Обмен на разуми

ГЛАВА 10

Марвин Флин даваше мило и драго да разбере как изглежда едно ганзърско яйце. Също така би бил доволен да му се обясни как да използва екипировката си. Тъмните очила бяха неизползваеми в сумрачната гора, нямаше причини да разгъва тежкия метален триножник.

Безшумно се носеше през гората. Ноздрите му трептяха, въртеше очи и се кокореше, за да увеличи полезрението си. Златистата козина, леко напръскана с апистим, потреперваше от играещите под нея мускули — на пръв поглед отпуснати, но на практика готови за действие.

Гората разстилаше пред зрителя симфония в зелени и сиви цветове, като от време на време се появяваше моравата тъмнина на пълзящите растения или пурпурните фанфари на храстите лилибаба или, още по-рядко, подобно на лекия звук от обои, се виждаше лайтмотивът на втората тема — оранжевия бичохленч. Общият ефект беше мрачен и предразполагаше към мрачни мисли, също като просторен градски парк в тихия час преди развиделяване.

А това какво е? Точно там! Малко вляво! Да, да, точно под дървото! Ама това… Не може да бъде!

Флин разчисти листата с десните си ръце и се наведе. В гнездо от треви и клончета видя нещо, което блестеше като щраусово яйце, украсено със скъпоценни камъни.

Майстора се оказа прав. Невъзможно е да сбъркаш яйцето на ганзъра с нещо друго.

Върху облата повърхност ярко горяха милиарди вършебни огънчета. Като в полузабравени сънища сенките пробягваха и пак изчезваха. В душата на Марвин се настани усещане за здрач, вечерен звън, лениво стадо, хрупащо покрай прозрачен поток под сенките на прашни, неутешими кипариси.

Цялото му същество се възпротиви, но въпреки всичко Марвин се наведе ниско над яйцето и протегна ръка. Дланта му овби с любов бляскавото кълбо.

Моментално дръпна ръката си. Бляскавото кълбо бълваше адска топлина.

Флин го погледна с още по-голямо уважение. Разбра защо му бяха дадени щипките. Извади ги и внимателно хвана приказното яйце.

То отскочи като гумена топка. Марвин се втурна след него, като в движение извади мрежата и направи няколко безуспешни опита да го хване с нея. Яйцето се изплъзна, рикошира и като светкавица се шмугна в гъстите храсти. Марвин отчаяно замахна и сякаш съдбата насочи ръката му — яйцето се оказа в мрежата. Лежеше неподвижно вътре и пулсираше, като чели си поемаше дъх. Марвин се приближи бавно — очакваше всякакви изненади.

Внезапно яйцето проговори с пресипнал глас:

— Виж какво, господинчо, би ли ми казал какво те прихваща?

— Какво?

— Ами това — седя си мирно и тихо в обществен парк, никого не закачам и изведнъж бум! — нахвърляш се отгоре ми като шантав, трошиш всичко, до което се докоснеш и изобщо се държиш като ненормален. Аз, естествено, се разпалих. А и кой няма да се разпали? Реших да се отдалеча, защото днес трябва да се излюпя и не ми е до скандали. Обаче ти ми хвърляш мрежата и ме ловиш като някаква пършива пеперуда. Затова те питам — какво те прихваща?

— Ти си яйце на ганзър, нали?

— Това го знам. Яйце на ганзър съм. Да не би да е забранено от закона?

— О, не. Просто аз съм ловец на яйца на ганзъри.

Последва кратка пауза, след което яйцето помоли:

— Ще бъдете ли така любезен да повторите?

Марвин изпълни молбата.

— Да-а, значи правилно съм чул — беззвучно се засмя яйцето. — Шегувате се, нали?

— Съжалявам, но не ми е до майтапи.

— Сигурно се шегувате — в гласа на яйцето се прокрадна нотка на отчаяние. — O’кей, посмяхме и толкова. Сега ме пуснете.

— Съжалявам…

— Пуснете ме!

— Не мога.

— Защо?

— Защото ловувам яйца на ганзъри.

— Боже мой! По-голяма глупост не съм чувал през живота си. Ако не греша, срещаме се за първи път, нали? Защо сте тръгнали на лов за мен?

— Наеха ме да ловя яйца на ганзъри — поясни Марвин.

— Значи така, момко, вървиш си и ловиш всяко яйце на ганзър, така ли? И не ти пука точно кои хващаш?

— Да.

— И наистина не търсиш някое определено яйце, което ти е направило мръсно?

— Не. През живота си не съм срещал нито едно яйце на ганзър — увери го Марвин.

— Не си… И въпреки всичко ги ловиш? Май се побърквам. Или не съм дочул. Ами че това никъде го няма! Сигурно е някакъв чудовищен кошмар. Идва при тебе някава откачалка, най-спокойно те хваща и без да му мигне окото заявава: „Аз съм ловец на яйца на ганзъри“. Тогава… Ти да не ме разиграваш нещо, а?

Марвин се стъписа, ядоса се и си пожела яйцето да млъкне. Отвърна доста грубо:

— Изобщо не те разигравам. Работата ми е да събирам яйца на ганзъри.

— Да събираш… яйца на ганзъри! О, не, не, не! Не мога да повярвам, че това наистина става, но е така…

— Я се стегни! — извика Марвин. Яйцето явно беше пред нервна криза.

— Благодаря — отговори след малко яйцето. — Сега съм наред. Може ли да ти задам един-единствен въпрос?

— Давай по-живо.

— Искам да те попитам дали тази работа ти доставя удоволствие? Искам да кажа, склонен ли си към извращения? Само не се обиждай.

— Няма нищо. Не съм склонен към извращения и, повярвай ми, работата изобщо не ми е по вкуса. Кълна се, че и на мен хич не ми е приятно.

— Неприятно ти е! — избухна яйцето. — А на мен какво ми е? Да не си мислиш, че за мен е нещо нормално да дойде някой и като в лош сън да ме „събира“?

— По-спокойно.

— Ненормалник — мърмореше яйцето. — Абсолютно невменяем. Може ли поне да оставя бележка на жена си?

— Няма време.

— Поне ми разреше да се помоля.

— Давай. Само гледай да си кратък.

— О, Господи, Боже мой — започна да нарежда яйцето. — Не разбирам какво става с мен и защо. Старал съм се винаги да съм порядъчен и макар че не посещавам много често църквата, Ти знаеш, че истинската вяра е стаена в сърцето на вярващия. Не споря, че понякога не постъпвам правилно. Но защо, Господи, си толкова жесток? И защо точно към мен? Защо не накажеш някой истински грешник, например закоравял престъпник? Защо мен? И защо по този начин? Някаква твар ме „събира“, като че ли съм неодушевен предмет. Не разбирам. Но знам, че си въздесъщ и всемогъщ, знам, че си добър, следователно има причина, но аз съм прекалено глупав, за да я разбера. Господи, щом така си отсъдил, нека бъде волята Ти. Но Те моля да се погрижиш за жена ми и невръстните дечица, особено за бебето — гласът на яйцето стана дрезгав, но то веднага се овладя. — Много те моля за бебето — то е крехко и другите деца го обиждат, а на него му трябва повече… внимание. Амин.

Яйцето сподави риданията си. Гласът му стана твърд.

— Готов съм — обърна се то към Марвин. — Върши мръсната си работа, въшливо копеле такова.

Обаче молитвата на яйцето съвсем извади Марвин от равновесие. Очите му се навлажниха, кичурите косми по краката му затрепериха. Разтвори мрежата и пусна пленника. Яйцето се изтърколи наблизо и замря, очаквайки някакъв капан.

— Ама ти… Сериозно ли?

— Напълно. Явно не ставам за тая работа. Не знам какво ще ме правят в лагера, но през живота си няма да пипна нито едно яйце на ганзър.

— Благословено да е името Господне! — промълви яйцето. — Какво ли не съм видял през живота си, но ми се струва, че ръката на провидението…

Страхотен тътен, изваш от храстите, попречи на яйцето да изложи философската си позиция, известна като „заблудено вмешателство“. Марвин рязко се обърна и се сети с какви опасности е бъкана планетата Мелд.

Бяха го предупредили, а той забрави. Бясно заопипва къде е бластера, но за зла беда той се бе уплел в мрежата. Трескаво го задърпа и успя да го отскубне. В този миг чу пронизителния крясък на яйцето…

Нещо със страшна сила го тръшна на земята. Бластерът отлетя в храстите. А Марвин видя пред себе си цепнати, черни очи под ниско, бронирано чело.

Нямаше нужда да му обясняват кой е новият му познайник. Флин разбра, че е налетял на възрастен ганзър, при това при много неплагоприятни обстоятелства. Уликите бяха прекалено явни — мрежа, тъмни очила, щипка за хващане. А острозъбите челюсти на гигантският гущер все повече се приближаваха, готови за щракнат на врата му. Вече бяха съвсем близо. Марвин дори забеляза три златни коронки и една пломба.

Извиваше се, опитвайки да се освободи, но ганзъра го притисна към земята с лапа, голяма колкото седло на як. Безпощадните нокти, всеки с размерите на два пикела, се впиха в златистата кожа на Марвин. Чудовището отвори лигава си паст и се приготви да отхапе главата наведнъж…