Още коленичеше до Дува и съпругата си. Хасар също отиде да прегърне сестра си. Майка им взе в обятията си и двете принцеси, обсипвайки с целувки бузите, челата и косите им. — Всичко, което пожелаеш. — Повтори хаганът на Ирен. — Само кажи и е твое.

Тя не се поколеба. Думите се търкулнаха от устата й.

— Услуга, Велики хагане. Бих желала да ви помоля за една услуга.

В двореца цареше пълна суматоха, но Каол и Ирен се озоваха сами с Несрин и Сартак, седнали по една ирония на съдбата точно в апартамента им.

Принцът и Несрин бяха тръгнали с тях по дългия път към стаята. Каол се движеше с количката си до Ирен, а тя се олюляваше на краката си, макар че инатът не й позволяваше да си го признае. Дори се осмели да стрелне него с проницателния си лечителски поглед, разпитвайки за гърба и краката му. Сякаш той беше изцедил силата си до последната капка.

Каол усети промяната в тялото си, докато могъщите вълни на магията й се изливаха в Дува. Усети нарастващото напрежение в части от гърба и краката си. Чак тогава я остави по време на лечението и с немощни стъпки отиде да се опре на дървената странична облегалка на близкия диван, където помоли някакъв слуга да му докара количката. Когато момчето се върна, вече определено имаше потребност от нея — краката му можеха да се движат донякъде, но не и да го държат прав.

Ала това не го смущаваше, не го караше да се срамува. Ако с такова тяло трябваше да живее до края на дните си… не го приемаше като наказание.

Още размишляваше по въпроса, когато стигнаха до апартамента му — умуваше как биха могли да измислят система, според която той да участва в сраженията, докато тя лекуваше.

Защото щеше да участва. И дори силата й да се изтощеше докрай, щеше да продължи. Независимо дали на кон, или в количката.

А когато Ирен изпиташе необходимост да лекува, когато магията във вените й я тласнеше към бойното поле и връзката им изтънееше… той щеше да се справи и с бастуна, и с количката. Нямаше да падне духом.

Ако оцелееше след битките. След войната. Ако и двамата оцелееха.

С Ирен седнаха на жалкия заместник на златистия диван, който Каол съвсем сериозно обмисляше да вземе със себе си в Адарлан, нищо че беше изпотрошен, а Несрин и принцът се настаниха внимателно на отделни столове. Каол се помъчи да прикрие впечатлението си от този факт, както и усмивката си.

— Как разбрахте, че сме в беда? — попита накрая Ирен. — Преди да срещнете стражите.

Сартак примигна, изтръгвайки се от унеса си. Едното ъгълче на устата му се вирна.

— От Каджа — кимна той с брадичка към слугинята, която им сервираше чай. — Тя е видяла Дува да тръгва към тунелите. Моя… служителка е.

Каол надзърна към слугинята, която с нищо не показваше, че ги е чула.

— Благодаря ти — рече й дрезгаво.

Ирен обаче стигна до по-далеч — хвана ръката й и я стисна.

— Дължим ти живота си — пророни на жената. — Как да ти се отплатим?

Каджа само поклати глава и напусна стаята. Четиримата я изпратиха с погледи.

— Аргун несъмнено обмисля дали да не я накаже — подхвана Сартак. — От една страна, с действията си е спасила Дува. От друга обаче… не му е казала нищо.

Несрин сбърчи чело.

— Тогава ще трябва да намерим начин да я предпазим. Щом е толкова неблагодарен.

— О, да, такъв си е — увери я Сартак и Каол се постара да не примигне учудено от небрежния тон помежду им. — Но ще си помисля по въпроса.

Каол премълча факта, че само да подхвърлеше на Шен, и Каджа щеше да се сдобие с предан закрилник до края на живота си.

— И сега какво? — попита простичко Ирен.

Несрин прокара ръка през тъмната си коса. Различна беше. Да, имаше нещо напълно различно в нея. Погледна към Сартак — не за разрешение, а… сякаш за да се увери, че е още там. Ала следващите й думи накараха Каол да се почувства благодарен, че е седнал.

— Майев е валгска кралица.

После им разкри всичко, което двамата със Сартак бяха научили през последните три седмици: за стигийските паяци, всъщност валгски поданици; за хамелеона, вероятно чичо на Лизандра. И за валгската кралица, преструвала се на елф хиляди години, за да се укрие от демонските крале, които привлякла на този свят в стремежа си да им избяга.

— Това обяснява и защо елфическите лечители са напуснали кралството си — прошепна Ирен, когато Несрин приключи. — Защо лечителският комплекс на Майев се намира на границата със света на простосмъртните. Вероятно не за да са близо до човеци, нуждаещи се от помощ… а като пограничен патрул за отбрана срещу Валгите, ако някога пробват да проникнат в територията й.

Колко близо бяха стигнали Валгите съвсем несъзнателно, когато Елин бе подхванала враждата си с принцовете от Вендлин…

— Освен това обяснява защо Елин е видяла бухал до Майев при първата им среща — обяви Несрин, махвайки към Ирен, която свъси вежди недоумяващо.

— Бухалът явно е елфическият облик на някой лечител. На някого, когото държи близо до себе си като телохранител. Залъгвайки всички, че е просто домашен любимец… — отвърна й тя.

Главата на Каол се въртеше. Сартак му отправи разбиращ поглед.

— Какво е станало, преди да пристигнем? — поинтересува се Несрин. — Когато ви намерихме…

Ирен стисна ръката му. Беше негов ред да им разкаже за онова, което бяха открили, което бяха преживели… че независимо от плановете на Майев, трябваше първо да се преборят с Ераван.

Но Ирен промълви:

— Докато лекувах Дува, демонът в нея… — Тя потри гърди. Каол никога не се бе натъквал на по-изумително зрелище: ослепителното сияние на ръцете й, почти святото изражение на лицето й. Сякаш бе самата Силба. — Демонът ми каза, че не е валгски принц… а принцеса.

Мълчание. Докато Несрин не прошепна:

— Паякът ни каза, че валгските крале имали синове и дъщери. Принцове и принцеси.

Каол изруга. Не, краката му нямаше да си възвърнат движението скоро, нищо че кладенецът от сила на Ирен бавно се изпълваше.

— Май ще имаме потребност от една Носителка на огъня — заключи накрая. А и някой трябваше да преведе книгите, които Хафиза бе обещала, че на драго сърце ще предостави за каузата им.

Несрин прехапа долната си устна.

— В момента Елин плава на север към Терасен с цяла армада. И с вещиците.

— Или поне Тринайсетте — поправи я Каол. — Сведенията бяха неясни. Може дори да не е сестринството на Манон Черноклюна.

— Точно то е — увери го Несрин. — Готова съм да се обзаложа. — Тя плъзна очи към Сартак, който кимна. Безмълвно позволение. Несрин опря ръце върху коленете си. — Не се върнахме сами.

Погледът на Каол заснова между двама им.

— Колко?

Лицето на принца се обтегна.

— Рукините са прекалено важни за империята, затова мога да взема едва половината. — Каол изчака мълчаливо. — Доведох хиляда.

Този път наистина се радваше, че е седнал. Хиляда рукини… Карл почеса челюстта си.

— Ако се присъединим към армията на Елин заедно с Тринайсетте и всички останали вещици от Железни зъби, които Манон Черноклюна успее да привлече към нас…

— Ще разполагаме с въздушен легион срещу този на Морат — довърши вместо него Несрин с блеснали очи. Блеснали от надежда, но и от нещо като ужас. Като че съзнаваше що за битка би се развихрила. Колко съдби щяха да бъдат погубени. Въпреки това се обърна към Ирен: — А ако ти си способна да прогонваш валгските демони от обладаните…

— Ще се наложи да намерим начин да държим приемниците, докато Ирен и други лечителки ги прочистват — отбеляза Сартак.

Да, и този проблем трябваше да уредят.

Ирен се намеси:

— Е, както вие казвате, самата Елин, Носителката на огъня, е на наша страна. Щом може да разпалва огън, то неминуемо умее да предизвиква и пушек. — Устата й се кривна на една страна. — Май ми хрумват някои идеи.

Тя понечи да продължи, но вратите на апартамента се отвориха и Хасар нахлу с парадна стъпка.

Като съзря Сартак, позабави крачка.

— Явно закъснявам за военното съвещание.

Принцът преметна единия си глезен през коляно.

— Кой казва, че обсъждаме войната?

Тя зае един стол и позаглади косата си, увиснала през едното й рамо.

— Значи си довел руките, които ръсят изпражнения по покривите ни, само и само да изглеждаш по-авторитетно?

Сартак се засмя приглушено.

— Да, сестро.

Принцесата погледна Ирен, а сетне и Каол.

— Идвам с вас.

Каол не посмя да помръдне.

— Сама? — попита Ирен.

— Не сама. — Насмешката се бе изпарила от лицето й. — Вие спасихте живота на Дува. И нашия в по-дългосрочен план. — Тя надникна към Сартак, който я наблюдаваше леко учуден. — Дува е най-добрата сред нас. Далеч по-добра от мен. — Тя преглътна. — Затова идвам с вас и ще взема възможно най-много кораби, за да може сестра ми повече никога да не живее в страх.

„Освен в страх от братята и сестра си“, отбеляза наум Каол.

Хасар обаче прочете думите в очите му.

— Не и тя — пророни принцесата. — Всички останали. — Добави, взирайки се сурово в Сартак, който кимна мрачно. — Но не и Дува.

Неизречено обещание между братя и сестра, осъзна Каол.

— Затова ще ви се наложи да изтърпите присъствието ми още малко, лорд Уестфол — обобщи Хасар, но този път усмивката й не бе толкова хаплива. — Защото в името на сестрите ми, и живата, и мъртвата, ще стигна със сулда си до портите на Морат и ще накарам онова демонско копеле да си плати. — Тя срещна погледа на Ирен. — И в твое име, Ирен Тауърс. Заради онова, което стори за Дува, ще ти помогна да спасиш родината си.

Ирен стана с разтреперани ръце и никой не продума, когато отиде до стола на принцесата и я прегърна силно.